№ 772
гр. Русе, 29.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Венцислав Д. Василев
при участието на секретаря Юлия К. Острева
като разгледа докладваното от Венцислав Д. Василев Административно
наказателно дело № 20224520202027 по описа за 2022 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Е. Р. М. до Русенския Районен съд против Наказателно
постановление № 22-1085-002529 / 30.09.2022г. на Началник Група при сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР -гр.Русе, с което за нарушение по чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП му
били наложени наказания “глоба” в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 6 месеца.
Жалбоподателят моли съда да отмени наказателното постановление, като
необосновано и незаконосъобразно.
Жалбоподателят, редовно призован не се явява; вместо него се явява процесуален
представител, който поддържа жалбата.
Ответникът по жалбата, редовно призован не изпраща представител.
Русенската Районна прокуратура редовно призована, не изпраща представител и не
взема становище по жалбата.
Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
На 03.07.2022г. в гр.Русе около 08,55 ч. жалбоподателят управлявал собствения си
л.а. „....“ с ДК № ...., като се движел по бул.“Липник“. Бил спрян за рутинна проверка от
полицейски служители, които в хода на проверката установили, че автомобилът е със
служебно прекратена регистрация на основание чл.143 ал.10 от ЗДвП от 22.03.2022г. поради
неплатена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Материалите били
изпратени на Русенската Районна прокуратура с оглед извършено престъпление по чл.345
ал.2 от НК, но с Постановление от 23.08.2022г. прокурорът отказал да образува досъдебно
производство с оглед липса на субективна страна за извършване на това престъпление.
Материалите били изпратени на АНО за произнасяне с оглед извършено административно
нарушение. При условията на чл.36 ал.2 от ЗАНН АНО издал обжалваното наказателно
постановление, с което на жалбоподателя били наложени горепосочените кумулативни
административни наказания.
Тази фактическа обстановка съдът приема за установена от събраните в хода на
настоящото производство доказателства.
1
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл.59 ал.2 от
ЗАНН и от лице, което има право на жалба.
Разгледана по същество е основателна. При издаване на наказателното
постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, но
неправилно е приложен материалния закон. Неправилността се изразява в това, че по
делото не са представени доказателства, че е налице субективна страна и за извършено
административно нарушение.
Съгласно разпоредбите на чл. 143, ал. 10 ЗДвП и чл. 18б, ал. 1, т. 8, вр. чл. 18, т. 2
от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от
движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за
предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, регистрацията на
превозните средства се прекратява служебно, след уведомление на Гаранционния фонд.
Съгласно разпоредбата на чл. 18б, ал. 2 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране,
отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и
ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни
превозни средства при прекратяване регистрацията по ал. 1, т. 1, 2, 3, 4 или 8 се уведомява
собственикът на ПС, посочен в регистъра. От цитираните разпоредби се установява, че при
наличие на така описаната хипотеза, службата по регистрация на превозни средства е
необходимо да уведоми собственикът на превозното средство, посочен в регистъра за
прекратената регистрация на пътното превозно средство.
По делото не са представени и не се съдържат, каквито и да било доказателства, от
които да бъде изведен и най-общ извод, че жалбоподателят, в качеството му на собственик
на посоченото МПС да е бил уведомен, че управляваното от него моторно превозно
средство е било със служебно прекратена регистрация, поради получено уведомление от
Гаранционния фонд във връзка с липса на валиден застраховател договор "Гражданска
отговорност" по чл. 574, ал. 11 КЗ. По делото не са налице доказателства жалбоподателят, в
качеството му на собственик на моторното превозно средство да е бил уведомен, в
съответствие с изискванията чл. 143, ал. 10 ЗДвП и на чл. 18б, ал. 2 от Наредба № I-45 от
24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на
моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни
за регистрираните пътни превозни средства за прекратяване на регистрацията на моторното
превозно средство и не може да бъде изведен и най-общ извод, че в съзнанието на
жалбоподателя са намерили отражение представи, че управляваното от него моторно
превозното средство е било с прекратена регистрация. От приложеното по делото
уведомление от Гаранционния фонд с № 019411/20.02.2022г. до жалбоподателя не се
установява, че е получавано от него нито лично, нито чрез друго лице (изобщо не става ясно
и как е изпратено) и в този смисъл не е възможно да се изведе знание на дееца за
незаплатена застраховка „Гражданска отговорност“. От разпитания по досъдебното
производство полицейски служител П. П. също не може да се изведе извод, че към момента
на проверката жалбоподателят е знаел за служебно прекратената регистрация.
Съгласно чл. 6 ЗАНН, административно нарушение е това деяние (действие или
бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е
2
виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по
административен ред. В настоящия случай, нито в хода на протеклото
административнонаказателно производство, нито в производството по обжалване на
наказателното постановление са ангажирани доказателства от страна на
административнонаказващия орган, който именно носи доказателствената тежест, които да
установяват и доказват, субективната страна на деянието, а именно, че същото е извършено
от наказаното лице, след като в съзнанието му са намерили отражение представи, относно
факта от обективната действителност, че управляваното от него моторно превозно средство
е с прекратена регистрация и въпреки тези представи във волево отношение лицето да е
привело в движение и управлявало посоченото моторното превозно средство. Недопустимо
е административнонаказателна отговорност да се реализира на базата на предположения, а е
необходимо, както изисква разпоредбата на чл. 303, ал. 2 НПК,
административнонаказателното обвинение да е доказано по безспорен и несъмнен начин,
което в настоящия случай не е сторено от страна на административнонаказващия орган,
който носи доказателствената тежест във връзка с административнонаказателното
обвинение. Именно поради липсата на субективна съставомерност на деянието е била
причината да бъде отказано образуването на досъдебно производство за престъпление по чл.
345, ал. 2 НК.
Доколкото по делото са представени доказателства за разноски в размер на 480 лв.,
представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, но не е направено искане за
присъждане на такива нито в жалбата, нито в допълнението към нея, а също и в съдебно
заседание, такива не следва да се присъждат.
По изложените съображения съдът намира, че обжалваното постановление следва да
бъде отменено, като необосновано и незаконосъобразно.
Мотивиран така и на основание чл.63 ал.1 и ал.3 от ЗАНН ,съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №22-1085-002529 / 30.09.2022г., издадено от
Началника на сектор при Първо РУ при ОД на МВР гр.Русе, с което на Е. Р. М. с ЕГН
********** са му наложени административни наказания “глоба” в размер на 200 лв. и
ЛПУМПС за срок от 6 месеца на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.Русе чрез Районен
съд – гр.Русе, в 14-дневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.
3
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
4