ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 317
гр. Перник, 19.05.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет
и пета година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ
Членове:ВЛАДИМИР Р. РУМЕНОВ
Нина М. Коритарова
като разгледа докладваното от Нина М. Коритарова Въззивно гражданско
дело № 20251700500285 по описа за 2025 година
Производството по възз. гр. д. № 285 /2025 г. е образувано по жалба на А. П.
Ж., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: **** чрез адв. Т. Я.-С. от АК-
София против решение № 156 от 20.02.2025 г., постановено по гр. д. № 5529 / 2024 г.
по описа на Пернишкия районен съд, с което съдът е постановил, че
ИЗМЕНЯ размера на определената в полза на детето А. А. Ж., ЕГН
**********, с Решение № 1102/25.10.2018 г. по гр.д. № 3340/2018 г. по описа на РС-
Перник, месечна издръжка, дължима от А. П. Ж., ЕГН **********, като я
УВЕЛИЧАВА от 200,00 лв. двеста лева/ на 350,00 лв. /триста и петдесет лева/, считано
от датата на предявяване на исковата молба – 20.09.2024 г., до настъпване на законно
основание за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за
забава върху всяка просрочена вноска, считано от 10-то число на месеца, за който се
дължи, до окончателното й изплащане, на основание чл. 150 СК, КАТО ОТХВЪРЛЯ
иска за увеличение на месечната издръжка за разликата над 350,00 лв. до 400,00 лв.
ОСЪЖДА А. П. Ж., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ****, да
заплати на А. А. Ж., ЕГН 6 **********, действащ чрез своята майка и законен
представител А. К. Г., ЕГН **********, двамата с адрес: ****, сумата 375,00 лв.
/триста седемдесет и пет лева/ - разноски за адвокатско възнаграждение, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА А. А. Ж., ЕГН **********, действащ чрез своята майка и законен
представител А. К. Г., ЕГН **********, двамата с адрес: ****, да заплати на А. П. Ж.,
ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ****, сумата 125,00 лв. /сто двадесет и
1
пет лева/ - разноски за адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА А. П. Ж., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ****, да
заплати по сметка на Районен съд - Перник сумата 216,00 лв. /двеста и шестнадесет
лева/, представляваща дължима държавна такса по увеличената издръжка, на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК, а в случай на служебно издаване на изпълнителен лист и
сумата 5,00 лв. /пет лева/, държавна такса, на основание чл. 11 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта за присъдената
издръжка, на осн. чл. 242, ал. 1 ГПК.
Тъй като производството по делото е по реда на Глава двадесет и пета
БЪРЗО ПРОИЗВОДСТВО от ГПК – по чл. 310, т.6 вр. с чл. 146, ал.2 от СК, то на
основание чл. 317 във вр. с чл. 312 от ГПК въззвният съд следва да докладва делото :
В законоустановения срок А. П. Ж. е обжалвал решение № 156 от 20.02.2025
г., постановено по гр. д. № 5529 / 2024 г. по описа на Пернишкия районен съд, с което
е уважен частично иска за увеличаване на издръжка по чл. 150 СК, в частта за
увеличаване на издръжката за периода от датата на предявяване на исковата молба-
20.09.2024 г. до влизане в сила на съдебното решение за увеличаване на издръжката, за
увеличаване на издръжката за размера над 233,25 лв. за периода до 31.12.2024 г. и за
размера над 269,25 лв. за периода след 01.01.2025 г., като неправилно,
незаконосъобразно и необосновано, постановено при допуснати съществени
процесуални нарушения, като моли да бъде отменено в тези части и предявения иск да
бъде отхвърлен за посочените разлики като неоснователен и недоказан. Обжалва се
решението и в частта за разноските. Неправилно съдът бил приел, че издръжката
следва да бъде увеличена от датата на подаване на исковата молба, а не от датата на
влизане в сила на съдебното решение. Неправилно не бил взел предвид минималния
размер на издръжката определен по реда на чл. 142, ал.2 СК изчислен като ¼ от
минималната работна заплата за страната за 2024 г., която била в размер на 933 лв. за
периода от датата на подаване на исковата молба-20.09.2024 г. до 31.12.2024 г. и бил
увеличил издръжката и за този период на 350 лв. Посочва, че бил с намалена
работоспособност и невъзможност да полага физически труд. Бил подал заявление
декларация пред ТЕЛК за освидетелстване за трайно намалена работоспособност и на
основание на това заявление ТЕЛК му определил процент за неработоспособност от 34
%. Бил безработен, като първоинстанционния съд неправилно бил преценил, че бил
прекратил трудовото си правоотношение в хода на производството. Било му
невъзможно да се регистрира в Бюрото по труда като безработно лице, тъй като бил
вписан като управител на дружество в търговския регистър. Нямал възможност да
заплаща издръжка над минималния размер определен в чл. 142, ал.2 СК. Районният
съд бил пропуснал да обсъди обстоятелството, че било видно от представеното
2
извлечение по сметка, че майката била получавала ежемесечно детски надбавки и
социални помощи за детето. Не се било взело предвид, че бащата също отглеждал
детето и бил поемал неговата издръжка четири дни от месеца съобразно определения
му режим на лични контакти съобразно решение по гр.д. №3340/2018 г. на ПРС. С това
решение страните се били споразумели да се изплаща издръжка в размер на 200 лв.
Навежда доводи за незаконосъобразност на решението и за невъзможност да
заплаща така определения размер на издръжката, поради което моли да бъде намален
размера на присъдената издръжка.
С жалбата е представено ново доказателство по см. на чл. 266, ал. 2, т. 1 ГПК
– експертно решение на ТЕЛК № 90207 от 28.01.2025 г., което е било издадено след
приключване на съдебното дирене в първата инстанция на 20.01.2025 г. Същото следва
да бъде прието по делото като относимо към правния спор.
Въззиваемият ответник – А. К. Г., в качеството й на майка и законна
представителка на малолетното си дете А. А. Ж. чрез адв. Н. Х.-Й., в срок е
депозирала писмен отговор. С него оспорва въззивната жалба като незаконосъобразна
и моли да бъде потвърдено първоинстанционното решение в обжалваната му част.
Счита, че от предходното съдебно решение, с което е бил определен размер на
издръжката дължим от бащата от 200 лв. е изминал шестгодишен период през който
детето е пораснало и са се увеличили неговите потребности от храна, дрехи, пособия и
социални контакти, както и се е променила икономическа обстановка в страната и са
се повишили цените. Възраженията на насрещната страна относно минималния размер
на дължимата издръжка за 2024 г. и за 2025 г. били неоснователни, тъй като съдът не
бил определил минимален размер. Правилно съдът бил определил общ размер на
дължимата издръжка от 600 лв. за месец от двамата родители и бил взел предвид
обстоятелството, че детето живее и се отглежда при неговата майка, която следва да
поеме сумата от 250 лв., а бащата сумата от 350 лв. Бащата имал определен процент
трайно намалена работоспособност от 34 %, като същият бил трудоспособен при
посочените противопоказания на труд за срок от една година. Правилно било отчетено
от РС, че жалбоподателят бил прекратил трудовото си правоотношение с предходния
си работодател по взаимно съгласие, като преди прекратяването му имал осигурителен
доход от 3000-3400 лв. на месец. Било отчетено, че и двамата родители реализират
доходи от търговска дейност. Бащата бил работоспособен и независимо от
заболяванията му могъл да полага труд и да получава трудово възнаграждение и да
реализира други доходи. Претендира сторените разноски пред въззивната инстанция.
С отговора на въззивната жалба е направено доказателствено искане по реда
на чл. 192 ГПК да бъде задължено третото неучастващо по делото лице ТД на НАП-гр.
Перник да представи ГДД на жалбоподателя за 2023 г. , тъй като към датата на
приключване на съдебното дирене пред първата инстанция не е бил изтекъл
3
нормативно определения срок за депозиране на годишна данъчна декларация за 2024 г.
следва да бъде уважено, тъй като би съставлявало нововъзникнало след подаване на
жалбата обстоятелство по чл. 266, ал. 1, т. 2 ГПК. Представения договор за продажба
на дружествени дялове от 10.12.2024 г. не следва да бъде приет по делото, тъй като по
отношение на същия е настъпила предвидената по чл. 266 ГПК преклузия.
Предвид на изложеното, Пернишкият окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИКАНВА страните към спогодба.
ДОКЛАДВА делото, така както е посочено в мотивите на определението.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА представеното с въззивната жалба писмено
доказателство - експертно решение на ТЕЛК № 90207 от 28.01.2025 г.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за прилагане на представения с
отговора на въззивната жалба договор за продажба на дружествени дялове от
10.12.2024 г.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 192 ГПК третото неучастващо по делото
лице ТД на НАП-гр. Перник да представи годишна данъчна декларация на
жалбоподателя А. П. Ж. за 2023 г. най-късно до първото по делото открито съдебно
заседание.
ПРЕДУПРЕЖДАВА на основание чл. 192, ал. 3 ГПК за отговорността,
която носи, в случай, че не представи без основателна причина намиращия се у него
документ в указания от съда срок.
Препис от отговора на въззивната жалба съдържащ искането по чл. 192 ГПК
ведно с настоящото определение да се изпрати на третото неучастващо по делото лице
ТД на НАП-гр. Перник.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
10.06.2025 г. от 10:45 ч., за която дата й час да се призоват страните.
Препис от определението да се изпрати на страните по делото съобразно
изискванията на чл. 312 във вр. с чл. 317 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4
5