№ 131
гр. Велико Търново , 08.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ И
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на девети март, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ЯНКО ЯНЕВ
Членове:ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА
ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА
при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА
като разгледа докладваното от ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА Въззивно
търговско дело № 20214001000008 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
С решение № 260007 от 23.09.2020г. по т.д. № 134/ 2019г. по описа
на Ловешки окръжен съд, е осъден ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД-гр.София да
заплати на К. С. ИВ. от гр.Тетевен сумата 50000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди от настъпило на 30.05.2018г. ПТП-
претърпените от нея физически, психически и емоционални болки и
страдания /подробно описани/, ведно със законната лихва, считано от
21.08.2019г. до окончателното изплащане, като е отхвърлен искът за
разликата от 50000лв. до 140000лв. като неоснователен и недоказан; осъден е
ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД-гр.София да заплати на К. С. ИВ. от гр.Тетевен
като майка и законен представител на малолетното дете А. Р. С., сумата 2000
лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от настъпило на
30.05.2018г. ПТП-претърпените от нея психически и емоционални болки и
страдания /подробно описани/, ведно със законната лихва, считано от
21.08.2019г. до окончателното изплащане, като е отхвърлен искът за
1
разликата от 2000лв. до 9500лв. като неоснователен и недоказан; осъден е
ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД-гр.София да заплати на М. Ц. М. от гр.Тетевен
сумата 30000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от
настъпило на 30.05.2018г. ПТП-претърпените от него физически, психически
и емоционални болки и страдания /подробно описани/, ведно със законната
лихва, считано от 21.08.2019г. до окончателното изплащане, като е отхвърлен
искът за разликата от 30000лв. до 130000лв. като неоснователен и недоказан;
осъден е ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД-гр.София да заплати на К. С. ИВ. от
гр.Тетевен сумата 180,56 лв.,представляваща мораторна лихва за забава върху
сумата от 10000лв. за периода от 21.08.2019г. до 24.10.2019г.-датата на
плащане на застрахователното обезщетение, и сумата 69,01 лв.
представляваща мораторна лихва за забава върху сумата от 3822,20лв. за
периода от 21.08.2019г. до 24.10.2019г.-датата на плащане на
застрахователното обезщетение; осъден е ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД-
гр.София да заплати на М. Ц. М. от гр.Тетевен сумата 361,11
лв.,представляваща мораторна лихва за забава върху сумата от 20000лв. за
периода от 21.08.2019г. до 24.10.2019г.-датата на плащане на
застрахователното обезщетение, и сумата 108,89 лв. представляваща
мораторна лихва за забава върху сумата от 6031,48лв. за периода от
21.08.2019г. до 24.10.2019г.-датата на плащане на застрахователното
обезщетение.
В законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от К.И.,
лично и в качеството й на майка и законен представител на малолетното дете
А. С., и от М.М., чрез адв.Ф.С.. Обжалват решението на ОС-Ловеч в частта, с
която са отхвърлени предявените искове за обезщетение за неимуществени
вреди, и в частта, с която са осъдени да заплатят на ответника разноски.
Считат, че решението в обжалваните части е неправилно и незаконосъобразно
по изложени за това доводи. Считат, че първоинстационният съд неправилно
е присъдил тези размери на обезщетенията, които са недостатъчни да
възмездят преживяните от всеки един от ищците болки и страдания. Считат,
че така определеният размер е несправедлив и същият не отговаря на
обективно установеното състояние на ищците чрез събраните по делото
доказателства. Считат, че в решението липсва задълбочен анализ и обективна
оценка на тези доказателства, като съдът е игнорирал част от категорично
2
доказаните факти и обстоятелства, имащи значение за определяне на
справедливо обезщетение., като освен получените травматични увреждания
следвало да се вземат предвид и последиците от същите и настъпилите
усложнения, което не е сторено. Молят въззивният съд да отмени решението
на ЛОС в обжалваните части и да уважи предявените субективно съединени
искове в пълните им претендирани размери. Претендират разноски за двете
инстанции.
В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба
от ответника по нея ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД-гр.София. Счита същата за
неоснователна по изложени за това доводи и моли да бъде оставена без
уважение.Претендира разноски.
В законоустановения срок е постъпила въззивна жалба и от ЗАД
„ОЗК-Застраховане“ АД-гр.София, чрез пълномощника адв.И.И., срещу
решението на ЛОС в частта, с която са уважени предявените субективно
съединени искове за обезщетения за неимуществени вреди. Счита, че
решението в обжалваните части е неправилно и незаконосъобразно по
изложени за това доводи. Счита, че първоинстационният съд неправилно е
приел, че не е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалите, като твърди, че същите са били без поставени обезопасителни
колани. Счита, че определеният размер на обезщетенията е неоснователно
завишен и реално претърпените от пострадалите вреди не отговарят на
размера на присъдените обезщетения. Счита, че изплатените от
застрахователя на пострадалите обезщетения напълно овъзмездяват реално
претърпените от тях вреди. Моли въззивният съд да отмени решението на
ЛОС в обжалваните части и да отхвърли предявените субективно съединени
искове за обезщетения за неимуществени вреди.Претендира разноски.
В законоустановения срок не е постъпил отговор на въззивната жалба
от ответниците по нея.
Великотърновският апелативен съд, в качеството си на въззивна
инстанция, като взе предвид наведените в жалбите оплаквания, становищата
на ответниците по жалба и като прецени събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното :
3
След извършена служебна проверка по реда на чл. 269 пр. 1 от ГПК
въззивният съд счита, че обжалваното решение е валидно изцяло и е
допустимо.
По същество решението в обжалваните части е правилно и
законосъобразно.
Фактическата обстановка по делото е правилно и всестранно изяснена
от първоинстанционния съд, като същият е съобразил всички събрани по
делото доказателства и е достигнал до правилни изводи относно това какви
факти се установяват с тях. По тези причини настоящата инстанция
възприема изцяло така изяснената фактическа обстановка по делото, поради
което не я възпроизвежда отново.
Правните изводи на първоинстанционния съд, формирани въз основа
на установената от този съд фактическа обстановка, са правилни. Въззивната
инстанция с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК възприема мотивите на
първоинстанционния съд, които са в съответствие със закона и константната
практика. На основание горепосочения текст въззивният съд препраща към
мотивите на първоинстанционния съд относно основателността и
доказаността на предявените субективно съединени искове до размера на
сумите: 50000 лв. за К.И., 2000лв.-за А. С. и 30000лв.-за М.М..
По направените оплаквания от страна на жалбоподателите И., С. и М.,
съдът намира същите за неоснователни.
Оплакването, че неправилно първоинстанционният съд е присъдил
този размер на обезщетението, тъй като същият не отговаря на обективно
установеното състояние на всеки един от ищците, както и на критериите за
справедливост, е неоснователно. Чрез заключенията на СПЕ и СМЕ, изцяло
възприети от съда, е обективно установено състоянието на всеки един от
ищците на база приложената медицинска документация и извършените
прегледи.Първоинстанционният съд е обсъдил и извършил задълбочен анализ
на всички събрани по делото доказателства-показанията на свидетелите М., С.
и Й., заключенията на СПЕ и СМЕ, и въз основа на тях е достигнал до
правилен правен извод относно основателността на исковете в постановените
размери, в съответствие с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. При това, ОС-Ловеч
4
е взел предвид и обсъдил всички релевантни обстоятелства в тяхната
конкретика-вид, характер и степен на уврежданията, получени от
пострадалите, период на тяхното проявление, продължителност и
интензивност на претърпените болки и страдания, вкл. психически и
емоционални такива, продължителност на оздравителния процес,
препятстването на нормалния живот на пострадалите, възрастта им,
обективното им здравословно състояние към настоящия момент, датата на
настъпване на увреждането и икономическата конюнктура в страната към
този момент, съобразно указанията, дадени с Постановление № 4/ 68г. и
Постановление № 17/ 63 г. на Пленума на ВС, като се е съобразил и със
съдебната практика в сходни случаи. Съдът е взел предвид и настъпилите в
резултат на травматичните увреждания усложнения за И.-намаляване силата
на захвата на ръката, като е посочил, че възстановяването зависи от психиката
на конкретния човек, но травмата не е такава, която да обуславя трайно
увреждане и невъзможност да се движи ръката, както и че вследствие на
гръдната травма, дихателният капацитет на И. е намален-същата има
затруднено дишане, задъхване и уморяемост, за цял живот, което затруднено
дишане и задух обаче могат да бъдат отстранени при правилен режим и
лечение. По отношение на ищеца М. е взел предвид изложеното от вещото
лице, че няма данни за скъсяване на крака вследствие на счупването на лявата
бедрена кост.по отношение на ищцата С. съдът е взел предвид, че макар и
инцидентът да е повлиял силно негативно на психиката на детето, то
понастоящем не се наблюдават симптоми на депресия, постравматично
стресово разстройство или други последици на преживяната психотравма.
По направените оплаквания от жалбоподателя ЗАД „ОЗК-
Застраховане“ АД-гр.София, съдът намира същите за неоснователни.
Оплакването, че обжалваният съдебен акт е в противоречие с разпоредбата
на чл.52 от ЗЗД, тъй като определеният размер на обезщетението е завишен и
несъобразен с принципа на справедливостта, е неоснователно. Както вече бе
посочено, при определяне размера на обезщетението съдът е спазил принципа
на справедливост, визиран в разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, като е взел
предвид и обсъдил всички релевантни обстоятелства в тяхната конкретика
съобразно указанията, дадени с Постановление № 4/ 68г. и Постановление №
17/ 63 г. на Пленума на ВС, като се е съобразил и със съдебната практика в
5
сходни случаи. При определяне размера на обезщетението,
първоинстанционният съд е отчел всички посочени релевантни
обстоятелства, поради което присъденото от него обезщетение е в правилно
определен размер, съответстващ на получените от ищците при процесното
ПТП травми. Правилно е прието от първоинстанционния съд и че не е налице
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалите-липсват
ангажирани от ответника доказателства, че И. и М. са били без поставени
обезопасителни колани.Напротив, от СМЕ се установява, че получените от
двамата ищци травми са по крайниците-горни и долни, а коланът, сочи
вещото лице, предпазва повече торса, т.е. се налага извода, че дори да се
били без поставени колани, то получените травми щяха да са
налице.Експертът, изготвил САТЕ, излага, че гръдната травма на И. е в
резултат именно от поставен обезопасителен колан и ако не е имала такъв, би
получила травма на главата, която би била основна. Експертът излага и че при
поставен колан е възможно да бъдат травмирани ръце и крака.
Горните съображения мотивират съда да приеме, че предявените
субективно съединени искове са основателни и доказани в така определените
от първоинстанционния съд размери.
С оглед изложеното и предвид на това че обжалваното решение не
страда от посочените в жалбите пороци, същото следва да бъде потвърдено от
въззивния съд. При този изход на делото разноски не следва да бъдат
присъждани.
Водим от горното, ВТАС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260007 от 23.09.2020г. по т.д. № 134/ 2019г. по
описа на ОС-Ловеч в обжалваните части.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
6
Членове:
1._______________________
2._______________________
7