Решение по КНАХД №21/2025 на Административен съд - Перник

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на началник Отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ (ОКРПМ) в Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ (ДАРОК) към Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ), срещу решение № 461 от 22.11.2024 г., постановено по АНД № 1072/2024 г. по описа на Районен съд – Перник.

С обжалваното решение е отменено наказателно постановление (НП) № 8703 от 11.06.2024 г., издадено от началник на отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ в Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ – Агенция пътна инфраструктура, с което на М. Е. Т., с [ЕГН], с адрес: [населено място], [жк], [адрес], за извършено административно нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), във вр. с чл. 5, ал. 1, т. 1, б. „а“ и чл. 5, ал. 1, т. 2 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства (Наредба № 11 от 03.07.2001 г.), във вр. с чл. 177, ал. 3, т. 1, предл. първо от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 800 лв. (осемстотин лева).

В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. Иска от съда да отмени оспорения съдебен акт и да потвърди наказателното постановление. Иска присъждане на юрисконсулско възнаграждение при уважаване на жалбата. Прави възражение за прекомерност на претендираното за присъждане адвокатско възнаграждение.

В проведеното съдебно заседание на 29.10.2025 година касаторът, редовно призован, за представител изпраща юк. С. Т.. Поддържа касационната жалба и пледира същата да се уважи, както и да се присъдят съдебни разноски

В проведеното съдебно заседание на 29.10.2025 година ответникът по касационната жалба – М. Е. Т., редовно призован за представител изпраща адв. К. С., от АК – Перник. Оспорва касационната жалба и пледира решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила и да се присъдят разноски за пред двете съдебни инстанции.

В проведеното съдебно заседание на 29.10.2025 година представителят на Окръжна прокуратура – Перник, прокурор А. Т. предлага съдебното решение като неправилно да се отмени.

Административен съд – Перник, в настоящия състав, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост и взе предвид становищата на страните, при съобразяване обхвата на съдебен контрол съгласно чл. 218 от АПК и чл. 220 от АПК, намери следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от лице по чл. 210, ал. 1 от АПК, за което решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Съобразно разпоредбата на чл. 218 АПК касационната инстанция дължи произнасяне само по отношение на изложените в жалбата доводи, като служебно следи за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.

След извършена служебна проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК касационният състав намира, че обжалваното решение е постановено от компетентен съд, в рамките на правомощията му, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, при надлежно сезиране, поради което е валидно и допустимо.

Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Доводите за това са следните:

С решение № 461 от 22.11.2024 г., постановено по АНД № 1072/2024 г. по описа на Районен съд – Перник е отменено наказателно постановление № 8703 от 11.06.2024 г., издадено от началника на ОКРПМ в ДАРОК – АПИ, с което на М. Е. Т., с [ЕГН], с адрес: [населено място], [жк], [адрес], за извършено административно нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), във вр. с чл. 5, ал. 1, т. 1, б. „а“ и чл. 5, ал. 1, т. 2 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства (Наредба № 11 от 03.07.2001 г.), във вр. с чл. 177, ал. 3, т. 1, предл. първо от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 800 лв. (осемстотин лева).

За да постанови оспореното решение районният съд е приел, че в хода на административно-наказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, като неправилно е бил приложен и материалния закон. Приел е за установено от събраните по делото доказателства, че административно наказващия орган е допуснал нарушение в описанието на нарушението довело до неправилно посочване на нарушената правна норма. Според районния съд конкретиката на казуса – осъщественото от наказаното лице управление на 14.05.2024 г. в 16:00 часа на извънгабаритно пътно превозно средство (ППС) по смисъла на разпоредбите на Наредба № 11/03.07.2001 г. – с широчина на ППС - 2.95 м., при допустима максимална 2.55 м и височина на ППС - 4.25 м, при допустима максимална 4 м, осъществява състав на административно нарушение по чл. 26, ал. 2, т. 1 б. „а“ от Закона за пътищата (ЗП), във вр. с чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11/03.07.2001 г., а не по посочената в АУАН и НП като виновно нарушена разпоредба на чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП. Въз основа на това се приема за неправилно приложена и санкционната разпоредба на чл. 177, ал. 3, т. 1 от ЗДвП – според районния съд приложима е административнонаказателната разпоредба на чл. 53, ал. 1, т. 2 от ЗП.

Съобразно чл. 220 от АПК касационната инстанция възприема установената от Районен съд – Перник фактическа обстановка, която напълно кореспондира на събраните по делото доказателства.

Настоящият съдебен състав не споделя правните изводи на първоинстанционния съд и намира решението за неправилно. Доводите за това са следните:

Решението на районен съд – Перник е постановено при неправилно прилагане на разпоредбите на Закона за движение по пътищата.

В случая административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е била ангажирана за това, че при извършена на 14.05.2024 г. в 16:00 часа на Автомагистрала „С.“ на територията на Община Перник проверка на жалбоподателя, същият е управлявал пътно превозно средство (ППС) с пет оси [Марка] с ДК № [рег. номер] и полуремарке с три оси с ДК № [рег. номер], като при направено измерване с техническо средство – ролетка 1302/18/5м. и щрихована мярка за дължина L01 е установено, че са превишени максимално допустимите норми, установени от МРРБ и ППС-то е извънгабаритно. Измерените параметри на ППС са широчина е 2,95 м. при допустима максимална широчина 2.55м. и височина 4.25 м. при допустима максимална височина 4м.

Разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП установява задължение движещите се по пътищата превозни средства да бъдат с размери, маса и натоварване на ос, които не надвишават нормите, установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството, и с товари, които не представляват опасност за участниците в движението. Съгласно чл. 5, ал. 1, т. 1, б. „а“ и чл. 5 , ал. 1, т. 2 от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ, изрично посочена като нарушена "Допустимите максимални размери на ППС за движение по пътищата, отворени за обществено ползване, са за: широчина на ППС – 2.55 м. и височина на всички видове ППС - 4,00 m.

В случая при измерване от контролните органи с годно техническо средство е установено надвишаване на допустимите максимални размери на ППС за движение по пътищата, съответно широчина – 2.95м. при норма – 2.55м. и височина – 4.25м. при норма – 4м., като тези констатации не са оборени както в хода на административнонаказателното, така и в хода на съдебното производство.

За такива пътни състави съществува забрана за движение по пътища, отворени за обществено ползване, без предварително разрешение на администрацията, управляваща пътя - чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а" от Закона за пътищата. Подобно посочване на необходимостта от снабдяване на водача с предварително разрешение обаче, нито е извършено в обстоятелствената част на АУАН и НП, нито деянието е квалифицирано като нарушение на така цитираната норма. Поради това изводите на първоинстанционния съд се явяват неправилни и са основание за отмяна на оспореното решение.

Правилни при горните изводи и възприетите за доказани както от страна на АНО, така и на въззивния съд фактически установявания са изводите на АНО, че чрез виновното нарушаване на коментираното задължително правило за поведение, каквото безспорно се установява по делото, касаторът е осъществил от обективна страна състава на деяние, представляващо административно нарушение по смисъла на чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, санкционирано по чл. 177, ал. 3, предл. първо от ЗДвП.

От АНО е извършена правилна правна квалификация на нарушенето и е наложено съответното наказание, в размер съответстващ на тежестта на нарушението. В случая не е налице и основание за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, тъй като не се установяват смекчаващи обстоятелства и се касае за деяние, които не разкрива по-ниска степен на обществена опасност от други административни нарушения от същия вид, поради което няма основание нарушителят да не бъде наказван, а само предупреден.

Изложените съждения на защитата не се споделят. В ТП № 2 от 08.10.2025 година постановено по ТД № 5/2023 година е прието, че в ЗДвП са обединени и двата вида превозни средства, за които се изисква нарочно разрешение за движение по пътищата, отворени за обществено ползване – тежки и извънгабаритни, като в разпоредбата на чл. 177, ал. 3, т. 1 от ЗДвП е предвидена административнонаказателна отговорност за водач, който, без да спазва установения за това ред, управлява ППС с размери, маса и натоварване на ос, които надвишават нормите, определени от министъра на регионалното развитие и благоустройството. В конкретния случай е доказано, че не е спазен установения ред движение на извънгабаритно ППС, за което на водача е наложено административно наказание.

С оглед на гореизложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение на районен съд – Перник страда от пороци, представляващи касационни основания за отмяната му. Същото е неправилно, поради което следва да бъде отменено и делото решено по същество посредством потвърждаване на наказателното постановление.

Относно разноските:

При този изход на спора право на разноски има ответната страна. Ответника по касация своевременно претендира присъждане на разноски. На основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН на ответника по касация се следват разноски за юрисконсултско възнаграждение, което се определя в минимален размер от 130 лв., съгласно чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 221, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, настоящият касационен състав на Административен съд – Перник

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 461 от 22.11.2024 година, постановено по административно наказателно дело № 1072/2024 година по описа на районен съд – Перник и вместо него постановява:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 8703 от 11.06.2024 година, издадено от Началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ към Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при АПИ, с което на основание чл. 177, ал. 3, т. 1 от Закона за движението по пътищата на М. Е. Т., с [ЕГН], с адрес [населено място], [жк] [адрес] е наложено административно наказание глоба в размер на 800.00 /осемстотин/ лева за нарушение на разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.

ОСЪЖДА М. Е. Т., с [ЕГН], с адрес: [населено място], [жк] [адрес] да заплати на Агенция „Пътна инфраструктура“ съдебни разноски по КАНД № 21/2025 година по описа на Административен съд – Перник в размер на 130.00 /сто и тридесет/ лева.

Решението не подлежи на обжалване.