Присъда по дело №5449/2023 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 30
Дата: 8 февруари 2024 г. (в сила от 24 февруари 2024 г.)
Съдия: Росица Шкодрова
Дело: 20233110205449
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 20 декември 2023 г.

Съдържание на акта

Съдържанието все още не е налично.

Съдържание на мотивите

МОТИВИ към присъдата по НОХД № 5449/2023г. по описа на ВРС
ХХХVІІІ състав

Против подс. Р.В.В. Варненски районен прокурор е възвел обвинение по чл.183 ал.1
от НК за това, че за периода от 01.06.2021 г. до 01.11.2023г. включително, в гр. Варна, след
като е осъден с решение № 260003 от 07.01.2021 г. по гр. дело № 275/2020 год. на Районен
съд - Девня, влязло в законна сила на 20.05.2021 г., да издържа свои низходящи -В.Р.В.,
роден на 04.10.2004г. , С.Р.В., роден на 12.10. 2011г. и М.Р.В., родена на 12.12. 2017г., чрез
тяхната майка и законен представител М.Д.И., съзнателно не изпълнил задължението си в
размер на повече от две месечни вноски - а именно:
17 месечни вноски по 200 лева за В. Р. В. на стойност 3400 / три хиляди и
четиристотин / лева;
30 месечни вноски по 180 лева за С.Р.В. на стойност 5400 / пет хиляди и четиристотин
/ лева;
30 месечни вноски по 160 лева за М.Р.В. на стойност 4800 / четири хиляди и
осемстотин / лева, или издръжка за трите си деца на обща стойност 13600 / тринадесет
хиляди и шестстотин / лева.
Пред съда подсъдимия В. признава вината си. Признава изцяло фактите изложени в
обвинителния акт и е съгласен да не се събират доказателства в тази насока.
Съдът с определение е обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва
самопризнанията без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част
на обвинителния акт, по реда на предварителното изслушване.
В пледоарията си по съществото на делото представителят на ВРП поддържа
възведеното обвинение. Счита, че от събраните по делото доказателства безспорно се
установява фактическата обстановка, такава, каквато е описана в обвинителния акт. Моли
съда да наказание на подсъдимия от вида „пробация“, включваща двете задължителни
пробационни мерки в минимален размер.
Защитника на подс. В. изтъква установените по делото смекчаващи отговорността
обстоятелства. Счита, че по отношение на подсъдимия следва да бъдат наложени
задължителните пробационни мерки в минимален размер.
В последната си дума подс. В. моли за минимално наказание. Заявява, че ще плаща
издръжката в бъдеще и ще започне да изплаща дължимите до момента суми.
След преценка на събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхната
съвкупност, съдът прие за установено от фактическа страна изложеното в обвинителния акт,
а именно:
Подс. В. и св. И. живеели съпружески от 2003г., като на 09.07.2013г. сключили
граждански брак. От съвместното им съжителство имали родени три деца: В.Р.В., роден на
04.10.2004г., С.Р.В., роден на 12.10.2011г. и М.Р.В., родена на 12.12. 2017г. Двамата живели
в чужбина, гр. Мюнхен, ФР Германия като съпрузи до 02.03.2020г., след което св. И. се
прибрала с трите си деца в дома на родителите си в гр. Варна.
С Решение №260003/07.01.2021 г. по гр.д. №275/2020г на ДРС, допълнено с Решение
№260038/14.04.202Jr.no гр. дело №275/2020г на ДРС, двете потвърдени с Решение
1639/2021г. по гр. дело №1512/2021г. на ВОС, подс. В. бил осъден, да заплаща месечна
издръжка за трите деца, в размер на 200 лева за В.Р.В., по 180 лева за С.Р.В., по 160 лева за
М.Р.В., чрез тяхната майка и законен представител - М.Д.И., считано от 20.05.2021 г., датата
на влизане в сила на съдебното решение в частта за присъдената издръжка на адреса й в гр.
Варна, ул. „Д-р А. Железкова" №23-А-38 с падежна вноска всяко първо число от месеца.
Подс. В. не изпълнил задължението си, въпреки, че в периода реализирал доходи от
1
трудова дейност, поради което св. И. сезирала Районна прокуратура – Варна.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от
събраните по делото доказателства: материалите от досъдебното производство; решение на
съда; свидетелство за съдимост и др. Тези доказателства са безпротиворечиви и пълни,
поради което съдът ги кредитира изцяло.

С оглед на така установеното съдът прие, че подсъдимия Р.В.В. е осъществил от
обективна и субективна страна състав на престъпление по чл.183 ал.1 от НК, тъй като през
периода от 01.06.2021 г. до 01.11.2023г. включително, в гр. Варна, след като е осъден с
решение № 260003 от 07.01.2021 г. по гр. дело № 275/2020 год. на Районен съд - Девня,
влязло в законна сила на 20.05.2021 г., да издържа свои низходящи -В.Р.В., роден на
04.10.2004г. , С.Р.В., роден на 12.10. 2011г. и М.Р.В., родена на 12.12. 2017г., чрез тяхната
майка и законен представител М.Д.И., съзнателно не изпълнил задължението си в размер на
повече от две месечни вноски - а именно:
17 месечни вноски по 200 лева за В. Р. В. на стойност 3400 / три хиляди и
четиристотин / лева;
30 месечни вноски по 180 лева за С.Р.В. на стойност 5400 / пет хиляди и четиристотин
/ лева;
30 месечни вноски по 160 лева за М.Р.В. на стойност 4800 / четири хиляди и
осемстотин / лева, или издръжка за трите си деца на обща стойност 13600 / тринадесет
хиляди и шестстотин / лева.

Деянието е извършено умишлено. Подс. В. е съзнавал, че с решението на съда за
определяне на месечна издръжка е задължен да издържа свои низходящи, съзнавал е
обществено опасните последици от неизпълнението на това свое задължение, но въпреки
всичко не е насочил действията си към изпълнение на това свое задължение. Бездействието
на подс. В. е в пряка причинно следствена връзка със съставомерния резултат.
Причини за извършване- несъзнателно и безотговорно отношение към родителските
задължения.
При определяне наказанието на подсъдимия В. съдът взе предвид степента на
обществена опасност на деянието, която прецени към максималния размер, предвид на
факта, че се касае за неизпълнение на задължението за издръжка спрямо децата в значителен
период от време, като неизплатената издръжка за периода е с общ размер с висока стойност.
От друга страна съдът съобрази степента на обществена опасност на дееца и взе
предвид, че по делото е установено смекчаващо отговорността обстоятелство – критично
отношение към извършеното и желание за възстановяване на дължимите суми за издръжка.
Съдът отчете съдимостта на подс. В. като отегчаващо отговорността обстоятелство.

Предвид горното, в хипотезата на чл.54 от НК, съдът намери, че следва да определи
наказание “Пробация” в рамките на задължителните мерки по чл.42а ал.2 т.1 и чл.42а ал.2
т.2 от НК.
Съдът намери, че с определяне на тези мерки със срок в минимално предвидения в
закона би се въздействало предупредително и възпиращо върху подсъдимия, като на същия
ще бъде осигурена възможност да възстанови дължимите суми за издръжка и да продължи
изплащането й редовно.
Водим от горното съдът определи следните пробационни мерки:
2

ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ ПО НАСТОЯЩ АДРЕС ЗА СРОК ОТ ШЕСТ
МЕСЕЦА с периодичност на срещите с пробационен служител два пъти седмично
И
ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПАРИОДИЧНИ СРЕЩИ С ПРОБАЦИОНЕН СЛУЖИТЕЛ ЗА
СРОК ОТ ШЕСТ МЕСЕЦА.
По този начин и с това наказание съдът счита, че ще бъдат изпълнени целите на
генералната и специална превенция.


Водим от горното съдът постанови присъдата си.


РАЙОНЕН СЪДИЯ:

3