№ 1008
гр. Пазарджик, 30.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Димитър Чардаков
при участието на секретаря Десислава Буюклиева
като разгледа докладваното от Димитър Чардаков Гражданско дело №
20245220101774 по описа за 2024 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е за спорна съдебна администрация на гражданските
отношения. Образувано е по молба по чл.127, ал. 2 СК, в която молителят П.
И. И. с ЕГН ********** от гр. Пловдив, ул. „************ твърди, че с
ответника Н. И. Н. с ЕГН ********** от с. Д., общ. Пазарджик, ул. ******* са
родители на детето И.П. И. с ЕГН **********, родено на ******г. Твърди, че
родителите са разделени, а детето живее при майката в с. Д., общ. Пазарджик,
ул. *******. Твърди, че между тях е налице спор относно упражняването на
родителските права, местоживеенето, режима за личните отношения и
издръжката на детето, затова иска от съда да разреши спора, като предостави
на него упражняването на родителските права, а на майката да определи
режим за лични отношения с детето. Иска детето да живее при него. Твърди,
че майката възнамерява да се премести в Кралство Испания. Счита, че
престоят на детето в чужбина не е в негов интерес. Затова смята, че спорът
следва да се реши в негова полза. Претендира месечна издръжка за детето в
минимален размер. Претендира присъждане на съдебните разноски.
Н. И. Н. не оспорва, че с П. И. И. са родители на детето И.П. И., че са
разделени е че детето живее при нея в с. Д.. Твърди, че бащата не притежава
1
необходимите родителски качества за неговото отглеждане и правилно
възпитание. Често сменял работата си. Оставал за дълго без работа. Никога не
могла да разчитала на него за подкрепа и издръжка на семейството. Същият
много скоро след разялата установил връзка с друга жена и е запознал детето с
нея, което породило у него смущение и тревога. Иска от съда да предостави на
нея упражняването на родителските права и то да остане да живее при нея, а
на бащата да се определи подходящ режим за лични контакти. Претендира
месечна издръжка за детето в размер на 350 лв., считано от подаването на
молбата до настъпването на основания за промяна или прекратяване на
издръжката.
Заинтересованата страна Дирекция „Социално подпомагане“ –
Пазарджик е представила социален доклад, в който изразява становище, че
спорът следва да се разреши в интерес на детето.
Районният съд като прецени събраните по делото доказателства приема
от фактическа и правна страна следното:
Съгласно чл.127, ал.2 СК, когато родителите са разделени и между тях
съществува спор относно упражняването на родителските права,
местоживеенето, режима за лични отношения и издръжката на детето, този
спор се разрешава от районния съд по настоящия адрес на детето.
Производството е такова за спорна съдебна администрация. Същото започва и
се развива по молба на някой от двамата родители, когато те не живеят заедно
и не са постигнали споразумение относно родителските грижи. По всички
тези въпроси съдът следва да се произнесе с решение по чл.127, ал.2 СК, като
законодателят възлага на съда служебно да следи за защитата във възможно
най-голяма степен на интересите на децата. В рамките на това спорно съдебно
охранително производство служебното начало има значителен превес над
диспозитивното, защото съдът е длъжен да изследва всички факти от значение
за издаване на искания охранителен акт. Затова той може по своя инициатива
да събира доказателства и да взема предвид факти, непосочени от страните,
независимо дали са новонастъпили.
От представените официални удостоверителни документи е видно, че
страните са родители на детето И.П. И. с ЕГН **********, родено на ******г.,
което не е навършило пълнолетие.
Не е спорно, установява се и от обясненията на родителите, че те не
2
живеят заедно. Разделени са от 6 януари, 2024г. След раздялата детето е
останало при майката в жилището в с. Д. и тя полагала ежедневните грижи за
него. Бащата е напуснал това жилище и се е преместил в гр. Пловдив.
Ежедневно пътува до работното си място в гр. Пазарджик. Прекарва време с
детето, като през седмица го взима в жилището си в гр. Пловдив.
При изслушването на бащата по реда на чл.127, ал.2 вр. чл.59, ал.6 СК
същият е заявил, че детето се чувства добре, когато е с него в гр. Пловдив.
Двамата разговарят и обсъждат различни въпроси, свързани с училището и
неговите приятели. Той му помага да се подготви за училище и да си напише
домашните. Ако детето се премести да живее при него в гр. Пловдив не
възнамерява да го мести в друго училище, тъй като работи в гр. Пазарджик и
може да го кара всеки ден до училището, в което учи в момента. Счита, че не
може да замени майката на детето, но ще се стреми да го отгледа и да го
възпита правилно. Разчита и на помощ от своите родители, при които живее в
момента.
При изслушването на майката същата е заявила, че детето е спокойно в
нейно присъствие и се чувства добре в жилището в с.Д.. Там има изградена
социална среда и приятели. Двамата не са се разделяли от раждането му.
Между тях има силна емоционална връзка. Тя му помага при подготовката за
училище. Налага й се да работи, за да се издържат. През изминалите шест
месеца от раздялата на родителите получава от бащата месечна издръжка за
детето в размер на 300 лв. Може да разчита на помощ и от родителите си,
които живеят в гр. Пазарджик.
При изслушването на детето по реда на чл.127, ал.2 вр. чл.59, ал.6 СК
вр. чл.15 ЗЗДетето същото е заявило, че се чувства добре и при двамата си
родители. Иска те отново да се съберат и тримата да живеят заедно. Обича да
ходи при баща си в гр. Пловдив и да се вижда с него и неговите родители, но
предпочита да живее с майка си в жилището в с. Д., където тримата са живели
преди родителите му да се разделят. Учи в 5-ти клас на ОУ „*********“, гр.
Пазарджик, където има много приятели.
От показанията на разпитаните свидетели се установява, че по време на
съвместното им съжителство родителите са живели на различни места – в гр.
Пловдив, в Кралство Испания, в гр. Пазарджик и в с. Д.. Около две години
бащата е живял и работил в Англия. В с. Д. майката придобила къща, която
3
родителите заедно ремонтирали и до раздялата си живели в нея с детето. В
началото след раздялата детето било много разстроено, но с помощта на
родителите и близките тревогите отшумели. То се чувства добре в
обкръжението и на двамата си родители. Те от своя страна умеят да разговарят
с него и да се грижат за правилното му възпитание.
От приетия социални доклади се установява, че след раздялата на
родителите основните грижи за детето се полагат от майката. Здраво е и не
боледува често. Има избран личен лекар и са поставени всички задължителни
за възрастта му ваксини. Майката и детето живеят в собствено жилище в с. Д..
Същото включва и детска стая, обзаведена подходящо за възрастта на детето.
Материално-битовите условия са подходящи за отглеждането на дете. Майката
работи като барман в кафене и получава месечен доход в рамките на
минималната работна заплата. Получава финансова подкрепа от майка си,
която работи в частно предприятие. Между майката и детето е изградена
силна емоционална връзка. Жилището на бащата е апартамент под наем в гр.
Пловдив. Месечният наем е 750 лв. Бащата работи в голяма предприятие в гр.
Пазарджик и получава месечна заплата от 1900 лв. Детето редовно посещава
училище. Спазва дисциплината и е добър ученик. Обича да се вижда с баща
си и да ходи при него в гр. Пловдив. Чувства се добре там. С майка си се
чувства много по-добре. Определя я като грижовна майка. Обича да разговаря
с нея. Изразило е желание да продължи да живее с нея.
При така установените обстоятелства съдът намира от правна страна
следното:
В производството по чл.127, ал.2 от СК съдът следва да се ръководи от
критериите, заложени в чл.59, ал. 4 от СК, като прецени възпитателски
качества на родителите и моралния им облик, полаганите до момента грижи и
отношение към детето, желанието на родителите, привързаността на детето
към родителите, пол и възраст на детето, помощ от трети лица, социално
обкръжение, жилищно-битови условия, като безспорно решаващо значение
имат интересите на детето. В понятието „интереси на децата“, както посочва
ППВС № 1/1974 г., се включват необходимостта от правилно отглеждане и
възпитание, създаване на трудови навици и дисциплинираност, подготовка за
общественополезен труд - изобщо всяко дете да стане хармонично развита
личност и добър гражданин. В това понятие влизат и материалните интереси
4
на детето - обезпечаване на жилище, битови условия, управление на
имуществото и грижи за съхранението му, представителство и др. Изрично
посочено е, че решаващо значение за детето има цялата съвкупност от
интереси, но от аспекта на всестранното развитие на личността му. При
преценка на възпитателските качества на родителите следва да се има предвид
съвкупността от умения за осигуряване на правилното отглеждане и
възпитание на детето, обезпечаване на грижите, необходими за изграждане на
неговите навици.
В контекста на горното съдът намира за установено, че майката в по-
голяма степен отговаря на изискванията за добър родител. Родителските
качества на бащата до голяма степен са компрометирани от липсата на
стабилност и предвидимост – честа смяна на работното място, живее в
жилище под наем, напуснал е майката и детето.
По критерият привързаност на детето: Взаимната привързаност на
родителите и децата е важна предпоставка за упражняването на родителските
права, тъй като по-лесно се осъществяват възпитанието и родителските грижи
по отглеждането на децата. Такава привързаност е налице между детето и
двамата родители, но в по-голяма степен детето е привързано към майката.
При изслушването в съда, както и по време на проведените беседи за
изготвяне на социалния доклад детето е изразило желание да живее с майка
си, ако събирането на родителите е невъзможно.
Битовите условия за отглеждане на дете са по-добри в жилището на
майката, което е нейна собственост и не е наето, за разлика от жилището на
бащата. Наличието на собствено жилище в значителна степен снижава риска
от нежелано преместване на детето на друго място и свързаните с това
негативни промени в начина му на живот.
Въз основа на гореизложеното съдът счита, че в интерес на детето е то
да живее при майката и тя да упражнява родителските права върху него.
Местоживеенето на детето следва да е при нея. Следва да се определен режим
за лични отношения на другия родител с детето, тъй като безспорно бащата
също трябва да осъществява контакти с него. Съобразявайки данните по
делото съдът счита, че оптималният режим на лични отношения е бащата да
вижда и взима детето всяка първа и трета седмица от месеца от 10.00 часа в
събота до 18.00 часа в неделя и един месец през лятото, когато майката не е в
5
платен годишен отпуск.
Съгласно чл.143, ал.2 от СК родителите дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца безусловно, независимо от това дали са
трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Разпоредбата
на чл.142 от СК предвижда размерът на издръжката да се определя в
зависимост от нуждата на децата и възможностите на родителите. Установен е
минимум за едно дете в размер на ¼ от минималната работна заплата за
страната. С оглед възрастта и нуждите на детето съдът счита, че за месечната
му издръжка са необходими 600лв., от които бащата следва да заплаща 350 лв.,
тъй като доходите му са по-големи и майката полага непосредствените
ежедневни грижи за детето. Издръжката ще се заплаща от датата на съдебното
решение, тъй като от момента на раздялата бащата редовно заплаща издръжка
на детето, макар и в по-малък размер от 300 лв.
При този изхода на делото бащата следва да заплати в полза на съда
държавна такса върху присъдената издръжка в размер на 504 лв.
Разноски на страните по правилата на чл.78 ГПК не следва да се
присъждат, тъй като в производството за разрешаване на родителски спор по
чл.127, ал.2 СК пред първата инстанция правилото за присъждане на разноски
съобразно изхода на спора намира приложение само когато молбата е изцяло
уважена, респ. изцяло отхвърлена, както и когато производството по делото е
прекратено по причина, дължаща се на поведението на една от страните /вж.
ТР № 3/27.06.2024 г. по т.д. №3/2023 г. на ВКС, ОСГК/.
На основание чл.242, ал.1 ГПК следва да се постанови предварително
изпълнение на решението в частта относно издръжката.
Водим от изложеното и на основание чл.127, ал.2 СК съдът
РЕШИ:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права над детето И.П.
И. с ЕГН **********, родено на ******г., на майката Н. И. Н. с ЕГН
********** от с. Д., общ. Пазарджик, ул. *******, като детето ще живее при
нея.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата П. И. И. с ЕГН
********** от гр. Пловдив, ул. „************, който може да вижда и взима
6
детето всяка първа и трета седмица от месеца от 10.00 часа в събота до 18.00
часа в неделя и един месец през лятото, когато майката не е в платен годишен
отпуск.
ОСЪЖДА бащата П. И. И. с ЕГН ********** от гр. Пловдив, ул.
„************ да заплаща месечна издръжка на детето И.П. И. с ЕГН
**********, родено на ******г., в размер на 350 лв., считано датата на
съдебното решение до настъпването на основание за изменение или
прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва за забава върху всяка
просрочена вноска.
ДОПУСКА, на основание чл.242, ал.1 ГПК, предварително изпълнение
на решението в частта за присъдената издръжка.
ОСЪЖДА П. И. И. с ЕГН ********** от гр. Пловдив, ул.
„************ да заплати по сметка на РС - Пазарджик държавна такса върху
присъдената издръжка в размер на 504 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пазарджик в 2-
седмичен срок от неговото връчване на страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
7