№ 36560
гр. София, 02.09.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 81 СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА Гражданско дело
№ 20251110139535 по описа за 2025 година
Извършена е проверка по реда на чл.140, ал.1 ГПК.
Ищецът е представил писмени доказателства, които са относими и необходими,
като доказателствената им сила подлежи на изследване по същество на спора.
Следва да се приложи към настоящото дело ч.гр.дело № 19426/2025г. по описа
на СРС, 81 състав.
По искането на ответника за задължаване на трето за спора лице – „Пейнетикс“
АД, като относимо за изясняване на спорните обстоятелства, същото следва да бъде
допуснато.
Исканията на ответника по реда на чл.186 ГПК за изискване на документи от
СРП и 07 РУ СДВР, следва да бъдат уважени в частта по отношение представяне на
информация от СРП.
По искането за допускане на съдебно – компютърна експертиза, съдът ще се
произнесе след изслушване на становището на насрещната страна.
Исканията на ответника за разпит на свидетели и допускане на съдебно-
счетоводна експертиза, като неотносими, следва да бъдат оставени без уважение.
С отговора на исковата молба ответникът е направил искане за спиране на
делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК, поради твърдение за наличието на
престъпни обстоятелства във връзка с които е подаден сигнал до СРП и е обр. пр. пр.
№ 9509/2025г. от 02.04.2025г.
По искането за спиране на настоящото производство съдът приема следното:
Съгласно чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК „Съдът спира производството, когато при
разглеждането на едно гражданско дело се разкрият престъпни обстоятелства, от
установяването на които зависи изходът на гражданския спор“. В този смисъл е и
практиката на ВКС: Р. № 116/15.05.2013 г. по гр. д № 745/2012 г. на ІV гр. о, Опр. по гр.
д. 5301/13 на ІV гр. о., Опр. По гр. д. № 7165/13 на ІV гр. о., Опр. № 273/23.06.2016 по
ч. т. д. № 1307/16 на Първо т. о., опр. по ч. т. д. № 852/19 на Първо т. о. и др. съгласно,
която гражданското производство се спира, когато пред съда са събрани достатъчно
доказателства за престъпни обстоятелства, които имат решаващо значение за
правилното решаване на спора и не е възможно тези обстоятелства да се установят в
самото гражданско производство, като е без значение, дали има образувано досъдебно
или съдебно наказателно производство.
Съгласно формираната съдебна практика, която настоящият състав споделя
(определения по ч. гр. д. № 6790/2013 г., ч. гр. д. № 7165/2013 г. на ІV г. о., ч. т. д. №
1
692/2012 г. и ч. т. д. № 592/2012 г. на І т. о. на ВКС), самото наличие на прокурорска
преписка за разследване наличието на престъпление не е основание за спиране на
гражданско производство, предмет на изследване в което е същото деяние. За да се
приложи нормата на чл. 229, т. 5 ГПК, е необходимо съдът, разглеждащ гражданското
дело, да установи, че са налице престъпни обстоятелства, които имат значение за
правилното решаване на този спор, както и невъзможността тези обстоятелства да се
установяват в самото гражданско производство. Нещо повече, съгласно приетото в
определения по ч. гр. д. № 5301/2013 г., гр. д. № 4512/2015 г., гр. д. № 445/2016 г., гр. д.
№ 745/2012 г. и гр. д. № 7165/2013 г. на ІV г. о. на ВКС, дори не е необходимо да е
образувано досъдебно производство, щом гражданският съд установява обстоятелства,
от естество да се подведат към определен наказателноправен състав и деянието има
значение за разрешаването на спора. Осъществяването на проверка от прокуратурата
или органите на МВР дали е извършено престъпление, не е основание за спиране на
гражданското производство по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 5 от ГПК, нито дори фактът
на образувано досъдебно производство сам по себе си не е основание да се постанови
такова спиране. Като предходна фаза, досъдебно производство само предполага, но не
предпоставя задължително последващо наказателно
производство.
На следващо място, съдът намира, че от установяването на твърдените от
страната престъпни обстоятелства, не зависи изходът по гражданския спор, доколкото
не се твърди насрещната страна по делото да е знаела или да не е могла да не знае за
съществуването им, а невярната представа относно други обстоятелства във връзка със
сделката, не я опорочават, нито поради измама, нито поради грешка.
С оглед гореизложените съображения съдът приема, че не са налице основания
за спиране на производството на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК, поради което и
искането следва да бъде оставено без уважение.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за спиране на настоящото
производство на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК.
ПРИЕМА представените към исковата молба писмени доказателства.
ПРИЛАГА за послужване ч.гр.д. № 19426/2025г. по описа на СРС, 81 състав.
ЗАДЪЛЖАВА „Пейнетикс“ АД, със седалище гр. София, р-н Лозенец, бул.
Джеймс Баучер, 76А, ет. Партер, в двуседмичен срок от получаване на съобщението да
предостави по делото информация за сметка с IBAN: BG92PATC40021139491216, с
титуляр И. Н. Й., а именно – постъпвала ли е сума в размер на 500,00 лв. на
08.11.2024г., с отразяване на наредител на сумата, както и извършвани след
постъпването на сумата транзакции.
ДА СЕ ИЗИСКА от СРП за послужване пр.пр. № 9509/2025г. от 02.04.2025г. по
описа на СРП.
ОТЛАГА произнасянето по искането за допускане на съдебно – компютърна
експертиза.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на ответника за разпит на свидетели и
допускане на съдебно-счетоводна експертиза.
2
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 11.11.2025г. от 13:30 часа, за когато
да се призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца и
препис от отговора.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД, както следва:
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на вземане на ищеца спрямо
ответника И. Н. Й., ЕГН: ********** за следните суми: 500,00 лева, представляваща
главница по Договор за кредит № OL00110155 от 08.11.2024г., сумата 18,06 лева,
представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 24.12.2024г. до
02.04.2025г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 02.04.2025г. до
окончателно изплащане на вземането, за които вземания е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д. № 19426/2025г. по описа на СРС, 81 състав.
Ищецът „Кредито“ ООД твърди, че между страните е сключен Индивидуален
договор за паричен заем № OL00110155 от 08.11.2024г., при условията на ЗПФУР и
ЗЕДЕП с падеж 23.12.2024г., по силата на който е предоставил сума в размер на 500,00
лв. Сочи, че след регистрация на потребителя в платформата на „Кредито“ ООД, е
изпратен мейл на посочената електронна поща, съдържащ целия договор и
преддоговорната информация. Потребителя изразява съгласие, чрез отваряне на
хиперлинк, в който въвежда имейл/потребителско име, парола и попълване на цифрите
от получения от ответника СМС, имащ силата на саморъчен подпис. Поддържа, че
срокът на договора за кредит е изтекъл, както и че към дата на предявяване на иска
ответникът дължи горепосочените суми, доколкото не е извършвал никакви плащания.
При тези твърдения моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски по
заповедното и исковото производство.
Ответникът И. Н. Й. е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК,
с който оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани. Заявява, че
личните му данни са били обект на престъпно посегателство от трето лице, във връзка
с което е образувано досъдебно производство. Оспорва наличието на облигационни
отношения с ищеца, доколкото няма валидно сключен договор. Евентуално твърди, че
договорът за кредит е недействителен на осн. чл. 26, ал. 2, предл. 2 и 3 ЗЗД - поради
липса на форма и липса на съгласие. Счита, че са нарушени и изискванията на чл.11,
т.10 ЗПК по отношение начина на формиране на ГПР, доколкото същият следва да
обхваща и „такса за експресно разглеждане“. Позовава се на нищожност на посочената
такса на осн. чл. 21, ал. 1 ЗПК вр чл. 26, ал. 1 ЗЗД, поради заобикаляне на закона.
Сочи, че процесният договор за кредит е недействителен и поради нарушаване
разпоредбата на чл. 22 ЗПК, т.к. е сключен в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20
ЗПК. Оспорва представените към исковата молба доказателства – в т.ч. разписка за
извършено плащане, справка за банкови и платежни сметки, справка по индивидуален
кредит № OL00110155. Моли съда да отхвърли изцяло предявените искове.
Претендира разноски.
На основание чл. 154 от ГПК в тежест на ищеца по исковете с правно
основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД е да докаже, че между него и
ответника е възникнало валидно правоотношение по договор за заем, по което
заемодателят е предоставил на ответника посочената сума, а последният се е задължил
да я върне в посочения срок; че част от съдържанието на договора са валидно
3
уговорени клаузи за заплащане на такса за експресно разглеждане.
По иска по чл. 86 от ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже забава на длъжника и
размера на обезщетението, което претендира.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже
възраженията си, в това число да установи погасяване на паричното си
задължение.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК съдът следи служебно за
наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, като им
предоставя възможност да изразят допълнителни становища в тази насока и да
ангажират доказателства.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като такова задължение имат страните и когато те са
посочили електронен адрес за връчване. При неизпълнение на това задължение, както
и когато страната е посочила електронен адрес за връчване, но го е променила, без да
уведоми съда, или е посочила неверен или несъществуващ адрес, всички съобщения
ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
УКАЗВА на страните, че могат да решат спора извънсъдебно чрез медиация,
или да постигнат съдебна спогодба по делото.
УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е необходимо
лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта процесуален
представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно. УКАЗВА
на ответника, че съгласно чл. 238, ал. 1 от ГПК ако не се яви в първото заседание по
делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът
може да иска постановяване на неприсъствено решение срещу него или да оттегли
иска.
УКАЗВА на ищеца, че съгласно чл. 238, ал. 2 от ГПК ответникът може да
поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на
неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по
делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане
на делото в негово отсъствие.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да
изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и
да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в
изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания,
те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4