РЕШЕНИЕ
№ 2
гр. Търговище, 14.01.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на петнадесети
декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАРИАНА Н. И.А
Членове:МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ
СТЕЛА ИВ. И.А
при участието на секретаря ИРИНА П. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от МАРИАНА Н. И.А Въззивно гражданско дело
№ 20253500500264 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба на В. Д. П. с ЕГН ********** от
гр. ********, чрез мл.адв. Д. К., ВТАК, срещу решение № 82/17.04.2025 г. по
гр.д. № 449/2023 г. по описа на РС – Попово.
С обжалваното решение е ПРИЗНАТО ЗА УСТАНОВЕНО, че В. Д. П.
дължи на ищеца „БАНКА ДСК” ЕАД, ЕИК *********, гр. София, сумата 19
142.46 лв. – главница; сумата 5888.30 лв. – договорна лихва за периода
20.11.2019г.-18.01.2022г.; сумата 219.33 лв. – лихвена надбавка за забава за
периода 21.10.2019г. - 18.01.2022г.; сумата 451.98 лв. – обезщетение за забава
за периода 19.01.2022г. - 14.04.2022г.; сумата 120.00 лв. – разходи при
изискуем кредит, или общо 25 822.07 лв., дължима по Договор за кредит за
текущо потребление, сключен на 16.05.2019г., с П. Г. П. (поч.18.03.2020 г.) и
настъпило универсално правоприемство с наследника В. Д. П. въз основа на
решение № 124/03.09.2021 г. по ч.гр.д. № 545/2021 г. на ПпРС, вписано в
особената книга на съда и издаденото въз основа на него извлечение от
1
счетоводните книги на ”Банка ДСК” АД на 14.04.2022 г., ведно със законната
лихва, считано от 14.04.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, за
което вземане е издадена заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д. №
271/2022г. по описа на ПпРС; присъдени са в полза на ищеца и сумите: 566.44
лв. – разноски по ч.гр.д. № 271/2022г. по описа на ПпРС, 1 716.44 лв. –
разноски в исковото производство.
Считайки решението за неправилно и незаконосъобразно, постановено
при нарушение на процесуални правила, жалбоподателят моли за неговата
отмяна и отхвърляне на предявените искове. Излага следните съображения:
І.За недопустимост на заповедното производство (чл. 417, ал. 1, т. 2 ГПК),
поради нарушение на чл. 60, ал. 2 ЗКИ, тъй като първоинстанционният съд е
приел, че представеното извлечение от счетоводни книги е „редовен от
външна страна документ“, въпреки че то:“•Не идентифицира конкретния
кредитен договор (номер, дата, страни), а се отнася до разплащателна сметка;
•Липсва разбивка по пера (главница, лихви, санкции) за всеки просрочен
период, предоставя общи суми без ясна връзка с договора; •Не посочва датата
на предсрочна изискуемост, която е „критична“ за валидността на заповедта“;
ІІ.Липсата на рамков договор за платежни услуги. По изпълнението на
договора за кредит – несъответствие с изричните изисквания за откриване и
функциониране на банкова сметка, т.к. според Наредбата за условията и
воденето на платежни сметки, откриването на сметка е допустимо единствено
след сключване на рамков договор за предоставяне на платежни услуги между
банката (като доставчик) и клиента (като ползвател). Законът за платежните
услуги и платежните системи (ЗПУПС) в р.ІІІ, глава ІV, изрично забранява
откриването на сметка без предварителен договор, като кредитният договор
не може да замества изискванията за отделен договор по ЗПУПС, поради
което всички операции по сметката са юридически нищожни. Не е доказано от
ищеца и реалното изпълнение на кредитния договор.
С определение № 301/22.05.25 г. първоинстанционният съд е освободил
въззивника от внасянето на д.такси по в.жалба (ВЖ), на осн.чл. 83, ал. 2 от
ГПК.
В срока и по реда на чл. 263 ГПК е постъпил писмен отговор от ищеца
“БАНКА ДСК” АД, чрез юрк. П., със становище за допустимост, но
неоснователност на ВЖ, поради което моли за потвърждаване на решението.
2
Изложени са следните доводи: Въззивната жалба не съдържа по-различни
твърдения от тези в отговора на исковата молба. В обжалваното решение РС е
разгледал всички направени възражения от процесуалния представител на
въззивника, изложил е аргументи по тях и правилно и обосновано е приел, че
същите са неоснователни. Представеният Договор за кредит за текущо
потребление от 16.05.2019 г., както и ОУ и приложенията към него,
неразделна част от същия, са подписани от кредитополучателя П. Г. П., чийто
подпис не е оспорен. От доказателствата по делото, вкл. заключението на
ССЕ, неоспорено от страните, е установено, че кредитополучателят е усвоил
така предоставения му кредит от 20 000 лв. на 17.05.2019 г., както и че до
20.09.2019 г. кредитополучателката е заплащала редовно месечни погасителни
вноски по този кредит. След смъртта си (18.03.2020г.), тя е оставила
наследник по закон от първи ред – отв. В. Д.П. (син), който, в инициирано от
банката производство по реда на чл. 51 от ЗЗД пред РС – Попово, е заявил, че
приема наследството. С приложената по делото покана-уведомление, банката
е отправила до наследника покана за изпълнение на задълженията,
произтичащи от процесния договор за кредит и го е уведомила, че при
неплащане в дадения срок, банката обявява кредита за изискуем. Изложени са
съображения и по оплакването в жалбата, че искът е недопустим, поради
недопустимо заповедното производство във връзка с нередовно от външна
страна извлечение от счетоводни книги; както и по възражението за липсата
на рамков договор за платежни услуги.
В проведените осз пред въззивния съд, страните поддържат
жалбата/отговора, претендират разноски.
Проверката за допустимостта на жалбата е извършена с определението
по чл. 267 ГПК, и няма основания за промяна в извода на съда за
допустимостта й.
Решението е валидно и допустимо.
Жалбата е допустима, разгледана по същество – частично основателна.
Предявеният установителен иск е обоснован с твърденията на ищеца
“Банка ДСК” АД, че на 16.05.2019г. между банката-кредитор и П. Г. П.-
кредитополучател е сключен Договор за кредит за текущо потребление, по
силата на който банката е отпуснала на кредитополучателя сумата 20 000.00
лв., при уговорени условия и срок, срещу задължение на П. да ползва сумите
3
съобразно уговореното и да ги върне след изтичането на срока; банката е
изпълнила своите задължения, като на 17.05.2019г. е превела на
кредитополучателката посочената сума, безкасово, по разплащателна сметка,
но не е получила надлежно изпълнение от длъжника, който след извършено на
04.05.2020г. плащане от 600.34 лв., повече не е плащал. След смъртта си
(18.03.2020 г.) П.а оставила за свой законен наследник сина си В. Д. П., който,
в образуваното по молба на банката производство по чл. 51 ЗН по гр. д. №
545/2021г., приключило с решение № 124/03.09.2021г., приел наследството на
майка си, но въпреки получената от банката покана-уведомление, връчена му
на 29.11.2021г., при условията на чл. 47 ГПК, с указан 7-дневен срок за
изпълнение наследственото задължение по кредита и изявление, че в случай
на неплащане, банката ще превърне кредита в предсрочно изискуем, плащане
по кредита не е последвало, обусловило и подаването на 14.04.22 г. на
заявление от Банката по чл. 417 от ГПК за дължимите суми, произтичащи от
договора за банков кредит. В образуваното ч.гр.д. №271/2022 г. по описа на РС
- Попово, по което е издадена исканата заповед за незабавно изпълнение
срещу ответника за сумите: 19 142.46лв. - главница; 5888.30лв. - договорна
лихва за периода 20.11.2019г.-18.01.2022г.; 219.33лв. - лихвена надбавка за
забава за периода 21.10.2019г. - 18.01.2022г.; 451.98лв. - обезщетение за забава
за периода 19.01.2022г. - 14.04.2022г.; 120.00лв. - разходи при изискуем
кредит, или общо сумата 25 822.07лв., дължима по договор за кредит за
текущо потребление сключен на 16.05.2019г., ведно със законната лихва,
считано от 14.04.2022г. до окончателното изплащане на вземането, както и
разноски по делото, с оглед своевременното възражение по чл. 414 ГПК, в
указания срок банката е предявила настоящия иск с искова молба вх. №
4396/17.08.22 г., пред ОС-Д.ч.
В срока за отговор по чл. 131 ГПК (рег.№ 5522/20.10.22 г. на ОС-Д.ч по
т.д. № 149/22 г. на ОС-Д.ч, л.34), ответникът е оспорил установителните
исковете като недопустими (предявени извън срока по чл. 415, ал. 4 ГПК),
осъдителните искове, предявени в условията на евентуалност – недопустими
„тъй като ще преразгледат същия правен спор, забранено с чл. 299 ГПК“, а
по същество – е оспорил исковете като неоснователни, с възражения, че не е
налице валидна облигационна връзка между него и ищеца, тъй като не е
налице валиден договор; оспорил е авторството на всички представени от
ищеца документи; възразил е срещу представеното извлечение от сметка, тъй
4
като нямало автор и съдържанието му не отговаряло на действителността;
възражение, че ищецът не е престирал твърдените от него суми; на ответника
не е изпращана покана, кредитът не е обявяван за предсрочно изискуем; в ИМ
молба банката твърдяла, че е получила плащане по кредита след смъртта на
майка му. Представеният договор е недействителен съгласно чл. 22 ЗПК, тъй
като шрифтът на договора е 11,5, т.е. под 12, в нарушение на чл. 10, ал. 1 ЗПК.
За да се произнесе по същество, въззивът съобрази следното:
Производството пред РС-Попово е образувано след обезсилване на
постановеното решение по образувано пред ОС-Д. исково производство и
изпращане за разглеждането му, като потребителски спор, предвид и размера
(под 25 000 лв.) на всеки от обективно кумулативно предявените искове, на
родово и местно компетентния съд, по настоящия/постоянен адрес на
ответника.
По фактите:
На 16.05.2019г. между „Банка ДСК“ ЕАД, като кредитор, и
наследодателката на ответника – П. Г. П., като кредитополучател, е сключен
Договор за кредит за текущо потребление (л. 7 и сл.от приложеното тд №
149/22 г.на ОС-Д.ч). В изпълнение на договора, банката е отпуснала на П. П.
сумата 20 000.00 лв., усвоена изцяло от кредитополучателката на 17.05.2019 г.,
съгласно приетата СЕ: безкасово, по откритата и обслужваща договорна
сметка BG75STSA93000026063416, по която сметка е следвало да се извършва
погасяването на дължимите вноски, в размер, съобразно погасителния план.
Съгласно експертизата, от предоставената сума за текущо потребление, на
17.05.2019 г. са преведени по сметка 8 400 лв., с основание „погасяване на
кредит“, а на 20.05.2019 г. са изтеглени в брой 11 000 лв, лично от П. Г. П.
Извършени са 13 записвания на погасителни вноски, с падежна дата 20-то
число (едната сторнирана), от общо 120 вноски по погасителен план – внесени
са общо 1 899.02 лв., от които 857,54 лв.-главница, 1040.54лв.-лихва и 0.94
лв.-санкция за забавена главница. На 04.05.2020 г. е извършена последната
погасителна вноска от 600.34 лв.(205.78лв.-главница и 394.56лв.- лихва).
Вноската с падеж 20.10.2019г. е първата забава в плащанията на дължимите
вноски по договора.
Видно от процесния Договор за кредит за тукущо потребление, страните
са договорили предоставената кредитна сума 20 000 лв. да бъде издължена от
5
кредитополучателката за 120 месеца, сч.от датата на усвояването й, като не е
договорен гратисен период (чл. 1- 2); кредитът се усвоява еднократно в срок
до 30 дни, сч.от датата на сключване на договора, с падежна дата 20-то число
на месеца (чл.3, чл.7); съгласно чл. 4 усвояването се извършва чрез
разплащателна сметка IBAN № BG75STSA93000026063416, с титуляр П.
