Решение по дело №5033/2018 на Районен съд - Враца

Номер на акта: 226
Дата: 14 март 2019 г. (в сила от 30 май 2020 г.)
Съдия: Емил Кръстев
Дело: 20181420105033
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 23 ноември 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр.ВРАЦА,14.03.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Врачанският районен съд,VІІІ граждански състав,в публичното съдебно заседание на 07.03.2019 г.,в състав:

 

Районен съдия : ЕМИЛ КРЪСТЕВ

 

при секретаря Стефка Радева,като разгледа докладваното от съдията гр. дело №5033 по описа за 2018 г.,за да се произнесе,взе предвид следното:

 

    Делото е образувано по искова молба вх. №17231/ 23.11.2018 г. от Министерството на земеделието,храните и горите,БУЛСТАТ *********,чрез юк.Ц.Н. ***,против ”БГ Агро-Север”ЕООД,ЕИК *********,със седалище и адрес на управление с.Девене общ.Враца Стопанския двор Административната сграда,представлявано от управителя Ц.П.А..

    Твърди се,че съгласно договор за аренда №20/ 26.09.2012 г.,вписан в Службата по вписванията гр.Козлодуй на 18.02.2013 г.,ищецът,чрез директора на ОДЗ гр.Враца,бил предоставил на ответника за временно и възмездно ползване земя от държавния поземлен фонд-95.582 дка в землището на с.*****,44.971 дка в землището на *****,10.943 дка в землището на с.Бутан общ.Козлодуй и 14.455 дка в землището на гр.Козлодуй.

    Договорът за аренда бил прекратен от ищеца с нот. покана от 17.10.2016 г.,връчена на 04.11.2016 г.. Прекратяването било вписано в Службата по вписванията гр.Козлодуй на 12.04.2017 г..

    Ответникът не бил изпълнил свои задължения и дължал съответно доплащане на 50% от годишната арендна вноска за стопанската 2015-16 г. в размер на 7 056.19 лв.,както и заплащане на авансово дължимите 50% от годишната арендна вноска за стопанската 2016-17 г. също в размер на 7 056.19 лв.,и двете задължения с падеж 01.10.2016 г..

    Исканията са ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца : 14 112.38 лв.-главница,дължими арендни вноски по договор за аренда №20/26.09.2012 г. за стопанските 2015-16 г. и 2016-17 г.;3 081.20 лв.-мораторна лихва за периода 02.10.2016 г.-26.11.2018 г.;законната лихва върху главницата,считано от подаването на исковата молба до окончателното изплащане на главницата;разноските по делото/вкл. юк. възнаграждение/.

Исковете са с правни основания чл.чл.79 ал.1 и 86 ал.1 от ЗЗД във връзка с чл.8 ал.1 от ЗАЗ.

След проверка на исковата молба,Съдът е намерил същата за редовна и съдържаща допустими искове.В срока по чл.131 от ГПК,от ответника,чрез адв.К.Т. *** офис 502,е постъпил отговор,с който оспорва исковете като допустими,но неоснователни.Договорът бил прекратен поради изтичане на уговорения в него срок.В договора бил предвиден срок по чл.47ч ал.1 от ППЗСПЗЗ,т.е. до произнасяне с мотивирано решение на министъра на земеделието и храните,респ. до влизане в сила на съдебно решение,в случая-решение №447/ 15.09.2015 г. по кад №319/2015 г. на Адм.С Монтана,влязло в законна сила от датата на постановяването му.Съответно, договорът бил изтекъл до стопанската 2015-16 г..

Съдебният състав,предвид наведените от страните доводи и събраните по делото доказателства/преценените като допустими,относими и необходими/,намира за безспорно от фактическа страна следното:

    Видно от представения от ищеца договор за аренда №20/ 26.09.2012 г.,вписан в Службата по вписванията гр.Козлодуй на 18.02.2013 г.,ищецът,чрез директора на ОДЗ гр.Враца,е предоставил на ответника за временно и възмездно ползване земи от държавния поземлен фонд-95.582 дка в землището на с.*****,44.971 дка в землището на *****,10.943 дка в землището на с.Бутан общ.Козлодуй и 14.455 дка в землището на гр.Козлодуй.

    В чл.5,страните са уговорили годишни арендни плащания от 7 548.48 лв. за земите в землището на с.Ботево, 4 227.27 лв. за земите в землището на *****,1 006.76 лв. за земите в землището на с.Бутан и 1 329.86 лв. за земите в землището на гр.Козлодуй,общо 14 112.37 лв.,като 50% от годишната арендна вноска е дължима авансово - не по-късно от 01.10..

    Видно от представената нот. покана от 17.10.2016 г. от ищеца до ответника,връчена на 04.11.2016 г.,на ответника е бил даден 14 дн. срок за издължаване по договора,след изтичането на който договорът ще се счита развален.

    Видно от представеното заявление от 11.04.2017 г. от ищеца,прекратяването на договора е било вписано в Службата по вписванията гр.Козлодуй на 12.04.2017 г..

    Ответникът е представил решение №447/15.09.2015 г. по кад №319/2015 г. на Административен съд гр.Монтана,с което е било обезсилено решение №198/01.08.2014 г. по описа на РС гр.К. относно протокол от 19.07.2012 г. за проведена тръжна сесия на тръжна комисия,определена със заповед №139/19.07.2012 г. на директора на ОДЗ гр.В.,за отдаване под наем или аренда на земеделски земи от ДПФ за стопанската 2012-13 г. по отношение земите в землището на с.Х. община Х..

От съобразителната част на решението е видно,че РС е бил отменил протокола в частта за земите в землищата на селата от община Х. и е бил изпратил преписката на адм. орган за продължаване на адм. процедура.

При тези фактически констатации се налагат правните изводи,че исковете са допустими,като предявени от валидно представляван правен субект с правен интерес.По основателността им:

Иска за главница:

Разгледан по същество,искът е изцяло основателен-доказан и по основание,и по размер.

Съдът е докладвал делото,като е посочил,че ищецът е следвало да докаже твърденията си за дължимост на претендираните суми,вкл. наличието на договорно отношение между страните и на задължения на ответника.

Съдът приема,че ищецът е представил годни доказателства-договор и нот. покана,които позволяват изводите,че до развалянето на договора на 19.11.2016 г. за ответникът са възникнали задълженията да плати до 01.10.2016 г. сумата от 7 056.19 лв.-останалата част от арендната вноска за стопанската 2015-16 г. и сумата от 7 056.19 лв.-авансово дължимата част от арендната вноска за стопанската 2016-17 г. за отдадените под аренда земеделски земи.

При това положение,защитата на ответника предполага доказване на изпълнение.Ответникът всъщност е признал неплащането на вноските,като го е оправдал с липса на основание.

Съдът намира възражението на ответника неоснователно и недоказано.

Действително,в договора е бил предвиден срок ”до произнасяне с мотивирано решение на министъра на земеделието и храните,респ. до влизане в сила на съдебно решение”.В тази връзка,не може да се направи обоснован извод,че представеното от ответника съдебно решение има отношение към договора между страните,в частност към срока на договора.Съгласно чл.302 от ГПКлязлото в сила решение на административен съд е задължително за гражданския съд относно това дали административният акт е валиден и законосъобразен.Доколкото представеното решение касае изключително земите в землището на с.Х. община Х., Съдът приема,че не внася правнорелевантни факти по делото.

Още повече,че решението е от 2015 г.,а развалянето на договора е през 2016 г.,логично е да се приеме,че страните са били обвързани до развалянето.

Допълнително изложеният от ответника довод-че втората вноска е недължима,доколкото малко по-късно договорът е бил развален,също изглежда несъстоятелен.Същественото е, че към момента на падежа на вноската договорът е бил действащ.Вноската има характер на капаро и при положение, че договорът е бил развален в последващ момент по вина на ответника,остава дължима.

По горните съображения,искът следва да бъде уважен, като ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца претендираната сума от 14 112.37 лв..

Иска за лихва за забава върху главницата:

Този иск се преценява като частично основателен.

Задълженията за плащане са били с определена дата и ответникът е изпаднал в забава с изтичането на сроковете и без покана.

С помощта на онлайн калкулатор калкулатор.бг,Съдът изчислява размера на лихвата за периода 02.10.2016 г.-26.11.2018 г. на сумата от 3 081.21 лв./доколкото ищецът претендира 3 081.20 лв.,следва да се приеме,че изчисленията му са правилни/.

Лихва обаче се дължи само до 22.11.2018 г./до датата на подаването на исковата молба/.Съответно,меродавната сума за периода 02.10.2016 г.-22.11.2018 г. е 3 065.53 лв..

Тази сума именно ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца.В останалата му част до пълния му размер,искът следва да бъде отхвърлен,като неоснователен и недоказан.

Разноските по делото:

При този изход на делото,ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и разноските по делото-687.74 лв. държавни такси по исковете и 300 лв. юк. възнаграждение,общо 987.74 лв.,съразмерно уважената част от исковете му-986.84 лв..

Съдът обръща внимание,че юк. възнаграждение се изчислява съгласно правилото в чл.25 ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ,доколкото с решение/т.т.47 и 51/ от 23.11.2017 г. на Съда на Европейския съюз по съединени дела С-427/16 и С-428/16 е прието,че Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатското възнаграждение е в противоречие с правото на Европейския съюз и по-специално не съответства на чл.101 §1 от ДФЕС във връзка с чл.4 §3 и с Директива 77/249/ЕИО на Съвета от 22.03.1977 г. и по отношение на присъждане на юрисконсултско възнаграждение единствена приложима е Наредбата за заплащането на правната помощ.

Следва да се отбележи и че и ответникът е претендирал разноски/вкл. адв. възнаграждение/,но не е представил доказателства за такива/договор за правна помощ/.

Водим от горното,Съдът

 

 

                 Р  Е  Ш  И :

 

 

ОСЪЖДА ”БГ Агро-Север”ЕООД,ЕИК *********,със седалище и адрес на управление с.Девене общ.Враца Стопанския двор Административната сграда,представлявано от управителя Ц.П.А.,да заплати на Министерството на земеделието,храните и горите,БУЛСТАТ *********,следните суми : 14 112.38 лв.-главница,представляваща дължими арендни вноски по договор за аренда №20/26.09.2012 г.,а именно останалата част от арендната вноска за стопанската 2015-16 г. и авансово дължимата част от арендната вноска за стопанската 2016-17 г.;3 065.53 лв.-мораторна лихва за периода 02.10.2016 г.-22.11.2018 г.;законната лихва върху главницата,считано от 23.11.2018 г. до окончателното изплащане на главницата;986.84 лв.-разноски по делото.

 

 

ОТХВЪРЛЯ иска за мораторна лихва в останалата му част до пълния му размер,като неоснователен и недоказан.

 

 

    Решението подлежи на въззивно обжалване пред Врачанския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :