№ 1015
гр. Варна, 07.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на втори
декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мария Бончева
при участието на секретаря Калинка Ив. Димитрова
като разгледа докладваното от Мария Бончева Административно наказателно
дело № 20213110203920 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по
жалба на СТ. ЦВ. Г. против Наказателно Постановление № 21-0819-
003142/ 18.08.2021г. на Началника на група при сектор ПП към ОД-МВР-
Варна, с което на СТ. ЦВ. Г. е наложено административно наказание
"Глоба" в размер на 200 лв. на основание чл.179 ал.2 вр.чл.179 ал.1 т.5 пр.4
от ЗДП.
В жалбата въззивника моли наложеното му наказание да бъде
отменено.
В съдебно заседание се явява процесуален представител, който
поддържа жалбата на посочените в нея основания. По същество отново
моли за отмяна на постановлението.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се представлява от
упълномощен процесуален представител, който да ангажира становище по
жалбата. Изпращат се писмени бележки.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по
делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна
следното:
На 30.07.2021г. въззивникът като водач на лек автомобил с рет. №
1
В9334СР го управлявал по ул. „Хан Аспарух“.На кръстовището с ул.“Одесос“
при наличие на пътен знак Б1 от ЗДП не пропуснал и блъснал движещия се от
дясно наляво по път с предимство, обозначен с пътен знак Б3 от ЗДП-товарен
автомол с рег.№ СА 9236РВ, който от удара се отместил и блъснал паркиран
на улицата лек автомобил с рег. № В 6683ТА. ПТП с материални щети.
За установеното нарушение бил издаден АУАН, като нарушението било
квалифицирано по чл.50 ал.1 от ЗДП. АНО издал НП, като възприел изцяло
фактическата обстановка установена с АУАН. Направените възражения били
приети за неоснователни.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по
делото доказателства по административно наказателната преписка, тези
приложени към жалбата, събраните в хода на съдебното производство
писмени доказателства, които са последователни, взаимно обвързани и
безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.
При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа
на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразността
му,обосноваността му и справедливостта на наложеното административно
наказание, съдът прави следните правни изводи:
Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект,
поради което е процесуално допустима.
Наказателното постановление издадено от компетентен органв
шестмесечния преклузивен срок по смисъла на чл.34 от ЗАНН. То е
съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. В него се съдържат всички
минимално изискуеми по силата на закона реквизити. Вмененото във вина на
въз. Николов нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да
разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.Не е допуснато
нарушение на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, тъй като описанието на нарушението и
обстоятелствата, при които е извършено е направено с достатъчна пълнота и
конкретика. Посочена е нарушената материално правна норма, като
наказанието за нарушението е индивидуализирано. Не са допуснати
съществени процесуални нарушения при постановяване на постановлението
и по никакъв начин не е накърнено правото на защита на жалбоподателят,
което той е упражнил с подаването на жалба до въззивната инстанция.
2
Съдът намира, че правилно административно-наказващият орган е
констатирал нарушение по чл.50 ал.1 от ЗДП, като е отнесъл фактите към
хипотезата на правната норма. От доказателствата по делото по безспорен и
категоричен начин се установява, че въззивникът е извършил вмененото му
нарушение. Разпоредбата на чл.50 ал.1 от ЗДП сочи, че „На кръстовище, на
което единият от пътищата е сигнализиран като път с предимство, водачите
на пътни превозни средства от другите пътища са длъжни да пропуснат
пътните превозни средства, които се движат по пътя с предимство.“ Както в
административно наказателното производство, така и пред съда е безспорно
доказано, че настоящият въззивник е била водач на МПС, който се е движил
от път без предимство – ул. „Хан Аспарух“ и е искал да навлезе в път с
предимство. Следователно върху него е тежало задължението да пропусне
движещите се по пътя с предимство ППС и той не е изпълнил това
задължение. Горното се потвърждава от събраните гласни доказателства-
показанията на свид. Д.. Налице е точно описание на нарушението и
съответствие между него и изискването поставено от нарушената правна
норма. Съдът не кредитира показанията на свид. Цветанов. Същите изцяло
противоречат на механизма на настъпване на ПТП изцяло изводим от
деформациите по автомобилите описани в протокола за ПТП. Видно от
протокола за ПТП деформациите по автомобила на жалбоподателя са
предната част на автомобила. Предвид това обстоятелство съдът приема, че
жалбоподателя не е изчакал преминаващия по път с предимство лек
автомобил и челно се е бъснал в същия. Следвало е да изчака, докато
придобие видимост и възможност да направи маневрата едва след като се
увери, че това е напълно безопасно. Поради това съдът намира, че
нарушението е осъществено от субективна и обективна страна и
възраженията в тази насока са неоснователни.
Правилно е била приложена и санкционната норма- чл.179 ал.2
вр.чл.179 ал.1 т.5 от ЗДП предвиждаща, че който поради движение с
несъобразена скорост, неспазване на дистанция или нарушение по ал. 1, в
случая – неспазване на предписанието на пътните знаци, правилата за
предимство, и това създава непосредствена опасност за движението, причини
пътнотранспортно произшествие, се наказва с Глоба в размер 200 лева, ако
деянието не съставлява престъпление, а наложената санкция съответства на
предвиденото.
3
Съобразно събраните по делото доказателства съдът намира, че случаят
не е маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН.Нарушението, което
въззивникът е извършил не се отличава по своята степен на обществена
опасност от останалите нарушения от този вид, за да се приеме, че същата е
явно незначителна. Поради това съдът намира, че не следва да прилага
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
Съдът намира, че правилно наказващият орган е наложил на
жалбоподателя административно наказание „Глоба” в размер на 200 лева,
тъй като това е предвидената в закона санкция за допуснатото нарушение.
Наказанието е определено в законоустановения минимален размер, като за
съда е налице законова забрана да го намали. Това наказание е съответно на
извършеното нарушение и в цялост ще изпълни целите на ЗАНН.
Поради изложеното до тук съдът намира, че атакуваното постановление
е правилно, обосновано и законосъобразно и като такова следва да бъде
потвърдено.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН следва на
ОДМВР гр.Варна да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер
определен в чл.37 от Закона за правната помощ ЗПП/, съгласно препращащата
разпоредба на чл.63, ал.5 от ЗАНН. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането
на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност
и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП.В
случая за защита по дела по ЗАНН чл.27е от Наредбата за заплащане на
правната помощ предвижда възнаграждение от 80 до 120лева. Производството
по делото продължи в едно съдебно заседание, не е с фактическа или правна
сложност поради което следва да се присъди възнаграждение на минимума от
80лева.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно Постановление № 21-0819-003142/
18.08.2021г. на Началника на група при сектор ПП към ОД-МВР-Варна, с
което на СТ. ЦВ. Г. е наложено административно наказание "Глоба" в
размер на 200 лв. на основание чл.179 ал.2 вр.чл.179 ал.1 т.5 пр.4 от ЗДП.
4
ОСЪЖДА СТ. ЦВ. Г. да заплати на ОД МВР гр.Варна
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева, на осн. чл.63 ал.3 от
ЗАНН.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд-
Варна по реда на АПК .
След влизане в сила на съдебното решение, административно-
наказателната преписка да се върне на наказващия орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5