Мотиви към Присъда № 256 от 26.08.2013 година, постановена по НОХД № 489/2013 година по описа на РС - Елхово:
Производството
по делото е образувано по внесен от РП - Елхово обвинителен акт, с който против М.Р. /M. R./, роден на *** ***, Афганистан, живущ ***,
афганистански гражданин, с основно образование, неженен, земеделец, неосъждан, е повдигнато обвинение по чл. 279, ал.1 от НК, за това,
че на 22.02.2013 година в землището на с. Голям Дервент, община Елхово, обл.
Ямбол, влязъл през границата на страната от Република Турция в Република
България без разрешение на надлежните органи на властта.
В съдебно
заседание участващият по делото прокурор поддържа повдигнатото против
подсъдимия обвинение, като намира същото за доказано по категоричен начин както
от обективна, така и от субективна страна. Предлага за извършеното от
подсъдимия престъпление по чл.279, ал.1 от НК да му бъде наложено наказание при
условията на чл.54 от НК при превес на смекчаващи отговорността обстоятелства,
конкретно шест месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 150.00 лв., като
на основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението на наложеното наказание лишаване от
свобода да бъде отложено за срок от три години.
Производството
по делото е протекло в отсъствието на подсъдимия, редовно призован за датата на
съдебното заседание чрез служебният си защитник /така, както изрично е заявил в
хода на ДП/ и с участието на служебен защитник – адв. М. Т. от АК – Ямбол.
Защитник пледира постановяване на оправдателна присъда по отношение на
подсъдимият М. Р. /M. R./, като се мотивира
с това, че последният е бил принуден да напусне родината си, за да спази живота
и здравето си и е поискал статут на бежанец в Република България. Пледира се и
приложението на чл.279, ал.5 от НК.
Съдът, след
като обсъди поотделно и в съвкупност събраните и проверени в хода на съдебното
следствие гласни и писмени доказателства, прие за установено от фактическа
страна следното:
Подсъдимият М.Р. /M. R./ е роден на *** ***,
Афганистан, живущ ***, афганистански гражданин, с основно образование, неженен,
земеделец, неосъждан.
В хода на
досъдебното производство, както и в хода на съдебното следствие подсъдимият не
е представил документ за самоличност. Установената по делото самоличност е въз
основа на негови данни.
Подсъдимият М.Р. /M. R./ напуснал
Афганистан през лятото на 2012 година, като се установил в Република Турция,
гр. Истанбул. Там останал около месец и живял заедно с други лица в мазето на
къща. През месец януари 2013 година се запознал с лице от турски произход на
име Амин, подсъдимият споделил на това лице, че желае да отиде в Република
България, след което му било обещано, че след заплащане на сума в размер на 800
долара ще му бъде оказано съдействие за това. На 20.02.2013 година подсъдимият
и други три лица, негови сънародници, били отведени с автомобил от гр. Истанбул
до гр. Одрин, Република Турция. В гр. Одрин в автомобила били качени и други
четири лица, непознати до този момент на подсъдимия, след което всички били
отведени до гориста местност, намираща се в близост до турско - българската граница. Там лицата слезли от
автомобила, след което били водени пеш от двамата турски граждани в посока
границата с Република България. Така вървели около 4 – 5 часа, след което
турските граждани се върнали обратно, като преди това показали на групата
посоката, която да следва. На 22.02.2013 година подсъдимият М. Р. /M. R./ преминал държавната
граница между Република Турция и Република България в землището на с. Голям
Дервент, община Елхово, обл. Ямбол. Групата от осем лица, сред които и
подсъдимият, била задържана в местността „Ветата стража” в землището на с.
голям Дервент, община Елхово от граничните власти. При задържането подсъдимият
не представил документ за самоличност.
От приложената
по делото справка за съдимост, издадена от МП на РБ, се установява, че
подсъдимият не е осъждан.
Горната
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните в хода
на съдебното следствие доказателства- обясненията на подсъдимият, дадени в хода
на ДП, приобщени към доказателствения материал чрез прочитането им по реда на
чл.279, ал.2, предл. ІІ, вр. ал.1, т.2 от НПК, от показанията на свидетеля В.,
дадени в хода на съдебното следствие, от писмените доказателства, приложени по
делото и приобщени към доказателствения материал чрез прочитането им по реда на
чл.283 от НПК. Между обясненията на подсъдимият и показанията на свидетеля В. съдът
не констатира противоречия. Показанията на свидетеля са правдиви, логични и
последователни, поради което същите се възприеха от съда и се кредитираха като
достоверни и обективни. Възпроизведените от свидетелят факти са пряко относими
към времето, мястото и механизма на осъществяване на престъпното деяние. В
подкрепа на показанията на свидетеля са и обясненията на подсъдимият, дадени в
хода на ДП и приобщени към доказателствения материал по делото, в които се
съдържа самопризнание за извършеното престъпно деяние и формата на вина.
Доколкото не се установи обратното, съдебният състав прецени обясненията на
подсъдимия за достоверни и ги цени при формиране на фактическите и правните си
изводи.
Въз основа на
горната фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
Подсъдимият М. Р. /M. R./ е
осъществил с деянието си от обективна и субективна страна престъпният състав на
чл.279, ал.1 от НК, тъй като на 22.02.2013 година в землището на с. Голям
Дервент, община Елхово, обл. Ямбол, влязъл през границата на страната от
Република Турция в Република България без разрешение на надлежните органи на
властта.
Налице е
съставомерно деяние по посоченият текст от наказателния кодекс.
От обективна
страна подсъдимият М.Р. /M. R./ е
осъществил фактически действия по преминаване през държавната ни граница, без
да е получил разрешение от надлежните органи на властта, осъществяващи
гранично- пропусквателен контрол. Подсъдимият не е
имал необходимата виза, удостоверяваща правото му за влизане в страната ни,
изискуема както с оглед неговото гражданство, така и с оглед държавата, от която идва - Република Турция.
Действащият граничен режим и ред в Република България, изискват преминаване през
определени места –ГКПП със знанието и разрешението на граничните власти,
каквото в случая е липсвало, като категорични съждения за последното се
съдържат в показанията на свидетеля В.. Поради изложеното, от обективна страна
с деянието си подсъдимият е нарушил установения в страната режим и ред за
преминаване на държавната ни граница, като деянието е осъществено в първата
изпълнителна форма, визирана в чл.279, ал.1 от НК – „без разрешение на
надлежните органи на властта”, в хипотезата на „влизане” в страната. Деянието е
довършено, предвид на това, че подсъдимият е успял да премине държавната
граница. Довършено "влизане" и "излизане" през границата по
смисъла на чл. 279 НК от обективна страна е налице, когато деецът е преодолял
наложения контрол или мерките и препятствията, установени от властта за
по-ефикасна защита на границата (по арг. за обратното
от тълкуването, дадено в т. 2, абз. 1 на П. 8/71 г. -
Пл. В тази насока и Решение № 340 от 17.VI.1996 г. по н. д. № 114/96 г., I н.
о., докладчик съдията Пламен Томов ). Така очертани обективните белези на
престъпния състав, сочат на довършеност на деянието.
От субективна
страна инкриминираното деяние е извършено виновно, при пряк умисъл, като
подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на извършеното, предвиждал е
неговите последици и е целял тяхното настъпване. Предприемайки пътуването си,
подсъдимият е бил наясно с обстоятелството, че за влизането му в Р България са
необходими съответните визови документи,
както и за липсата на изискуемите се такива за влизане в Р България, а
също и с установения пропускателен граничен контрол при преминаване на
държавната ни граница. Освен това е съзнавал е, че ще влезе в страната ни без
знанието на граничните власти, следователно в съзнанието му е била формирана
представата за противоправния характер на деянието му и за неговите общественоопасни последици, които е предвиждал, а от волева
страна пряко е целял и искал тяхното настъпване, за да реализира крайната си
цел – да достигне до Република България.
Предвид
изложеното, съдът призна подсъдимият М.Р. /M. R./ за
виновен в извършването на престъпление по чл.279, ал.1 от НК.
Съдът намери, че липсват
основанията, предвидени в разпоредбата на чл.279, ал.5 от НК за ненаказване на
подсъдимия. Не са налице доказателства по делото, а и липсват въобще твърдения,
от които да се приеме, че подсъдимият е влязъл
в страната ни с цел да търси убежище, поради това, че в собствената си родина е бил преследван
заради своите убеждения или
дейност в защита на международно признати права и свободи. Изявления в тази
насока подсъдимият не е направил нито
при задържането си, нито в последствие при разпита си в хода на досъдебното
производство. Единствените твърдения на подсъдимият в хода на ДП са, че
напуснал родината си и е дошъл в Република България, за да търси работа и
препитание, които обстоятелства не са сред основанията, посочени в чл.27, ал.2
от Конституцията на Република България за предоставяне на убежище на чужденци.
При определяне
на вида и размера на наказанието, съдът взе предвид степента на обществена
опасност на деянието, обоснована от динамиката на този вид престъпления
понастоящем в страната, както и обществената опасност на подсъдимият, която не
е висока, предвид на това, че същият не е осъждан, имал е добросъвестно процесуално поведение в хода
на ДП, правейки самопризнания по предявеното му обвинение, с което и е съдействал за разкриване на
обективната истина по делото. Взеха се предвид причините и подбудите за
извършване на престъплението, както и механизмът на извършването му. Посочените
смекчаващи обстоятелства не биха могли обаче да бъдат определени като
многобройни, нито като изключителни, за
да се определи наказание при условията на чл.55 от НК. При тези фактически
констатации, и при превес на смекчаващите вината обстоятелства - необременено
съдебно минало, критично отношение към деянието, направени от подсъдимия
самопризнания в хода на ДП, съдът му наложи кумулативно предвидените наказания
по чл.279, ал.1 от НК при условията на чл.54 от НК в предвиденият в
закона минимум, а именно три месеца лишаване от свобода, както и наказание
глоба в размер на 100.00 лв.
Съдът намери,
че са налице материалноправните предпоставки за приложението на чл.66, ал.1 от НК по отношение на подсъдимият. Последният не е осъждан за престъпление от общ
характер, наложеното му наказание е до три години лишаване от свобода и съдът
счита, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на
осъденото лице не е необходимо ефективното изтърпяване на наложеното наказание
лишаване от свобода. Ето защо и на основание чл.66, ал.1 от НК съдът отложи
изпълнението на наложеното наказание за срок от три години, считано от влизане
на присъдата в сила.
Мотивиран от
изложеното, съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: