Р Е Ш Е Н И Е
№ ……………
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, V с-в
в открито съдебно заседание на четвърти февруари 2020
в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСПИНА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТИНА КАВЪРДЖИКОВВА
ИВАНКА ДРИНГОВА
при участието на секретаря Дим.Георгиева
като разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИЕВА
въззивно гр.д. № 2464 по описа за 2019г,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД вх. № 92443/11.12.2019г срещу решението на
ВРС-ХLIс-в № 5053/21.11.2019г по гр.д.№ 7479/2019г, с което е прието за
установено, че С.З.С. НЕ ДЪЛЖИ на „Енерго-Про
Продажби" АД сумата от 864,52лв, претендирана от ответното
дружество като цена на консумирана ел.енергия за периода от 17.01.2017г до 16.01.2018г за обект на
потребление: гр.*****, отчитан по аб.№ ********** и кл. № **********, за
която сума ответното дружество е издало фактура № **********/15.04.2019г с
получател С.З.С., както и е осъдено дружеството да
заплати на
ищеца сумата от 355лв,
представляваща сторени по делото съдебно-деловодни разноски на осн.чл.78 ал.1 ГПК.
Излага
оплаквания за неправилност на решението, основани на доводи за незаконосъобразност,
неправилна и необоснована преценка на събраните по делото доказателства, както
и за неправилно приложение на материалния закон.
Твърди, че
процесната сума съставлява стойност на реално доставено и потребено количество
ел.енергия. Затова дължимостта се основава на договорните отношения между
страните и задължението на потребителя да заплаща доставената му ел.енергия е
на основание чл.200 ЗЗД и чл.48 ПИКЕЕ.
Моли за отмяна
решението и постановяване на друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен
като неоснователен, ведно с присъждане на разноски за двете инстанции.
Претендира присъждане на сторените по
делото разноски за двете инстанции.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от С.З.С. вх.№ 96 608/27.12.2019г, в който счита жалбата за
неоснователна, а решението на ВРС за правилно и законосъобразно. Претендира
присъждане на сторените разноски за въззивната инстанция.
В исковата си молба С.З.С. твърди,
че е потребител на ел.енергия, доставяна от отв.дружество
в обект, находящ се в гр.Долни чифлик ул.„Безименна“ № 7, отчитан по аб.№ ********** и кл.№
**********.
При заплащане на
ежемесечните си сметки ищецът установил, че има начислена сума в размер на 864,52лв,
след което при посещение в Центъра за обслужване на клиенти, служители на отв.дружество му обяснили, че сумата се дължала на годно
правно основание и следвало да я заплати в посочения срок, както и че е
начислена въз основа на предоставени от „ЕРП Север“ АД документи и съставен на
16.01.2018г КП.
Ищецът не бил съгласен с
начислената му сума и подал възражение срещу дължимостта на сумата пред
ответното дружество и пред „ЕРП Север“АД, на което не получил отговор. В същото
време било възможно едностранно и без предупреждение да му бъде прекъснато
ел.захранването на имота, затова за него се породил правен интерес от
предявяването на настоящия отрицателен установителен иск.
Поддържа, че през процесния
период в ОУ на ДПЕЕ на отв.дружество и ОУ на Договорите
за пренос на ел.енергия през електроразпределителните мрежи на „Енерго-Про
Мрежи“ АД / сета „Електроразпределение Север“АД/ не се съдържал ред за
уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка. В Закона за
енергетиката се предвиждала възможност за извършване корекции на сметки на
потребителите в случай на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
ел.енергия при спазване на приетите от КЕВР Правила за измерване на
количествата електрическа енергия /ПИКЕЕ/, каквито към момента липсвали поради
окончателната им отмяна с Решение № 13691/8.11.2018г по адм.дело
№ 4785/2018г на ВАС.
Отговорност за изправността
на СТИ носел само и единствено собственикът, в случая ответното дружество.
Оспорва се за ответното
дружество да съществува правна или договорна възможност да коригира сметка на
ищеца за стар период.
Поради изложеното моли съда
да постанови решение, с което да се признае за установено в отношенията между
страните, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата от 864,52лв,
претендирана като цена на консумирана ел.енергия за периода от 17.01.2017г до
16.01.2018г в обект на потребление, находящ се в гр.Долни чифлик,
ул.„Безименна“ №7, отчитан по аб.№ ********** и кл.№ **********, за която сума ответното дружество е издало
ф-ра № **********/ 15.04.2019г с получател С.З.С..
Претендира присъждане на
направените по делото разноски.
В срока по чл.131 ГПК по
делото е постъпил отговор от ответното дружество, с който оспорва
исковата претенция като допустима, но неоснователна.
Не оспорва, че ищецът е
потребител на доставяна от него ел.енергия, че е извършена техническа проверка
на изправността на СТИ и резултатът от проверката е обективиран в КП. Поддържа,
че е налице основание за възникване на вземането на ответното дружество за
потребена ел.енергия. Процесното количество ел.енергия
било реално доставено и консумирано от абоната и последния дължал заплащането
на цената му. В случая не било налице служебно начисление от страна на
електроразпределителното дружество, а реално потребено количество ел.енергия,
което било отчетено от СТИ, но при месечното отчитане на показанията на
електромера не било фактурирано. Процесната фактура била издадена след
остойностяване по цени за технологични разходи на електроенергия, която реално
била доставена на ищеца и отчетена от процесния електромер.
Моли за отхвърляне на иска,
прави искания по доказателствата и претендира присъждане на направените по
делото разноски..
Така предявеният
отрицателен установителен иск за недължимост на парична сума намира правното си
основание в разпоредбата на чл.124 ал.1 ГПК.
СЪДЪТ, предвид доводите на страните и
събраните по делото доказателства, преценени заедно и поотделно, приема за
установено от фактическа страна:
Не е спорно между страните по делото, че ищецът е
потребител на доставяна от ответното дружество ел.енергия за обект на
потребление, находящ се гр.Долни чифлик ул.„Безименна“ № 7, отчитан по аб.№ ********** и кл.№
**********.
От представено от ответника надлежно заверено копие от
КП № 1202050 се
установява, че на 16.01.2018г служители на „Енерго-про
Мрежи“ АД /сега „Електроразпределение Север“АД/ са извършили проверка на
измервателната система в обекта на потребление на ищеца. СТИ било демонтирано,
поставено в индивидуална опаковка, запечатано и изпратено за проверка в БИМ.
Проверката била извършена в присъствието на дъщерята на ищеца – Теменужка
Сашева Здравкова /л.24-25-І/.
В седмодневен срок от извършване на техническата
проверка процесния електромер бил изпратен за метрологична проверка в БИМ, ГД„МИУ“,
РО-Варна. За резултатите от същата бил съставен КП № 963/8.04.2019г, в който е
отразено, че е установена намеса в тарифната схема на електромера и наличието
на регистрирана енергия в тарифа 1.8.3, която не е визуализирана на дисплея на
електромера. Електромерът съответства на метрологичните характеристики и
отговаря на изискванията за точност при измерването на ел. енергия. При
извършената метрологична проверка не е установено кога е извършена външната
намеса в софтуера на електромера /л.26-27-І/.
Със становище от 10.04.2019г изготвеното от специалист
„ЕК“ при „ЕРП Север“АД, въз основа на КП от метрологичната проверка е одобрено
начисляване на допълнително количество ел.енергия в размер на 5099кВтч, от
които 1118кВтч за периода от 17.01.2017г до 6.04.2017г, 1187кВтч за периода от
7.04.2017г до 30.06.2017г и 2794 кВтч за периода от
1.07.2017г до 16.01.2018г по клиентския и аб.номер на
ищеца. В същото е посочено, че корекцията е извършена на осн.чл.50
ПИКЕЕ и софтуерно прочитане на съхранената в паметта на електромера информация
/л.28-І/.
По делото липсват доказателства действително да е
извършвано софтуерно прочитане на паметта на електромера и как точно е
извършено определянето на допълнителното количество ел.енергия, която да се
начисли и периодите за това.
От представен с отговора на ИМ протокол № 1076505/ 8.04.2016г
се установява, че на посочената дата на обекта на потребление на ищеца е бил монтиран
електромер № 1114021666149111 с нулеви показания по визуализираните на дисплея
тарифи. Протоколът е съставен и подписан от служители на „Енерго-про
Мрежи“АД /т.е. „ЕРП Север“АД/ и от ищеца /л.40-І/.
Ответното дружество е остойностило
допълнително начисленото количество ел. енергия като е издало ф-ра № **********/ 15.04.2019г за сумата от 864,52лв с
получател С. Здр.С. /л.29-30-І/.
Ищецът е уведомен за извършената проверка, резултатите
от същата и за допълнително начисленото количество ел.енергия с писма с изх. №
52174/15.04.2019г /л.36-39-І/.
От заключението на вещото лице по СТЕ, прието от съда
като обективно и компетентно дадено, се установява, че процесният електромер е монофазен, от одобрен тип, преминал е метрологична проверка
през 2016г и метрологичната му годност е шест години. Наличието на показания в
регистър 1.8.3 означавало, че посоченото количество ел.енергия действително е
преминало през електромера и е потребено. Извършено било софтуерно претарифиране на СТИ, при което част от потребяваната
ел.енергия да се отчита в тарифа, която не се визуализира. Изчисленията,
използвани при корекцията били математически точни, а цените за отделните подпериоди били на база приетите от КЕВР. Не било възможно
да се определи с точност началната дата на въздействието и при изготвяне на
становището бил взет максималния период определен в чл.50 ПИКЕЕ. Невъзможно
било установяването в кой часови диапазон от денонощието е станало
пренасочването на ел.енергията. Електромерът бил монтиран с нулеви показания по
визуализираните тарифи, от което вещото лице счита, че е бил нов, неупотребяван
и е нямало възможност да има показания по която и да е тарифа, включително
невизуализираните /л.50-54-І/.
Въз основа на установената фактическа обстановка съдът
достига до следните правни изводи:
По допустимостта
Абсолютна процесуална предпоставка за разглеждането на иска е наличието на правен интерес
от търсената защита, както към момента на предявяването
на иска, така и до приключването на устните
състезания.
В настоящия
случай наличието на спор между
страните за дължимостта на вземането, произтичащи от договора за продажба на ел.енергия, който застрашава
имуществената сфера на ищеца с оглед осъщественото
едностранно спиране електрозахранването в обекта, обосновава правния интерес от избраната
форма на защита, респ. процесуалната допустимост на иска.
По основателността.
В тежест на ответната страна е чрез главно
и пълно доказване да установи законосъобразността и правилността на корекцията на сметката
на абоната съобразно ОУ
ДПЕЕЕМ и приложимата законодателна
уредба и дължимостта на начислената сума.
В случая няма спор, че ищецът се явява клиент на ответното
дружество и потребител на ел.енергия по смисъла на ЗЕ; както и че имотът,
в който е бил
монтиран процесният СТИ /електромер/ се явява част от електропреносната мрежа; а също и че с ответникът-въззивник са били в договорни отношения за доставка на
ел.енергия, уредени при публично
обявени ОУ.
Спорните въпроси са
досежно
корекционното основание на вземането, процедурата за установяване на неговите предпоставки.
Съгласно разпоредбата
на чл.83 ал.1 т.6 от Закона за енергетиката
устройството и експлоатацията
на електроенергийната система се осъществява
съгласно норми, предвидени в правилата за измерване на
количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите
на измерване, начина и местата за измерване, условията и реда за тяхното
обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, както и създаването, поддържането и достъпа до база данни
с регистрацията от СТИ.
В ал.2 на
чл.83 ЗЕ е предвидено посочените
в чл.83 ал.1 т.6 ЗЕ правила да
се приемат от Комисията, т.е. от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране /ДКЕВР/, а понастоящем КЕВР, и да се публикуват от Комисията и енергийните предприятия
на интернет страниците им. С приетата
с § 83 т.1 б.„г” от ЗИД ЗЕ, обн.ДВ бр.54/2012 /в сила от
17.07.2012г/, с нормата на
чл.98а ал.2 т.6 ЗЕ е въведено изискване
Общите условия, при които крайният снабдител продава ел.енергия, да съдържат ред за уведомяване на клиента при
извършване на корекция по сметка
съгласно правилата на чл.83 ал.1 т.6 ЗЕ.
С оглед горната правна уредба се
налага изводът,
че с това изменение на ЗЕ е въведено
законово основание крайният
снабдител да коригира сметката на клиента при
доказано неточно отчитане на потребената ел.енергия, ако е изпълнено задължението по чл.98а
ал.2 т.6 и чл.83 ал.1 т.6 ЗЕ за предвиждане в ОУ на ДПЕЕЕМ ред за
уведомяване на клиента при извършване
на корекция на сметка и на
правила за измерване на количеството
електрическа енергия /ПИКЕЕ/,
регламентиращи принципите на
установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
ел.енергия и за
извършване на корекция на сметките
за предоставената ел.енергия.
Предвидените в чл.83 ал.1 т.6 ЗЕ Правила за измерване на
количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/ са приети
от ДКЕВР с Протокол №
147/14.10.2013г /ДВ бр.98/12.11.2013г/. Доколкото същите са приети от ДКЕВР в изпълнение на
делегирани с разпоредбите на чл.21 ал.1 ЗЕ и чл.83 ал.1 и
ал.2 ЗЕ правомощия, съобразно чл.2 ал.1 вр.чл.11 и
чл.12 ЗНА, Правилата съставляват източник на правото, в качеството си на акт по
прилагане на закона, с нормативен характер. Така влизането в сила на ПИКЕЕ
обосновава принципната възможност за коригиране на сметката на абонати за минал
период, но само при стриктно спазване на предвидените в ПИКЕЕ изисквания.
По арг. от
чл.5 ал.4 КРБ и чл.14 ЗНА материалноправните норми имат действие
занапред, ако друго не е изрично
предвидено. Такова предвиждане, различно от установеното обичайно
действие на нормативните разпоредби за в бъдеще, не е предвидено в ПИКЕЕ. От
това следва, че правилата, установени в ПИКЕЕ са приложими за корекционни процедури с начална дата след
16.11.2013г. Ето
защо и с оглед въведения корекционен период разпоредбите на ПИКЕЕ /обн.ДВ бр.98/12.11.2013г/ следва да се вземат
предвид в случая предвид материалния им нормативен характер
С Решение № 1500/6.02.2017г
5-членен състав на ВАС по адм.д.№ 2385/2016 (обн.ДВ 15/14.02.2017) е обезсилил в една част и отменил
в друга Решение № 128971.12.2015 по
адм.д. № 9462/2014г на ВАС, като са отменени ПИКЕЕ, приети по т.3 от Протоколно решение №
147/14.10.2013 на ДЕВР, обн.ДВ, бр.98/12.11.2013г, с изключение на чл.48, чл.
49, чл.50 и чл.51 от този акт.
При тези данни следва изводът, че към
момента на начисляването е имало нормативно основание за извършване на
едностранни корекции на сметките на
абонатите за минал период – чл.48, чл.49,
чл.50 и чл.51 ПИКЕЕ. Същевременно, обаче, няма действащи правила за процедурата
и условията за установяване
на предпоставките им. При тази
ситуация, поради съществуващата
законова делегация в чл.83
ал.2 ЗЕ до приемането на нови ПИКЕЕ, които да съответстват на тази делегация,
ответното дружество не би могло да се ползва от
корекционната процедура, за която към
датата на проверката са липсвали
нормативен ред за установяване на предпоставките за извършване на
корекционна процедура и начина на
извършване на проверка на средството
за търговско измерване.
При
липсата на процедурни правила в ПИКЕЕ, към които препраща чл.83 ал.1 т.6 от ЗЕ,
доказването на предпоставките за служебно начисляване на допълнителни
количества ел. енергия по партидите на абонатите не би могло да бъде
осъществено. Общите правила за доказване на определени факти са неприложими,
тъй като отношенията между доставчиците и потребителите на ел. енергия се
регулират от специален закон – ЗЕ, в регулирането на които Държавата, чрез неин
орган – КЕВР, има задължително участие, каквото участие не е предвидено при
приемането на общия закон. Освен това в общите закони не се съдържа
регламентация на специалните понятия и термини, съдържащи се в ЗЕ.
Следователно,
недопустимо е само чрез общите на ГПК доказателствени средства да бъде
установяван фактът на констатираното неизмерване или неточно измерване на
доставяните до абонатите количества ел. енергия. Този извод се налага и предвид
строгата регулация и държавен контрол над енергийния сектор с цел защита на
потребителите и надзор над доставчиците на енергийни услуги.
Предвид отмяната на чл.47
ПИКЕЕ визиращ процедурата, по която се установява неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел.енергия, съдът намира, че след 14.02.2017г не е налице законоустановена възможност за доставчиците
да извършат такива корекции.
По спорния
въпрос съществува
и задължителна практика,
обективирана в Решение № 165/19.11.2009 по т.д.№ 103/2009г на ВКС-II ТО;
Решение № 177/12.12.2011 по т.д.№
1008/2010 на ВКС-II ТО; Решение № 223/12.07.2011 по т.д.№ 124/2010гна ВКС-ІІ ТО;
Решение № 71/23.06.2011 по т.д.№
628/2010 на ВКС-І ТО; Решение № 29/15.07.2011 по т.д.№ 225/2010 на ВКС-ІІ ТО; Решение № 189/11.04.2011 по
т.д.№ 39/2010 на ВКС-II ТО;
Решение № 26/4.04.2011 по т.д.№
427/2010 на ВКС-II ТО; Решение № 104/5.07.2010 по т.д.№ 885/2009 на ВКС-ІІ ТО, постановени по новия съдопроизводствен
ред и по смисъла на т.2 от ТР 1/19.02.2010г на ОСГТК,
които попадат в обхвата на задължителната съдебна практика.
В цитираните решения е застъпено становището, че
извършването на едностранна промяна в сметките на потребителите за вече
доставена и ползвана ел.енергия от доставчика е лишена от законово основание -
както при действието на отменените ЗЕЕЕ, така и след влизане в сила на ЗЕ /обн.ДВ бр.107/9.12.2003г/ и подзаконовите нормативни актове
по неговото прилагане. Прието е, че коригирането на сметките само въз основа на
обективния факт на констатирано неточно отчитане на доставяната ел.енергия от
принадлежащите на доставчика СТИ, без да е доказано виновно поведение на
потребителя, препятствало правилното отчитане на ползваната енергия, е
недопустимо, тъй като нарушава принципа за равнопоставеност на страните в
договорното правоотношение и установения в чл.82 ЗЗД принцип
за виновния характер на договорната отговорност.
В Решение № 189/11.04.2011 е отречена възможността
доставчикът да обосновава правото си на едностранна корекция с клаузи,
съдържащи се в приети от самия него и обвързващи потребителя общи условия, като
е изразено разбиране, че заради неравноправния им характер подобни клаузи са
нищожни по силата на чл.146 ал.1 ЗЗП и чл.26 ал.1 ЗЗД и не обвързват потребителите.
Процесната корекция е била извършена през
м.май 2018, т.е. след посочената по-горе
дата /14.02.2017г/ и затова е липсвала изискуемата от ЗЕ подзаконова норма, с която да е уредена
специланата процедура. Дори и да
се приеме, че отмяната на нормите, уреждащи формалната процедура за реализиране
материалното право по
чл.48-51 ПИКЕЕ, не обуславя законосъобразността
на самото му прилагане, процесната корекция отново се явява незаконосъобразна.
В допълнение
следва да се отбележи и това, че с Решение № 2315/21.02.2018г
по адм.д.№ 3879/2017г
на ВАС, са отменени и останалите
действащи след Решението № 1500/6.02.2017г по адм.д. № 2385/2016г на
ВАС текстове от ПИКЕЕ, а
именно: разпоредбите на чл.48,
чл.49, чл.50 и чл.51. Същото е потвърдено с Решение № 13691/8.11.2018г
по адм.д.№ 4785/2018г на 5-членен
състав на ВАС. С това ПИКЕЕ са отменени
вече в цялост. Тъй като решението на ВАС-петчленен
състав е постановено на 8.11.2018г, т.е. след
начисляването на корекцията на посочената дата и към датата на
постановяване на настоящото решение същото е влязло в законна сила. Затова като
новонастъпило обстоятелство следва да бъде съобразено
от въззивния съд.
С оглед всичко
изложено по-горе съдът намира, че представеният по делото протокол и
извършената въз основа на него корекция на сметка са съставени в нарушение на
закона и затова не биха могли валидно да установят наличието на задължение на
ищеца спрямо ответното дружество.
Ето защо предявеният иск се явява доказан
по основание и размер и следва да бъде уважен за посочената сума.
Съвпадащите крайни правни изводи на двете
инстанции предпоставят потвърждаване решението на ВРС.
С оглед изхода
на спора във въззивната инстанция, в полза на въззиваемата страна следва да
бъдат присъдени сторените по делото разноски в размер на 300лв предвид
своевременно отправеното искане, представянето на доказателства за реално
сторени такива, като посоченият размер не надвишава минималния размер,
определен за оценяеми искове до 1000лв, съгл.чл.7 ал.2 т.1 от Наредба №1/2004.
Воден от
горното, СЪДЪТ
Р Е Ш И
ПОТВЪРЖДАВА решението на ВРС-ХLIс-в № 5053/21.11.2019г по гр.д.№ 7479/2019г, с което е
прието за установено, че С.З.С. НЕ ДЪЛЖИ на „Енерго-Про
Продажби" АД сумата от 864,52лв, претендирана от ответното
дружество като цена на консумирана ел.енергия за периода от 17.01.2017г до 16.01.2018г за обект на
потребление: гр.****, отчитан по аб.№ ********** и кл. № **********, за
която сума ответното дружество е издало фактура № **********/15.04.2019г с
получател С.З.С., както и е осъдено дружеството да
заплати на
ищеца сумата от 355лв,
представляваща сторени по делото съдебно-деловодни разноски на осн.чл.78 ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „ЕНЕРГО-ПРО
ПРОДАЖБИ” АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр.**** «Варна
тауърс-Г» да заплати
на С.З.С. ЕГН ********** и адрес ***, сумата
от 300лв /триста лева/,
представляваща сторени в производството разноски, на осн.чл.78
ал.3 ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване, арг.чл.280 ал.3 т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: