Р Е Ш Е Н И Е
№ 3687
град Бургас
, 19.12.2019год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд, граждански
състав
на деветнадесети ноември две хиляди и деветнадесета година
в публично заседание, в състав
Съдия: Пламен Дойков
при секретаря Кина Киркова,
като разгледа докладваното от съдията Дойков гражданско дело № 4668 по описа за
2019г., за да се произнесе, взе предвид следното.
Делото
е образувано по исковата молба на С.Г.Ц., ЕГН **********,*** със съдебен адрес ***
– адв. И.А.И.,*** против Главна дирекция „Гранична полиция“ МВР , ....................,
представлявана от главен комисар С.К.. Ищецът претендира, че в периода 11.06.2016г.
до 11.06.2019г. е полагал труд като „.............
в ГКПП А.Б. при ГПУ „Л.Б.“ към РД „Гранична полиция“ – Аерогари София. Сочи, че същата е на структурно подчинение на
ГД „Гранична полиция“ гр. София. Твърди се, че за периода 11.06.2016г. до 11.06.2019г.
ищецът е полагал труд по 12- часови смени при режим : дневна , нощна и два дни
почивка. За този период Ц. бил положил 1800.00часа нощен труд, който след като
се преизчислял с коефициент 1.143 възлизал на общо 2057 часа. Това
преизчисляване от нощен към дневен труд водело до това, че ищецът бил положил
257часа извънреден труд , който ответникът му като негов работодател не бил
заплатил. Въз основа на получаваното в различни периоди трудово възнаграждение,
ищецът оценява незаплатения си труд на 1657.00лева за целия процесен период.
Претендира се и лихва за забава върху посочената главница, като общият размер
на вземането се оценява на 191.05лева за периода 30.07.2016г. до 11.06.2019г.,
както и законна лихва за забава от датата на предявяване на исковата молба в
съда – 11.06.2019г. до окончателното изплащане на вземането. Направени са
доказателствени искания. По реда на чл. 214, ал. 1 от ГПК се прави изменение на
иска, като се претендира осъждане на ответника са сумата 1274.47лева за положен
извънреден труд, приравнен от нощен в дневен такъв и лихва за забава в размер
на 157.94лева. В останалата част се прави отказ от иска.
В
хода на процеса адв. И.И.,*** е преупълномощил адв. М.Д.Д.,*** да представлява
ищеца по делото. Последният не се явява в с.з., но поддържа исковата молба,
депозира писмена защита. Претендират се разноските по водене на производството.
Ответникът
ГД „Гранична полиция“ МВР депозира писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК
чрез гл. юрисконсулт К. И.. Предявените искове се оспорват като недоказани
както по основание, така и по размер. Изложени са правни съображения във връзка
приложимата нормативна уредба за процесния период, съобразена със ЗМВР. Не се
оспорва факта, че в посочения от Ц. период с ответника са се намирали в
правоотношения по ЗМВР и ищецът е полагал труд на 12- часови смени/ дневни и
нощни/. Твърди се, че за процесния период, след сумарно изчисляване на
отработеното време е формиран резултат, който при надвишаване на нормата
работни часове му е заплащан на осн. чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР като
извънреден труд. Ответникът счита, че на Ц. не се дължи исковата сума. Не се
споделя виждането, че приложима е Наредба за структурата и организацията на
работната заплата, която се отнасяла за работещи по трудово правоотношение,
каквото не било това на Ц. и ГД “Гранична полиция“. Взема се становище по
доказателствените искания на ищеца.
Предявен
е иск с правно основание чл. 179, ал. 1 вр. чл. 176 вр. чл. 178, ал. 1, т. 3
вр. чл. 187, ал. 3 и ал. 5, т. 2 вр. ал. 6 от ЗМВР и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
По делото е назначена и изготвена съдебно – счетоводна експертиза.
Заключението на вещото лице Г.Г. е, че за периода от м. юни 2016г. до м. юни
2019г. ищецът е положил общо 1310часа нощен труд. Същият приравнен към дневен
такъв при уможение с коефициент 1.143 се равнявал на 1497часа труд. Съответно
вещото лице е посочило, че на ищеца не са заплатени 187часа извънреден труд,
който е оценен на 1274.47лева, а размерът на лихвата за забава е изчислен на 157.94лева.
Съдът, след
като обсъди представените с исковата молба писмени материали и становището на
ответника по делото, счита за установено следното.
По делото не се спори , че между ищецът С.Г.Ц. и ГД „Гранична полиция”
МВР гр. София е било налице служебно правоотношение по ЗМВР. Ищецът е заемала длъжността „...................... в
ГКПП А.Б. при ГПУ „Л.Б.“ към РД „Гранична полиция“ – Аерогари София, част от ГД
„Гранична полиция“ гр. София.
Съгласно
чл. 178, ал.1, т. 3 ЗМВР към
основното месечно възнаграждение на държавните служители в МВР се изплащат
допълнителни възнаграждения за извънреден труд.
