Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ............
гр.***,
03,01,2020 г.
В И М Е
Т О Н А
Н А Р О Д А
***СКИ РАЙОНЕН СЪД, ІХ-ти граждански състав, в публично съдебно
заседание на пети декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРА НАЙДЕНОВА
при секретаря Цецка
Симеонова, като разгледа докл***аното от съдията НАЙДЕНОВА гр.д. №5903 по описа на съда за 2019 година, на основание
данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
В ***ския
районен съд е постъпила искова молба от М.Д.Х., ЕГН **********, и А.Н.Х., ЕГН **********,***,
чрез ***.Й.Я. от ПАК, против Д.Н.П., ЕГН **********,***. В молбата се твърди,
че страните са наследници на Н. С.Х., поч. на 21,07,2017 г., оставил в наследство 1/2 ид.ч. от следния
недвижим имот – апартамент №8, съставляващ
самостоятелен обект в сграда, с идентификатор ***. по КККР, одобрени със
Заповед №РД-18-71/06,06,2008 г. на ***на АГКК, с адрес на имота ***, с
предназначение на самостоятелния обект – жилище, апартамент; с площ от 112,80
кв.м.; при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж – обект с
идентификатор ***.; под обекта - обект с
идентификатор ***.; над обекта – няма; заедно с прилежащите избено помещение №8
с площ от 7,98 кв.м. и таванско помещение №1 с площ от 18,42 кв.м., както и
гараж №6, съставляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***., с
адрес на имота - ***, с предназначение – гараж в сграда, брой нива на обекта –
1, с площ от 17,60 кв.м., при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия
етаж - обект с идентификатор ***., под обекта – няма, над обекта - обект с
идентификатор ***. Сочи се, че
останалата 1/2 ид.ч. от имота е собственост на първата ищца М.Х., тъй като
имота е придобит по време на брака й с Н. С.Х.. Твърди се, че страните не могат
да се поделят доброволно и молят съда да допусне до делба имота при квоти – 4
дяла за М.Х. и по един дял за останалите сънаследници. Към ИМ са приложени
писмени доказателства по опис. Направено е искане по чл.344, ал.1 от ГПК, тъй
като само ***ползва имота, за осъждането й да заплаща на ***обезщетение за
ползата, от която ***са лишени да ползват своите 5/6 ид.ч. от имота, в размер
на 400,00 лева месечно за първата и 100,00 лева месечно за втората ищца,
считано от датата на поканата, роля на която играе исковата молба, до
приключване на делбата, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска
от датата на падежа до окончателното й изплащане. В с.з. процесуалният
представител на ***моли съда да допусне делбата при шест равни дяла, като се
уважи и предявеният иск по чл.344, ал.2 от ГПК, като се осъди ***да заплаща
обезщетение в размер на 470,48 лева месечно за първата ищца и по 117,62 лева
месечно за ищцата А.Х..
В
срока по чл.131 от ГПК ***депозира писмен отговор, чрез ***.Н.Я. от ПАК, в
който се сочи, че искът е недопустим, тъй като ищцата А.Х. е глухоняма и няма
как да е изразила вол я за извършване
на делбата. Алтернативно се сочи, че ако се допусне делба, следва имотът да се
възложи на ответницата, като същата е съгласна да изплати дяловете на
останалите съделители. По отношение претенцията за заплащане на обезщетение се
сочи, че ***към момента живее на друг адрес в гр.***, а не в процесния имот. В
с.з. процесуалният представител на ***моли съда да не се допуска делбата, тъй
като ищцата А.Х. не осъзнава за какво е настоящото производство. Алтернативно
се прави искане за възлагане на апартамента и гаража, и да се отхвърли иска за
заплащане на обезщетение.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени
доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:
На първо място, съдът счита за необходимо да отбележи, че
придоби непосредствените впечатления от ищцата А.Х. в съдебно заседание, и от
цялостното й поведение за съда не остава съмнение, че същата разбира за какво се
води настоящото дело и желае да има достъп до имота, наследствен й от нейния ***.
От
представения нот.акт за признаване право на собственост №29, том 6, дело
№К-1122/1978 г. се установява, че М.Х., по време на брака си с Н. *** №8, с
изложение изток-запад, при съседи: отдолу – ап. на И.С.Ц.и П.Д. Ц., отгоре –
тавански помещения на И.Д.Х.и Ц.Н.Х., В.Б.В.и Б.Й.В., Л.П.П.и М.П.П., юг –
стълбище и ап. на Д.Н.Ч.и В.Д. *** Я., север – дворно място на Н.М.П., П.И., Х.П.Ц.и
И.П. Ц., запад – дворно място на Ц.Н.Г., В.Р.Г.а и К.Я., с площ от 112,80
кв.м., с придадени избено помещение №6 – на 7,98 кв.м. и таванско помещение №1
на 18,42 кв.м., и гараж №6 с площ от 17,60 кв.м.
От
представената схема №15-748038/16,08,2019 г. се установява, че процесният имот съставлява самостоятелен обект в сграда, с идентификатор
***. по КККР, одобрени със Заповед №РД-18-71/06,06,2008 г. на ***на АГКК, с
адрес на имота ***, с предназначение на самостоятелния обект – жилище,
апартамент; с площ от 112,80 кв.м.; при съседни самостоятелни обекти в
сградата: на същия етаж – обект с идентификатор ***.; под обекта - обект с идентификатор ***.; над обекта –
няма; заедно с прилежащите избено помещение №8 с площ от 7,98 кв.м. и таванско
помещение №1 с площ от 18,42 кв.м., както и гараж №6, съставляващ самостоятелен
обект в сграда с идентификатор ***., с адрес на имота – ***, ет.0, гараж №6, с
предназначение – гараж в сграда, брой нива на обекта – 1, с площ от 17,60
кв.м., при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - обект с
идентификатор ***., под обекта – няма, над обекта - обект с идентификатор ***.
От представеното
удостоверение за наследници изх.№14-3514/19,08,2019 г. на Община *** се
установява, че Н. С.Х., починал на 21,07,2017 г., е оставил следните
наследници:
I.
М.Д.Х.
– ***;
II.
А.
Н.Х. – ***;
III.
Д.Н.П.
– ***.
От
заключението на ***по изготвената съдебно-оценителна експертиза, което съдът
кредитира като компетентно и безпристрастно изготвено, се установява, че
процесния имот се намира в близост до МУ в града, което води до завишени наемни
цени и го прави по-привлекателен в сравнение с други райони в града откъм
наемане. ***е дало нетен месечен наем за ползване на апартамента в размер на
705,75 лева, а за 1/6 ид.ч. – 117,62 левда.
От
показанията на св.А.В.се установява, че е съсед на отв.П. ***. Свидетелят сочи,
че отв.П. и *** си живеят на ул.***и не знае да имат друго жилище; редовно я
виждал по двора като излизал с децата си.
От
показанията на св.С.П.се установява, че отв.П. *** от около 30 години, редовно
си пият кафето на двора.
От
показанията на св.Р.А.се установява, че ***в момента живеят у тях - от м.август 2019 г., тъй като отв.П.
заключила процесния апратамент и не ги пускала. Според свидетелката в имота се
били настанили ***на Д.. Сочи се, че въпреки многократните опити да влезнат, ***не
са успели, като дрехите успели да си вземат едва като дошъл оценителя на имота.
От
показанията на св.К.Т.се установява, че лично няколко пъти е придружавал ***до
имота, но не са успели да влезнат, тъй като отв.П. е сменила патрона на
вратата.
От
показанията на св.К.И.се установява, че същият неколкократно е придружавал М. и
А. до имота, но не могли да влязат, тъй като ключа бил сменен от Д..
При така установеното
от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:
Предявен
е иск за делба на недвижим имот, за който ***твърдят, че е съсобствен между тях
и ответницата, по силата на наследяване на Н. Х.. От събраните по делото
доказателства – нот.акт за признаване право на собственост №29, том 6,
дело №К-1122/1978 г., удостоверение за наследници изх.№14-3514/19,08,2019
г. на Н. Х., съдът приема за установено, че по силата на
договора за продажба и по наследяване, страните се явяват съсобственици на
процесния недвижим имот. По силата на нот.акт М.Х. е собстветник на 1/2 ид.ч. от
процесното жилище, като останалата 1/2 ид.ч. част следва да се подели между
наследниците на Н. Х.. Съобразно изложеното, делбата на горепосочения имот
следва да се допусне при следните квоти: за М.Х. – 4/6 ид.ч., от които 3/6
ид.ч. нейна лична собственост и 1/6 ид.ч. по наследство от Н. Х., за А.Х. и Д.П.
- по 1/6 ид.ч.
По отношение искането
за присъждане на обезщетение за ползването само от ***на недвижимия имот -
съдът счита същото за основателно. Съгласно разпоредбата на чл.31, ал.1 от ЗС
всеки съсобственик може да си служи с общата вещ съобразно нейното
предназначение и по начин да не пречи на другите съсобственици да си служат с
нея според правата им, като неползващия има право на обезщетение по силата на
изричната разпоредба на чл.31, ал.2 от ЗС. Фактът, че един от съсобствениците
ползва целия имот, сам по себе си дава правото на другите съсобственици да
претендират заплащане на обезщетение от деня на писменото поискване, тъй като
са лишени от възможността да извличат ползите от имота по причина действията на
другия съсобственик /ползващия имота/. Неползващият имота не е длъжен да изяви
желание за лично ползване, за да може да претендира обезщетението, тъй като
причина за разместването на блага в имуществените сфери на съсобствениците е
осъщественото само от един от тях ползване на целия съсобствен имот, а не
липсата на изразена воля от неползващите имота да ползват имота според правата
си. Разпоредбата на чл.31, ал.2 от ЗС обвързва задължението за заплащане на
обезщетение пряко с осъществяваното само от единия съсобственик ползване на
целия имот. Достатъчно е неползващия съсобственик да отправи писмена покана за
заплащане на обезщетение, за да възникне отговорността на ползващия имота
съсобственик. С подадената ИМ ***са направили искане за заплащане на такова
обезщетение, изменено по размер в с.з. 470,48 лева месечно за М.Х. и 117,62
лева месечно за А.Х.. Безспорно се установи от събраните гласни доказателства
посредством разпита на свидетелите А., Т.и И., че имотът, макар и да не е
ползван постоянно от ***и от нейните низходящи /***/, е със сменен от отв.П.
патрон на входната врата, ключ от която ***не притежават. Нещо повече, при
посещения в имота, в присъствието на свидетели, отв.П. демонстративно е
отказвала да отвори вратата и да допусне ***поне да си вземат багажа. Съгласно
трайно установената практика на ВКС, включително ТР №7/02,11,2012 г. по тълк.
д. №7/2012 г. на ОСГК на ВКС, „лично ползване” по смисъла на чл.31, ал.2 от ЗС
е всяко поведение на съсобственик, което възпрепятства или ограничава
останалите съсобственици да ползват общата вещ, съобразно правата им, без да се
събират добиви и граждански плодове. Обезщетението по чл.31, ал.2 от ЗС се
дължи както когато съсобственикът или член на неговото семейство
непосредствено си служи с вещта, така и когато
той не ползва лично, но препятства другия съсобственик да си служи с нея, а
също и когато е допуснал на безвъзмездно основание трето лице да ползва вещта.
От значение за основателността на претенцията е съществуването на съсобственост
върху имота, фактът, че претендиращият съсобственик е лишен от ползване, и
писменото поискване на обезщетение. Източник на вземането е едно фактическо
положение - реалното ползването на общата вещ, което обуславя разместване на
имуществени блага между правните сфери на съпритежателите на една обща вещ по
отношение на която всеки е титуляр на правото на собственост в определен обем,
а ползването е в обем по - голям от притежаваните части на вещното право. В
процесния случай ***е предоставила безвъзмездно ползването на имота на трето
лице – нейна низходяща и децата й, и освен това препятства другите
съсобственици да ползват вещта чрез неосигуряване на ключ за имота - тези хипотези
са сред изрично описаните в мотивите на тълкувателното решение хипотези на
лично ползване, при които претенцията по чл.31, ал.2 от ЗС е основателна.
Разпоредбата на чл.31, ал.2 от ЗС обвързва задължението за заплащане на
обезщетение пряко с осъществяваното само от единия съсобственик ползване на
цялата вещ, без да е необходимо неползващият съсобственик да поиска реално да я
ползва и да доказва, че не е допускан до нея. За да се освободи от отговорност,
ползващият съсобственик следва да докаже, че е предложил на неползващия
съсобственик да ползва вещта лично според правата му в съсобствеността и му е
осигури възможността реално да упражнява това свое право. В случая ***не е
ангажирала доказателства да е предоставила ползването, да е осигурила достъп и
реална възможност на ***да ползват своята част от имота и те да са отказали. Ето
защо ищците, като неползващи съсобственици, имат право на обезщетение за
ползването само от ***на техните общо 5/6 ид.част от имота, тъй като
неползващият имота съсобственик има право да получи парично обезщетение само за
онова благо, което би получил, ако разполагаше с възможност да ползва имота.
При определяне на размера на обезщетението, което ***дължи на ищците, съдът
съобрази факта, че имотът се намира в силно привлекателен район, което е
ноторно известно с оглед близостта му до МУ и наличието на множество
чуждестранни студенти, обучаващи се в него, и приема за меродавно изготвеното
заключение. Обезщетението се дължи от
датата на получаване на исковата молба от ***– 18,09,2019 г. до приключване
на делбата.
Делбата следва да се
извърши с помощта на вещо лице, което да даде заключение за действителната
пазарна цена на процесните имоти и тяхната поделяемост с оглед правата на страните в
съсобствеността.
По изложените
съображения съдът
Р Е
Ш И :
ДОПУСКА на основание чл.341 от ГПК да се
извърши съдебна делба между М.Д.Х.,
ЕГН **********, А.Н.Х., ЕГН **********,***,
и Д.Н.П.,
ЕГН **********,***, на следните недвижими имоти:
- апартамент №8, съставляващ самостоятелен обект в сграда, с идентификатор
***. по КККР, одобрени със Заповед №РД-18-71/06,06,2008 г. на ***на
АГКК, с адрес на имота ***, с предназначение на самостоятелния обект – жилище,
апартамент; с площ от 112,80 кв.м.; при съседни самостоятелни обекти в
сградата: на същия етаж – обект с идентификатор ***.; под обекта - обект с идентификатор ***.; над обекта –
няма; заедно с прилежащите избено помещение №8 с площ от 7,98 кв.м. и таванско
помещение №1 с площ от 18,42 кв.м.;
- гараж №6, съставляващ самостоятелен обект в
сграда с идентификатор ***., с адрес на имота - ***, с предназначение –
гараж в сграда, брой нива на обекта – 1, с площ от 17,60 кв.м., при съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - обект с идентификатор ***.,
под обекта – няма, над обекта - обект с идентификатор ***.
От допуснатите до делба имоти да се образуват 6 равни дяла,
от които 4 дяла за М.Д.Х., ЕГН **********, и по 1 дял за А.Н.Х., ЕГН **********,
и Д.Н.П., ЕГН **********.
ОСЪЖДА на основание чл.344, ал.2 от ГПК вр.чл.31,
ал.2 от ЗС Д.Н.П., ЕГН **********,***, да заплаща на М.Д.Х., ЕГН **********,***, сумата от 470,48 лева месечно, представляваща обезщетение
за ползване на нейните 4/6 ид.части от съсобствения имот, считано от 18,09,2019 г. до
приключване на делбата.
ОСЪЖДА на основание чл.344, ал.2 от ГПК вр.чл.31,
ал.2 от ЗС Д.Н.П., ЕГН **********,***, да заплаща на А.Н.Х., ЕГН **********,***, сумата от 117,62 лева месечно, представляваща обезщетение
за ползване на нейната 1/6 ид.част от съсобствения имот, считано от 18,09,2019 г. до
приключване на делбата.
НАЗНАЧАВА съдебно-техническа експертиза, която да бъде
изготвена от ***А.С., който след като се запознае с доказателствата по делото,
да даде заключение за действителната пазарна цена на допуснатите до делба имоти
и тяхната поделяемост с оглед правата на страните в съсобствеността, при
депозит в размер на 180,00 лева, вносими от страните както следва – 120,00 лева
от съделителката М.Х., и по 30,00 лева от съделителите А.Х. и Д.П..
Решението може да се
обжалва пред ***ския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: