Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Плевен, 16.09.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, III-ти граждански състав, в публичното заседание на 13.08.2020 година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА НИКОЛОВА
при секретаря Вероника Георгиева, като разгледа докладваното от съдията НИКОЛОВА гр.дело №1800 по
описа за 2020г. и на основание данните по делото и
закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано въз основа на депозирана
искова молба от „Т.П.“ ЕАД против Г.П.,
с която е предявен иск на основание чл.422 от ГПК, в която се твърди следното:
ищецът е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение на основание
чл.410 от ГПК срещу ответника, като по
образуваното ч.гр. дело №374/2020г. по описа на РС - Плевен е издадена
заповед за изпълнение срещу длъжника. С оглед депозирано възражение е
инициирано настоящото исково производство.
Предявен е иск за установяване
съществуване на вземане на ищеца спрямо
ответника за консумирана и незаплатена топлинна енергия/ТЕ/ за негов
топлоснабден имот - апартамент, ***,с абонатен номер ***.
Вземането се обосновава със
следното: като собственик/ползвател/ на топлоснабден имот, находящ се в гр.
Плевен, ответникът е клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на
чл.153.(1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) от ЗЕ -
Всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Затова за него важат разпоредбите
на действащото за посочения период законодателство в областта на енергетиката.
Съгласно чл. 150. (1) (Изм. - ДВ, бр.54 от 2012 г„ в сила от 17.07.2012 г.) от
ЗЕ - Продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти
на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Държавната
комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет. Съгласно ал.2 от ЗЕ
същите влизат в сила 30 дни след първото им публикуване в един централен и един
местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и
потребителите на топлинна енергия без да е необходимо изрично писмено приемане
от клиентите. Общите условия от 2007 г. са публикувани във вестник „Нощен труд”
от дата 13- 14.12.2007г. и във вестник „Посоки” бр.239/13.12.2007г. С тях се
регламентират търговските взаимоотношения между клиентите на топлинна енергия и
Дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване,
отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при
неизпълнение на задълженията и др. В раздел VII от ОУ от 2007 г. – „Заплащане
на ТЕ” е определен реда и срока, по който купувачите на ТЕ /в т.ч. и
ответницата/, са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в
30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В този смисъл,
задължението на ответника за заплащане на дължимите от него суми в размера,
посочен в ежемесечно получаваните фактури е най-късно до края на текущия месец,
следващ месеца на доставката на ТЕ. С изтичането на последния ден от месеца
ответникът е изпадал в забава за тази сума. като на основание чл.31, ал.6 от ОУ
ежедневно е начислявана законна лихва върху дължимата сума.
Ответникът е използвал доставяната
от дружеството топлинна енергия и не е погасил задължението си.
Съдът е сезиран с искане да
постанови решение, с което да признае за установено по отношение ответника, че
дължи на „***” ЕАД сума за консумирана топлинна енергия, както следва:
447,19лв. - главница за периода 01.12.2016г. - 30.11.2019г. и
лихва в размер на 77,08лв. за периода от 02.02.2017 до 20.01.2020год.,
ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело №374/2020г. по описа на
ПлРС до окончателното изплащане на сумите.
Претендират се и направените съдебни
разноски и юрисконсултско възнаграждение в размер на 150лв. на основание чл.78
от ГПК, както и разноски в заповедното производство.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът не е
депозирал писмен отговор.
В съдебно заседание ищецът се представлява от ***, който поддържа
исковете. Заявява, че в хода на делото
ответникът е заплатил сумата 292,92лв. и 7,08лв., която е отнесена към
главницата, като поддържа иска за остатъка и
иска за лихвата – в първоначалния, претендиран размер.
Ответникът, редовно призован, не се явява и не се представлява.
Съдът, като взе предвид доказателствата по делото, доводите на
страните и разпоредбите на закона, намира за установено следното от фактическа
и правна страна:
Предявеният иск е допустим, а по
същество – частично основателен и доказан – с оглед извършеното от ответнитка
частично плащане в хода на делото.
От приложеното ч.гр.д. №374/2020год.
по описа на ПлРС се установява, че същото е образувано на 24.01.2020год. на
основание депозирано от ищеца против ответника заявление за издаване на заповед
за изпълнение на основание чл.410 от ГПК. Такава е издадена срещу длъжника за
сумите, както следва : от 520.28 лв. – главница за ползвана
и незаплатена топлинна енергия за периода 01.02.2016 г. до 30.11.2019 г., лихва
върху главницата в размер на 103.07 лв. за периода от 04.04.2016 г. до
20.01.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
молбата 24.01.2020 г. до окончателното изплащане на същата, както и направени
деловодни разноски в размер на 25.00 лв. и юрисконсултско възнаграждение –
50.00 лв. съгласно чл.78, ал.8 от ГПК в редакцията му от ДВ, бр.8 от 24.01.2017
г. В заповедта е отразено, че вземането произтича от следните обстоятелства: Г.С.П.
е длъжник на “***” ЕАД, тъй като е ползвала доставената от дружеството топлинна
енергия, в недвижим имот, находящ се в *** за периода 01.02.2016 г. до 30.11.2019 г., без да заплати горепосочената сума.
Заповедта е
върчена при условията на чл.47 ал.5 от ГПК, а
искът е предявен в 1-месечния срок, визиран в закона, поради което е
допустим.
От съвкупната преценка на доказателствата
по делото се установява, че не се спори
за това, че ответникът е собственик на топлоснабдения имот, находящ се в
***. Не е оспорено, че до имота е доставяна топлинна енергия, поради и което не
е назначавана съдебно-техническа експертиза. Ищецът е уточнил от какво
произтича вземането му /л.4 от делото/, като е посочено, че ответникът дължи
сумата от 189,87лв. - за отопление през процесния период без ИРУ; сумата 251,01лв.
- сума за топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация; сумата 6,31лв. – за
услугата дялово разпределение.
С оглед извършеното в хода на делото
плащане от страна на ответника, искът се
явява основателен и доказан за главница
– 147,19лв. и лихва 77,08лв.-за процесния период от време. За разликата до
претендираната главница от 447,19лв.
искът следва да бъде отхвърлен, като погасен чрез плащане.
По отношение разноските по делото: за
исковото производство следва да бъдат присъдени в полза на ищеца – сума в
размер 75лв. за внесена държавна такса и 100лв. - разноски за един юрисконсулт,
или общо разноски в размер 175лв.
По отношение разноските в
заповедното производство: с оглед размера на
установеното по размер вземане, същите следва да бъдат присъдени изцяло -
общо 75лв.
При този изход на делото, не се дължат
разноски на ответната страна.
Воден
от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК, че Г. С.П. с ЕГН **********, с
адрес: *** ДЪЛЖИ на “***” ЕАД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление:***, сумите, както следва : 147,19лв. -
главница за периода 01.12.2016г. - 30.11.2019г.
и лихва в размер на 77,08лв. за
периода от 02.02.2017 до 20.01.2020год., ведно със законната лихва от датата на
депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение – 24.01.2020год.,
за които суми е издадена запоред за
изпълнение по ч.гр.дело №374/2020г. по описа на ПлРС до окончателното изплащане
на сумите, като за разликата от присъдената сума за главница от 147,19лв. до
претендираната 447,19лв. ОТХВЪРЛЯ иска, като ПОГАСЕН ЧРЕЗ ПЛАЩАНЕ.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 от ГПК Г. С.П. с
ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на “***” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление:***, направените разноски по делото в производството по
чл.422 от ГПК в общ размер 175лв.,
както и разноски за заповедното производство по ч.гр.д. №374/2020год. по описа
на Плевенски районен съд – 75лв.
Решението може да се обжалва с въззивна
жалба чрез Плевенски районен съд пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: