№ 22381
гр. София, 10.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:БИЛЯНА СИМЧЕВА
при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА
като разгледа докладваното от БИЛЯНА СИМЧЕВА Гражданско дело №
20231110159466 по описа за 2023 година
Предявени са от “Топлофикация София” ЕАД срещу ответника И.
М. И., обективно съединени осъдителни искове /уточнени с молба от
11.01.2024 г./ с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 153 ЗЕ и чл.
86 ЗЗД за следните вземания: 3156.23 лв., представляваща продажна цена за
потребена топлинна енергия за периода от м.05.2020 г. до м.04.2022 г. в
топлоснабден имот, находящ се в – гр. София, ****, аб. № 53553, 552.16 лв.,
представляваща обезщетение за забава в погасяване на главницата за топлинна
енергия за периода 15.09.2021 г. – 11.10.2023 г., 46.34 лв., представляваща цена
за услуга дялово разпределение за периода от м.09.2020 г. до м.04.2022 г. и
10.80 лв. – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода от 15.11.2020 г. до 11.10.2023 г., ведно със законната лихва върху
главниците от депозиране на исковата молба /31.10.2023г./ до плащането.
Ищецът твърди, че между него и ответника, е възникнало
облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия
при Общи условия (ОУ), чиито клаузи съгласно чл. 149, ал. 1 ЗЕ са обвързали
всички абонати на топлопреносното предприятие, без да е било необходимо
изричното им приемане от страна на потребителите.
Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния
период топлинна енергия, като ответникът - в качеството му на потребител на
топлинна енергия, произтичащо от притежаваното от него право на
собственост върху имота, както и в качеството му на наследник на
задълженията на починали преди образуването на производството
съсобственик на имот, не е осъществил насрещната парична престация – да
заплати установената покупна цена, обективирана в представените по делото
фактури.
В срока по чл.131, ал. 1 ГПК ответникът И. М. И. е депозирал
1
отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове по основание,
твърдейки, че имотът е продаден на трето за спора лице. Сочи, че не оспорва
доставката на топлинна енергия в имота в сочените размери, както и цената на
услгугата. Позовава се на изтекла погасителна давност за част от
претендираните вземания. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази събраните доказателства и взе предвид
доводите и възраженията на страните, достигна до следните фактически
и правни изводи:
По исковете по чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр.чл.153 ЗЕ:
За основателността на иска за заплащане цената на топлинната
енергия ищецът следва пълно и главно да докаже, че през процесния период
между страните е съществувало валидно правоотношение за доставката на
топлинна енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна
енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза на спорната
сума.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже
положителния факт на погасяване на дълга, както и всички свои защитни
възражения.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима
редакция след 17.07.2012г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна
енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик
на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване
или природен газ за домакинството си, т.е. лице, което ползва на вещно или
облигационно право на ползване.
Установява се от представения по делото /л. 10/ договор за продажба
на държавен недвижим имот по реда на Наредба за дъжравните имоти,
сключен на 18.07.1988 г., че процесния топлоснабден имот е придобит в
съсобственост /при равни квоти от по ½ ид.ч./ от И. М. И. и К. М. Б..
Видно от удостоверение за наследници /л. 42/ К. М. Б. е починал на
20.08.2023 г. – т.е. след края на исковия период по делото /2020 – м.04.2022 г./,
като е оставил един наследник по закон своя брат – другия ответник по делото
– И. М. И..
Тоест, в рамките на исковия период по настоящия правен спор
собственици на процесния топлоснабден имот са били И. М. И. и К. М. Б..
Недоказано по делото остана възражението на ответника, че
процесният имот е отчужден в полза на трето за спора лице. Ответната страна,
чиято е доказателствената тежест да установи защитните си възражения, не
изложи твърдения за датата на отчуждаването /с оглед преценката за
релевантност към отговорността за задълженията/, нито ангажира
доказателства, от които да се установи, че такова прехвърляне действително е
било извършено.
В качеството си на титуляри на правото на собственост, двамата
съсобственици се явяват и страна по облигационното отношение за доставка
2
на топлинна енергия до топлоснабдения имот, поради което дължат заплащане
на потребената в него топлинна енергия.
След смъртта на К. Б. и настъпилото наследствено правоприемство,
брат му И. И. е придобил както актива на наследството, така и пасива, поради
което отговаря за потребената в имота топлинна енергия както на лично
основание /като собственик на ½ от имота/, така и като наследник на другия
собственик /за останалата ½ част./
Предвид изложеното, съдът намира, че ответникът И.о М. И. се явява
материално легитимиран да отговаря за процесните задължения в цялост.
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 ЗЕ, продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни ОУ,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Общите
условия са валидни и обвързват ответника и без приемането им. Съгласно
чл.150, ал.3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия,
клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното
топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия. По делото не се твърди и не се установява ответникът /или
наследодателят му/ да се е възползвали от правото си по чл.150, ал.3 ЗЕ.
Не е спорно по делото, че монтираните измервателни уреди в
абонатната станция съответстват на нормативно установените изисквания към
същите, подлагани са на изискуемия контрол и точно са отразявали
количествата отдадена топлинна енергия. Не се твърди и не се установи по
делото и да са правени рекламации от ответника във връзка с отразеното по
изравнителните сметки количество на топлинната енергия, доставена за
процесния период от време, като именно показанията по последните сметки са
послужили за определяне на количествата топлинна енергия, за които на
ответника са начислени сметките за процесния период.
Безспорно е между страните по делото, че ищецът е доставил в
процесния имот соченото в исковата молба количество топлинна енергия, като
претендираната цена отговаря на реалното потребление, поради което съдът
намира, че искът за заплащане на цената на топлинната енергия е доказан по
своето основание и размер.
Ответникът е упражнил своевременно правата си по чл. 120 ЗЗД като
е заявил възражение за изтекла погасителна давност по отношение на
претендираните от ищеца с исковата молба вземания, което е частично
основателно.
Съгласно разясненията, дадени с ТР №3/2011г. по тълк. дело
№3/2011г. на ОСГТК на ВКС, понятието „периодични плащания” по смисъла
на чл.111, б.„в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се
задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи един
правопораждащ факт, чието падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или
определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви.
3
В този смисъл и по аргумент от чл.155 и чл.156 ЗЕ вземанията на
топлофикационното дружество съдържат всички гореизброени признаци,
поради което са периодични плащания по смисъла на чл.111, б.„в” ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД давността започва
да тече от момента на изискуемостта на вземането, а ако е уговорено, че
вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в
който задължението е възникнало.
По отношение на процесните вземания приложение намират ОУ от
2016г., като съгласно чл.33, ал.1 от тях клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане
на периода, за който се отнасят.
Доколкото исковата молба е депозирана на 31.10.2023 г., следва да се
приеме, че вземанията на ищеца за периода от м.05.2020г. до м. 08.2020г. вкл
/т.е. падежиралите 45 дни преди исковата молба/ на стойност 107.96 лева са
погасени по давност.
С оглед на това, съдът приема, че ищецът се легитимира като
кредитор на главно вземане само за останалата част от исковия период – от
м.09.2020 г. до м.04.2022 г. и за сумата от 3048.27 лева, за която стойност и
период искът следва да бъде уважен като основателен.
Настоящият съдебен състав намира, че следва да бъде уважен и искът
за заплащане на цената на услугата дялово разпределение, тъй като по делото
са ангажирани писмени доказателства, че услугата е извършвана в процесния
период, като цената, по силата на сключените договори между ищецът и ФДР,
се дължи пряк на топлофикационното дружество.
По делото се установява, че за периода от м.09.2020 г. до м.04.2022 г.
начислената цена за извършената услуга дялово разпределение на топлинна
енергия е в размер на 46.34 лв., поради което искът е изцяло основателен и
следва да се уважи.
По исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на акцесорните искове предполага наличие на главни
задължения и забава в погасяването на същите.
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна
енергия консумирана през процесния период, както беше посочено по-горе,
са приложими Общи условия на ищеца, одобрени с Решение №ОУ-1 от
27.06.2016г. на КЕВР.
Съгласно чл. 32, ал. 1 и ал. 2 от ОУ от 2016г., месечната дължима сума
за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото
разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от Наредбата за
топлоснабдяването /по прогнозно количество/, се формира въз основа на
определеното за него прогнозно количество топлинна енергия и обявената за
периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача, а
месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в
която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 73 от Наредбата
/на база реален отчет/, се формира въз основа на определеното за него реално
4
количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се
издава ежемесечно фактура от продавача.
В ал. 3 на чл. 32 от ОУ от 2016г. е предвидено, че след отчитане на
средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от
търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за
стойността на фактурите по ал.1 и фактура за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните
сметки.
Съгласно чл. 33, ал. 2 клиентите са длъжни да заплащат стойността на
фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия
за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят, а съгласно ал.4 на чл. 33 продавачът начислява обезщетение за забава
в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако
не са заплатени в срока по ал.2.
Предвид изложеното, при кредитиране на приетото и неоспорено от
страните заключение на ССчЕ, след съобразяване с размера на дължимите
суми за доставена топлинна енергия в непогасения по давност период,
съгласно СТЕ, и вземане предвид на отчетните периоди по издадените общи
фактури, съдът намира, че размерът на мораторната лихва върху непогасената
по давност главница възлиза на сумата от 209.11 лева, дължима за периода
15.09.2021 г. – 11.10.2022 г.
За разликата до пълно заявения размер от 552.16 лева искът следва да
бъде отхвърлен като неоснователен.
По отношение на вземанията за услугата дялово разпределение в ОУ
на „Топлофикация София“ ЕАД не е предвиден срок за изпълнение, поради
което кредиторът може да иска изпълнение веднага /чл. 69, ал. 1 ЗЗД/.
Изискуемостта на вземането обаче няма за пряка последица неговото
забавено изпълнение.
Съгласно разпоредбата на чл. 84 ЗЗД, когато денят за изпълнение на
задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му, а
когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след
като бъде поканен от кредитора.
В конкретния случай, предвид липсата на определен падеж за
изпълнение на задължението в самия договор, ответникът би изпаднал в
забава едва след надлежно отправена му покана за плащане.
Такава покана не се твърди и не се установява да е била изпращана в
момент, предхождащ подаването на исковата молба, поради което съдът
намира, че не се дължи мораторно обезщетение в размер на законната лихва
върху главницата за дялово разпределение и претенцията в тази й част се явява
изцяло неоснователна и подлежи на отхвърляне.
По разноските:
С оглед изхода на делото, на основание чл. 78 ГПК, право на разноски
имат и двете страни в производството, съразмерно на уважената, респективно,
отхвърлената част от исковете.
5
Ищецът е доказал извършването на разноски за заплатена държавна
такса в размер на 178.10 лв., 300 лева - депозит за ССчЕ, 10 лева – за съдебни
удостоверения и е претендирал разноски за юрисконсултско възнаграждение,
които съдът, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, определя на сумата от 100 лева.
Общият размер на разноските възлиза на сумата от 588.10 лева. Съразмерно
на уважената част от исковете, в полза на ищеца следва да бъде присъдена
общо сумата от 515.97 лева.
От страна от ответника са претендирани разноски в полза на адв. С. К.
К., оказала безплатна правна защита на ответника в исковото производство,
които съдът, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв, с оглед действителната правна и
фактическа сложност на спора, реално извършената от адвоката работа,
продължителността на производството и броя и цената на предявените искове,
определя на сумата от 600 лева. С оглед на това, в полза на адв. К., съразмерно
на отхвърлената част от исковете, следва да бъде присъдена сумата от 73.80
лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА И. М. И., ЕГН **********, да заплати на
“Топлофикация София” ЕАД, на основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.
153 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, следните суми: 3048.27 лева лв., представляваща
продажна цена за потребена топлинна енергия за периода от м.09.2020 г. до
м.04.2022 г. в топлоснабден имот, находящ се в – гр. София, ****, аб. №
53553, ведно със законната лихва върху главницата от депозиране на
исковата молба /31.10.2023г./ до плащането; 209.11 лв., представляваща
обезщетение за забава в погасяване на главницата за топлинна енергия за
периода 15.09.2021 г. – 11.10.2023 г., и 46.34 лв., представляваща цена за
услуга дялово разпределение за периода от м.09.2020 г. до м.04.2022 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
*********, срещу И. М. И., ЕГН **********, осъдителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, както следва:
За горницата над уважения размер от 3048.27 лева до пълно
претендирания размер от 3156.23 /т.е. за сумата от 107.96 лева/ - цена на
потребена топлинна енергия в топлоснабден имот, находящ се в – гр.
София, ****, аб. № 53553, за периода от м.05.2020 г. - м.08.2020 г. вкл. -
като погасен по давност;
За горницата над уважения размер от 209.11 лв. до пълно претендирания
размер от 552.16 лева /т.е. за сумата от 343.05 лева/ - обезщетение за
забава в погасяване на главницата за топлинна енергия - като
неоснователен; както и
За сумата от 10.80 лв. – мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода от 15.11.2020 г. до 11.10.2023 г. - като
неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК И. М. И., ЕГН **********,
6
да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, сумата от
515.97 лева - разноски пред първата инстанция, съразмерно на уважената част
от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. „Топлофикация София“
ЕАД, ЕИК *********, да заплати на адв.С. К. К. – САК, личен номер на
адвокат ** , сумата от 73.80 лева - разноски пред първата инстанция за
оказана безплатна правна защита на ответника И. М. И., съразмерно на
отхвърлената част от исковете.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7