Решение по адм. дело №1549/2025 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 172, ал. 5, във вр. ал. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

 

Образувано е по жалба на М. Х. К., подадена чрез адв. Г. Г., срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0351-000107/24.08.2025 г., издадена от Б. П. Б. – младши автоконтрольор в група „Охранителна полиция“ в РУ – Свиленград при ОД на МВР – Хасково.

 

В жалбата се твърди, че не са налице фактическите и правни основания санкциониращият орган да издаде заповедта. Според жалбоподателя, същата противоречала на материалния закон и била с неясно и неразбираемо съдържание. Описаната в нея фактическа обстановка била объркана и не съответствала на дадената правна квалификация. Не бил посочен срок на действие на мярката. Допуснато било съществено нарушение на административнопроизводствените правила при издаването ѝ. Заповедта не била издадена в съответствие с целта на закона и била постановена от некомпетентен орган. С оглед на така изложеното, се моли заповедта да бъде отменена като незаконосъобразна и ответната страна да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя направените съдебни разноски по делото.

 

Допълнително в писмена молба, депозирана от пълномощника на жалбоподателя, се излагат доводи, че обжалваната ЗППАМ е незаконосъобразна на основание чл. 146, т. 2 от АПК, вр. чл. 59, ал. 2, т. 5 от АПК поради неспазване на установената форма. В настоящия случай липсвало посочване на срок на действие на ЗППАМ. Така административният орган нарушил изискването за форма на административния акт. Допуснатото нарушение било съществено, доколкото, от една страна, поставяло адресата на акта в невъзможност да разбере продължителността на мярката, а, от друга страна, препятствало проверката за съответствие на оспорената заповед с материалния закон в частта относно срока на ПАМ. Този срок не бил фиксиран от законодателя, а се определял от административния орган в законово определените граници (от 6 месеца до 1 година), съобразно предоставената му оперативна самостоятелност.

 

Ответникът – Младши автоконтрольор в група „Охранителна полиция“ в РУ – Свиленград при ОД на МВР – Хасково (Б. П. Б.) не се явява в съдебно заседание и не изразява становище по основателността на жалбата.

 

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

 

На 24.08.2025 г. Б. П. Б., заемащ длъжността младши автоконтрольор в Районно управление – Свиленград към Областна дирекция на МВР - Хасково е съставил срещу жалбоподателя М. Х. К. Акт за установяване на административно нарушение сер. GA, № 3863369 (л. 21), за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП (управлява МПС, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда до 0.8 на хиляда включително), в който акт е отразил, че на 24.08.2025 г., около 23:05 часа, по ПП-1-8 при км 366+000 до Метанстанция в посока кръстовище с [улица]жалбоподателят е управлявал личния си лек автомобил „Ситроен Берлинго“ с регистрационен номер [рег. номер], след употреба на алкохол. Отбелязано е, че в 23:12 часа водачът е изпробван за употреба на алкохол с техническо средство Дрегер 7510 с фабр. номер ARDN, който отчел 0.55 промила алкохол. Издаден бил талон за медицинско изследване номер 279301. Водачът заявил, че е изпил 100 мл. водка.

Въз основа на така съставения АУАН ответникът е издал обжалваната в настоящото производство Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0351-000107/24.08.2025 г. (л. 20), с която спрямо жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б.“б“ от ЗДвП, а именно прекратяване на регистрацията на ППС, без да е налице отбелязване за определения срок на продължителност на мярката.

В разписка, представляваща неразделна част от заповедта, е отразено, че последната е връчена на адресата си на 26.08.2025 г.

Заповедта е обжалвана от М. Х. К. пред Административен съд – Хасково на 27.08.2025 г., като е заведена с вх.№ 10581/27.08.2025 г. по описа на съда (л. 2).

 

При така установената фактическа обстановка и като извърши на основание чл. 168, ал. 1 АПК проверка за законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, съдът достигна до следните правни изводи:

 

Жалбата е подадена от надлежно легитимирано лице, имащо правен интерес от оспорването, в законоустановения срок за това и срещу годен за обжалване административен акт, поради което е процесуално допустима.

 

Разгледана по същество, жалбата е основателна, поради следните съображения:

 

Обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган по смисъла на чл. 172, ал. 1 ЗДвП. Видно от разпоредбите на чл. 165 ЗДвП, във вр. чл. 43, ал. 1, чл. 42, ал. 2, чл. 37, ал. 1, т. 2, чл. 31, т. 2 и чл. 30, ал. 1, т. 5 ЗМВР е, че Директорът на ОДМВР - Хасково е ръководител на служба с правомощия по осъществяване на контролна дейност върху движението по пътищата, включваща и прилагане на ПАМ. От представеното заверено копие на негова Заповед № 272з-199/19.01.2023 г. (л. 27) се установява, че същият е оправомощил да прилагат с мотивирана ЗППАМ по чл. 171, т. 2а ЗДвП държавните служители от сектори/групи "Охранителна полиция" в РУ към ОДМВР – Хасково. Видно от писмо с рег. № 351000-6229/04.09.2025 г. по описа на РУ – Свиленград (л. 15), Б. П. Б. заема длъжността младши автоконтрольор I степен пътен контрол в група „Охранителна полиция“ в РУ – Свиленград, която попада сред изброените в заповедта на Директора на ОДМВР – Хасково (т. 12). Следователно в случая не е налице поддържаното от жалбоподателя основание за прогласяване на нищожността на оспорената ЗППАМ.

Обжалваният административен акт е издаден в законоустановената писмена форма и съдържа както фактически, така и правни основания за издаването му, които са конкретни, ясни и кореспондират помежду си. От правна страна заповедта е обоснована с чл. 22 ЗАНН и чл. 171, т. 2а, б. "б" ЗДвП, а от фактическа страна в нея са описани обстоятелства, относими към визираните в тези разпоредби материалноправни предпоставки за прилагане на ПАМ в хипотезата, предвиждаща прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който го управлява с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда. С оглед на това не се констатират пороци във формата или несъответствия между фактическата и правната страна на акта.

В конкретния случай от доказателствата по преписката безспорно се установява, че жалбоподателят е управлявал собственото си моторно превозно средство и при извършената от контролните органи проверка е било констатирано с техническо средство наличие на концентрация на алкохол в издишания въздух, съответстваща на над 0,5 промила в кръвта. При тези данни материалноправните предпоставки за налагане на ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. „б“ ЗДвП са били налице, поради което административният орган е действал в рамките на своята обвързана компетентност, при която не разполага с възможност да преценява целесъобразността на прилагането на мярката, а само да установи фактическите ѝ основания.

Съществен порок на оспорената заповед обаче е, че в нея не е определен срокът на действие на принудителната административна мярка. Законът предвижда времеви диапазон – „от 6 месеца до една година“ – в рамките на който срок органът следва да конкретизира продължителността на мярката. Определянето на този срок е елемент от съдържанието на акта. При упражняване на правомощието по чл. 171, т. 2а ЗДвП органът действа при условията на оперативна самостоятелност, тъй като законът му предоставя възможност да прецени в какви граници между предвидения минимум и максимум да наложи мярката, като се съобрази с тежестта на нарушението и останалите релевантни факти. Именно поради това волята относно срока трябва да бъде изрично и недвусмислено изразена, за да бъде адресатът на акта наясно с рамките на наложеното спрямо него ограничение и да може да упражни ефективно правото си на защита. Липсата на определен срок в заповедта води до неяснота относно разпореденото с нея прекратяване на регистрация, което е несъвместимо с принципа на правната сигурност и с изискването на чл. 59, ал. 2, т. 5 АПК. Не може да се приеме, че срокът се подразбира или че съдът може да го определи вместо административния орган, тъй като това би означавало съдът да подмени волята на органа, което е недопустимо при осъществяване на контрол за законосъобразност.

Липсата на посочване на срок на наложената принудителна административна мярка представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което засяга правото на защита на адресата и води до незаконосъобразност на акта. Непосочването на срока на мярката по чл. 171, т. 2а ЗДвП на практика прави заповедта неизпълнима и несъответстваща на целта на закона.

Следователно, въпреки че актът е издаден от компетентен орган, при спазване на изискуемата форма и при наличие на материалноправните предпоставки за това, липсата на определен срок на действие на мярката обуславя нейната отмяна като незаконосъобразна.

 

При този изход на спора, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, Областна дирекция на МВР - Хасково (като юридическо лице, в структурата на което е включено РУ - Свиленград) следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя направените по делото разноски в размер на 1 010,00 лв. - разноски по делото, от които 10,00 лв. - държавна такса и 1 000,00 лв. - договорено и платено адвокатско възнаграждение, съгласно представения договор за правна защита и съдействие от 27.08.2025 г. (л. 4).

 

Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, Административен съд - Хасково

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0351-000107/24.08.2025 г., издадена от Б. П. Б. – младши автоконтрольор в група „Охранителна полиция“ в РУ – Свиленград при ОД на МВР – Хасково.

 

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Хасково да заплати на М. Х. К., с [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място],  сумата от 1 010 лв. (хиляда и десет лева), представляваща направени по делото разноски.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, на основание чл. 172, ал. 5, изр. 2 ЗДвП.