Съгласно чл. 187, ал.5, т.2 ЗМВР работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за
извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите,
работещи на смени.
В процесния случай ищецът е работил на 12- часови смени и е
следвало да му бъде заплатено трудово възнаграждение за положения извънреден
труд. Относимите към
предмета на делото разпоредби са тези от ЗМВР, Наредба № 8121з-592/25.05.2015
г. (отм.); , Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. и Наредба за структурата и
организацията на работната заплата. В тази връзка, съгласно разпоредбата на чл.
176 от ЗМВР (в сила от 28.11.2014 г.), брутното месечно възнаграждение на
държавните служители на МВР се състои от основно възнаграждение и допълнителни
такива. Видно от текста на чл. 179, ал. 1 от същия закон е и това, че на
държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за научна
степен, за полагане на труд през нощта от 22, 00 до 06, 00 ч., за
полагане на труд на официални празници и за времето на разположение, като в ал.
2 е предвидено, че условията и редът за изплащане на тези допълнителни
възнаграждения се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, а
техният размер – с негова заповед. Същевременно нормата на чл. 178, ал. 1, т. 3
от ЗМВР предвижда, че към основното месечно възнаграждение на държавните
служители в МВР се изплаща допълнително възнаграждение за извънреден труд.
Според текста
на чл. 187, ал. 1 от ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държавните
служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично, при 5-дневна работна
седмица, а ал. 3 на същия член предвижда, че работното време на държавните
служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или
24-часови смени – сумирано за тримесечен период, като при работа на смени е
възможно полагането на труд и през нощта между 22, 00 и 6, 00 ч., през което
време работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период. В предходната редакция на ал. 3 е
посочено, че периодът на изчисляване е едномесечен. В ал. 5, т. 2 е предвидено,
че за служителите, работещи на смени, работата извън редовното работно време,
до 280 часа годишно, се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за
отработени до 70 часа на тримесечен период, който се заплаща с 50 на сто
увеличение върху основното месечно възнаграждение, съгласно ал. 6. В ал. 7 е
предвидено, че извънредният труд не може да надвишава 70 часа на тримесечен
период и 280 часа годишно. Съгласно чл. 187, ал. 9 от ЗМВР, редът за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно
време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
В допълнение към така изложената нормативна уредба
следва да се посочи и това, че през процесния исков период са действали Наредба
№ 8121з-592/25.05.2015 г. (отм.); и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., които
предвиждат възможност държавните служители в МВР да полагат труд и през нощта
между 22, 00 и 06, 00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно
8 часа за всеки 24-часов период. В тези две наредби не е предвидено, че при
сумирано отчитане на работното време отработените часове нощен труд следва да
се преизчисляват с определен коефициент, каквато е била регламентацията на
действалата до 01.04.2015 г., а впоследствие и в периода 11.07.2016 г. -
02.08.2016 г. разпоредба на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г.
Липсата на такива изрични норми в Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. (отм.); и
Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. според съда представлява празнота в
специалната правна уредба, касаеща служителите в МВР, която следва да бъде
запълнена чрез прилагане на съответните норми на общата Наредба за структурата
и организацията на работната заплата. Това субсидиарно прилагане се налага
поради факта, че в случая се касае за полагане на труд от ищеца, макар и по
служебно правоотношение и третирането му по различен начин от работещите по
трудово правоотношение относно изчисляването на часовете положен труд при
сумирано изчисляване на работното време, би довело до поставянето му в
по-неблагоприятно положение спрямо работещите на трудов договор лица, което е
недопустимо.
Съгласно чл.
9, ал. 2 на Наредба за структурата и организацията на работната заплата е
предвидено, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се
превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно
отчитане на работното време за съответното работно място, който коефициент
според съда възлиза на 1, 143, изчислен като съотношение между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време (8 часа към 7 часа).
Може също
така да се отбележи, че нормата на чл. 187, ал. 3 от ЗМВР , касаеща часовете
нощен труд, които могат да се полагат , не изключва възможността този труд да
се преизчислява с посочения коефициент. Разпоредбата сочи, че „е възможно
полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не
следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период“. Съгласно чл.140,
ал.1 КТ: „Нормалната продължителност на седмичното работно време през нощта при
5-дневна работна седмица е до 35 часа. Нормалната продължителност на работното
време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа“. Може да се изведе
заключение, че 7 часа, отработени пред нощта се приравняват на 8 часа,
отработени през деня. За да се приравни 7-часовата нощна смяна с 8-часова
дневна такава, съответно да се заплаща възнаграждение за 8 часа, се прилага
коефициент от 1.143, съответстващ на съотношението 8 към 7.
С оглед на всичко изложено до тук и като взе предвид
заключението на изготвената по делото съдебно-икономическа експертиза, според
което за периода м. юни 2016г. – м. юни 2019г. ищецът е
положил общо 1310часа нощен труд, които
преизчислени с коефициент 1,143 се равняват на 1497часа дневен труд, т. е. налице е разлика от 187часа, за които на ищеца не е било платено допълнително възнаграждение, а по
изчисления на вещото лице е в размер на 1274.47лева и при липса на
доказателства това допълнително възнаграждение да е било платено от ответника
на ищеца, то изводът, който се налага е че искът е основателен и следва да се
уважи в предявения след увеличението размер.
Изчислена
е и дължимата лихва за забава върху процесната сума, като спрямо посочената
главница същата е определена в размер на 157.94лева, които също следва да бъдат
присъдени в полза на ищеца.
С оглед основателността на претенцията, на основание
чл. 86 от ЗЗД в полза на ищеца следва да бъде присъдено и претендираното от
ищеца обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху
уважения размер на главницата за периода от предявяването на иска на 11.06.2019 г. до
окончателното й изплащане.
По
отношение на възражението на ответника, че отчетният период за второто
тримесечие на 2019г. не е бил приключил, т.е. за периода от 01.04.2019г. до 11.06.2019г.,
възражението не следва да се приема.
Съобразно чл. 235, ал. 3 от ГПК , следва да се съобрази, че този отчетен период
е настъпил в хода на процеса, а доколкото няма данни исковата сума да е била
заплатена на ответника, следва да се присъди и търсеното за този период.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва
да заплати на ищеца и направените от него разноски по делото, съответно на размера на уважената част от иска, които са в размер на 294,54лева за платено адвокатско възнаграждение.
Предвид обстоятелството, че ищецът е освободен от
заплащане на държавна такса при завеждане на делото, на основание чл. 78, ал. 6
от ГПК ответникът следва да заплати по сметка на БРС дължимата държавна такса
за разглеждането на иск, която е в размер на 100,98лева и изплатеното от бюджета на съда възнаграждение за вещо лице в размер
на 200.00лева.
По
претенцията за юрисконсултско възнаграждение , следва съобразно прекратената
част на производството да се присъди такова в полза на ответника. В процеса ГД
„Гранична полиция“ МВР, гр. София е било представлявано от юрисконсулт.
Съгласно чл. 23 от НЗПП за защита по трудови дела с определен материален интерес се заплаща
правна помощ в размер от 100 до 300лева. Настоящият състав счита, че следва, на
осн. чл. 78, ал. 8 от ГПК, да се определи възнаграждение в размер на
100.00лева, а съответно на него да се определи и дължимото от ищеца
възнаграждение, което в конкретния случай е в размер на 22,49лева.
На основание чл. 242, ал. 1, предл. 2 от ГПК следва
да бъде постановено предварително изпълнение на решението в частта относно
присъденото на ищеца допълнително трудово възнаграждение и законната лихва
върху него.
Воден от
изложеното и на основание чл. 235 и чл. 236 от ГПК, Бургаският районен съд
Р ЕШ И:
ОСЪЖДА Главна дирекция „Гранична полиция“ МВР, .......................,
представлявана от Главен комисар С.К. – Директор, ДА ЗАПЛАТИ на С.Г.Ц., ЕГН **********,***
сумата от 1274.47лева/ хиляда двеста седемдесет и четири лева и четиридесет и
седем стотинки/ представляваща допълнително възнаграждение за положен
извънреден труд в размер на 187часа за периода 11.06.2016г. до 11.06.2019г.-
разликата между положения нощен труд и преизчисления в дневен такъв с
коефициент 1.143, ведно със сумата от 157.94лева/ сто петдесет и седем лева и
деветдесет и четири стотинки/, представляваща лихва за забава върху дължимите
суми за периода от 30.07.2016г. до 11.06.2019г., явяващи се допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд за горепосочения период , както и
законна лихва върху главницата от датата на предявяване на иска – 11.06.2019г.
до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА
Главна дирекция „Гранична полиция“ МВР, ..........................,
представлявана от Главен комисар С.К. – Директор, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ДА ЗАПЛАТИ на С.Г.Ц., ЕГН **********,***, сумата от 294.54лева /двеста
деветдесет и четири лева и петдесет и четири стотинки/ разноски по водене на
производството за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА
Главна дирекция „Гранична полиция“ МВР, .........................,
представлявана от Главен комисар С.К. – Директор, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС гр. Бургас сумите от 200.00лева/ двеста лева/
за изготвената експертиза и 100.98лева /сто лева и деветдесет и осем стотинки/
държавна такса.
ОСЪЖДА
С.Г.Ц., ЕГН **********,*** да заплати на Главна дирекция „Гранична полиция“
МВР, ........................., представлявана от Главен комисар С.К. –
Директор, на осн. чл. 78, ал. 4 от ГПК, сумата от 22.49лева/ двадесет и два
лева и четиридесет и девет стотинки/ юрисконсултско възнаграждение по
прекратената част на иска.
На
основание чл. 242, ал. 1 от ГПК допуска предварително изпълнение на решението.
Решението
подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд, в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия:
/ п /
Вярно с оригинала
Ж. С.