Определение по дело №1322/2019 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 1934
Дата: 14 октомври 2019 г.
Съдия: Таня Ташкова Русева-Маркова
Дело: 20192100501322
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 2 септември 2019 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е  № 1934

 

Бургаският окръжен съд                                                     гражданска колегия

в закрито заседание на четиринадесети октомври

през две хиляди и деветнадесета година                                              в състав:                                                                                                                                                                                                     

                                                     Председател: Росица Т.

                                                            Членове: Даниела Михова

                                                                             Таня Русева-Маркова

при секретаря                                                                       и в присъствието на прокурора                                                     като разгледа докладваното от  съдия Русева-Маркова                               гражданско дело  № 1322 по описа

за   2019   година.

                   С Решение № 1874 от 19.07.2019г., постановено по гр. дело № 6196/2018г. по описа на Районен съд – Бургас са отхвърлени предявените от А.Г.Д. от гр. Бургас против „Топлофикация - Бургас” ЕАД със седалище гр. Бургас и против „СМК – Монтажи“ АД със седалище гр. Бургас иск за приемане за установено, че А.Г.Д. в качеството си на клиент/потребител на топлинни услуги – топлоенергия и гореща вода, доставяни в апартамент, находящ се в гр. Бургас, ж.к. Лазур, бл. 7, вх. 1, ет. 3, не дължи на „Топлофикация – Бургас“ ЕАД сумата от 156, 25 лева, от които 148, 97 лева – главница, представляваща задължение за месец януари – 2018г. по Фактура № 13889092/08.02.2018г. и 7, 28 лева – лихва за забава, дължима за периода от 08.02.2008г. – 24.08.2018г.

                   Против постановеното решение е депозирана въззивна жалба от А.Г.Д., с която претендира да бъде отменено атакуваното първоинстанционно решение и вместо него да бъде постановено ново решение по същество на спора, с което да бъдат уважени предявените искове. В жалбата се посочва, че постановеното решение е неправилно, незаконосъобразно и вътрешно противоречиво. В жалбата се посочва, че по делото е безспорно установено, че ищецът е потребител на топлинна енергия – налице е облигационно правоотношение между него и топлофикационното дружество, произтичащо от договор за продажба на топлинна енергия, както и обстоятелството, че топлоснабдяването на е под режима на етажната собственост. Посочва се обстоятелството, че по делото е установено, че в един от апартаментите в етажната собственост не е осигуряван достъп за отчитане на топлинна енергия за месеците ноември и декември на 2017г. и за месец януари – 2018г., като същевременно достъп е осигуряван за имота на въззивника и показанията на наличните уреди са коректно отчитани. Посочва се, че по делото е установено, че поради постоянния теч на вода (установен и с протокол на „В и К“ ЕАД със седалище гр. Бургас е налице отчетена разлика от 1634 куб.м. вода в имота на етажния собственик Атанасова, но тази разлика е преразпределена само между останалите потребители – в това число и ищеца в настоящото производство. В жалбата се посочва, че първоинстанционния съд независимо, че е констатирал непрекъснатия теч на топла и студена вода в един от апартаментите – етажна собственост е приел разпределението за правилно и законосъобразно, а оттам е приел и претенцията за неоснователна. В жалбата се посочва, че ответното дружество при констатирана разлика над 30% при отчитането на индивидуалните уреди за измерване на доставената топлоенергия е следвало да извърши проверка, а такава не е направена. В жалбата се посочва, че нормата на чл. 69, ал. 5 от Наредба 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването не е възпроизведена и липсва в обявените Общи условия на „Топлофикация – Бургас“ ЕАД със седалище гр. Бургас, но липсата на такова задължение в тях сочи на наличие на неравноправна клауза, тоест – уговорка във вреда на потребителите.

                   Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.

                   Депозираната въззивна жалба е против съдебен акт, който подлежи на обжалване, депозирана е от лице, което има правен интерес да обжалва постановения акт, жалбата е постъпила в преклузивния срок за неговото обжалване и дължимата държавна такса е внесена, а процесуалният представител на въззивника разполага с валидна представителна власт.

                   Ответната страна по въззивната жалба – „Топлофикация – Бургас“ ЕАД със седалище гр. Бургас депозира по делото писмен отговор, в който посочва, че депозираната въззивна жалба е необоснована и неоснователна, а атакуваното решение на Районен съд – Бургас е правилно и законосъобразно, постановено в съответствие както на процесуалните правила и материално правни норми, така и на събраните по делото доказателства. Посочва, че извършената по делото експертиза безусловно е установила, че правилно е приложена действащата нормативна уредба за топлоснабдяването, по силата на която императивно се установяват параметрите за разпределяне на разликата между отчетеното количество вода, измерено по водомера пред подгревателя за битово горещо водоснабдяване и сумата от отчетените количества от индивидуалните водомери за топла вода. В депозирания отговор се посочва и обстоятелството, че е останала недоказана тезата на ищеца по делото, че определен абонат е единствената причина за констатираните разлики между общият и индивидуалните водомери в етажната собственост.

                   Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.

                   Ответната страна по въззивната жалба – „СМК – Монтажи“ АД със седалище гр. Бургас не депозират писмен отговор на въззивната жалба, не изразяват конкретно становище по основателността й и не отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.

                   Предявен е иск от А.Г.Д. от гр. Бургас против „Топлофикация - Бургас” ЕАД със седалище гр. Бургас и против „СМК – Монтажи“ АД със седалище гр. Бургас иск за приемане за установено, че А.Г.Д. в качеството си на клиент/потребител на топлинни услуги – топлоенергия и гореща вода, доставяни в апартамент, находящ се в гр. Бургас, ж.к. Лазур, бл. 7, вх. 1, ет. 3, не дължи на „Топлофикация – Бургас“ ЕАД сумата от 156, 25 лева, от които 148, 97 лева – главница, представляваща задължение за месец януари – 2018г. по Фактура № 13889092/08.02.2018г. и 7, 28 лева – лихва за забава, дължима за периода от 08.02.2008г. – 24.08.2018г.

                   Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

                   ДОКЛАДВА въззивна жалба с вх. № 33319/31.07.2019г. по описа на Районен съд - Бургас, депозирана от А.Г.Д. против Решение № 1874 от 19.07.2019г., постановено по гр. дело № 6196/2018г. по описа на Районен съд – Бургас.

                   Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

                   Препис от постановеното определение да се изпрати на страните за запознаване.      

 

 

 

 

 

                                             

                                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                                   ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                         

                                                                                                        2.