МОТИВИ по
ПРИСЪДА № 17
по НОХД №
269/2019 год. по описа на РС - В.Търново
Районна прокуратура - гр. В. Търново
е повдигнала обвинение срещу И.В.С. - роден на *** ***, с
постоянен адрес ***, с основно образование, осъждан, неженен, безработен, с ЕГН
**********, затова, че на 26.12.2018 год. в гр. Велико Търново, по ул. „Ниш“
управлявал моторно превозно средство - лек автомобил „A.“ с peг. № ***, което
не е регистрирано по надлежния ред, съгласно чл. 140 от Закона за движение по
пътищата във връзка с Наредба I - 45 от 24.03.2000 год. за регистриране, отчет,
пускане в движение и спиране от движение на моторно превозни средства и
ремаркета теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните
пътни превозни средства - престъпление по чл. 345 ал. 2 вр. ал. 1 от НК.
В разпоредително заседание
подсъдимият и неговия защитник правят искане за разглеждане на делото по реда
на Глава двадесет и седма от НПК – съкратено съдебно следствие. Поради това и
на основание чл. 252 ал. 1 от НПК премина незабавно към разглеждане на делото
по реда особените производства, а именно по реда на глава двадесет и седма от
НПК.
В съдебно заседание подсъдимия
признава изцяло фактите и обстоятелствата в обвинителния и се съгласява да не
се събират доказателства за тези факти.
Представителят на Районна прокуратура
поддържа повдигнатото и предявено на подсъдимия обвинение. Моли подсъдимия да
бъде признат за виновен, като счита, че от събраните в хода на ДП доказателства
се доказва по безспорен и категоричен начин извършеното престъпление и неговото
авторство в лицето на подсъдимия С.. Представителя на прокуратурата счита, че
за извършеното деяние и с оглед личността на дееца, лошите му характеристични
данни и предвид миналите му осъждания, то наказанието, което следва да му се
наложи е лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно ефективно, тъй като
подсъдимия е осъждан. Счита, че С. следва да изтърпи наказанието лишаване от
свобода при първоначален "Строг" режим с оглед разпоредбата на чл. 57,
ал. 1, т. 2, б. "б" от ЗИНС и обстоятелството, че не са
изтекли повече от 5 години от изтърпяване на предходно наложено наказание
лишаване от свобода, което не е било отложено на основание чл. 66 от
Наказателния кодекс.
Подсъдимият се признава за
виновен, признава изцяло фактите и обстоятелствата в обвинителния и се
съгласява да не се събират доказателства за
тези факти. Съжалява за постъпката си и заявява, че това повече няма да
се повтори. Твърди, че е управлявал автомобила поради неотложна нужда, а именно
да откара съпругата си до Бърза помощ, като е бил спрян непосредствено до
болницата. Моли да му бъде наложено наказание, различно от лишаване от свобода.
Защитника на подсъдимия - адв. К.И.
от ВТАК, счита, че действително от доказателствата по делото се установява, че С.
е извършил описаното в обвинителния акт деяние. Същия счита обаче, че за това
деяние и с оглед причините, поради които е извършено, то налагането на
наказание "Лишаване от свобода" спрямо С. ще бъде твърде тежко и
завишено, като моли на подзащитния му да бъде наложено наказание
"Глоба".
Като прецени и обсъди събраните
по делото писмени и гласни доказателства, съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
Подсъдимият И.В.С. с ЕГН **********
е роден на *** ***. Същият е български гражданин. Завършил основно образование.
С. е неправоспособен водач на МПС, живее в *******, където е и постоянния му
адрес. Осъждан е многократно за престъпления от общ характер, като е изтърпявал
ефективни наказания лишаване от свобода, последното от които е изтърпял през
2014 година.
На
31.08.2018 год. подсъдимият И.В.С. закупил лек автомобил „A.“ с peг. № ***,
като съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 15 от Закона за движението по
пътищата следвало в двумесечен срок от придобиването му да го регистрира на
свое име. От момента за закупуване на автомобила до 26.12.2018 година,
подсъдимият И.С. не регистрирал автомобила на свое име, поради което на
основание чл. 143, ал.15 от Закона за движението по пътищата, на 21.11.2018 г.
регистрацията на посочения лек автомобил „A.“ с peг. № ***, собственост на
подсъдимия, била служебно прекратена с отбелязване на това обстоятелство в
автоматизираната информационна система на МВР.
На
26.12.2018 год. подсъдимият И.В.С. управлявал собствения си лек автомобил „A.“
с peг. № ***, който бил със служебно прекратена регистрация на основание чл.
143, ал. 15 от Закона за движението по пътищата, като около 02:55 часа на
посочената дата шофирал в гр. Велико Търново по ул. „Ниш“, в посока ул. „Никола
Габровски". По същото време бил спрян за проверка от служители на сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР - Велико Търново - свидетелите С.С и Ц. Ц. В хода
на проверката, полицейските служители установили, че лекият автомобил е със
служебно прекратена регистрация на 21.11.2018 год. от сектор „Пътна полиция“
при ОД на МВР - Монтана. След извършената справка се установило, че обвиняемият
И.С. е придобил собствеността на лек автомобил „A.“ с peг. № *** на 31.08.2018
год. и в законоустановения срок от 2 месеца след сключването на договора за
покупко-продажба С. не регистрирал придобитото МПС в съответното звено на
„Пътна Полиция“, поради което на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП
регистрацията на същото била служебно прекратена.
Приетата за установена фактическа
обстановка не се спори от подсъдимия С.. Същия не отрича, че е управлявал
собствения си лек автомобил и не спори обстоятелството, че е бил заловен от
служителите на КАТ да управлява автомобила си на 26.12.2018 година. Предвид
изложеното съдът намира, че обясненията на подсъдимия се подкрепят от
останалите доказателства по делото.
Обвинението се доказва от
фактите, наведени в процеса, чрез фактите от показанията на разпитаните
свидетели С. С. и Ц. Ц., както и от приложените по делото писмени доказателства
и доказателствени средства. Съгласно чл. 2 от Наредба I - 45 от 24.03.2000 год.
за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторно
превозни средства и ремаркета теглени от тях и реда за предоставяне на данни за
регистрираните пътни превозни средства моторните превозни средства и
ремаркетата, предназначени за движение по пътищата, отворени за обществено
ползване, се представят за регистриране от звената "Пътна полиция"
при Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) или областните дирекции на
МВР (ОДМВР) по постоянния адрес на собственика - за физическите лица, или по
адреса на регистрация - за стопанските субекти. Липсва спор, че съгласно
разпоредбите на чл. 149, ал. 1, т. 2, б. „а“ от ЗДвП процесният автомобил се
явява категория "М" - моторни превозни средства, проектирани и
конструирани основно за превоз на пътници и техния багаж, и по-специално -
категория "M l" - превозни средства от категория "М" с не
повече от 8 места за сядане, без мястото за сядане на водача; в превозните средства
от категория "M l" няма място за стоящи пътници; броят на местата за
сядане може да бъде ограничен до едно (мястото за сядане на водача). Поради тези
обстоятелства МПС подлежи на регистрация по реда на Наредба № І-45/24.03.2000 год.
на МВР за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на МПС
и ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните
ППС. Доколкото е служебно прекратена регистрацията на управлявания от подсъдимия
С. автомобил, то същия е управлявал
нерегистрирано по надлежния ред МПС.
При така установеното от
фактическа страна, съдът прие за безспорно доказано, че подсъдимият И.В.С. с
деянието си е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на
чл. 345 ал. 2 вр. с ал. 1 от НК, доколкото на 26.12.2018 год. в гр. Велико
Търново, по ул. „Ниш“ управлявал моторно превозно средство - лек автомобил „A.“
с peг. № ***, което не е регистрирано по надлежния ред, съгласно чл. 140 от
Закона за движение по пътищата във връзка с Наредба I - 45 от 24.03.2000 год.
за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторно
превозни средства и ремаркета теглени от тях и реда за предоставяне на данни за
регистрираните пътни превозни средства. От
субективна страна деянието е осъществено при форма на вината - пряк умисъл, тъй
като подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието си,
предвиждал е общественоопасните му последици и е искал тяхното настъпване.
Същият е съзнавал, че е закупил МПС, което следва да регистрира в
законоустановения срок и че ако не го направи, регистрацията му ще бъде
служебно прекратена и въпреки това не е регистрирал МПС в този срок и е
предприел управлението му.
Съдът приема, че причините за
извършване на престъплението се коренят в заниженото му правосъзнание, като са
налице и данни за други обективни обстоятелства, които са подтикнали подсъдимия
към извършване на деянието, а именно нуждата да откара своята съпруга до Спешно
отделение при МОБАЛ - В. Търново за оказване на медицинска помощ.
Обществената опасност на деянието
е сравнително ниска с оглед вида и характера му, тъй като автомобила макар и да
е бил дерегистриран, същия е собственост на подсъдимия, редовно закупен от
него, с поставени регистрационни табели.
Обществената опасност на подсъдимия
съдът прецени като висока, след обсъждане на смекчаващите и отегчаващи вината
обстоятелства. Като отегчаващи вината обстоятелства съдът отчете миналите
осъждания на С.. Като смекчаващи такива съдът отчете съдействието на подсъдимия
С. при разкриване на обективната истина, самопризнанията му за извършеното
деянието и изразеното съжаление от негова страна.
Разпоредбата на чл. 78а от НК в
конкретния случай е неприложима, тъй като деянието е извършено след като дееца
бил осъден с влязла в сила присъда за извършено друго умишлено престъпление от
общ характер, а съгласно разпоредбата на ал. 1 б. "б" на чл. 78а от НК, привилегированата разпоредба на този текст не може да бъде приложена за
осъдено лице за умишлено престъпление от общ характер.
За посоченото престъпление по чл.
345 ал. 2 от НК законодателят е предвидил наказание "Лишаване от
свобода" до една години или "Глоба" в размер от петстотин до
хиляда лева. Т.е. съгласно разпоредбата на чл. 57 ал. 1 от НК съдът следва да
прецени кое от двете алтернативно предвидени в закона наказания следва да
наложи, след като признае подсъдимия за виновен. Настоящия съдебен състав
счете, че за извършеното от С. деяние не следва да се налага наказание
"Лишаване от свобода". На първо място законодателят е предвидил за
това деяние наказание "Лишаване от свобода" до една година, което
води до извода, че това деяние не е с толкова висока обществена опасност, като
се има предвид и обстоятелството, че е предвидено и алтернативно наказание
"Глоба". В конкретния случай деянието извършено от подсъдимия С. не
се отличава с някаква по-висока степен на опасност сравнено с други такива
деяния, като той е управлявал МПС, което е негова собственост, закупено няколко
месеца преди деянието. Вярно е, че същия е бил длъжен да го пререгистрира в
двумесечен срок от закупуването му, което той не е извършил, но деянието му е
извършено едва около месец след крайния срок за пререгистрация. Освен това
макар и необсъждани в обвинителния акт, от доказателствата по делото се
установяват и причини, поради които С. е управлявал автомобила, а именно
превозването на съпругата му до Спешно отделение в МОБАЛ - В. Търново поради
нуждата от оказване на медицинска помощ на същата. На следващо място автомобила
е бил с регистрационни номера, макар и невалидни с оглед извършената служебна
дерегистрация на автомобила. Всички тези обстоятелства съдът приема като
смекчаващи вината такива, поради което счете че налагането на наказание
"Лишаване от свобода" по отношение на С., същото ще бъде прекалено тежко.
Освен това ако бъде наложено такова наказание, то с оглед миналите му
осъждания, С. ще трябва да изтърпи наказанието ефективно. Настоящия съдебен
състав намира, че за такова деяние ефективно наказание "Лишаване от
свобода" е прекомерно. Поради това съдът прецени, че по подходящо
наказание за деянието на С. е наказанието "Глоба". Съдът намира за
неоснователни изложените от представителя на ВТРП доводи, че С. бил безработен
и нямало да разполага със средства, с което да заплати глобата си. Самия С.
твърди в съдебно заседание, че работи, макар и без официално сключен договор и
разполага със средства, като тези обстоятелства не се оборват от
доказателствата по делото, като отделно от това С. е декларирал в
собственоръчно изготвена декларация по ДП, че притежава движимо имущество - три
леки автомобила (Ауди, Хонда и Мазда), които вероятно са на обща стойност над
хиляда лева.
След като
съдът прецени, че на подсъдимия следва да се наложи наказание
"Глоба", съдът счете, че с оглед лошите характеристични данни и
миналите осъждания на С., то тази глоба следва да бъде към предвидения в закона
размер, като определи размер на наказанието от 900 (деветстотин) лева. Изхождайки
от разпоредбата на чл. 373 ал. 2 от НПК, съдът приложи разпоредбата на чл. 58а
ал. 1 т.2 б.”Б” от НК, като намали размера на така определеното наказание
"Глоба" с една трета и наложи на подсъдимия И.С. наказание
"Глоба" в размер на 600 (шестстотин) лева.
Съдът счита, че така наложеното
по вид и размер наказание ще изиграе своята роля за поправянето и превъзпитанието
на подсъдимия С. и ще окаже предупредително въздействие върху него и останалите
членове на обществото.
Водим от изложените съображения съдът
постанови присъдата.
Районен
съдия: