РЕШЕНИЕ
№ 515
гр. Бургас, 10.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Росица Ж. Темелкова
Членове:Таня Т. Русева Маркова
Елеонора С. Кралева
при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова
като разгледа докладваното от Росица Ж. Темелкова Въззивно гражданско
дело № 20232100500333 по описа за 2023 година
С решение № 2911 от 19.12.2022г., постановено по гражданско дело №
3561/2021г. по описа на Районен съд – Бургас, е отхвърлен искът на Г. З. А., с
ЕГН ********** против П. В. Р., с ЕГН **********, И. В. С., с ЕГН
********** и К. С. С., с ЕГН ********** за обявяване за недействителна
спрямо ищеца сделка, обективирана в нотариален акт за замяна № *, том *,
рег. № *, дело № * от 16.06.2016 г. на нотариус Огнян Желев, с която П. В. Р.
е прехвърлил на И. В. С. правото си на собственост върху 1/3 идеална част от
недвижим имот, находящ се в град Б., ж.к. З., бл.*, вх.*, ет.*, апартамент *, а
именно: самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***.72 по КККР на
град Бургас, представляващ апартамент с площ от 61.05 кв.м., ведно с
прилежащото му избено помещение № 6 с площ от 3 кв.м., както и 1,13%
идеални части от общите части на сградата и 1,13% идеални части от правото
на строеж върху поземления имот, към която дата последната е в граждански
брак с К. С. С.. Г. З. А. е осъден да заплати на П. В. Р. съдебно-деловодни
разноски в размер на 940 лева, на И. В. С. и К. С. С. съдебно-деловодни
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лева, както и да
1
заплати на К. С. С. разноски за експертиза в размер на 300 лева.
Против постановеното решение е постъпила въззивна жалба от Г. З. А. с
ЕГН **********, съдебен адрес: гр.Бургас, ул.“Оборище“ № 77. В нея се
твърди, че решението е неправилно. С присъда, постановена по НЧХД №
3088/2016г. по описа на РС Бургас, П. Р. е признат за виновен за причиняване
на лека телесна повреда на Г. А. и осъден да заплати обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в размер на 7000 лв., намалени до размера
от 4000 лв с решение от 13.07.2016г. по ВНЧХД № 459/2016г. на БОС. С
решение по в.гр.д. № 122/2017г. по описа на БОС, Р. е осъден да заплати
сумата от 5000 лв. обезщетение на неимуществени вреди. Безспорно е
установено, че към момента на предявяване на исковата молба, ответникът П.
Р. дължи сума в общ размер от 9000 лв., ведно със законната лихва от датата
на увреждането. С извършване на процесната разпоредителната сделка,
длъжникът съзнателно е увредил ищеца, който има качеството кредитор.Това
е така , тъй като ответникът Р. е намалил имуществото си като се е
разпоредил с притежаваните от него 1/3 ид.ч. от апартамент в ж.к.З., гр.Б.,
срещу което в замяна е придобил 1/6 ид.ч. от апартамент в ж.к.И., гр.Б.. По
делото не е спорно, че първият и вторият ответник са брат и сестра, поради
което е налице знание за увреждането и у И. С.. Към датата на сделката, С. е в
граждански брак с ответника К. С., поради което претенцията е насочена и
срещу него. Сделката е възмездна и е сключена след възникване на
задължението, налице е и знание на длъжника за увреждането. Установено е
по делото, че ответникът Р. продава и придобитата 1/6 ид.ч. от апартамента в
ж.к.И. през юли 2016г., т.е. е извършил всичко необходимо да няма на свое
име имущество. Твърди, че ответницата С. е била наясно с целта на
разпоредителната сделка и в тази връзка изразява несъгласие с извода на съда,
че не е налице знание за увреждането. Съдът е достигнал този извод,
кредитирайки показанията на свидетелите по делото. Първата свидетелка е
заявила, че когато ответницата И. С. е била в 11 клас, същата не се разбирала
с брат си, което е неотносимо към момента на сключване на сделката през
2016г. Свидетелката е изразила предположение, че С. не била запозната с
проблемите на брат си, но съдът не може да формира изводите си на базата на
предположения на свидетел. Свидетелката Д. Д. е заявила пред съда, че е
много близка с ответницата, но в същото време не знае защо С. не поддържа
отношения с брат си, нито знае дали С. е сключвала сделки.При съвкупния
2
анализ на доказателствата по делото се налага изводът, че не е доказано, че
вторият ответник не е знаел за увреждащото действие на атакуваната сделка,
поради което въззивникът иска решението да бъде отменено и да бъде
постановено ново, с което предявеният иск да бъде уважен. Претендира
разноски.
В срока по закон е постъпил отговор на жалбата от ответната страна –
П. В. Р., ЕГН **********, чрез адв.Иван Киселичков, съдебен адрес:
гр.Бургас, ул.“Васил Левски” № 5, ет.1. Излага становище за неоснователност
на въззивната жалба. Счита постановеното решение за правилно и
законосъобразно. Намира всички доводи, изложени във въззивната жалба за
необосновани и несъстоятелни. След анализ на всички доказателства по
делото, съдът е достигнал до неоспоримия извод, че не е налице последната
предпоставка, необходима за уважаване на претенция с правно основание
чл.135 ЗЗД, а именно знание за увреждането у И. С.. Ответницата С. не е
поддържала близки отношения със своя брат, както и не е била запозната с
неговите проблеми със закона. Иска от съда жалбата да бъде оставена без
уважение, както и присъждане на разноските по делото.
В срока по закон е постъпил отговор на жалбата и от И. В. С., ЕГН
********** и К. С. С., ЕГН **********, двамата чрез адв.Кличанова, съдебен
адрес: гр.Бургас, пл.“Баба Ганка” № 4, ет.2. Излагат становище за
неоснователност на въззивната жалба. Считат постановеното решение за
правилно и законосъобразно. Правилно съдът е приел, че по делото не е
доказано знание за увреждането у третото лице – И. С.. Показанията на
свидетелите по делото са убедителни, непротиворечиви и кореспондират с
останалите доказателства. Сделката между страните е сключена с цел всяка
от страните да стане собственик на апартамента, в който живее. От
показанията се установява, че братът и сестрата не са поддържали връзка
повече от 20 години и семействата им не се познават.Твърди, че анализът на
свидетелските показания във въззивната жалба е необоснован, като се
цитират отделни изрази, извадени от контекста. От показанията на първата
свидетелка се установява, че братът и сестрата поради различия в характерите
не са били близки, като след смъртта на родителите им, те се отчуждили
напълно до степен да не поддържат никакви контакти. От показанията на
свидетеля Н. И. се установява, че С. не поддържа връзка нито с брат си, нито
с баща си, както и че същата е била изключително притеснена, когато е
3
научила за настоящото дело. Намира за неоснователни изложените във
въззивната жалба твърдения за противоречия в показанията на свидетеля Д.. В
заключение посочва, че след анализа на непротиворечивите свидетелски
показания, кореспондиращи с останалите доказателства по делото, се
установява по безспорен начин, че ответницата С. не е знаела, че брат й може
да бъде осъден и с договора за замяна може да бъде увреден негов кредитор.
Предвид липсата на комуникация между брат и сестра, няма как С. да знае,
че срещу него се водят дела, още по- малко, че сделката може да увреди
негови кредитори.
Иска от съда жалбата да бъде оставена без уважение, а обжалваното
решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендират
се разноски.
Производството е по чл.135,ал.1 ЗЗД
При служебната проверка за валидност и допустимост на
атакуваното съдебно решение, настоящият състав не констатира пороци,
водещи до нищожност и недопустимост на постановения съдебен акт.
В обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че ответникът
П. Р. е длъжник на ищеца, като вземанията на последния произтичат от две
съдебни решения : с решение № 139/13.07.2016г, постановено по ВНЧХД №
459/2016г е определено обезщетение за причинени неимуществени вреди в
размер на 4000лв ,а с решение № 30/14.08.2017г по ВГД № 122/2017г на
Окръжен съд –Бургас е присъдено обезщетение за неимуществени вреди от
непозволено увреждане на 16.06.2014г в размер на 5000лв.Общо вземанията
на ищеца против ответника Р. са в размер на 9000лв, за които се твърди, че
липсва изпълнение.С нот.акт № *, том *, рег.№ *, дело № * от 2016г на
нотариус Огнян Желев е извършена замяна между първия ответник и втората
ответница И. С., по силата на която ответникът прехвърля на ответницата
своята 1/3 ид.ч. от недвижим имот: СОС, с идентификатор ***.72,
представляващ апартамент №*, находящ се в гр.Б., к/с“З.“, бл.*, вх.*, ет.*
срещу което получава в замяна от ответницата С. 1/6 ид.ч. от недвижим имот
: СОС с идентификатор ***40,представляващ апартамент №*, находящ се на *
етаж, вход *,блок * , в ж.к. “И.“,като за уравнение С. е заплатила на Р. сумата
8000лв преди подписване на договора за замяна.Твърди се, че с тази
разпоредителна сделка длъжникът е увредил съзнателно ищеца, като негов
4
кредитор, тъй като с това разпореждане е намалил своето имущество,което
служи като общо обезпечение на вземането му.Тъй като ответниците са брат
и сестра, ищецът счита ,че е налице знание за увреждащите действия и у
съконтрагента на длъжника му.Претендира се относителна недействителност
на договора за замяна по отношение на ищеца.
В отговора на исковата молба ответникът Р. оспорва иска като
неоснователен.Съществуването на вземането в размер на 9000лв както и
липсата на изпълнение не е оспорено от ответника.Твърди се обаче, че
вземането е погасено по давност към момента на предявяване на иска.Това е
така, защото извършителя на деликта е известен още към момента на
извършването му – на 16.06.2014г и от този момент тече давността за
обезщетението за причинени неимуществени вреди, която е изтекла към
датата на предявявяне на иска по чл.135 ЗЗД. Поради това той, макар да не е
погасен по давност, е неоснователен.Твърди се още, че не е налице
увреждане на кредитора с атакуваната сделка - след извършената замяна
имуществото на длъжника не е намалено, а е останало в същия обем. Не е
налице и знание за увреждането у лицето, с което е договарял ответника,
като счита, че само родствената връзка с това лице не е достатъчна, за да
установи такова знание.
Ответницата С. в отговора на исковата молба също е оспорила
претенцията, като счита, че не е налице увреждане на кредитора, не е налице
и намаляване на актива на имуществото на първия ответник, тъй като
полученото от него по замяната е достатъчно като стойност, за да бъде
удовлетворен кредитора.Освен това се твърди, че към датата на сделката
ответницата не е знаела за дълга на брат си, нито е била на ясно, че с тази
сделка се уврежда кредитора.Двамата са във влошени отношения от години,
не си говорят и ответницата не е наясно, че със сделката се уврежда
кредитора. Направено е възражение за изтекла давност за предявяване на
иска, тъй като са изминали повече от 5 години от сделката, която се иска да
бъде обявена за относително недействителна.Освен това ответницата е
придобила по давност апартамента,предмет на замяната и ответникът не е
живял там, а атакуваната сделка е извършена само поради факта, че
процедурата е по-лесна и бърза и разходите са по- малки.
В подобен смисъл е и отговора на ответника К. С., конституиран в
5
хода на делото.Счита, че не е намалено имуществото на длъжника, той
получава вследствие на замяната друг имот и притежава достатъчно
имущество, от което ищецът би могъл да се удовлетвори. Размерът на дълга е
значително по-малък от стойността на получения в замяна имот.Оспорено
наличието на знание у ответницата С. за увреждането. Твърди се, че С. не
поддържа отношения с брат си повече от 20 години, между тях е настъпило
отчуждение и ответникът не е присъствал на сватбата на сестра си.Замяната е
извършена, защото семейството на ответника фактически обитава
апартамента, ид.ч. от който е получен при замяната и така юридическата
обстановка ще съответства на фактическата.
С атакуваното съдебно решение, съдът е отхвърлил предявения иск с
правно основание чл.135,ал.1 ЗЗД, като е изложил мотиви, че ищецът е
кредитор на ответника Р. и има вземане към него в размер на 9000лв.,
представляващо обезщетение за претърпени неимуществени вреди.
Атакувана сделка е възмездна и е сключена след възникване на вземането.
Установяват се, според съда, и втората и третата предпоставка за уважаване
на иска – увреждаща сделка и знание за увреждането у длъжника. Не е
доказана последната предпоставка – знание за увреждането от третото лице –
ответницата С.. Съдът е кредитирал показанията на разпитаните свидетели и е
приел, че ответницата не поддържа отношения с брат си, не познава неговото
семейство и Р. не е присъствал дори на сватбата й. С оглед на тези мотиви,
съдът е приел,че е оборена презумпцията на чл.135,ал.2 ЗЗД.
Според чл. 135, ал. 1 от ЗЗД, кредиторът може да иска да бъдат обявени
за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда,
ако длъжникът при извършването им е знаел за увреждането. Това право
възниква при наличието на определен фактически състав с установени от
законодателя елементи, а именно: 1. наличието на твърдяно действително
вземане на ищеца, възникнало преди извършването на действието, чието
обявяване на недействителност се иска, което вземане не е необходимо да е
изискуемо и ликвидно, а извод за несъществуване на вземането може да се
направи, само ако твърдяното вземане е отречено със сила на пресъдено
нещо; 2. извършването на действие от страна на длъжника, което уврежда
кредитора; 3. субективен елемент - знание на длъжника /респ. и на лицето, с
което е договарял при възмездно действие/, че извършеното от него действие
уврежда кредитора.Относителната недействителност по чл. 135 от ЗЗД е
6
установена от законодателя с оглед защита интересите на кредитора от
съзнателните действия на длъжника, които го увреждат. От друга страна, с
оглед защита интересите на лицето, което е сключило увреждаща възмездна
сделка с длъжника, законът поставя изискването то също да е знаело за
увреждането. Когато обаче договарящият с длъжника е негов съпруг,
низходящ, възходящ, брат или сестра, разпоредбата на чл. 135, ал. 2 от ЗЗД
установява предположението, че знанието му се предполага до доказване на
противното. Тази оборима законова презумпция, с която се обръща тежестта
за доказване в процеса, също изхожда от основната цел на относителната
недействителност по чл. 135 от ЗЗД – да се даде приоритет на защитата на
интересите на кредитора пред тези на изброените близки на длъжника, които
са сключили с последния увреждаща възмездна сделка и са придобили права
по нея, а също и от обичайната житейска ситуация, че в тези случаи, както
длъжникът, така и договарялият с него негов близък обикновено знаят за
увреждането.
Правилно е преценено от районния съд, че са налице две от
предпоставките за уважаване на иска по чл.135,ал.1 ЗЗД – ищецът е кредитор
на ответника Р., има две признати с влезли в сила съдебни решения,
вземания в общ размер на 9000лв.Атакуваната сделка е извършена след
възникване на вземането – в доктрината и съдебната практика е установено,
че качеството на длъжник по отношение на делинквента възниква от момента
на увреждането /така решение № 311/2010 г. по гр. д. № 308/2009 г. на ВКС,
ІV г. о. /, респ. от този момент пострадалият от деликта става носител на
субективното право на обезщетение за увреждането.Съгласно чл. 133 ЗЗД за
обезпечение вземането на кредитора служи цялото имущество на длъжника, а
право на кредитора е да избере начина, по който да се удовлетвори от него.
Това означава, че от момента, в който пострадалият е придобил качеството
кредитор, той може да бъде увреден от всяка разпоредителна сделка, с която
длъжникът намалява имуществото си и следователно има право да иска
такава да бъде обявена за относително недействителна по реда на чл. 135 ЗЗД.
Следователно датата на влизането на присъдата/съдебното решение по иска
по чл.52 ЗЗД в сила е ирелевантна. Качеството на длъжник по отношение на
деликвента възниква от момента на увреждането. В случая деликта е
извършен на 16.06.2014г,а сделката –замяна е извършена на
16.06.2016г.Възражението, че вземането па ищеца е погасено по давност,
7
направено в отговора на исковата молба на ответника Р. не следва да се
разглежда в настоящото производство – както приема съдебната практика,
когато кредиторът предяви само Павлов иск, правоотношенията, от които
произтича вземането не стават предмет на делото по Павловия иск и съдът не
може да преценява те съществуват.Друг е въпросът, че вземанията на ищеца
са установени с влезли в сила решения и давността всякога е 5 години-
чл.117,ал.2 ЗЗД. Установено е знание на длъжника за увреждането -
длъжникът знае за увреждането, когато знае, че има кредитор и че действието
му уврежда правата на кредитора.Сделката –замяна, макар и възмездна, в
конкретната ситуация уврежда кредитора, тъй като намалява имуществото на
длъжника, което служи за общо обезпечение на неговите кредитори.Без
значение е в случая дали длъжникът има друго имущество и дали полученото
като стойност е равно на вземането. След като самите страни по замяната са
се споразумели ,че имотът, който получава Р. е на по-ниска стойност и му се
дължи доплащане за уравнение, то това означава, че в имуществото му е
влязъл имот на по-ниска стойност от този, които е заменен. Факт е, че при
това действие част от придобитото от длъжника/ 8000лв/ е един финансов
актив, спрямо който принудителното изпълнение е по-трудно осъществимо,
отколкото срещу движими и недвижими вещи, респективно би могло да стане
невъзможно. Възприетите от съдебната практика и теория разрешения
относно увреждането на кредитора по предявен отменителен иск по чл.135 от
ЗЗД са в смисъл, че получената като цена за продадената вещ сума не би
могла да служи за удовлетворение на кредитора, предвид това, че в
длъжниковото имущество могат да настъпят промени, в резултат на които
получената такава от продажбата да не е налице, поради което и в този случай
е налице затруднение в тази насока.
Основният спорен въпрос, повдигнат и във въззивната жалба е дали е
налице знание за увреждането у третото лице, с което длъжникът е
договорял.Тъй като ответницата С. е сестра на длъжника, за нея е налице
презумпция за знание, въведена с нормата на чл.135,ал.1 ЗЗД. Законовата
презумпция размества тежестта на доказване и ответницата е тази, която
следва при условията на пълно обратно доказване да установи липсата на
знание за увреждащия характер на сделката.Такова пълно обратно доказване
не е проведено, според настоящия състав.Мотивите за това са следните: в
подкрепа на тезата на ответницата са разпитани двама свидетели.Свид.И. в
8
показанията си установява, че последно е виждала брата на И. в 11 клас, не е
чувала тя да се вижда с него.Ответницата й е споделяла, че й тежи, че не се
познават семействата, че брат й не е бил на сватбата й. По-нататък
свидетелката заявява,че в 11 клас И. се е преместила да живее при баба си в
к/с “З.“/ от 2000година/, а брат й останал в апартамента в к/с“И.“.От този
момент нататък свидетелката не знае нищо за отношенията им. Другата
свидетелка –Д., също заявява, че И. се е преместила при баба си през 2000г и
е споделяла, че не поддържа контакт с брат си от години. Анализът на
свидетелските показания не води до категоричен и еднозначен извод, че
ответницата С. не е знаела за увреждащия характер на сделката и чрез тях не
е опровергана презумпцията на чл.135 ЗЗД – едната свидетелка заявява, че от
2000 година не знае нищо за отношенията между брата и сестрата, защото се
преместила да живее на друго място,а в показанията на свид.Д. не се съдържа
никаква конкретика, освен споделеното от самата ответница за липса на
контакт с Р..Поради това съдът приема, че показанията на свидетелките не
установяват по категоричен начин обстоятелства / причини и мотиви за
сключване на сделката/, които да изключват знанието за увреждащото
действие на замяната.Доказателства, че замяната е извършена с цел уреждане
на отношения между наследници, каквито твърдения има в отговора на
исковата молба от К. С. не са ангажирани по делото.
С оглед на гореизложеното съдът счита, че атакуваното решение е
неправилно и следва да се отмени като се уважи предявеният иск.На
въззивникът следва да се присъдят разноските в първа и втора инстанция,
съобразно направеното искане в този смисъл във въззивната жалба и с оглед
изхода от спора.
Мотивиран от горното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 2911/19.12.2022г,постановено по гр.д.
№3561/2021г на БРС и вместо него постановява:
ОБЯВЯВА за относително недействителен по отношение на Г. З. А.,
ЕГН ********** договор за замяна от 16.06.2016г, обективиран в нотариален
акт № *, том *, рег. № *, дело № */2016г на нотариус Огнян Желев, по силата
на който П. В. Р., ЕГН ********** прехвърля на И. В. С., ЕГН **********
9
своята 1/3 ид.ч. от следния недвижим имот, а именно : самостоятелен обект в
сграда с идентификатор ***.72 по КККР на гр.Бургас, с адрес на имота : гр.Б.
, ж.к.“З.“, бл.*, вх.*, ет.*, апартамент *, който обект се намира в сграда 1,
разположена в ПИ с идентификатор ***19, с предназначение : жилище,
апартамент, с площ 61,05 кв.м., състоящ се от спалня, дневна, кухня, баня –
тоалетна и избено помещение №6 с площ 3 кв.м., както и 1,13% ид.ч. от
общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот, в
замяна на който И. В. С. е прехвърлила на П. В. Р. своята 1/6 ид.ч. от следния
недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***40 по
КККР на гр.Бургас,с адрес на имота: гр.Б., ж.к.“И.“, бл.*, вх. *, ет.*, който
обект се намира в сграда 1, разположена в ПИ с идентификатор ***19 с
предназначение на самостоятелния обект – жилище, апартамент,с площ 60,89
кв.м.,състоящ се от спалня, дневна, кухня, баня, тоалетна, антре, ведно с
прилежащото избено помещение № 3 с площ 3 кв.м., както и съответните
идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, като И. В.
С. е заплатила на П. В. Р. сумата 8000лв , в уравнение.
Осъжда П. В. Р., ЕГН **********,съдебен адрес : гр.Бургас, ул.“Васил
Левски“ №5,ет.1, И. В. С., ЕГН **********, гр.Бургас,
ж.к.“И.“,бл.*,вх.*,ет.*,ап.* и К. С. С., ЕГН **********, съдебен адрес:
гр.Бургас, пл. „Баба Ганка“ №4, ет.2 да заплатят на Г. З. А., ЕГН **********,
със съдебен адрес: гр.Бургас, ул.“Оборище“№ 77 сумата 1079,64лв,
представляваща разноски в двете съдебни инстанции.
Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните с касационна жалба.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10