Решение по дело №470/2020 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 3308
Дата: 21 юли 2020 г. (в сила от 29 октомври 2020 г.)
Съдия: Таня Кунева
Дело: 20203110100470
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 17 януари 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

  

№…………….../21.07.2020 г.

гр. Варна

  

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 50 състав, в открито съдебно заседание, проведено на трети юли през две хиляди и двадесета година, в състав:                  

 

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТАНЯ КУНЕВА

 

При участието на секретаря Мариана Маркова,

като разгледа докладваното от съдията

гр. дело № 470 по описа за 2020 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано по предявен от „Ц.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, срещу З. „О.” АД, ЕИК *, със седаище и адрес на управление ***, представлявано от А. *, осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 за заплащане на сумата от 100 лв., частичен иск от 13809,80 лв., представляваща обезщетение за претърпени от него имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на собственото на ищеца полуремарке*  вследствие на ПТП от 19.04.2019 г., настъпило на пътя гр. * посока град * по вина на водача на товарен автомобил марка «*» с рег. № *, управляван от * и обхванат от действието на валидна към момента на застрахователното събитие застраховка «Гражданска отговорност» по застрахователна полица, издадена от ответника със срок на валидност от 11.01.2019 г. до 10.01.2020 г., ведно със законната лихва от исковата молба – 17.01.2020 г. до окончателното й изплащане.

С протоколно определение  от 03.07.2020 г. е допуснато изменение на иска от 100 лв. частичен иск от сумата от 13809,80 лв. на 10300,70 лева, представляваща окончателна претенция за заплащане на застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди,  вследствие на увреждане на полуремарке *, реализирано на 19.04.2019 г., на основание чл. 214, ал. 1 от ГПК.

Ищецът твърди, че на 19.04.2019 г. около 12:30ч. е настъпило ПТП на пътя посока град * - град *, при което водачът на товарен автомобил марка «* * нарушил правилата за движение по пътищата като не могъл да спре безопасно и блъснал полуремаркето * с рег. № *, собственост на ищеца, в задната му лява част, при което били причинени увреждания, които подробно описва. Твърди се, че за настъпилото ПТП е съставен двустранен констативен протокол за ПТП. Твърди, че товарният автомобил на виновния водач е имал сключена застраховка ГО при ответника към датата на събитието. Уведомил застрахователя на виновния водач за настъпилото застрахователно събитие, след което бил извършен оглед на автомобила, изготвен снимков материал и изготвено опис-заключение за щетите. Сочи, че застрахователят заплатил обезщетение за вредите в размер на 1190,20лв. Излага, че след извършено проучване в сервизи, установил че сумата необходима за възстановяване на полуремаркето възлизала на 15000лв. Увредените части били оригинални и следвало да се подменят с такива. Получената не покривала щетите на увредения автомобил, което инвокира интереса му от предявяване на иска. При тези съображения моли за уважаване на предявения иск и присъждане на сторените разноски.

Претенцията се поддържа в съдебно заседание от процесуален представител адв. А. в изменения ѝ размер. Настоява се за уважаване на исковете и претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника З. „О.” АД, чрез адв. Стоянова, в който се изразява становище за неоснователност на предявения иск. Не оспорва наличието на валидно застрахователно отношение към датата на събитието, както и настъпилото ПТП. Поддържа, че застрахователят е заплатил обезщетение в общ размер на 2283,30 лв., от което на 11.06.2019 г. сумата от 1093,10лв., а на 09.09.2019 г.- 1190,20лв., с което изпълнил изцяло задължението си спрямо ищеца. Намира претендирания от ищеца размер за звишен, като излага подробни съображения в тази насока. Подчертава, че сочените от ищеца стойности не са съобразени с действителните цени за материали и труд. Намира, че така посочената стойност обуславя наличието на тотална щета, а удостоверение за дерегистрация не е представено пред застрахователя и не е извършвана оценка на запазени части. В евентуалност релевира възражение за съпричиняване от ищеца на вредоносния резултат. Настоява, че в съставения констативен протокол не са налице данни за нарушаване на правилата за движение по пътищата от застрахования при ответника водач. В този смисъл моли за отхвърляне на предявения иск. Претендират се и сторените разноски.

В съдебно заседание ответникът чрез адв. Стоянова поддържа направените оспорвания. Моли се за отхвърляне на исковите претенции, евентуално присъждане на обезщетение в размер на 8607,90лева, съобразно т. 7 от САТЕ, доколкото липсвали доказателства, обосноваващи необходимост от отремонтиране на автомобила с оригинални части.

След преценка на събраните по делото доказателства, настоящият състав приема за установено от фактическа страна следното:

От представения по делото двустранен констативен протокол за ПТП, се установява, че на 19.04.2019 г.  по пътя град *, е настъпило ПТП между водача на товарен автомобил марка «*» с рег. № * и на полуремарке *, при което са констатирани щети на ремаркето  бризент , врата, таван.

Протоколът е изготвен от участниците в ПТП, като е отбелязвано в графа 4, че водачът на т.а. «*, не е спазил дистанция и се ударил в другия автомобил, като протоколът е подписан от него.

Не е спорно, а и от представената застрахователна полица се установява, че към датата на настъпване на застрахователното събитие е налице сключена при ответника валидна застраховка „Гражданска отговорност“ със застрахователна полица * , издадена от ответника със срок на валидност от 11.01.2019 г. до 10.01.2020 г.

За настъпилото застрахователно събитие ищецът уведомил застрахователя на виновния водач, като видно от представените доказателства е извършен оглед на автомобила и съставен Опис техническа експертиза по щета с № *. от 11.06.2019г., в които са описани увредените детайли.

Видно от Уведомление (л.22), собственикът на увредения автомобил „Ц.“ ЕООД е уведомил З. „О.” АД за настъпилите вреди по автомобила.

Не е спорно, че с платежно нареждане от 11.06.2019г. в полза на „Ц.“ ЕООД от  З. „О.” АД е заплатена сумата от 1093,10лв., а с платежно нареждане от 09.09.2019 г. е заплатена сумата от 1190,20лв.

 С протоколно определение от 03.07.2020г. на основание чл. 146, т. 4 от ГПК е отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че сумата от 2199,30 лева е заплатена като застрахователно обезщетение за полуремарке *.

От заключението на изслушаната по делото САТЕ, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните се установява, че на 19.04.2019 г. около 12:30 часа влекач „* *", с per. N: * с прикачено полуремарке* управляван от Станислав Георгиев Савов, се движи по път 1-4 от гр. * посока гр. *. При км. 172 на около 20 км. от гр. * водачът на влекач „Волво ФХ 440", с прикачено полуремарке*" е забелязал настъпило преди него ПТП, включил е аварийния сигнал и е предприел спиране на влекача до установяването му в покой. Движещият се зад него товарен автомобил „*" с peг. № *, управляван от * не е могъл да спре безопасно, отклонил се е в ляво по посока на движението си и се е ударил с приплъзване в страничната лява част в полуремарке*“ с peг. № *. При това материални щети по превозните средства са за товарен автомобил „*" - в странична дясна част на превозното средство, а за полуремарке*" - странична лява и задна част на полуремаркето. Общата стойност за възстановяване на щетите, определена по средни пазарни цени за оригинални части към датата на произшествието, като се използва цената предлагана в сервизи отговарящи на съвременните изисквания за качество, а именно да притежават европейски сертификат за качество ISO 9001:2008, както и сервизи не притежаващи европейски сертификат за качества ISO 9001.2008, е в размер на 12 500лв., което включва: обща стойност за резервни части - 7617.20 лв.; общо за операции за Д/М и Р/О - 2527.95 лв.; общо за операции за Ремонт - 826.50 лв.; общо за операции за Боядисване - 840.75 лв.; общо за основни и допълнителни материали - 687.60 лв. Вещото лице заключава, че сумата, необходима за ремонт на увредените части по алтернативни доставчици и по средни пазарни цени на труд като се направи справка в поне три сервиза, които не притежават европейски сертификат за качество, е в размер на 10 807.20 лв., което включва: обща стойност за резервни части - 7617.20 лв.; общо за операции за Д/М и Р/О -  1507.90 лв.; общо за операции за Ремонт 493.00 лв. Общо за операции за Боядисване - 501.50 лв.; общо за основни и допълнителни материали - 687.60 лв. Установява се, че средна пазарна стойност на полуремарке* * към датата на застрахователното събитие - 19.04.2019 г. е в размер на 21 500лв., а с намаляване на офертната цена -19.04.2019 г. е в размер на 20 500 лв. Посочено е, че стойността на разходите за необходимия ремонт, които са в размер на 12 500 лв., не надвишават 70 на сто от действителната му стойност, която е 20 500 лв.-  т.е. са 60.98% от нея.В съдебно заседание вещото лице уточнява,че всички части са алтернативни, тъй като се предлагат един вид резервни части, които могат да се доставят и да се монтират.

Въз основа на гореизложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Предявеният иск намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 432 от КЗ.

За основателността на предявената претенция ищецът следва да докаже твърдените от него факти, а именно: наличието на валидно застрахователно правоотношение към датата на застрахователното събитие, както и осъществяването на елементите от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, а именно реализирането на противоправно деяние /виновно причинено от водача на товарен автомобил марка «*» с рег. № * * /, от което като пряка и непосредствена последица са настъпили твърдяните имуществени вреди в правната сфера на ищеца в заявените размери, вид, характер и обем. При доказване противоправността на деянието, вината се предполага по силата на оборима презумпция съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД.

В тежест на ответника е да установи погасяването на задължението или правоизкючващи възражения, в т. ч. възражения срещу размера на претендираното обезщетение, както и възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца.

От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства – двустранен протокол за ПТП, подписан от участниците и неоспорен от страните, изслушаната по делото съдебно-автотехническа експертиза, се установява фактът и механизма на настъпилото произшествие, а именно че на 19.04.2019 г. около 12:30 часа при движение на влекач „*", с peг.№ * прикачено полуремарке*" с peг. № *, управляван от *, по път 1-4 от гр. Велико Търново посока гр. *, забелязвайки настъпило преди него ПТП, е включил аварийния сигнал и е предприел спиране на влекача до установяването му в покой, като движещият се зад него товарен автомобил „*" с peг. № *, управляван от *, не е могъл да спре безопасно, отклонил се е в ляво по посока на движението си и се е ударил с приплъзване в страничната лява част в полуремарке*“ с peг. № *, от което последва повреждане странична лява и задна част на полуремаркето. При тези данни съдът намира за доказан факта на настъпилия инцидент на тази дата и участниците в произшествието.

Не е спорно, че към датата на процесното ПТП е било налице валидно застрахователно правоотношение по застраховката “Гражданска отговорност”.

В настоящото производство подлежат на установяване всички елементи от фактическия състав на деликтната отговорност - наличието на вредоносно деяние, неговата противоправност, причинната връзка между деянието и вредата.

В  случая механизмът на настъпване на ПТП се установява от приобщените по делото писмени доказателства, в т.ч. съдебно-автотехническа експертиза. Съдът кредитира заключението като обективно и компетентно дадено и основано на специалните знания на вещото лице и от което се установява описания по-горе механизъм на произшествието. Застрахованият при ответника водач при управление на лек автомобил се блъска в движещия се пред него лек автомобил, предприел спиране, и поради неспазване на необходимата дистанция и в тази връзка мерки за своевременно спиране на автомобила, причинява произшествието, нарушавайки по този начин разпоредбата на чл.23 ал.1 ЗДП, съгласно която водачът на пътно превозно средство е длъжен да се движи на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да може да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко. Правилата за движение регламентират задължителни указания към участниците в пътното движение, които следва да бъдат спазвани за осигуряване безопасността на движението.

По изложените съображения от анализа на събраните по делото съдът намира, че застрахованият при ответника водач е нарушил законовата забрана, поради което презумпцията за виновно поведение, установена в нормата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД  не е оборена. Напротив, установява се, че водачът субективно е могъл и е бил длъжен да предвиди, че при предприемане на движение по този начин може с по-голяма вероятност да причини инцидент.

Настъпилата вреда по вид и характер, както и причинно-следствената връзка между вредата и произшествието се установяват по категоричен начин от събраните по делото доказателства – представените писмени доказателства и САТЕ.

С оглед да гореизложеното, съдът приема за доказан правопораждащия фактически състав на деликтната отговорност

Отговорността на застрахователя е функционално свързана с вината на деликвента, поради което исковете са доказани по основание и за застрахователя възниква задължение за обезщетяване на причинените вреди.

Спорен момент в процеса е и размерът на дължимото обезщетение. Съгласно трайната съдебна практика определеното застрахователно обезщетение чрез вещо лице може да надвишава минималната долна граница по чл. 4 от Методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на МПС по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" по Наредба № 24 от 8.03.2006 г. на КФН, когато не са представени фактури за извършен ремонт на МПС в сервиз, а размерът на обезщетението е определен от застрахователя в съответствие с Наредба № 24 от 8.03.2008 г. на КФН. За възстановителна стойност се приема стойността на разходите за материали и труд по средна пазарна цена към момента на настъпване на застрахователното събитие, без да се прилага коефициент за овехтяване на увредените части, доколкото по такива цени ще може да се купи вещ от същото качество и количество като увредената вещ (в този смисъл решение № 6/02.02.2011 г. по т. д. № 293/2010 г. на ВКС, I т. о.; решение № 206/03.09.2013г. по т. д. № 107/2011 г. на ВКС, II т. о.; ; решение № 235/27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС, II т. о.; решение № 209/30.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 1069/2010 г., II т. о.).

В случая от изслушаната в съдебно заседание САТЕ се установява, че средните пазарни цени за увредените части и за труд възлизат на 12 500лв. Тъй като действителната стойност на вредата следва да бъде  съизмерима със средните пазарни цени съдът намира, че дължимото обезщетение в настоящата хипотеза следва да се изчисли на средната стойност между цената  на средната стойност за труд  и материали в сертифицирани сервизи и такива, които не притежават сертификат, поради което съобразно изчисленията на вещото лице възлиза на този размер от 12500лв. В тази връзка и възражението на ответника, че следва да се вземе стойността на вредата само при отремонтиране в несертифицирани сервизи е неоснователно.

От данните по делото не се установи да е налице тотална щета, предвид заключението на вещото лице, че стойността на разходите за необходимия ремонт, които са в размер на 12 500 лв., не надвишават 70 на сто от действителната му стойност, поради което и доводите в тази насока не следва да бъдат обсъждани.

Прието е за безспорно между страните, а и от представените по делото доказателства се установява, че заплатеното застрахователно обезщетение от ответника възлиза на сумата от 2199,30лв. Или, след приспадане на тази сума обезщетението, което следва да заплати ответника възлиза на сумата от 10300,70лв.

Спорен момент в процеса е и наличието на причинно - следствена връзка между нанесената вреда и поведението на пострадалия, т. е. в наличието на съпричиняване от негова страна. Следва да се съобрази, че релевантен за съпричиняване на вредата от страна на увредения е само онзи конкретно установен принос на последния, без който не би се стигнало, наред с проявеното от виновния за непозволеното увреждане, неправомерно поведение вредоносен резултат. Поради това не всяко поведение на пострадалия, действие или бездействие, дори и когато не съответства на предписаното от закона, може да бъде определено като съпричиняващо вредата по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а само това, чието конкретно проявление се явява пряка и непосредствена причина за произлезлите вреди (в този смисъл решение № 169/28.02.2012 г. на ВКС, ІІ т.о. по т.д. № 762/2010 г.).

В тази връзка съдът намира за неоснователно възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия. Приносът на ищеца за причиняване на резултата не е доказан. Събраният по делото доказателствен материал, не води до извода за наличие на противоправно действие или бездействие от страна на ищеца, в резултат на което може да се ангажира отговорността му, респективно да е налице съпричиняване при осъществяване на ПТП. Заключението по назначената САТЕ установява, че автомобилът на ищеца е бил в покой, създаващо възможност за заобикалянето му от преминаващите автомобили. Принципно съпричиняването по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може да почива на предположения и намаляването на дължимото обезщетение за вреди от деликт на това основание предполага доказвани по безспорен начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния резултат като е създал условия или е улеснил неговото настъпване. По делото не се събраха категорични данни дали пострадалият е бил спрял неправилно на пътя, но дори да е така няма данни, че уврежданията не биха настъпили.

При отсъствие на категорични доказателства за причинно - следствена връзка между поведението на пострадалия по време на реализиране на произшествието и настъпилия вредоносен резултат обезщетението по чл. 432 от КЗ  не подлежи на редуциране и се дължи в пълния размер. Ето защо съдът намира, че възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат е недоказано, поради което така определеното от съда обезщетение не следва да се редуцира.

По тези съображения предявения иск се явява основателен и следва да бъде уважен изцяло в предявения размер, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното плащане.

С оглед изхода на делото, направеното искане за присъждане на разноски и надлежното удостоверяване на сторени такива на ищеца се следва сторените разноски на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК в общ размер на 1569,03лв., от които за заплатена държавна такса за предявяване на иска в размер на 412,03 лв., 150лв. заплатен депозит за САТЕ, и 1007лв. адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от горното, съдът

 

РЕШИ:

 

ОСЪЖДА **“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от А. *, ДА ЗАПЛАТИ на „Ц.“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 10300,70 лв. (десет хиляди и триста лева и седемдесет стотинки), представляваща обезщетение за претърпени от него имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на собственото на ищеца полуремарке* рег. № *  вследствие на ПТП от 19.04.2019 г., настъпило на пътя гр. Велико Търново посока град Варна по вина на водача на товарен автомобил марка «*» с рег. № * управляван от * и обхванат от действието на валидна към момента на застрахователното събитие застраховка «Гражданска отговорност» по застрахователна полица, издадена от ответника със срок на валидност от 11.01.2019 г. до 10.01.2020 г., ведно със законната лихва от исковата молба – 17.01.2020 г. до окончателното й изплащанена основание чл. 432 от  КЗ.

ОСЪЖДА * *, със седалище и адрес на управление ***, предствлявано от А. *, ДА ЗАПЛАТИ на „Ц.“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 1569,03лв. (хиляда петстотин шестдесет и девет лева и три стотинки),  представляваща сторени по делото разноски пред настоящата инстанция, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.

Решението може да се обжалва пред Варненския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Присъдената сума може да се изплати от ответника чрез пощенски запис в полза на ищеца.

Препис от решението да се връчи на страните на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :