№ 183
гр. Варна, 01.04.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
първи април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Диана В. Джамбазова
Членове:Маринела Г. Дончева
Росица Сл. Станчева
като разгледа докладваното от Росица Сл. Станчева Въззивно гражданско
дело № 20213000500526 по описа за 2021 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.248 ГПК.
С молба, вх. № 1784/18.03.2022г. въззиваемата М. К. Д. е сезирала съда с
искане за изменение на постановеното по делото решение в частта относно
разноските. Твърди се, че съдът не е отчел постановеното обезсилване на
първоинстанционното решение за горницата над 2/3 ид.ч., поради което и
решението на съда се явява непълно по отношение на заявената от нея
претенция за присъждане на следващите й се разноски за двете инстанции.
В срока по чл.248 ал.2 ГПК е постъпил отговор от насрещната страна –
въззивниците С.К. и И.Д., в който се изразява становище за неоснователност
на молбата.
Съдът намира, че молбата за изменение на въззивното решение в частта
за разноските е подадена от легитимирана страна и в срок, поради което е
процесуално допустима. Разгледана по същество същата е и основателна.
С постановеното по делото въззивно решение № 19/08.02.2022г. съдът е
обезсилил обжалваното решение № 260014/11.02.2021г., постановено по гр.д.
№ 2080/2019г. на ОС – Варна, с което са отхвърлени предявените от СТ. К.
К., ЕГН ********** и ИВ. К. Д., ЕГН ********** против М. К. Д., ЕГН
********** евентуално съединени искове с правно основание чл.26, ал.1 и
1
ал.2 ЗЗД и чл.33, ал.1 ЗЗД за прогласяване за нищожен, евентуално
унищожаване на брачен договор от 16.11.2018г., нотариална заверка на
подписите на страните и съдържанието му, peг. № 5333 и peг. № 5334, том 2,
акт 189 на нотариус Д.Стоянова, сключен между М. К. Д. и K.C Д., в частта, с
която М.Д. придобива собствеността върху подробно описано в чл.4 от
договора недвижимо и движимо имущество и на основание чл.87, ал.3 ЗЗД е
развален сключения между М. К. Д. и K.C Д. брачен договор от 16.11.2018г. в
частта с която М.Д. придобива собствеността върху двуетажната масивна
вилна сграда с таван - сграда с идентификатор 10135.5401.2545.1 срещу
сумата от 36 000 лева за горницата над 2/3 ид.ч. от имуществото, предмет
на оспорения брачен договор с исковете по чл.26, ал.1 и ал.2 ЗЗД, чл.33
ЗЗД и чл.87, ал.3 ЗЗД и производството по тези искове в тази им част е
прекратено, а в останалата му част, в т.ч. и по уважения против М.Д. иск с
правно основание чл.87, ал.3 ЗЗД до размер на 2/3 ид.ч. първоинстанционното
решение е потвърдено.
По отношение на следващите разноски настоящият състав е приел, че
предвид изхода от спора и наличието на въззивни жалби и от двете страни,
направените от тях разноски за въззивното производство следва да останат в
тяхна тежест така както са направени.
Основателен е доводът в искането по чл.248 ГПК, че този извод не е
съобразен с постановеното прекратяване на всички предявени в условията на
евентуалност искови претенции за горницата над 2/3 ид.ч. от имуществото,
предмет на оспорения брачен договор, тъй като по аргумент от разпоредбата
на чл.78, ал.4 ГПК ответницата М.Д. има право на такива съответно на
прекратената част от исковете.
Следователно и предвид наличието на уважаване на един от
евентуалните искове до размер на 2/3 ид.ч. отговорността за разноските, както
за първоинстанционното производство, така и за въззивното /предвид
обжалването на решението и от двете страни/ се разпределя по следния начин
– ищците С.К. и И.Д. имат право на 2/3 от направените от тях разноски за
първоинстанционното, съответно въззивното производство, а ответницата
Мариана Д. има право на 1/3 от направените от нея разноски за всяка една
инстанция.
С оглед на това и отчитайки представените доказателства за направени
2
разноски, вкл. и за адвокатско възнаграждение съдът приема, че М.Д. следва
да заплати в полза на ищците, при равни квоти сумата от 3 018.36 лева /2/3 от
сумата от 4 527.54 лева/, представляваща разноски за производството пред
ОС и сумата от 980.14 лева за въззивната инстанция /2/3 от сумата от 1 470.22
лева, включваща заплатена държавна такса за обжалването и 1 200 лева
адвокатско възнаграждение/.
Следващите се в полза на ответницата М.Д. разноски за
първоинстанционното производство са 738.33 лева, представляващи 1/3 от
направените от нея разноски в тази инстанция /2 215 лева/, а за въззивното
производство – 523.40 лева, представляващи 1/3 от направените общо
разноски от 1 570.22 лева.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ на основание чл.248 ГПК решение № 19/08.02.2022г.,
постановено по в.гр.д. № 526/2021г. по описа на АпС - Варна като
ОТМЕНЯ решение № 260014/11.02.2021г. на ОС – Варна, постановено
по гр.д. № 2080/2019г. в частта относно присъдените в полза на ищците
разноски, дължими от М. К. Д. за горницата над 3 018.36 лева /три хиляди
триста и осемнадесет лв. и 36 ст./ до присъдената сума от 4 527.54 лева.
ОСЪЖДА М. К. Д., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на СТ. К. К., ЕГН
********** и ИВ. К. Д., ЕГН **********, при равни квоти, сумата от 980.14
лева /деветстотин и осемдесет лева и четиринадесет стотинки/,
представляващи разноски за въззивното производство, на основание чл.78,
ал.4 ГПК.
ОСЪЖДА СТ. К. К., ЕГН ********** и ИВ. К. Д., ЕГН ********** ДА
ЗАПЛАТЯТ на М. К. Д., ЕГН ********** сумата от 738.33 лева /седемстотин
тридесет и осем лева и тридесет и три стотинки/, представляваща разноски за
производството пред ОС – Варна, съобразно на уважената част от иска и
сумата от 523.40 лева /петстотин двадесет и три лева и четиридесет стотинки/,
представляваща разноски за въззивната инстанция, съобразно уважената част
от иска, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
3
Определението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния
касационен съд, в 1-седмичен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4