№ 1129
гр. София, 11.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
при участието на секретаря Десислава Ик. Давидова
като разгледа докладваното от Кристина Филипова Въззивно гражданско
дело № 20231000501923 по описа за 2023 година
С решение № 50068 от 05.07.2023 г., ВКС, І ТО, по т.д. № 718/22 г.,
ОТМЕНЯ въззивно решение № 1358 от 15.12.2021 г. по в.гр.д. № 3348/2020 г.,
САС, ГО, в частта, с която е потвърдено решение № 3301/02.06.2020 г. по гр.д.
№ 7078/2017 г., СГС, ГО, в частта, с която е бил отхвърлен искът на “Банка
ДСК“АД да бъдат осъдени солидарно Ф. Д. Г. и Н. С. Е. - като
кредитополучатели по договор за кредит за покупка на недвижим имот на
27.11.2008 г., сключен между банката-ищец и двамата ответници, за разликите
между сумите от 11 331,92 евро до 50 541,20 евро - редовно изискуема
главница като ВРЪЩА делото в тази част на Софийски апелативен съд за
повторно разглеждане от друг състав на съда, при условията на чл. 294, ал. 1
ГПК. В останалата част решението на САС е оставено в сила.
Първоначално производството пред САС е било образувано срещу
решение № 3301 от 02.06.2020 г. по гр. д. № 7078/2017 г. на СГС, І-8 с-в, ГО, с
което се ОСЪЖДА Ф. Д. Г. и Н. С. Е., да заплатят на "Банка ДСК" ЕАД,
- на основание чл. 432 от ТЗ вр. с чл. 430, ал. 1 от ТЗ сумата от 9 638,
28 евро, представляваща консолидирана редовно изискуема главница по
Договор за кредит за покупка на недвижим имот от 27.11.2008 г. и включена в
1
анюитетни вноски за период от 01.07.2014 г. до 01.07.2017 г., заедно със
законната лихва върху присъдената сума, считано от предявяването на иска на
07.06.2017 г. до деня на окончателното плащане на задължението и
ОТХВЪРЛЯ претенцията в частта за разликата над присъдената сума до
пълния претендиран размер от 50 541, 20 евро.
- на основание чл. 432 от ТЗ вр. с чл. 430, ал. 2 от ТЗ сумата от 7 232,
04 евро, представляваща редовно изискуема възнаградителна лихва, включена
в анюитетни вноски за периода от 01.07.2014 г. до 01.07.2017 г. и сумата от
352, 18 евро санкционираща лихва върху главницата, по т. 18.1, б. "а" от
Договор за кредит за покупка на недвижим имот от 27.11.2008 г., заедно със
законната лихва върху присъдената сума, считано от предявяването на иска на
07.06.2017 г. до деня на окончателното плащане на задължението, като
отхвърля претенцията в частта за разликата над присъдената сума - до пълния
претендиран размер от 24 586, 51 евро за възнаградителната лихва и в размер
от 651, 74 евро за санкциониращата лихва.
- на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД сумата от 201, 86 евро,
представляваща заплатена за сметка на кредитополучателите
застрахователна премия за имуществена застраховка съгласно чл. 24 от
Договор за кредит за покупка на недвижим имот от 27.11.2008 г., заедно със
законната лихва върху присъдената сума, считано от предявяването на иска на
07.06.2017 г. до деня на окончателното плащане на задължението, като
отхвърля претенцията в частта за разликата над присъдената сума до пълния
претендиран размер от 398, 34 евро.
Срещу решението на СГС е депозирана жалба от „Банка ДСК“ АД в
частта, в която исковата претенция е отхвърлена. Твърди, че съдът неправилно
е приел, че в случая е приложима разпоредбата на чл. 111, б. „в“ ЗЗД за
кратката тригодишна давност. Сочи, че връщането на заема на погасителни
вноски не характеризира договора като такъв с периодични платежи. Твърди,
че давността е започнала да тече от деня, в който банката е обявила
предсрочната изискуемост на цялото вземане (с лихвите) с исковата молба,
подадена на 7.06.2017 г., и от тази дата тече давност за главницата по чл. 110
ЗЗД и за лихвата по чл. 114, ал. 1 ЗЗД. Подчертава, че възнаградителната лихва
е уговорена като част от месечните вноски, поради което не представлява
задължение за периодични плащания, респ. давността не е изтекла. Намира, че
2
съдът не е взел предвид фактите, които са настъпили след предявяване на иска
и не е присъдил в полза на банката падежиралите анюитетни вноски след
предявяване на иска до приключване на съдебното дирене (7.03.2019 г.). Моли
да се отмени решението в обжалваната част и да се уважи иска в цялост.
Ответниците Ф. Д. Г. и Н. С. Е. оспорват жалбата. Твърди се, че
предсрочна изискуемост не е настъпила, тъй като исковата молба изхожда от
лице (юрисконсулт), което няма надлежна материална представителна власт
да обяви кредита за предсрочно изискуем. Счита се, че в процесния случай се
касае до задължение на кредитополучателя да не изпълнява наведнъж и
предсрочно задължението си (като в противен случай дължи такса). Твърди, че
падежът и изискуемостта на всяка вноска настъпва поотделно, респ. давността
тече от падежа на всяка вноска за главница и лихва. Сочи, че вземанията за
лихви са разграничени – 24 586,51 евро за договорна лихва и 651,74 евро за
санкционна лихва, а стойността на главницата (падежирала и предсрочно
изискуема) е 50 541,20 евро.
Касационното решение е постановено само по жалба на банката. В
същото са дадени указания, че след частичната отмяна при повторното
разглеждане на спора въззивният съд следва да постави задача на ССЕ, която
да даде вариант за размера на дължимата главница при настъпила предсрочна
изискуемост от 03.08.2018 г. на целия неприсъден с влязлата в сила част от
въззивното решение остатък от вземането за главница по процесния договор за
кредит, като отчете присъдените, като такива с настъпил редовен падеж, с
необжалваната част вноски за периода след същата дата.
Въззивната жалба е подадена в срок, срещу валидно и допустимо
съдебно решение, преценено като такова в съответствие с чл. 269 ГПК.
Софийски апелативен съд при преценка на доводите на страните и
доказателствата по делото намира следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 430 ТЗ
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът "Банка ДСК" ЕАД твърди, че сключил с ответниците Ф. Д. Г. и
Н. С. Е. договор за кредит за покупка на недвижим имот от 27.11.2008 г. за
сумата от 54 000 евро. Задълженията по кредита били редовно погасявани от
ответниците до м. септември 2011 г. Тъй като забавата била за повече от 90
дни (и съгласно т. 18.2 от договора) на 07.06.2017 г. банката упражнила
3
правото си да обяви предсрочна изискуемост на остатъка от задължението с
подаване на исковата молба (връчена на 3.08.18 г.). Претендира се ответниците
да бъдат осъдени да заплатят сумата от 50 541, 20 евро главница, сумата от
24 586, 51 евро възнаградителна лихва, за периода 16.09.2011 г. - 06.06.2017 г.,
сумата от 651, 74 евро лихва за забава за периода от датата на последното
плащане по кредита до предявяването на иска на 07.06.2017 г., сумата в размер
на 398, 34 евро такси и разноски за застраховка на обезпечението, ведно със
законната лихва считано от предявяване на иска.
Ответниците Ф. Д. Г. и Н. С. Е. оспорват иска. Оспорват дълга,
надлежността на обявяване на предсрочната изискуемост от юрисконсулт,
подписал исковата молба, възразяват срещу разходите за застраховка.
Релевират възражение за погасителна давност.
От събраните доказателства, преценени в съответствие с доводите на
страните във въззивното производство, се установява следното от фактическа
и правна страна:
Няма спор, че на 27.11.2008 г. между „Банка ДСК“ ЕАД и ответниците е
сключен договор за кредит, както и че същият не е бил обслужван регулярно
от длъжниците след м. септември 2011 г. Във връзка с неизправното
поведение на кредитополучателите банката е предявила на 7.6.2017 г. искова
молба, връчена редовно на ответниците на 3.08.2018 г., (съгласно
касационното решение по настоящия спор) като е заявила, че упражнява
правото си да направи остатъка от кредита предсрочно изискуем и е
претендирала заплащане на главници, лихви и други задължения, които не са
били погасени от ответната страна.
Предмет на разглеждане с оглед отменителното решение на ВКС е
единствено дължимостта на главницата над сумата от 11 331,92 евро и за
разликата до пълния размер на иска от 50 541,20 евро, като в решението на
ВКС е прието (в унисон с решение № 198 от 18.01.2019 г. по г.д. № 193/18 г., І
ТО, решение от 7.09.2016 г. по т.д. № 362/2015 г., ІІ ТО и пр.), че с връчването
на ответника на исковата молба, подписана от пълномощник на банката, може
да се упражни надлежно правото на кредитора да направи кредита предсрочно
изискуем. При това разрешение следва да се установи, каквито са и
указанията на ВКС, към датата на връчване на преписа, каква е стойността на
падежиралите главници, респ. какъв е остатъка от главницата, който е без
4
настъпил падеж и превърнат в предсрочно изискуем.
По делото се установява, че СГС е присъдил 9 638, 28 евро, изискуема
главница включена в анюитетни вноски за период от 01.07.2014 г. до
01.07.2017 г., и е отхвърлил иска за разликата до 50 541,20 евро.
САС (с влязло в сила като необжалвано от длъжниците пред ВКС в тази
част решение), е присъдил допълнително падежирала с вноските главница за
периода от 1.07.2012 г. до 1.06.2014 г. сумата от 3018,95 евро и за периода от
1.07.2017 г. до 1.11.2021 г. сумата от 11 331,92 евро.
Следователно с влезли в сила решения съдилищата са присъдили в
полза на банката главница в размер на 23 989,15 евро, като до пълния размер
на предявената главница искът е отхвърлен.
ВКС е възобновил правния спор за разликата над 11 331,92 евро до
сумата от 50 541,20 евро.
При съобразяване на казаното настоящият състав приема, че правният
спор следва да се разреши по следният начин:
Според приетата пред настоящата инстанция ССЕ, във варианта, който
съдът кредитира (тъй като в него вещото лице отчита правилен първи лихвен
период от 13 дни, а не грешно прилаган първи лихвен период от 30 дни), се
установява, че неплатената просрочена главница, като част от падежирали
вноски, за периода от 1.08.2011 г. (първоначалната забава) до 3.08.2018 г. е в
размер на 12 659,36 евро за 85 месечни вноски (л. 29). Като се отчете, че в
частта, в която решението на САС (л. 54 от първото дело пред САС) е влязло в
сила по отношение за периода 1.07.2011 г. – 1.07.2012 г., като погасен по
давност, то за периода 1.07.2012 г. до 3.08.2018 г. редовната падежирала
месечно част от главницата е на стойност 12 659,36 евро – 1469, 52 евро =
11 189,84 евро (съгласно таблица на л. 333 от настоящото дело, част от
заключението). Според ССЕ, в посочения вече вариант (л. 29), остатъка от
главницата към 3.08.2018 г. е в размер на 38 098,97 евро. Това е сумата, за
която е настъпила предсрочна изискуемост. Следователно общо дължимата на
банката главница като сбор от сумата на падежиралите ежемесечно главници
и сумата от предсрочно изискуемия остатък се равнява на обща стойност от
49 288,81 евро. След като от тази сума се приспаднат вече присъдените с
влезли в сила решения суми (3018, 95 евро, 9638,28 евро и 11331,92 евро)
дължимата от длъжниците главница възлиза на обща стойност от 25 299,65
5
евро. Тъй като решението на САС и това на СГС е отменено от ВКС в частта,
в която е отхвърлен иска за разликата над 11 331,92 евро до сумата от 50
541,20 евро, следва да се постанови решение, с което да се отмени решението
на СГС в частта, в която искът е отхвърлен за разликата над 11331,92 евро до
сумата от 36 631,57 евро (36 631,57 евро – 11 331,92 евро = 25 299,65 евро),
като се потвърди в частта, в която искът е отхвърлен за разликата над
36 631,57 евро до 50 541,20 евро. В полза на банката следва да се присъди
допълнително сумата от 25 299,65 евро, съставляваща сбор от редовно
падежирала до 3.08.2018 г. главница (като част от анюитетни вноски) и сумата
от останалата като дължима предсрочно изискуема главница.
Предвид изхода на спора, на банката се следват допълнително разноски
за трите инстанции в общ размер на 6 251,98 лв., след приспадане от общата
сума 11 501,98 лв. на разноските, присъдени от СГС и САС в полза на банката.
Воден от изложеното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 3301 от 02.06.2020 г. по гр. д. № 7078/2017 г. на
СГС, І-8 с-в, ГО, в частта, в която се отхвърля иска на "Банка ДСК" АД
срещу Ф. Д. Г. и Н. С. Е. за заплащане на сумата над 11 331,92 евро до сумата
от 36 631,57 евро, както и в частта, в която „Банка ДСК“ АД е осъдена да
заплати на Ф. Д. Г. и Н. С. Е. разноски над сумата от 174, 51 лв. до сумата от
4782 лв. като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Ф. Д. Г., гражданин на Обединеното кралство
Великобритания и Северна Ирландия, роден на ******** г., и Н. С. Е.,
гражданин на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия,
роден на ******** г., да заплатят на „БАНКА ДСК“ АД допълнително сумата
от 25 299,65 евро на основание чл. 432 ТЗ, съставляваща сбор от падежирала
главница, част от анюитетни вноски до 3.08.2018 г., и предсрочно изискуема
главница, ведно със законната лихва от 7.06.2017 г. до окончателното
изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част.
ОСЪЖДА Ф. Д. Г. и Н. С. Е. да заплатят на „Банка ДСК“ АД
допълнително разноски за трите инстанции в общ размер на 6 251,98 лв.
6
Решението може да се обжалва пред ВКС в месечен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7