Решение по дело №207/2018 на Окръжен съд - Силистра

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 12 декември 2018 г.
Съдия: Добринка Савова Стоева
Дело: 20183400500207
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 19 септември 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№137

 

Силистра, 12.12.2018г.

 

 В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Силистренският окръжен съд, гражданско отделение, в открито заседание на тринадесети декември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА ВАСИЛЕВА

                                          ЧЛЕНОВЕ: ВИОЛЕТА АЛЕКСАНДРОВА

                                                                             ДОБРИНКА СТОЕВА

                                                                                    

при секретаря    Антоанета Ценкова  и в присъствието на прокурора ………….. като разгледа докладваното от съдия Стоева   гр. д. № 207 по описа за 2018г. и за да се произнесе,  взе предвид следното:

 

Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 120/22.06.18г. , постановено по гр.д. № 601/2017г. ДРС е признал за установено по отношение на ЗК „Окорш-92“ с. Окорш, че В.П.Г. е собственик на трактор МТЗ-80 с рег. № ВР-ЕБ 09 26, пръскачка „Перла“ и селскостопански събирач „Кир“, като е отхвърлил иска в осъдителната част за предаване на владението на тези вещи, като неоснователен. Осъдил е ЗК „Окорш-92“ с. Окорш да заплати на В.П.Г. сумата от 1 068,50 лв.- разноски по делото.

Недоволна от постановеното решение в уважителната част, е останала ЗК „Окорш-92“ с. Окорш, която чрез процесуалния си представител го обжалва в законоустановения срок. Счита, че същото е незаконосъобразно и неправилно в тази част, поради което моли съда да го отмени и постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявените искове. Претендира присъждане на деловодни разноски.

Ответникът по жалбата В.П.Г. чрез процесуалния си представител изразява становище, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.  Претендира присъждане на деловодни разноски.

СОС като съобрази становищата на страните и данните по делото, прие за установено следното:

Жалбата е неоснователна.                                    .

Видно от протокол № 3 от проведения на 25.08.2010г. търг за разпродажба на имущество, собственост на ЗК ”Куру Дере” с. Долец /стр.7 от делото/, ищецът е спечелил търга за трактор МТЗ-80 с рег. № ВР-ЕБ 09 26, пръскачка „Перла“ и селскостопански събирач „Кир“, като с ПКО е внесъл в касата на ЗК общо за трите закупени вещи сумата от 6 883 лв., за което му е издадена и фактура № 11/11.08.2010г. от продавача ЗК ”Куру Дере” с. Долец.

Ответникът ЗК „Окорш-92“ с. Окорш, правоприемник на ЗК ”Куру Дере”, не е депозирала в срок писмен отговор, поради което е изгубил правата си, визирани в чл. 133 ГПК. Освен това, в с.з. на 2.04.18г. процесуалният представител на ответника изрично е посочил, че Председателят на УС на кооперацията след като у установил, че процесните вещи са собственост на ищеца, му ги е върнал.

В контекста на гореизложеното доводите във въззивната жалба относно самостоятелното възражение на кооперацията, че е упражнявала фактическа власт върху вещите, са несъстоятелни.

Несъстоятелен е и доводът й, че вещите не са достатъчно индивидуализирани. Безспорно е, че тези вещи вече са върнати от ответника на ищеца, като индивидуализирани, а и именно поради връщането им искът в осъдителната му част е отхвърлен.

Съобразявайки, представените доказателства и поведението на страните, правилно ДРС е приел, че процесните вещи са собственост на ищеца и със съдебния си акт е признал за установено това по отношение на ответника. Ето защо решението в обжалваната част следва да бъде потвърдено.

Предвид изхода на процеса, на жалбоподателя не следва да бъдат присъдени направените от него разноски, а на ответника следва да се присъдят такива в размер на 400 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция. Неоснователно е възражението на жалбоподателя за прекомерност на хонорара на адвоката на ответника, с оглед положените усилия за адвокатската защита. Съгласно чл.7, ал.5 от НМРАдвВ за процесуално представителство, защита и съдействие по искове по чл. 75, 76 и 108 ЗС възнаграждението се определя съобразно интереса на представляваната страна според правилата на ал. 2, но не по-малко от 400 лв. за движими вещи.  

Водим от горното, ОС

 

                              Р   Е   Ш   И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 120/22.06.18г. , постановено по гр.д. № 601/2017г.  по описа на ДРС, в частта, в която е признато за установено по отношение на ЗК „Окорш-92“ с. Окорш, че В.П.Г. е собственик на трактор МТЗ-80 с рег. № ВР-ЕБ 09 26, пръскачка „Перла“ и селскостопански събирач „Кир“ и в частта, в е осъдена ЗК „Окорш-92“ с. Окорш да заплати на В.П.Г. сумата от 1 068,50 лв.- разноски по делото.

В останалата част решението е влязло в сила.

 

ОСЪЖДА ЗК „Окорш-92“ с. Окорш, с ЕИК *********, представлявана от В. Андреев, да заплати на В.П.Г. ,сумата от 400 /четиристотин лева/, представляваща направени от последния разноски по делото пред въззивната инстанция.

 

Решението не подлежи на обжалване.