Г.П.а, с месечни вноски (главница и лихва), съгласно погасителен план
(Приложение № 1), съдържащ и информация за общата сума, дължима от
кредитополучателя. Договорено е кредитът да се олихвява с променлив
лихвен процент 9.60% или 0.03 % на ден, чието формиране е подробно
описано в чл. 8, като същият се променя с промяната на реферетния лихвен
процент при предпоставките по ред и в сроковете, посочени в Общите условия
(ОУ). ГПР – 10.23 % (чл. 9) Съгласно чл. 11 от договора, с подписването му
кредитополучателят предоставя съгласие за събиране на суми от негови
сметки в лева и чуждестранна валута в Банка ДСК, от които Кредиторът може
да се удовлетворява при неизпълнение на договорните задължения. Разписани
са и други права/задължения/съгласия и предоставена информация на
кредитополучателя. Страните са договорили още, че неразделна част от
договора са Общите условия за предоставяне на кредити за текущо
потребление на физически лица и извлечение от Тарифата за лихвите, таксите
и комисионните на Банката (Преложение № 3), които Кридотополучателят е
получил и приема с подписването на договора. Договорът съдържа подписи,
поставени срещу „Кредитополучател“ (вляво) и „Кредитор“ (вдясно) на всяка
една от неговите две страници -2/8, както и подписи на всяка една от
страниците на Общите условия, на Погасителния план и ГПР (3 стр.) и Такси
по кредити за текущо потребление (Приложение № 3, т.5: “разходи при
изискуем кредит – 120 лв.“) – л. 7-13 от тд № 149/22г. на ОС-Д.ч. Представено
е и извлечение за периода 17.05.2019г.-05.08.2022 г., от което се установява, че
в периода 20.05.2019г.- 04.05.2020 г. са постъпвали плащания по кредита (л.
14-15).
Във връзка с възраженията на ответника относно авторството на
процесния договор за кредит и приложения към него, пред въззивната
инстанция е назначена, изслушана и приета, без възражения от страните,
съдебно-почеркова експертиза, с категоричното заключение, че положените
подписи в графи „Кредитополучател“ и „Подпис на клиента“ в процесните
Договор за кредит за текущо потребление от 16.05.2019г., ОУ за предоставяне
6
на кредити за текущо потребление, Погасителен план и ГПР и Такси за
кредити за текущо потребление, както и ръкописният текст в графа
„Кредитополучател“, позиция 1 от втора стр. на Договора, са изпълнени от П.
Г. П., ЕГН **********.
Предвид възражението на ответника за използването на шрифт,
несъобразен с разпоредбите на чл. 10 от ЗПК, назначената пред въззивната
инстанция съдебна компютърно-техническа експертиза (СКТЕ), приета без
възражения от страните, е дала заключение, че текстът на Договора от
16.05.2019 г. и на Общите условия е изписан основно в стандартния стил на
шрифта Times New Roman - Regular (нормален), с изключение на отделни
фрагменти, оформени с удебелен стил (Bold), а именно: „Договор за кредит
за текущо потребление“, „Договарящи се страни“ и „Кредитополучател“
(за ДПК) а за ОУ- отделни фрагменти, с удебелен стил (Bold) – „ОБЩИ
УСЛОВИЯ ЗА ПРЕДОСТАВЯНЕ НА КРЕДИТ ЗА ТЕКУЩО
ПОТРЕБЛЕНИЕ“ и всяко наименование на точка, номерирано с римска
цифра. Текстът на Договора за залог е изписан изцяло в стандартния стил на
шрифта - Regular (нормален). И трите документа са с размер на символите 12
pt.
Текстът на Погасителен план и ГПР към ДПК от 16.05.2019 г. е изписан
в стандартния стил на шрифта Times New Roman, с размер на символите 11 pt,
а Приложение № 3 „Такси по кредити за текущо потребление – заглавието е с
шрифт Arial с удебелен стил (Bold), с размер на символите 10 pt (за
заглавието), а останалата част на документа е с шрифт Times New Roman (част
от текстовете са удебелени), с размер на символите 9 pt.
В Погасителен план и ГПР към Договора за кредит е посочено, че се
касае за стандартен кредит за текущо потребление, кредитна сума 20 000 лв., с
дата на усвояване 16.05.2019г., дата на първо погасяване 20.05.2019 г., Общо
лихви 10 828.49, общо месечни вноски 31 368.49 лв., 540 лв.- такси; в
табличен вид, 8 колони: № на вноската, дата на поредната погасителна вноска,
лихвен процент 9.600; остатък главница, вноска главница, дължима лихва,
такса и в крайната колона месечна вноска в размер 264.39 лв., формирана от
сбора на главница, лихва и такса (V,VІ и VІІ колони от таблицата), пр.: за 3-та
месечна вноска, с падеж 20.07.2019г.: 102,61 лв.-главница, 157.28лв.-лихва и
4,50лв.-такса (общо 264.39 лв.). В ІV колона е отразен съответния остатък
7
главница за месеца. Общо: 20 000 лв.-главница, 10828.49 лв.лихви, 540 лв.-
такси.
Неразделна част към договора са представените Общи условия за
предоставяне на кредити за текущо потребление (л. 8-10 от приложеното тд №
149/22 г.), съгласно чиито разпоредби, при забава плащането на месечната
вноска - от деня, следващ падежната дата, частта от вноската, представляваща
главница, се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за
забава в размер на 10 процентни пункта (т.8.1), а при забава в плащанията на
главница и/или лихви повече от 90 дни, целият непогасен остатък става
предсрочно изискуем (т.8.2).
След смъртта на кредитополучателката П. П., поч.на 18.03.2020г., по
реда на чл.51 от ЗН, инициирано от Банката, е образувано ч.гр.д. №545/2021г.
по описа на ПпРС, по което с Решение № 124/03.09.2021г. РС е постановил да
се впише в особената книга за приемане и отказ от наследство, водена в ПпРС
изявлението на В. Д. П. (законен наследник на починалата
кредитополучателка), за приемане наследството на П. Г. П.а. След
постановяване на решението кредиторът Банка ДСК е изпратил до В. П.
покана-уведомление с изх. № 0090-20-03801/20.09.2021 г. (л. 18 от чгрд №
271/22г.на ПпРС, приложено), с което го е уведомила, че има забава в
погасяване на задълженията по процесния договор за кредит от 17.05.19г. (за
20 000 лв.), отчитан по сметка 11/26094887, както и по Договор за кредит от
същата дата за 1 000 лв., отчитан по сметка 11/26702681; с указан 7-дневен
срок от получаване на поканата, в който ответникът В. П. доброволно да
погаси задълженията към Банката, ведно с текущо начислените лихви към
датата на погасяването им и уведомление, че при неплащане в дадения срок и
на осн.чл. 84, ал.1 ЗЗД, банката обявява кредита за изискуем, като цялата
непогасена главница по договора става дължима и върху нея се начислява
лихва в размер на договорения лихвен процент, увеличен с предвидената в
Договора надбавка за забава. Тази покана-уведомление е изпратена за
връчване, чрез ЧСИ. От приложената покана и разписката към нея се
установява, че връчителят е посетил адреса на 04.10.2021г.,16.10.2021г.,
03.11.2021г., но лицето не е открито, при следващото посещение на 14.11.2021
г. на адреса е „открит“ дядо му, отказал да получи книжата, поради което и на
същата дата връчителят (призовкар при ЧСИ) е залепил уведомление на
адреса. Указаният двуседмичен срок за получаване на книжата е изтекъл на
8
29.11.2021 г., а 7-дневния срок за доброволно плащане е изтекъл на 06.12.2021
г.
От заключението на вещото лице по назначената ССЕ, неоспорено от
страните, се установява, че предоставеният кредит е отпуснат в пълен размер
по откритата и обслужваща договорна банкова сметка
BG75STSA93000026063416 на 17.05.2019г., по която сметка е следвало да се
извършва погасяването на дължимите вноски в размер, съгласно погасителния
план. От предоставената сума за текущо потребление на 17.05.2019г. били
преведени по сметка 8 400лв. с основание „погасяване на кредит“. На
20.05.2019г. били изтеглени в брой 11 000лв. лично от П. Г. П.а. Вещото лице е
установило, че са извършени 13 записвания на погасителни вноски по
кредита, с падежна дата 20-то число, като са внесени общо 1 899.02лв., от
които 857.54 лв.- главница; 1 040.54 лв. - лихви и 0.94лв.- санкция за забавена
главница. На 4.05.2020г. е извършена последната погасителна вноска от 600.34
лв. (главница 205.78 лв. и лихва 394.56 лв.) Експертизата не е установила
други плащания по кредита след тази дата. Първата забава в плащанията на
дължимите погасителни вноски по договора е вноската с падеж 20.10.2019 г.
Кредитът е осчетоводен от Банката като предсрочно изискуем на 19.01.2022 г.
В отговор на поставените въпроси, вещото лице е дало заключение за
дължимите от ответника суми по кредита (главница, възнаградителна лихва,
лихва забава, разноси) към: 28.11.21 г. (датата на връчване на уведомлението
за предсрочна изискуемост), към 19.01.2022г. (обявената предсрочна
изискуемост) и към 14.04.2022 г. (датата на подаване на заявлението по чл 417
ГПК), както и към датата на подаване на ИМ - 17.08.2022г.
При така установеното от фактическа страна, въззивът прави следните
правни изводи:
Предявен е установителен иск (няколко обективно кумулативно
съединени искове) с осн.чл. 422 във вр-. с чл. 415, ал. 1 ГПК във вр. с чл.
430 от ТЗ вр. чл. 9 от ЗПК във вр. с чл. 79 и 86, ал.1 от ЗЗД.
По допустимостта на иска:
Предявеният установителен иск е допустим, като предявен в указания от
заповедния съд срок (определението е връчена на ищеца на 18.07.22г., ИМ е
предявена на 17.08.22г.), след депозирано възражение от длъжника в срока по
чл. 414 от ГПК (л.29-33 от чгрд № 271/22г. на ПпРС и предвид служебно
9
изисканите от въззивния съд данни от ЧСИ за връчване на ПДИ на отв.П. л.55-
56 от настоящото дело), по издадената по ч.гр.д. № 271/2022г. по описа на
ПпРС по реда на чл. 417 ГПК заповед № 118/18.04.2022 г. срещу ответника В.
Д. П. за заплащане на: 19 142.46 лв.–главница; 5888.30 лв.–договорна лихва за
периода 20.11.2019г.-18.01.2022г.; 219.33 лв.– лихвена надбавка за забава за
периода 21.10.2019г.-18.01.2022г.; 451.98 лв.– обезщетение за забава за
периода 19.01.2022г. - 14.04.2022г.; 120.00 лв.– разходи при изискуем кредит,
или общо 25 822.07 лв., дължима по Договор за кредит за текущо
потребление, сключен на 16.05.2019г., с П. Г. П. (поч.18.03.20г.) и настъпило
универсално правоприемство с наследника В. Д. П. (решение №
124/03.09.2021г. по ч.гр.дело № 545/2021г. на ПпРС) – предмет и на
предявения установителен иск.
По възражението на ответника за недопустимост на иска, обусловено от
твърденията за „недопустимост“ на заповедното производство във връзка с
нередовно от външна страна извлечение от счетоводни книги от 14.04.2022 г.:
Въззивът намира това възражение за неоснователно, доколкото от външна
страна, по смисъла на изискването на чл. 417, ал. 1 , т. от ГПК и установената
съдебна практика, представеното към заявлението на Банката извлечение от
сметки съдържа инеобходимата/дължима информация относно: договора за
кредит - номер, дата на сключване, страни; претендиран общ размер на
останалото неиздължено вземане, разбито по пера (главница, договорна лихва,
закъснителна лихва и др.), за кой период се дължат. То съдържа и посочване на
фактите, от които да може да се направи извода за изискуемост на вземането, в
случая настъпила предсрочна изискуемост(в този смисъл Опр.№
118/09.02.2011г. по ч.т.д. № 905/2010г. на ВКС, I т.о., Опр. № 183/10.03.2011г.
по ч.т.д. № 12/2011г. на ВКС, I т.о., Опр. №174/16.02.2010г. по ч.т.д.
№18/2010г. на ВКС, I т.о., Опр. № 118/24.02.2009г., по ч.т.д. №25/2009г. на
ВКС и др). В случая представеното в заповедното производство "извлечение
от счетоводни книги" е издадено от служител на банката, овластен за това,
поставени са подписи и печат на издателя. Посочената в извлечението
информация е достатъчно ясна и изчерпателна - посочен е договорът за
кредит и страните по него, дата на договора, договорения първоначално
размер (20000лв.), общият размер на останалото неиздължено вземане с
разбивка по пера - главница, договорна лихва и др., и за кои периоди се
дължат, падежите на просрочените вноски и общ размер на просрочената
10
сума; размера на задължението към датата, предхождаща издаването на
извлечението от сметка.
По същество: Основателността на предявения иск/искове е обоснована
от установяването/доказването на следния ФС: валидно сключен договор за
банков кредит с П. Г. П., изправност на ищеца по договора за кредита:
предаване на сумата по отпуснатия кредит, валидни договорки за договорна
лихва, лихва за забава, такси и др., забавата на длъжника, настъпилата
изискуемост на кредита и уведомяване ответника за това; качеството на
наследник на ответника, както и че същият е приел наследството на
починалия кредитополучател.
От събраните по делото писмени доказателства, безспорно се
установява, че между праводателката-наследодател на ответника и банката на
16.05.2019 г. е сключен Договор за кредит за текущо потребление, в
изпълнение на който Банка ДСК“ е отпуснала на кредитополучателя П. Г. П.
кредит в размер от 20 000.00 лв., а последната се е задължила да погасява
задълженията си по кредита в срок, както и да заплаща уговорените в
договора и Погасителния план главница, лихви и такси (120 месечни вноска в
размер на по 264.39 лв., разбити по главница, възнагр.лихва, таксипо кредита,
с падеж 20-то число на месеца). Договорът, Погасителния план, ОУ и
приложенията към него, неразделна част от ДПК, са подписани от
кредитополучателката, безспорно установенето и доказано (предвид
възражението на ответника), с приетата по делото съдебна почеркова
експертиза. Кредитът се отчита по кредитна сметка сметка (11)
0000000026094887/разплащателна сметка 0000000026063416 (посочена в
ДПК) – видно и от представените извлечения от двете сметки (л.14-15, л.68-73
от т.д.№ 149/21г.ОС-Д.ч).
От приетата ССЕ и писмените доказателства се установява безспорно и
усвояването на кредита от кредитополучателката на 17.05.2019 г.(датата,
следваща подписването на договора), като една част (8400лв.) е преведена по
сметка, с основание „погасяване на кредит“ (към друга банка), а друга част (11
000лв.) са изтеглени в брой, лично от кредитополучателката (видно и от
извлечение от разплащателната сметка на кредитополучателката –л.71-73 по
т.д.на ОС-Д.ч). Предвид изложеното, въззивът приема за безспорно
установено възникнало облигационно правоотношение на ДПК, както и
11
предоставянето на договорената заемна/кредитна сума от Банката на
кредитополучателката. Начинът на изразходването на част от тези средства,
след получаването им, е неотносимо към спора.
Установено е безспорно и обстоятелството, че до 20.09.2019г. месечните
погасителни вноски са редовно заплащани. След посочената дата е записано
още едно плащане: 600.34 лв. (205.78 лв.-за главница и 394.56 лв.-лихва).
Вноската с падеж 20.10.2019 г. е първата забава в плащанията на
погасителните вноски по договора, като вещото лице е посочило в табличен
вид по перод и дати заплатените 12 вноски (20.05.2019 г. - 04.05.2020 г.), с
частично погасяване на главница и лихви. След тази дата плащания по
кредита не са правени. Именно поради неплащането на падежната дата на част
от погасителните вноски, в съответствие с договореностите по договора,
предвид разпоредбите на т.18.2. от ОУ, неразделна част от договора (съгласно
изричната разпоребна на предпоследния абзац на процесния ДПК). След
провено производство по чл. 51 ГПК, в което ответникът В. П. е приел
наследството на майка си, в т.ч. и задълженията по процесния ДПК (чл. 60, ал.
1 от ЗН), преди депозиране на заявлението по чл. 417 ГПК (на 14.04.2022 г.)
Банката е отправило до него уведомлението за предрочна изискуемост на
кредита, връчено му на 28.11.2021 г., чрез ЧСИ, в условията на чл. 47, ал. 5 вр.
с ал. 1 от ГПК (съгл.чл. 18, ал.5 и чл. 43 от ЗЧСИ), т.е. кредиторът да е
упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като е
уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. С
оглед неизпълнението на задълженията на своя наследодател, произтичащи от
договора за банков кредит, ответникът отговаря за тях.
Съгласно заключението на приетата по делото ССЕ, след проследяване
на извършените от кредитополучателката погасявания чрез описаните
погасителни вноски, погасяване на главница и възнаградителна лихва,
дължими лихви за забава (т. 4 и 5 от констативната част) вещото лице е дало
заключение, че задължението на ответника по процесния кредит към
14.04.2022 г. е: главница – 19 142 .46 лв. (при 20 000 лв. усвен размер на
кредита и 857,54 лв. извършени погасявания по главницата);
договорна/възнаградителна лихва за периода 20.11.2019г.-18.01.2022г. – 5
888.30 лв. (6 928.84 лв., от които са погасени 1040.54 лв.); лихвена надбавка за
забава/санкционираща лихва за периода 21.10.2019г. - 18.01.2022г. в размер
12
219.33 лв.; обезщетение за забава в размер на законна лихва за периода
19.01.2022г. - 14.04.2022г. в размер на 451.97 лв./457.33 лв. и 120.00 лв. -
разходи при изискуем кредит (т.5 от Приложение № 3 към договора).
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника за
нарушение на глава ІV, р.ІІІ от ЗПУП, доколкото при отпускане на кредит не
се подписва Договор за откриване на кредитна сметка – в случая страните са
договорили усвояването и погасяването на кредита да става чрез посочената в
ДПК разплащателна сметка IBAN BG75STSA93000026063416, с титуляр
кредитополучателката П. Г. П., което се установява и от представеното
извлечение от тази сметка (отразяващо и дрги разплащания на ищцата по
други нейни задължения). Същите данни, касаещи само процесния кредит,
Банката отразява във водената от нея кредитна сметка PL 00000000260887, по
която се записват всички счетоводни операции по усвояване и погасяване на
кредита (видно и от посоченото извлечение от тази сметка).
Процесният договор за потребителски кредит (ДПК) попада под
уредбата на ЗПК (чл. 9) и това не се спори от страните. В разпоредбите на чл.
10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1-2 от ЗПК са изчерпателно изброени задължителните
реквизити на договора, като съобразно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени
изискванията по чл. 10, ал. 1; чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т.
7-9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен.
При извършената проверка относно наличието за действителност на
договора по смисъла на чл. 23 вр. с чл. 22 от ЗПК и наличието на
неравноправни клаузи,, както предвид възраженията на ответника, така и при
служебната проверка (т. 1 и т. 3 от Тълкувателно решение 1/09.12.2013 г. по
тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС), съдът съобрази следното:
Според действащата към момента на сключване на договора разпоредба
на чл. 10, ал.1 ЗПК ДПК се сключва в писмена форма, на хартиен или друг
траен носител, по ясен и рпазбираем начин, като всички елементи на договора
се представят в еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12.
Съгласно наложилата се съдебна практика, изискването на ЗПК в това
отношение не е в противоречие с Директива 2008/48/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 23.04.2008г. относно договорите за потребителски
кредити и отмяна на Директива 87/102/ЕИО (Директивата), предвид даденото
с Определение на съда на ЕО /VІ състав/ от 14.04.2021 г. по дело С-535/2020
13
тълкуване по отношение на чл. 22, §1 и чл. 10, §2 и съображение 31 от
Директивата, съгласно което посочените разпоредби трябва да се тълкуват в
смисъл, че допускат национална правна уредба, която налага всички
елементи на ДПК да бъдат представени с еднакъв по вид, формат и размер
шрифт – не по-малък от 12. Доколко обаче нарушението на изискванията на
чл. 10, ал. 1 ЗПК следва да бъде санкционирано с обявяване на целия договор
за недействителен е въпрос на преценка от страна на съда. Тази преценка
зависи от това дали когато не са спазени тези технически изисквания е налице
съществено нарушение, което да доведе до недействителност на договора:
Отговорът би бил положителен, ако това противоречие с изискванията е
довело до неясен и неразбираем текст, в резултат на което потребителят не е
могъл да се запознае със съдържанието на договора. Основните критерии, от
които следва да се ръководи съда при преценката си са: стил на текста,
височина на кегела, разстояние между отделните букви и редове, четливост на
текста и неговата обща разбираемост като цяло (в този смисъл Решение на
Съда на ЕС по дело С-42/15 от 09.11.16 г.: Допуска се държавата членка да
предвиди в националната си правна уредба, че когато не съдържа всички
изисквани данни по чл.10, пар.2 договорът за кредит се счита за сключен без
лихви и без разноски само, ако става въпрос за данни, чиято липса би могла
да попречи на потребителя да прецени обхвата на своето задължение).
Когато се тълкуват разпоредбите на ЗПК, следва да се държи сметка дали са
спазени изискванията на Директивата държавите членки да установяват
санкции, които са пропорционални, ефективни и възпиращи, както и да се
възстанови съществуващото неравновесие между страните.
С оглед горното, съобразявайки заключението на СКТЕ за шрифта и
размер на символите, съдът намира, че в случая формалното нарушение на чл.
10, ал. 1 от ЗПК относно шрифта не следва да води само по себе си до
недействителност на процесния ДПК от 16.05.2019 г., тъй като при установен
размер на шрифта 12 по отношение на ДПК, Общите условия и изследвания
от в.л. Договор за залог; размер 11 на Погасителния план и ГПР, както и
използваният вид шрифт, дават очевидната възможност потребителят да се
запознае в подробности със съдържанието на договора, неговите съществени
елементи, съответно с правата/задълженията на всяка от страните, в т.ч.
своите задължения, касателно размера на договора, дължимата обща сума,
договорната лихва, сроковете, падежните дати и месечни вноски и т.н.,
14
подробно изписани в приложения Погасителен план (макар и при шрифт 11),
са с достатъчно ясен и разбираем текст. Същото важи и за приложение № 3.
Посоченият в договора за потребителски кредит ГПР е в рамките на чл.
19, ал. 5 от ЗПК. Изрично в т. 9.1 от ОУ (неразделна част от дговора за кредит)
е посочено какво включва посочения в ДПК ГПР (10.23 %), като е безспорно,
че в случая няма допълнителни услуги (неупоменати, респ. невключени в
ГПР), обуславящи извод за яснота относно начина на формирането му – и в
тази част договорът за кредит е изписан по ясен и разбираем начин.
Не е налице нарушение и на останалите императивни норми на чл. 22 от
ЗПК, водещи до специалната недействителност по реда на чл. 23 от ЗПК на
процесния договор за кредит, като визираната (в писмените бележки на
въззивника) разпоредба на т.14 на ал.1, чл. 11 ЗПК не е включена в обхвата на
чл. 22 ЗПК.
В изпълнение разясненията, дадени в т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по
тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивната инстанция при
извършената служебна проверка за неравноправни клаузи в договора, намира,
че такива са налице в частта относно уговорената възнаградителна лихва, за
част от исковия период.
Видно от представения ДПК (в оригинал и в заверено копие), както и
представения Погасителен план, страните са договорили (т. 8), че кредитът се
олихвява с променлив лихвен процент в размер 9.60% годишно или 0.03% на
ден, посочвайки начина на формирането му, както и възможността за промяна
в лихвения процент, т.ч. с препращащото „при предпоставките по ред и
срокове, посочени в ОУ (р.ІІІ, т.7). Въпросната разпоредба на чл. 7 от ОУ не е
индивидуално уговорена по смисъла на чл. 146 от ЗЗП и е неравноправна, като
създаваща значително неравновесие между страните по договора, т.к. в
договора не е предвидена ясна и конкретно разписана процедура, по които ще
се прави това изменение на възнаградителната лихва, страната не е
уведомявана за подобно изменение, съгл. 7.3.2-4 от ОУ. По делото не са
събрани данни за изготвен нов погасителен план. Същевременно, видно от
инвокираното в ССЕ по т.д. 149/22г. по описа на ОС-Д.ч, предоставено от
Банката Извлечение за приложените „лихвени проценти по периоди“ за
процесния кредит (л. 57 и сл.) се установява, че за периода 20.11.2019–
20.12.2019 г. банката е начислявала възнаградителна лихва от 14.44 %; от
15
15.01.2020 – 14.42%; от 15.07.2020 г. – 14.4%; от 15.01.21 – 14.38%; от
15.07.21-20.12.21 г.-14.36%, а от 19.01.22г. – 10%, и именно по този начин е
формирана и исковата претенция за възнаграздителната лихва.
Съгласно установената съдебна практика, при променлив лихвен
процент, би следвало лихвата да се намали до диспозитивно уговорения твърд
размер, когато неясно и неравноправно е уговорено увеличение, което няма с
какво да се замени. В този смисъл Решение № 92 от 09.09.2019 г. по т.д. №
2481/2017 г., II т.о., ВКС, съгласно което при нищожност на основание чл. 146,
ал. 1 вр. чл. 143 ЗЗП на уговорка в договор за банков кредит, според която
банката-кредитор има право едностранно да променя лихвата по кредита в
частта относно базовия компонент, не обуславя нищожност и на уговорката за
заплащане на договорна лихва, в размер, формиран като сбор от базов
процент с точно определен към датата на подписване на договора размер и
договорна надбавка. Поради това частичната нищожност не освобождава
кредитополучателя от задължението за заплащане на лихва в първоначално
уговорения при сключване на договора размер, а само от обвързаност от
последващите изменения на размера на лихвата, едностранно извършени от
банката въз основа на неравноправните клаузи. С Решение на Съда на ЕС от
03.03.2020 г. по дело C‑125/18 (голям състав) е прието, че член 6, параграф 1
и член 7, параграф 1 от Директива 93/13 трябва да се тълкуват в смисъл, че
при недействителност на неравноправна договорна клауза, с която се определя
референтен индекс за изчисляване на променливите лихви по кредит, тези
разпоредби допускат възможността националният съд да замести този индекс
със законоустановен индекс, приложим при липса на уговорка за противното
между страните по договора, ако при премахване на посочената
неравноправна клауза съответният договор за ипотечен кредит не може да
продължи да се изпълнява и ако обявяването на целия договор за
недействителен би изложило потребителя на особено неблагоприятни
последици. Настоящият въззивен състав споделя тази практика, която
справедливо и адекватно балансира противоречивите интереси и ценности и
постига балансиран регулативен резултат на целите на Директивата (в този
смисъл и Определение № 50751/21.10.2022 г. по гр.д.№ 364/2022 г. IV г.о. на
ВКС), обуславящо в настоящия случай преизчисляване на претендираната
дължима възнаградителна за исковия период с начало 19.11.2019г. до
обявяване на предсрочната изискуемост на кредита, съобразно договорения
16
лихвен процент–9 .60%/годишно.
С т.18 от ТР № 4/2013 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на
ОСГТК на ВКС е разяснено, че предсрочната изискуемост представлява
изменение на договора, което настъпва с волеизявление на една от страните
при едновременното наличие на две предпоставки : обективният факт на
неплащане на дължими суми по кредита и упражнено от кредитора право да
обяви кредита за предсрочно изискуем. Обявяването на предсрочната
изискуемост по смисъла на чл.60, ал.2 ЗКИ предполага изявление на
кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от него за
предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, като
предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване на
изявлението от длъжника, ако към този момент са се осъществили
обективните факти, обуславящи настъпването й – в случая тези факти са се
осъществили, поради което и предвид неплащането в указания с
уведомлението до ответника (получено на 29.11.2021г.) срок за доброволно
изпълнение (изтекъл на 06.12.2021г.), води до извода за настъпила предсрочна
изискумеост на кредита към тази дата, независимо от осчетоводяването от
страна на банката на дата 19.01.2022 г., поради което и съгласно разясненията
в т. 2 от ТР № 3/2017 от 27.03.2019 г. по тд № 3/2017г. на ОСГТК на ВКС
уговорената възнаградителна лихва за ползване на кредитния ресурс след
настъпване на предсрочната изискуемост не се дължи.
В случая ответникът дължи заплащането на възнаградителна лихва до
06.12.2021 г., която, изчислена от съда, съгласно параметрите на договора и
Погасителния план, съобразявайки разпоредбите на т.9.7.8-7.10 от ОУ, при
договорената между страните възнаградителна лихва 9.60% годишно, за
периода 19.11.2019г. - 06.12.2021 г. е в размер 3 490.04 лв., обуславящо отмяна
на решението в частта му над този размер до 5 888. 30 лв. и отхвърляне на
исковата претенция за възнаградителна лихва за разликата от 2 398.26 лв.и за
периода от 06.12.2021г. до приетия в първоинстанционното решение
18.01.2022 г.
В обобщение, въззивът намира, че вземането за главница се дължи в
пълния претендиран от ищеца размер, ведно със законната лихва от подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение /14.04.2022/, до
окончателното изплащане на задължението, както и претендираната лихвена
17
надбавка за забава за исковия период 21.10.19-18.01.22г. в размер 219.33 лв.,
обезщетение за забава (мораторна лихва) за исковия период 19.01.22г.-
14.04.22г. в розмер 451.98 лв., и 120лв.-такса при предсрочен кредит, поради
което и в тази му част решението, като правилно и законосъобразно, следва да
бъде потвърдено. Процесният договор за паричен заем е сключен съобразно
изискванията на чл. 10, ал. 1 от ЗПК – в писмена форма, а съдържанието на
неговите клаузи е съобразено със специалната уредба на този вид договори.
Правата и задълженията на страните по договора са изложени по ясен и
разбираем начин и по своето съдържание договорът отговаря на изискванията
на закона, въведени с нормата на чл. 11, ал. 1 от ЗПК. Решението следва да
бъде изменено частично по отношение претендираната и присъдена
възнаградителна лихва – досежно исковия период и размер, съобразно
изложеното по-горе в мотивите.
Предвид уважените установителни искове, съдът не дължи произнасяне
по предявените в условията на евентуалност осъдителни искови претенции.
Досежно осъдителния иск за възнаградителна лихва, разгледан поради
частичното отхвърляне на установителния, изложените съображения по
установителния иск, важат и за осъдителния такъв, поради което и
последният, като неоснователен, следва да бъде отхвърлен за разликата от
2 398.26 лв. (5888.30 лв. - 3490.04 лв.).
По разноските:
Изменението на решението води и до изменението в частта му относно
присъдените разноски, които следва да бъдат редуцирани, като ответникът
заплати на ищеца разноски, съобразно уважената претенция: за заповедното
производство – 515.15 лв. (263.40 евро), а за първоинстанционното исково
производство – 1557.03 лв.(796.10 евро). В исковото производство ответникът
е представляван от мл.адв. К. при условията на чл. 38, ал. 1 т.2 ГПК (л.18,50-53
от гр.д. № 449/23ПпРС), като при определено адв.възнаграждение по чл. 7,
ал.2 от НМРАВ 2 800 лв., съобразно отхвърлената част на иска, на осн.чл. 78,
ал. 3 от ГПК, ответникът следва да му заплати адв.възнагр.в размер 260.05 лв.
(132.96 евро).
За разноските във въззивната инстанция:
Въззивникът е освободен от заплащането на д.такса по въззивната
жалба, на осн.чл. 82, ал. 2 от ГПК, с определение от 22.05.25г. на ПпРС,
18
поради което и на осн.чл.78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да заплати по
сметка на ОСТ д.такса върху отхвърления размер на иска за възнаградителна
лихва (2 398.26 лв.)– 47.97 лв. (24.53 евро).
Претендирано е заплащане на адв.възнаграждение за осъществено
безплатно процесуално представителство на въззивника, което, при
определено по реда на чл. 7, ал. 2 от Наредба 1/2004г. (НМРАВ)
адв.възнаграждение 2 800 лв., предвид частичната основателност на ВЖ, е
дължимо в размер 260.05 лв. (132.96 евро).
Ответникът е направил във въззивната инстанция разноски за назначени
и приети две експертизи в общ размер 1342.32 лв. (650+692.32), както и
юрк.възнаграждение, което съдът определя на 300 лв., на осн. 7, ал.8 ГПК вр. с
чл. 37 ЗПП вр.с чл. 25 от НЗПП. При общо разноски 1 642.32 лв., предвид
частичната основателност на ВЖ, основателно направените разноски от
ответника са в размер 1 489.79 лв. (761.72 евро).
Съгласно Закона за въвеждане на еврото в Република България всички
суми се присъждат в евро (с посочена левова равностойност), съобразно чл. 12
и 13 от закона.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 82/17.04.2025 г., постановено по гр.д. №
449/2023 г. по описа на РС – Попово, В ЧАСТТА, в която е уважен предявения
от „Банка ДСК“ АД установителен иск по чл. 422 във вр. с чл. 415, ал. 1 от
ГПК срещу В. Д. П., за дължима по Договор за кредит за текущо потребление,
сключен на 16.05.2019г., за ВЪЗНАГРАДИТЕЛНА ЛИХВА за сумата над 3
490.04 лв. (1 784.43 евро) до 5 888. 30 лв. (3 010.64 евро), както и за периода
след 07.12.2021 г. до 18.01.2022 г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН, както и
решението в частта за разноските, като вместо него в тези му части
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Банка ДСК“ АД, ЕИК ********* срещу В.
Д. П., с ЕГН **********, от гр. ********, обл. ********, ул. „********“ № 43,
иск за признаване за установено по реда и на осн.чл. 422 във вр. с чл. 415, ал.1
ГПК, чл. 430 от ТЗ вр. с чл. 79 от ЗЗД, че В. Д. П. дължи на „Банка ДСК“АД
19
сумата от 2 398.26 лв. (1 226.21 евро) – възнаградителна лихва (разликата
между претендирания размер от 5 888.30 лв. и дължимата 3 490.04 лв.),
съгласно Договор за кредит за текущо потребление от 16.05.2019 г., обявен за
предсрочно изискуем на 06.12.2021 г. на осн.чл. 60, ал. 2 от ЗКИ, дължима за
периода от 19.11.2019 г. до 06.12.2021 г., като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция
за възнаградителна лихва за периода от 07.12.2021 г. до 18.01.2022 г., като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и предявения, в условията на
евентуалност, осъдителен иск за сумата от 2 398.26 лв. (226.21 евро) –
възнаградителна лихва, съгласно Договор за кредит за текущо потребление от
16.05.2019 г., дължима за периода от 19.11.2019 г. до 06.12.2021 г., като
ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за възнаградителна лихва за периода от
07.12.2021 г. до 18.01.2022 г.
ОСЪЖДА В. Д. П., с ЕГН ********** и посочен адрес, ДА ЗАПЛАТИ
на „Банка ДСК“ АД, ЕИК *********, гр. София, сумите: сумата 263.40 евро
(515.15 лв.) – разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 271/2022г. на
РС - Попово, сумата 796.10 евро (1 557.03 лв.) – разноски в исковото
производство по гр.д. № 449/23 г. на РС – Попово, съразмерно с уважения
размер на иска, на осн.чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА В. Д. П., с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на „Банка ДСК“
АД, ЕИК *********, гр. София, сумата 761.72 евро (1 489.79 лв.) – разноски в
настоящото въззивно производство.
ОСЪЖДА „Банка ДСК“ АД, ЕИК *********, гр. София, ДА
ЗАПЛАТИ в полза на държавата, по сметка на ОС – Търговище сумата 24.53
евро (47.97 лв.) – държавна такса, на осн.чл. 76, ал. 6 от ГПК.
ОСЪЖДА „Банка ДСК“ АД, ЕИК *********, гр. София, ДА
ЗАПЛАТИ на мл.адвокат Д. К., АК–В.Търново, л.н.**********, гр. ********,
бул. ******** ********, сумата от 265.92 евро (520.10 лв.), на осн.чл. 38, ал. 2
във вр. с чл. 38, ал.1, т.2 от ЗАдв.-адв.възнаграждение за осъществено
безплатно процесуално представителство на В. Д. П. по делото (по 132.96 евро
за първоинстанционното и за въззивното производство), съразмерно
отхвърления размер на исковата претенция, на осн.чл. 78, ал. 2 от ГПК.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му обжалвана част, като
правилно и законосъобразно, на осн.чл. 271, ал. 1 от ГПК.
20
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му
на страните, пред Върховен касационен съд, при наличието на основанията по
чл. 280, ал. 1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
21