Присъда по дело №1042/2018 на Районен съд - Дупница

М  О  Т  И  В  И      П О     Н О Х Д № 1042/2018г  П О  О П И С А   Н А   Дупнишки Районен Съд

Дупнишка районна прокуратура е предявила обвинение срещу Е.Д.Д.,С.В.М.,К.С.К. и С.В.П., за извършено престъпление по чл.346,ал.1,във вр. с чл.20,ал.2 от НК, а по отношение на подсъдимите К. и М. и чл.63,ал.1,т.3 от НК.

С протоколно определение от 10.12.200вг,постановено по НОХД№1723/2028г., по описа на Районен съд Дупница, Дупнишки районен съд е одобрил споразумение, според което подсъдимите Е.Д.Д.,С.В.М.,К.С.К.,са се признали за виновни за извършено престъпление по чл.346,ал.1,във вр. с чл.20,ал.2, от НК, а по отношение на подсъдимите К. и М. и чл.63,ал.1,т.3 от НК  и на основание чл.24 ал.3 от НПК, съдът е прекратил частично производството по отношение на посочените подсъдими.

В обвинителният акт се твърди, че подсъдимият С.В. Пресеников на 05.04.2018г. след 23:00ч. в гр.Кочериново, обл. Кюстендил, на ул. „Матей Преображенски“ пред дом №7 в съучастие като извършители с Е.Д.Д., С.В.М. и К.С.К. (като по отношение на подсъдимите Д., М. и К. делото е приключено с влязло в сила споразумение), всички от гр.Кочериново са отнели чуждо МПС, а именно лек автомобил марка „Опел“, модел „Корса“, рег. № Е 58 54 АТ (собственост на Методи Стоянов Гольов от с. Полена, общ. Симитли, обл. Благоевград) от владението на М.Л.Т. ***, без нейно съгласие, с намерение да го ползват - престъпление по чл.346, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 от НК.

Представителят да ДРП, в съдебно заседание поддържа обвинението срещу подсъдимия.Счита, че същия е осъществил както от обективна, така и от субективна страна състава на престъплението за което му е било повдигнато обвинение,като моли същия да бъде признат за виновен и да му бъде наложено наказание ориентирано около минималния размер,предвид разпоредбите на НК.

Подсъдимият С.В.П. не се признава за виновен , дава обяснения по случая,моли да бъде оправдан по така повдигнатото му обвинение,като твърди, че не е участвал в деянието за което му е повдигнато обвинение.

Защитника на подсъдимия адвокат А. ,счита, че по делото не са събрани доказателства в подкрепа на обвинението, моли подсъдимият да бъде признат за не виновен по повдигнато му обвинение, тъй като според него подсъдимия не е участвал в деянието за което му е било повдигнато обвинение.

Съдът след преценка на събраните по делото гласни и писмени доказателства, показанията на разпитаните по делото свидетели ,преценени поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите на подсъдимия, приема за установено следното от фактическа и правна страна :

По фактическата обстановка:

Подсъдимият С.В.П. – роден на ***г. в гр. Дупница, с постоянен адрес:***, българин, с българско гражданство, осъждан, неженен, безработен, с ЕГН **********,

М.Л.Т. ползвала лек автомобил марка „Опел”, модел „Корса”, с регистров № Е 5854АТ, собственост на Методи Стоянов Гольов от с.Полева,община Симитли,област Благоевград.Автомобила марка „Опел”, модел „Корса”, с регистров № Е 5854АТ, се ползвал от Т. и нейния съпруг по силата на пълномощно.Автомобилът се паркирал пред дома им находящ се в гр.Кочериново,община Кочериново,област Кюстендил,ул.”Матей Преображенски”№7.На 05.04.2018г., около 19.45 часа, прибирайки се от работа М.Л.Т. видяла че автомобила е паркиран пред дома им,където бил оставен,като ключа за запалването му се намирал в купето и автомобила не бил заключен.Предната част на автомобила при паркирането му сочел надолу.На 06.04.2018г., около 09.00 часа Тошкова излязла от дома си и видяла,че че автомобила се намира с предната си част в обратна посока като бил преместен от мястото където бил паркиран.За установеното от нея пуснала халба в РУ Рила,на 20.02018г.На 05.04.2018г.,около 23.00 подсъдимите по делото,който се познават - Е.Д.Д., С.В.М. и К.С.К.,и С.В.П. ***.Подсъдимият К. предложил на останалите подсъдими да се повозят с автомобил който той знае,че не се заключва.Четиримата тръгнали към мястото където бил паркиран лекия автомобил,като при отиването им на място пред дома на Тошкова тримата –К.,Е., и С. се качили в колата, а С.В.П. отказал да се качи при тях и се върнал към центъра на гр.Кочериново.Тримата подсъдими избутали автомобила по-надолу от дома на Тошкова,където го запалили качили се в него и тръгнали към детската градина в гр.Кочериново.След като се повозили,като автомобила се управлявал от подсъдимия К. обърнали посоката на движение и се върнали обратно и оставили автомобила там където бил паркиран, но не точно на същото място, и в обратната посока на която преди това бил паркиран.На 20.04.2018г., М.Л.Т.,подали молба в РУ Рила,за случилото се и оперативно измервателните мероприятия били установени извършителите на деянието.

Съдът прие за установена горната фактическа обстановка,като даде вяра на обясненията на подсъдимия,и събраните по делото гласни доказателства,а именно показанията на разпитаните по делото свидетели-С. Валетнинов М.,Е.Д.Д.,К.С.К., ,К.С.К..От разпита на посочените свидетели,на показанията на които съдът дава вяра,бе установено, че подсъдимия С.В.П. не е участвал в деянието за което му е повдигнато обвинение.Свидетелят М. при разпита си е заявил, че П. не се е качил в колата,същото при разпита си са завили и свидетелите-Д. и К..Въпреки, че са били прочетени и дадените от тях показания по време на предварителното производство,същите са завили, че ги потвърждават, но са отрекли, че по време на извършването на деянието подсъдимия П. е бил с тях.Разпитан по време на съдебното следствие свидетеля С. е заявил,че че ни си спомня нищо във връзка със случая, поради което са били прочетени дадените от него показания по време на досъдебното производство.По време на досъдебното производство същия при разпита си е заявил, че от подсъдимия П. е разбрал, и той му е казал, че преди Великден тримата са взели кола,возили са се с нея и после са я върнали.Съдът не кредитира показанията на този свидетел, тъй като не е минал голям период от време за да не си спомня нищо, а и показанията му не се подкрепят от показанията на останалите свидетели по делото,както и от дадените обяснения от подсъдимия на които съдът дава вяра.Свидетелят К.С.К. при разпита се е заявил, че работи като оперативен работник  в РУ Рила.След подаването на жалбата от Тошкава е работел по случая.Снел е обяснения по случая,като преди това информация относно случилото се е получил от свидетеля С..Като при беседата К. е заявил, че П. не е бил с тях в автомобила,, после че лицата са заявили, че е бил с тях и подсъдимия П..

С оглед на изложената фактическа обстановка, съдът счита, че подсъдимия С.В.П. не е осъществил състава на престъплението за което му е повдигнато обвинение.По делото не се събраха ,каквито и да е доказателства,  от които по несъмнен и категоричен начин да бъде направен извода, че именно подсъдимия П. е участвал в извършването на деянието за което му е било повдигнато обвинение.

 От събраните по делото доказателства, става ясно, че на горепосочената дата, в действителност,свидетелите Д.,М.,К.,П. са се намирали в центъра на гр.Кочериново.Било е взето решение да отидат да вземат лек автомобил и да се повозят с него, но подсъдимия П. не е отишъл с тях не е бутал автомобила и не се возил в него,тъй като на половината път се е върнал.Не са събраха безспорни и категорични доказателства които да опровергават това.Жалбата от Тошкова е била подадена едва на 20.04.2018г., не е правен оглед на местопроизшествие и липсват категорични доказателства ,че въпросната вечер подсъдимия П. е блъскал с останалите колата,привел я е в движение и се е возил нея, т.е липсват безспорни доказателства, че същия е извършил деянието в което е обвинен.

С оглед на изложеното съдът приема, че подсъдимия С.В.П. не е осъществил състава на престъплението по чл. 346, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 от НК.

При преценка на събрания доказателствен материал не може по един категоричен и несъмнен начин да се достигне до извода, подсъдимия по делото- С.В.  П. е взел участие в деянието, в което е обвинен.

И понеже разпоредбата на чл.303 ал.1 от НПК, не позволява присъдата да почива само на предположения, а от събрания доказателствен материал, съдът не можа да  се направи обоснован извод относно това, че подсъдимият е осъществил деянието по чл. чл. 346, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 от НК, съдът счете за единствено законосъобразно и правилно, да го признае за не виновен и да го оправдае по така повдигнатото му обвинение.

На основание чл.190 ал.1 от НПК, сторените по делото разноски, остават в полза на държавата.

По горните съображения, съдът постанови присъдата си.

                                                                                               Районен съдия: