№ 177
гр. Пловдив, 22.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Галя Г. К.а
при участието на секретаря Ваня Б. Казакова
като разгледа докладваното от Галя Г. К.а Търговско дело № 20245300900417
по описа за 2024 година
Предявени са искове по чл.45 от ЗЗД във вр. с чл. 432 КЗ и чл.86 ЗЗД във
вр. с чл.429 ал.3 КЗ.
Ищците Г. В. Т. ЕГН ********** от ******, съдебен адрес ******, чрез
адв. Я. К. С.-А., и С. Т. Т. ЕГН **********, от *****, съдебен адрес *****,
чрез АД „Т. и партньори“, искат осъждане на ответника ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, район Средец,
ул. „Стефан Караджа“ № 12, да плати сумата от по 250 000 лв. на всеки един
ищец, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
смъртта на сина им Т.С.Т., починал при ПТП, настъпило на 01.08.2022г. около
08.40 часа на автомагистрала „Тракия“, км 127+100, област Пловдив,
причинено от В.А.А. при управление на МПС лек автомобил „Фолксваген
Поло“ с рег. № ******, ведно с обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху главниците от 08.01.2024г. до изплащане на сумите.
Твърдят, че на 01.08.2022г. синът им Т. пътува като пътник на задна
дясна седалка в лек автомобил „Фолксваген Поло“ с рег. № ******,
управляван от В.А., заедно с още двама пътници. Колата се движим по АМ
„Тракия“, от гр. София към гр. Варна, в лява скоростна лента. Към 08.40 часа,
приближавайки км 127+100 на автомагистралата, водачът А. управлява МПС
със скорост около 140 км/ч, при ясна видимост. Тя не възприема своевременно
1
включени аварийни светлини на ППС пред нея, намаляване на скоростта му и
спирането, поради което не реагира своевременно с намаляване на скоростта
на управляваното от нея МПС. На около 35 метра от предния автомобил А.
започва да намалява скоростта си, но поради малката дистанция и
неизбежност на удара отклонява МПС към дясна пътна лента, губи контрол
върху леката кола, започва да маневрира с волана наляво и после надясно,
изгубва контрол над автомобила. Лекият автомобил изгубва странична
устойчивост, удря се в задна част на движещ се пред него друг лек автомобил,
преобръща се по таван, плъзга се по асфалта в посока югоизток и спира
движение.
В резултат на удара и последвалото ПТП на Т. Т. са причинени
множество телесни увреждания: черепно – мозъчна травма, гръдна травма,
коремна травма, охлузвания и кръвонасядания, от които лицето почива.
Причина за смъртта му е съчетана черепно – мозъчна и гръдна травма, довела
до остра сърдечно – съдова и дихателна недостатъчност.
На 02.08.2023г. влиза в сила Присъда № 61 от 17.07.2023г. по нохд №
1458/2023г. на Окръжен съд Пловдив, с която В.А. е призната за виновна в
извършване на престъпление по чл. 343 ал.4 във вр. с ал.3, б. „б“, пр. 1-во, вр.
с ал.1, б.“б“, пр. 2-ро и б.“в“, вр. с чл.342 ал.1 от НК, за това, че на 01.08.2022г.
на АМ Тракия, км 127+100, при управление на МПС лек автомобил
„Фолксваген Поло“ с рег. № ******, виновно е нарушила правилата за
движение по пътищата – чл.20 ал.1, чл.20 ал.2, изр. 2 – ро, чл.23 ал.1 от ЗДвП и
по непредпазливост е причинила смъртта на Т.С.Т..
Ищците са живеели със сина си и дъщеря си В. в семейното им жилище
в гр. София до 2018г., когато се развежда. През 2021г. Т. закупува жилище в гр.
София, където се премества и живее със сестра си В. до смъртта си.
Ищцата Т. твърди, че приела много тежко новината за смъртта на детето
си, плакала, посетила местопроизшествието веднага, след което болницата,
където припаднала. Загубата я съкрушила, изпитала безутешна скръб. Синът
й бил на ***, позитивно настроен, винаги я окуражавал, винаги били заедно,
празнували празници и събития. От ранна възраст Т. помагал в домакинството,
на което се възхищавали и радвали всички приятели и познати. След 2018г.,
****, живеят в отделни домакинства, но ищцата поддържа прекрасни и топли
отношения със сина си. Т. бил **** в ****, много уважаван въпреки младостта
2
си и ищцата се гордеела с това, с неговата отговорност, с обичта му към
работата. Т. бил щастлив и отдаден на професията си. Той е първото дете в
семейството, много привързан към ищцата, двамата се разбирали много,
помагал на ищцата морално и материално, имали силна връзка помежду си,
обичал майка си, уважал я. Т. бил здрав, умен, способен мъж, с желание за
развитие, за работа, за семейство. От смъртта му изживяла силни мъки, болка
и страдания, които продължават. Ищцата изпаднала в дълбока депресия,
душевна криза, станала тревожна, безпокояла се,има нарушения при обичайни
дейности и занимания, затворила се в себе си, избягва контакти с другите
хора, посещава гроба му, изпълнява всички ритуали. Твърди, че траурът е
навлязъл напълно и трайно в дома й, болката ще остане до края на живота й.
Ищецът Т. твърди, че загубата на сина му е тежък и неописуем удар за
него, изживял силен шок, бил съкрушен. Синът му бил само на ***,
позитивен, давал му кураж, въпреки развода го подкрепял, проявявал
разбиране и солидарност като зрял човек. Преди развода били сплотено и
добро семейство, винаги заедно, празнували важни събития. Имал прекрасни
и топли отношения със сина си. Т. бил уважаван млад ****, гордеел се с
качествата му. Ищецът разчитал на сина си, бил негова радост и гордост,
имало разбирателство, морална и материална подкрепа. Синът му бил млад,
здрав и способен и не очаквал да го загуби. През първите няколко месеца след
смъртта на сина си бил изключително напрегнат, вглъбен, не комуникира,
около два месеца не ходел на работа, защото не бил работоспособен. Изпаднал
в дълбока депресия и душевна криза, затворил се в себе си, избягвал контакти
с други хора, не излизал, фокусирал се изцяло върху дъщеря си В.. Изпитвал
непоносима болка от загубата му, не можел да приеме факта, че Т. го няма.
Управляваният от А. автомобил към 01.08.2022г. е бил със сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при
ответника по полица № BG/11/12200062109.
Ищците сочат, че са родители на починалото лице. С цел оставеното от
Т. Т. имущество да се наследи само от сестра му и тяхна дъщеря В. Т., са заяви
с молби пред Софийски районен съд отказ от наследството на Т. Т., вписани в
особената книга на съда под № 1547/11.08.2022г. и № 1554/11.08.2022г.
Твърдят, че въпреки отказа, се легитимират като лица, претърпели
неимуществени вреди от смъртта на Т., защото са създали трайна и дълбока
3
емоционална връзка с него и от смъртта му търпят продължителни болки и
страдания, които е справедливо да бъдат обезщетени. За това на 08.01.2024г.
са предявили пред ответника претенции за плащане на обезщетение, по които,
след проведени разговори, са определени сумите от по 140 000лв. обезщетение
за всеки един от тях при сключване на извънсъдебно споразумение. На
14.03.2024г. ищците са подписали споразумението, но до 13.05.2024г. липсва
отговор от ответния застраховател, поради което по електронен път отправили
молба за информация, каквато не постъпила. За това на 06.06.2024г. отправили
писмена покана до ответника за изплащане на обезщетението в 7 – дневен
срок, в противен случай развалят постигнатото споразумение. Даденият срок е
изтекъл на 14.06.2024г., не е даден отговор, поради което се сезира съда.
Ищцата Т. се позовава на чл.300 от ГПК относно задължителните
предели на влязлата в сила присъда за установеното с нея противоправно
деяние, извършителя и неговата вина.
Поддържа, че двамата ищци **** през 2018г. живеят в отделни
домакинства, но възразява и се позовава на съдебна практика, че разделното
живеене на родител и дете в резултат на развод при пълнолетни деца не
представлява обстоятелство, което да е показателно за отношенията между
тях. Става въпрос за най – близка родствена връзка между пострадалия и
починалия, с оглед на която силно изразените морални и емоционални вреди
са от непреодолим и пожизнен характер.
Не признава възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от
Т. Т., което определя като бланкетно и формално.
Ищците поддържат претенцията за начален момент на лихвата.
Ангажират доказателства, претендират разноски, представят справка по
чл.80 от ГПК.
Ответникът не признава исковете по основание и размер.
Не повдига спор за това, че управляваният от А. автомобил към
01.08.2022г. е бил със сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите при ответника по полица №
BG/11/12200062109.
Не признава наличие на основание за ангажиране на отговорността му.
4
Не признава наличие на всеки един елемент от фактическия състав на
непозволеното увреждане. Не признава виновно и противоправно поведение
на водача на лек автомобил „Фолксваген Поло“ с рег. № ******.
Не признава механизма на настъпване на ПТП. Възразява, че водачът на
лекия автомобил не е имал възможност да предотврати настъпване на ПТП и
да избегне удара. Твърди, че водачът А. се е движела правомерно по
автомагистралата със скорост в рамките на максимално разрешената за пътния
участък и съобразена с конкретната пътна обстановка. Водачът на движещото
се отпред МПС е намалил скоростта си, спрял е рязко и внезапно, поради
което А. не е имала време и възможност да осъществи спиране и да
предотврати удара.
Не признава заявените неимуществени вреди да са настъпили, както и
техния вид, интензитет и продължителност. Ищците са разведени, живеели са
отделно от сина си, в отделни домакинства, в различни населени места. Т. е
бил на ***, пълнолетен, самостоятелен, имал е свой дом, упражнявал е
професия в гр. София, не е единствено дете.
Не признава изключителност в отношенията на ищците и пострадалия,
както и интензитета, продължителността на болките и страданията им.
Липсва пряка причинно – следствена връзка между ПТП и
неимуществените вреди на ищците. Липсва дълбока депресия, повишена
тревожност, евентуално тези състояния са в резултат на други факти.
Евентуално възразява, че пострадалият е съпричинил вредоносния
резултат, защото е пътувал без поставен предпазен колан, в нарушение на
ЗДвП, за разлика от другите двама пътници в колата, на които са причинени
само охлузвания и натъртвания. Твърди, че ако Т. е бил с поставен предпазен
колан, би се предотвратило настъпване на вредите или биха се намалили
степента на травматичните увреждания така, че да не настъпи летален изход.
Евентуално оспорва претенциите по размер, които са силно и
необосновано завишени, не отговарят на търпените болки и страдания, на
съдебната практика в сходни случаи, на социално – икономическите
обстоятелства в страна към датата на деликта.
Евентуално не признава забава от датата на извънсъдебно предявяване
на претенцията като твърди, че по КЗ застрахователят има срок за произнасяне
5
по искането, след изтичане на който изпада в забава.
Ангажира доказателства, претендира разноски, представя справка по чл.
80 от ГПК.
Съдът, след преценка на ангажираните по делото доказателства по
отделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид въведените доводи и
възражения, приема за установено следното.
От приложеното в оригинал НОХД № 1458/2023г. на ОС Пловдив се
установява, че с влязла в сила Присъда № 61 от 17.07.2023г. лицето В.А.А.
ЕГН ********** е призната за виновна в това, че на 01.08.2022г., на
автомагистрала „Тракия“, км 127+100, област Пловдив, при управление на
МПС лек автомобил „Фолксваген Поло“ с рег. № ****** е нарушила
правилата за движение по пътищата по чл.20 ал.1, ал.2, изр. 2, от ЗДвП, чл.23
ал.1 от ЗДвП, а именно: „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато
пътните превозни средства, които управляват“; „Водачите са длъжни да
намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне
опасност за движението“ и „Водачът на ППС е длъжен да се движи на такова
разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да може да
избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко“, и по
непредпазливост е причинила смъртта на Т.С.Т. ЕГН **********.
От приложените към наказателното дело Протокол за оглед на
местопроизшествие, Фотоалбум, Констативен протокол за ПТП с пострадали
лица, от показанията на изслушаните свидетели П. А. Д., В. К. К., Д. И. Д., от
изслушаното заключение по САвТЕ на в.л. инж. Т. П., се установява, че св. П.
Д. управлява товарен автомобил „Дачия Докер“ със скорост 120 км/ч по лява
лента на южно платно на автомагистрала Тракия, в посока от запад на изток. В
същото време водачът В. А. управлява лек автомобил „Фолксваген Поло“ със
скорост 140 км/ч, също по лява лента на южното платно на автомагистрала
Тракия, в посока от запад на изток, след т.а. „Дачия Докер“. Когато т.а. „Дачия
Докер“ е бил на разстояние 138.86 м, водачът му е предприел спиране поради
намаляване на скоростта на движещите се пред него автомобили. Т.а. „Дачия
Докер“ е намалил скоростта си е спрял зад колоната от автомобили пред него.
В момента, в който водачът на т.а. „Дачия Докер“ е предприел спиран, л.а.
„Фолксваген Поло“ се е намирал на разстояние 327.27 м от мястото на удара и
6
на 188.41 м зад т.а. „Дачия Докер“. Водачът на л.а. „Фолксваген Поло“ е
продължил движението си със скорост 140 км/ч и след около 3.25 с., когато
лекият автомобил се е намирал на 69.08 м от мястото на удара, е предприел
спиране, като е отклонил автомобила към дясната лента, след което към
лявата и веднага след това към дясната. Следствие на тези действия на водача,
л.а. „Фолксваген Поло“ е загубил странична устойчивост, завъртял се е около
вертикалната си ос в посока по часовниковата стрелка и се е ударил със
задната си лява част в задната част на т.а. „Дачия Докер“. След удара,
следствие на създалия се въртящ момент в точката на удара, лекият автомобил
„Фолксваген Поло“ се е преобърнал и е паднал върху тавана си и се е плъзнал
до мястото и в положението, отразени в протокола за оглед и видни от
фотоалбума на местопроизшествието. След удара т.а. „Дачия Докер“ се е
установил на място и в положение, отразено в протокола за оглед и видно от
фотоалбума на местопроизшествието.
От техническа гледна точка вещото лице П. дава заключение, че
причината за настъпване на ТПТ е, че водачът на л.а. „Фолксваген Поло“ В.А.
не е реагирала своевременно на намаляването на скоростта на движещия се
пред нея товарен автомобил „Дачия Докер“.
От показанията на свидетелите П. А. Д., В. К. К. и Д. И. Д., както и от
изслушаната СМЕТ на в.л. Т. Г., се доказва, че Т. Т. е бил пътник на задна
седалка в лек автомобил „Фолксваген Поло“. След преобръщане на лекия
автомобил по таван и установяването му на място, тримата свидетели и други
лица слизат от автомобилите си и оказват помощ на пътниците и на водача в
лекия автомобил като помагат за изваждането им. Т. Т. е бил в много тежко
състояние, не е можел да се движи самостоятелно, не бил в съзнание, изваден
е през задното счупено стъкло. На същия са причинени: Черепно – мозъчна
травма – кръвонасядане на меки черепни покривки; субарахноидален
кръвоизлив; мозъчен оток. Гръдна травма – кръв в гръдна кухина; счупване на
гръдна кост; счупване ключица; счупвания на първо до трето ребро в ляво и на
първо до шесто ребро в дясно по множество фрактурни линии;
кръвонасядания в околните на счупванията меки тъкани; разкъсване на
пристенна плевра; контузии в областта на хилусите на двата бели дроба;
белодробен оток. Коремна травма – контузия на десния бъбрек. Охлузвания и
кръвонасядания по горните и долните крайници.
7
Причината за смъртта на Т. Т. е съчетана черепно – мозъчна и гръдна
травма, довела до остра сърдечно – съдова и дихателна недостатъчност.
Всички травматични увреждания са причинени по механизма на удар или
притискане с или върху твърд тъп предмет и имат прижизнен характер.
Вещото лице Г. дава заключение, че причината за смъртта е в причинно –
следствена връзка с установените травматични увреждания по трупа на Т.,
които от своя страна е възможно да са получени при ПТП, настъпило на
01.08.2022г.
Пак от показанията на свидетелите П. А. Д., В. К. К. и Д. И. Д., както и
от изслушаната комплексна СМАТЕ на вещите лица Г. и П. се доказва, че Т. Т.
е бил пътник на задна лява седалка с поставен предпазен колан, в резултат на
което след удара тялото му е останало в близост до седалката.
При трупа на Т. са налични специфични признаци, характерни за
„коланна травма“, както следва: счупването на лява ключица в нейната средна
трета; множествените счупвания на първо, второ и трето ребро в ляво по
лявата линия, преминаваща до гръбначния стълб, както и по средна ключична
линия; счупванията от първо до шесто ребра вдясно по линията, преминаваща
до гръбначния стълб; счупване на второ и трето ребра по предна мишнична
линия, включително счупването на гръдната кост на нивото между първо и
второ ребро. Тези травматични увреждания отговарят по локализация на
специфични такива, получени при поставен предпазен колан на пътник, возещ
се на задна лява седалка на автомобил. Установеният дифузен субархвноиден
кръвоизлив под меката мозъчна обвивка, контузии в областта на корените на
белите дробове, контузия на десен бъбрек, отговарят добре на т. нар.
инерционни увреждания от преразтягане и сътресение в резултат на внезапно
спиране на тялото при висока скорост.
Следствие на удара е деформиран заден ляв панел на лекия автомобил.
Следствие на преобръщането и попадането на лекия автомобил върху тавана,
силна деформация се наблюдава в задната част на тавана. В по – голяма или по
– малка степен се наблюдават деформации по цялото купе на л.а. „Фолксваген
Поло“. Останалите травматични увреждания по тялото на Т. са неспецифични
за т.нар. „коланна травма“ и според механизма на ПТП – сблъсък с
последващо преобръщане на автомобила по таван, е възможно да са в резултат
на директни удари на тялото с интериорни предмети от купето на автомобила.
8
От изслушаните свидетелите Д.К.Т., който живее в едно домакинство с
ищцата Г. Т. и е в близки отношения от шест години, З.Д.З., Д. Г.К. и В. С. Т. –
дъщеря на ищците, става ясно, че двамата ищци, сина им Т. и дъщеря им В. до
2018г. са били семейство, живеещо в апартамент в **** ищците се развеждат.
**** ищецът С. Т. и двете деца се изнасят и живеят на квартира в *****. Към
този момент Т. е пълнолетен. С. Т., Т. и В. живеят заедно на квартира до
декември 2021г., когато Т. и В. се пренасят да живеят в закупен от тях с кредит
апартамент. **** ищцата Г. Т. остава да живее в бившето семейно жилище в
****. За около две години заминава да живее в И. със сегашния си приятел
като за тези две години се е връщала в страната. След това заживява със св.
Д.Т. в къща с двор в ****, където има ****.
Т. Т. завършва средното си образование в ******, където обучението не
било евтино, защото непрекъснато се е налагало да ходи по екскурзии в Г., в
И.. Продължава обучението си по ****, завършва висше образование с година
по – рано, като през това време работи. След дипломиране започва работа
като **** ****** в ******, което му позволява да изтегли кредит за
жилището..
Т. и сестра му В. са гостували при майка си в къщата в Б., но без
преспиване. По – честата практика е била двамата да ходят в събота или
неделя на работата на майка си, да пият кафе заедно, тримата да излизат на
разходка, на сладкарница и т. нат., когато работният график на В. и Т.
позволявали това. Т. бил в добри отношения с майка си, не се изнасят данни за
прекъсването им, редовно са се виждали и чували по телефона. Ищцата Т. не е
помагала с почистване и обзавеждане на новото жилище, но след нанасянето
ходила на гости редовно.
**** и изнасяне на квартира през 2018г. до декември 2021г. ищецът С. Т.
живее със сина и дъщеря си непрекъснато в едно домакинство, полага грижи
за тях, помага им с каквото може. Бил весел, непрекъснато се шегувал,
разказвал вицове. Работел като **** и Т. му помагал с компютърните си
познания като с програма му изчислявал и разкроявал размери и плочи. При
закупуване на новото жилище заедно с Т. направили проект за обзавеждане,
след което ищецът С. Т. и Т. заедно обзавел жилището с мебели, които ищецът
изработил. При нужда изпращал св. К. да помогне с електроинсталацията в
имота. Радвал се много на успехите и постиженията на Т., хвалел се с тях, със
9
закупения от двете му деца апартамент и обзавеждането му – че „си стъпиха
на краката“, непрекъснато споделял за новите неща в живота на Т. с приятеля
си. И след пренасянето на Т. и сестра му в новия апартамент през декември
2021г. продължил да ги посещава, да помага с каквото имат нужда и може.
Новината за ПТП заварила ищцата Г. Т. сутринта на работа, пиела кафе
със св. З.З. и други колеги. Започнала да плача, почти припаднала, повтаряла
„Т. го няма! Замина си!“, изпаднала в шок, започнали да я плискат с вода,
заеквала, не била на себе си, била съкрушена. Със св. Т. тръгва за Пловдив,
където й предават вещите на Т. и тя припада. След погребението не ходи на
работа месец и половина – два, постоянно плачи, не спи нощем, непрекъснато
пуши, не яде, постоянно иска да ходи на гробищата. Сега е променена, не е
същия човек, затворена е в себе си, крие се и плачи и пуши. Св. З. я намира
състарена за две години, променена външно, седи умислена, избиват й сълзи,
плаче.
Св. К. и св. Т. намират ищеца С. Т. драстично променен след смъртта на
Т.. Преди това е бил с живец, с ищах за живот, мислел напред с перспектива,
непрекъснато се шегувал, разказвал вицове, бил весел. След това се смачкал,
спрял да ходи на работа, намирал живота си за безсмислен, споделял мрачни
мисли, променил се. Първоначално изпаднал в шок, след това намерил сили
заради дъщеря си, но като осъзнал какво се е случило, настъпила разруха при
него, станал напълно различен човек от това, което е бил.
От изслушаната СПХЕ на в.л. К. става ясно, че при двамата ищци
психологичното и емоционално състояние покрива клиничните критерии на
остра стресова реакция, довела до разстройство в адаптацията в рамките на
траурното събитие, което настъпва до шест месеца след травматичното
събитие. Нарушената адаптация и при двамата се е изразила в емоционални
симптоми на тревожност, понижена самооценка, психична и физическа умора,
снижен емоционален резонанс, усещане за празнина поради загубата на дете.
Поради тежестта и неочакваността на случилото се, при двамата
родители настъпва състояние на емоционален стрес, което създава трудности
за нови социални дейности и действия, възникващи през периода на
адаптаиране към значителна промяна в живота или стресиращо събитие.
Към момента са налице протрахирани негативни емоционални
преживявания, свързани със смъртта на сина им. Двамата са преминали
10
поотделно през фазите на траурното събитие. Налице са ситуативни
емоционални и невротични оплаквания – епизодично безсъние, тъга,
ситуативно провокирани спомени за съвместни преживявания и други
негативни преживявания.
При ищците няма данни за необходимост от медицинска помощ, от
консултации с психолог или прихиатър. С усилие около два – три месеца след
смъртта на Т. са се върнали на работа и са започнали справяне с
отговорностите и изискванията на професията. Има пренасочване на
емоционалната енергия от починалия син към дъщерята.
Няма данни за продължителни симптоми на възбудимост и свръхмерни
емоционални реакции – агресия, автоагресия, суицидни идеации и намерения.
Ищците са преминали през етапите на скръбта. Справили са се с потенциала и
подкрепата на близки, колеги и приятели.
При С. Т. е налице коморбидност, посещава лекари във връзка с това,
приема антихипертензивна терапия. Тази коморбидност и взаимоотношенията
с Т. през последните три години предполагат по – видима и продължителна
емоционална лабилност.
Към момента при ищците са налице ситуативни емоционални и
невротични оплаквания – епизодично безсъние, тъга, ситуативно провокирани
спомени за съвместни преживявания и др. негативни преживявания. В
момента се наблюдава процес на постепенно възстановяване на
психологичното равновесие.
Няма спор, че ищците са биологичните родители на Т. Т. и първоначално
негови наследници по закон, съгласно представеното удостоверение за
наследници и удостоверение за родствени връзки. На 11.08.2022г. са заявили
пред СРС откази от наследството на Т. – с вх. № 166703 от 10.08.2022г. за Г. Т.
и с вх. № 166699 от 10.08.2022г. за С. Т., които са вписани съответно под №
1554 и № 1547, и двата от 11.08.2022г., в резултат на което единствен
наследник по закон остава сестрата В. Т..
Ответникът признава, че е застраховател по договор за задължителна
застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите по отношение на
л.а. „Фолксваген Поло“ с рег. № ****** по полица № BG/11/12200062109 към
01.08.2022г.
11
На 08.01.2024г. са предявили пред ответника претенция за изплащане на
обезщетение и повторно са го поканили на 06.06.2024г. да сключат писмено
договорено споразумение, но ответникът не е платил, поради което сезиран
съда.
При така установените факти, от правна страна се налагат следните
изводи:
Наличието на фактическия състав на делик по чл.45 от ЗЗД се доказва от
влязлата в сила присъда, задължителна за съда и страните, съгласно чл.300 от
ГПК. С нея е установено по задължителен за страните и съда начин, че
процесното деяние от 01.08.2022г. представлява транспортно престъпление по
смисъла на НК, извършено е от В.А., извършено е виновно – по
непредпазливост, и при него е причинена смъртта на Т. Т., която представлява
част от състава на установеното престъпление.
Конкретният механизъм на ПТП се доказа от гласните показания,
протокола за оглед на местопроизшествие, фотоалбума и заключението на
САвТЕ на в.л. П..
Видът на нанесени травматични увреждания на Т. от ПТП и настъпилата
в резултат на тях смърт, като негови преки и непосредствени последици, се
установиха както от влязлата в сила присъда, така и от изслушаните СМЕТ.
Поради гореизложеното въведените от ответника защитни възражения
остават недоказани и оттук неоснователни. Водачът на лекия автомобил В.А. е
имал техническа възможност, съгласно влязлата в сила присъда и
заключението по САвТЕ, да предотврати настъпване на ПТП и да избегне
удара като спазва чл. 20 ал.1 и ал.2 и чл.23 ал.1 от ЗДвП, като реагира
своевременно на намаляване на скоростта на движение на движещия се пред
нея товарен автомобил „Дачия Докер“. Неправомерното движение на В. А.,
без съобразяване с конкретната пътна обстановка и без да я следи, в
нарушение на чл. 20 ал.1 и ал.2 и чл.23 ал.1 от ЗДвП, е установено от влязлата
в сила присъда. Не се доказва, че водачът на товарен автомобил „Дачия
Докер“ е намалил рязко скоростта си, спрял е рязко и внезапно и с това е
причинил ПТП.
Съгласно чл.51 ал.1 от ЗЗД, обезщетение се дължи за всички вреди,
12
които са пряка и непосредствена последица от увреждането, като то може да
бъде платимо еднократно или периодично. Обезщетението за неимуществени
вреди се определя от съда по справедливост – чл.52 от ЗЗД.
Заявените от ищците претенции са обосновани с Тълкувателно решение
№ 1 от 21.06.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 1-2016 г., ОСНГТК, докладчик
съдия В.Р., поради направения от тях отказ от наследството на Т. на
11.08.2022г., според което материално легитимирани да получат обезщетение
за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата,
посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от
24.ХI.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице,
което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от
неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай
е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани
особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му
вреди.
По делото се доказа, че двамата ищци и Т. са живеели съвместно, в
едно домакинство, до 2018г., когато Т. е бил на 23 години. Разводът и
раздялата на родителите и оттук преместване на Т. с баща му С. Т. и сестра му
В. в отделно домакинство е настъпило в зряла за него възраст – пълнолетен,
завършил средното си образование, учащ в следваща образователна степен,
работещ. Фактическо съвместно съжителство в едно домакинство, с общ
живот и споделеност е продължено за Т. след 2018г. с бащата – ищецът С. Т.,
при запазване на близки взаимоотношения и контакти с майката. По –
голямата близост и оттук силна връзка на Т. е с баща му С. Т. въпреки
преместване в нов дом със сестрата през декември 2021г., защото съвместно с
него правят проект и обзавеждат жилището, в което Т. живее само осем
месеца до датата на ПТП като двамата не преустановяват контактите си.
Съдът приема, че биологичната връзка между двамата ищци като
родители и Т. е трайно изградена и съществуваща към датата на ПТП.
Биологичната връзка между родител и дете е останала цяла, изпълнена със
съдържание, и тя не може да се пренебрегне и да не се отчете като
съществуваща въпреки направения отказ от наследство, обяснен с желанието
закупеният апартамент да остане за сестрата. Не става въпрос за формални
взаимоотношения, породени от общо съжителство „под един покрив“, без
13
съдържание, с нито един от ищците. Т. е продължил да посещава и да се вижда
с майка си след завръщането й в страната от И., в новия й дом; да излиза с нея,
да ходи със сестра си на кафе при Г. Т. почти всеки уикенд, където работи, на
гости в дома й, да се чуват по телефона. С баща си е останал трайно свързан
както поради продължилото съвместно съжителство, така и поради
изградените топли взаимоотношения на взаимна подкрепа – помагал му е в
професията като на компютър е изчислявал и разчертавал мебели; двамата
заедно са изработили проект как да се обзаведе закупения дом на сестрата и на
Т.. Въпреки че за ищците отпада качеството „наследник по закон“ по права
линия от първа степен след вписания отказ от наследство, то те доказват, че са
лица, които имат трайна и дълбока емоционална връзка с починалия Т.,
поради което няма основание да им се откаже правото да получат обезщетение
при изключението на ТР № 1/2018г. на ВКС по тълк. д. № 1-2016 г., ОСНГТК,
защото попадат реално в кръга на правоимащите, визирани в тълкувателното
решение. Отказът от наследство касае имуществения патримониум на
починалото лице, а не отказ от лични взаимоотношения и изградени връзки с
него, от преживени болки и страдания в лично качество от загубата, които са
основаната на претендираното обезщетение и оттук част от фактическия
състав на исковете.
От събраните гласни показания и заключението на СПХЕ се доказа, че
всеки един от двамата ищци търпи от неговата смърт продължителни болки и
страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. И
двамата са изживели остра стресова реакция, довела до разстройство на
адаптацията в рамките на траурното събитие.
Към датата на ПТП починалият Т. Т. е бил на **, завършил висше
образование, високо образован, владеещ няколко чужди езика, работещ като
****, активен физически, в началото на самостоятелния си живот със сестра
си в отделно домакинство.
Ищцата Г. Т. е била на **, работеща, с второ пълнолетно дете, живееща
на съпружески начала **** си с партньор. Отчита се, че с този родител е
преустановено съвместното съжителство четири години преди датата на
смъртта, че Г. Т. е живеела **** в И. две години, че няма данни да е оказала
помощ в почистването или друг вид подкрепа при обзавеждане и нанасяне в
новия дом. Съдът, съобразявайки се с вида и характера на доказания
14
вредоносен резултат, настъпилите по вид, характер и продължителност от това
неимуществени вреди за Г. Т., възрастта на ищцата към датата на деликта,
възрастта на починалия син, неговото образование, периода на възстановяване
от траурното събитие, изживени болки и страдания, указанията на ВКС за
съобразяване на социалните и икономически условия в страна към
01.08.2022г. /МРЗ е 710лв./, както и обстоятелството, че настъпилата загуба на
дете за майката е трайно, постоянно, неподлежащо на промяна състояние и
невъзвратимо събитие, приема за справедлив размер на обезвреда на
нанесените й неимуществените вреди сумата от 160 000лв. като счита, че тя
не е завишена и прекомерна, каквито са възраженията на ответника.
Ищецът С. Т. е бил на 53 години, работещ, с второ пълнолетно дете,
живеел е с починалото си дете съвместно в едно домакинство постоянно до
осем месеца преди датата на смъртта му, като тук съдът отчита доказана по –
продължителна, силна и дълбока връзка, чийто израз е и оказаната от Т.
помощ и подкрепа при обзавеждане на новия дом на Т., като се съобрази вида
и характера на доказания вредоносен резултат, настъпилите по вид, характер и
продължителност от това неимуществени вреди за С. Т., който е с по – видима
и продължителна емоционална лабилност, възрастта му към датата на
деликта, възрастта на починалия син и неговото образование, периода на
възстановяване от траурното събитие, изживени болки и страдания,
указанията на ВКС за съобразяване на социалните и икономически условия в
страна към 01.08.2022г. /МРЗ е 710лв./, както и обстоятелството, че
настъпилата загуба на дете е трайно, постоянно и невъзвратимо събитие,
приема за справедлив размер на обезвреда на нанесените му неимуществените
вреди сумата от 180 000лв. като счита, че тя не е завишена и прекомерна,
каквито са възраженията на ответника.
Недоказано и оттук неоснователно е възражението на ответника за
съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия Т. поради непоставен
обезопасителен колан. Както от изслушаните свидетели,така и от
комплексната експертиза безпротиворечиво, обосновано и категорично се
доказа, че Т. е пътувал и е бил с поставен предпазен колан.
Доказаната сума на обезщетение за всеки един ищец се дължи от
ответника с обезщетение за забава от датата на извънсъдебно сезиране на
08.01.2024г., защото липсва доброволно плащане, поради което поканата е
15
поставила ответника в забава.
При този изход на делото ответникът дължи на съда държавна такса за
уважените искове от 13 600лв. и по съразмерност направените от съда
разноски за вещи лица и свидетели от 1632 лв.
На пълномощника на ищеца Г. Т., предоставил безплатно
представителство и защита по делото, при защитаван интерес от 250 000лв. и
уважен иск в размер на 64 %, възнаграждението по Наредбата за размера на
адвокатската работа при липса на писмен договор и предоставена безплатна
правна помощ е 9 376лв., и същият се дължи от ответника.
На упълномощеното адвокатско дружество от ищеца С. Т., предоставил
безплатно представителство и защита по делото, при защитаван интерес от
250 000лв. и уважен иск в размер на 72 %, възнаграждението по Наредбата за
размера на адвокатската работа при липса на писмен договор и предоставена
безплатна правна помощ е 10548лв. без ДДС, 12 657.60 лв. с ДДС, дължимо
поради представената данъчна регистрация по ЗДДС на адвокатското
дружество, и същият се дължи от ответника.
На ответника, по съразмерност на отхвърлената част от исковете, се
дължат разноски от 680лв.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление гр. София, район Средец, ул. „Стефан Караджа“ № 12, да плати
на Г. В. Т. ЕГН ********** от ******, съдебен адрес ******, чрез адв. Я. К.
С.-А., сумата от по 160 000лв. /сто и шейсет хиляди лева/, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на сина им
Т.С.Т., починал при ПТП, настъпило на 01.08.2022г. около 08.40 часа на
автомагистрала „Тракия“, км 127+100, област Пловдив, причинено от В.А.А.
при управление на МПС лек автомобил „Фолксваген Поло“ с рег. № ******,
ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главниците
от 08.01.2024г. до изплащане на сумите, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата
над уважения размер на главницата от 160 000лв. до предявения от 250 000лв.
16
и законна лихва върху тази сума от 08.01.2024г., като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление гр. София, район Средец, ул. „Стефан Караджа“ № 12, да плати
на адвокат Я. К. С.-А. с личен номер № ****** и служебен адрес ******, за
предоставена безплатна правна защита на Г. В. Т. възнаграждение в размер на
9 376лв. /девет хиляди триста седемдесет и шест лева/.
ОСЪЖДА ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление гр. София, район Средец, ул. „Стефан Караджа“ № 12, да плати
на С. Т. Т. ЕГН **********, от *****, съдебен адрес *****, чрез АД „Т. и
партньори“, сумата от по 180 000лв. /сто и осемдесет хиляди лева/,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта
на сина им Т.С.Т., починал при ПТП, настъпило на 01.08.2022г. около 08.40
часа на автомагистрала „Тракия“, км 127+100, област Пловдив, причинено от
В.А.А. при управление на МПС лек автомобил „Фолксваген Поло“ с рег. №
******, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главниците от 08.01.2024г. до изплащане на сумите, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над уважения размер на главницата от 180 000лв. до предявения от
250 000лв. и законна лихва върху тази сума от 08.01.2024г., като
неоснователен.
ОСЪЖДА ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление гр. София, район Средец, ул. „Стефан Караджа“ № 12, да плати
на Адвокатско дружество „Т. и партньори“ БУЛСТАТ *****, с адрес *****, за
предоставена безплатна правна защита на С. Т. Т. възнаграждение в размер на
12 657,60лв. /дванадесет хиляди шестстотин петдесет и седем лева и шейсет
стотинки/.
ОСЪЖДА ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление гр. София, район Средец, ул. „Стефан Караджа“ № 12, да плати
на Окръжен съд Пловдив държавна такса за уважения размер на исковете от
13 600лв. /тринадесет хиляди и шестстотин лева/ и 1 632лв. /хиляда
шестстотин тридесет и два лева/ направени по делото разноски по
съразмерност за експертизи.
ОСЪЖДА Г. В. Т. ЕГН ********** от ******, съдебен адрес ******,
чрез адв. Я. К. С.-А., и С. Т. Т. ЕГН **********, от *****, съдебен адрес
*****, чрез АД „Т. и партньори“, да платят на ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД ЕИК
17
********* със седалище и адрес на управление гр. София, район Средец, ул.
„Стефан Караджа“ № 12, разноски за отхвърлената част от исковете в размер
на 680лв. /шестстотин и осемдесет лева/.
Решението може да бъде обжалвано пред Апелативен съд гр.Пловдив с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
18