Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 413
гр. Троян,
06.11.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ТРОЯНСКИ РАЙОНЕН СЪД – четвърти състав, в проведеното на
девети октомври две хиляди и деветнадесета година публично съдебно заседание в
състав:
Председател: ДЕСИСЛАВА ЮТЕРОВА
при
секретар Мария Станчева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 433
по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
В Троянски
районен съд е образувано горното дело по молба на Б.П.А.
***, ЕГН **********, срещу
Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението“ - МВР, представител Главен комисар Н. Н., адрес: град София, п.к.
1309, ул. „Пиротска“ № 171 А, с която са
предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 178, ал.
1, т. 2 вр. чл. 179, ал. 2 ЗМВР, вр.
чл. 9 ал. 2 от НСОРЗ и чл. 86, ал. 1
от ЗЗД.
Ищецът твърди,
че е служител
на Главна дирекция „Пожарна безопасност и
защита на населението" гр. София към МВР на длъжност „началник дежурна
смяна”, като осъществява трудовата си дейност по утвърдени графици и протоколи,
при режим на труд на нощна смяна от 23.00 до 06.00 часа и с продължителност 12
часа при сумарно изчисляване на работното време, съгласно разпоредбата на чл.
187, ал. 3 от ЗМВР. Излага, че нормалната продължителност на работното време на
държавните служители в МВР е осем часа дневно и четиридесет часа седмично,
съгласно чл.187, ал.1 от ЗМВР. Заявява, че в процесния
период е действала Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. /обн.
в ДВ, бр. 60 от 02.08.2016 г., в сила от 02.08.2016 г./, като в нея липсва
изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен. Такъв
алгоритъм е бил предвиден в Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г., но в размер
от 0.143, като е отпаднал с Наредба №
8121з-592 от 25.05.2015 г. Сочи, че в съответствие с чл. 9, ал. 2 от Наредбата
за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/, при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент 1.143, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, установено за подневно
отчитане на работното време за съответното работно място. Излага, че за периода
от период
от 27.05.2016 г. до 31.03.2019 г. е положил нощни дежурства както следва: За
В срока за отговор на исковата молба по реда
на чл. 131, ал. 1 от ГПК, ответникът е представил писмен отговор, като е взел
становище за неоснователност иска.
Ответникът, чрез юрисконсулт Янакиева, е
посочил, че през
процесния период е действала Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. за реда за
организацията и разпределението на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима за дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР (Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г.). В чл.3, ал.3 от цитираната наредба е регламентирано:
„За държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта между
22.00 ч. и 06.00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8
часа за всеки 24-часов период". Следователно съотношението на нормалната
дневна продължителност на работното време/чл. 187, ал. 1 от ЗМВР /към нормалната
продължителност на нощния труд по ЗМВР е 8:8, което е равно на коефициент 1, а
не както е по смисъла на КТ 7 часа:8 часа /с коефициент 0. 143/. Твърди се, че
съгласно чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата, на която ищецът се позовава, нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време. Това правило определя коефициент за превръщане на
отработените нощни часове в дневни, което произтича от различната нормална
продължителност на дневното и нощното работно време установени в чл. 136 и чл.
140 от Кодекса на труда. В чл. 187, ал. 3 от Закона за МВР законодателят е
определил продължителност на нощния труд от 8 часа. Затова ответникът счита, че е налице
специфична законова уредба, различна от общата, с която е допусната
продължителност на часове нощен труд от 8
часа. В отговора е посочено, че когато положеният нощен труд е в рамките на 8
часова продължителност, той не се трансформира в дневен такъв, а се заплаща по
смисъла на Заповед № 8121з-791/28.10.2014
г. на министъра на вътрешните работи /х 0.25 лв. на час/.
Ответникът излага, че
законодателят ясно разграничава извънреден от нощен труд, като възнагражденията
за извънреден труд са посочени в
закона, а
тези за нощен труд в Заповед на министъра
на вътрешните работи. Заповедта
в която е посочен размера на възнаграждението за нощен труд е №
8121з-791/28.10.2014 г. на Министъра на вътрешните работи. В т. 1 на заповедта е
посочено, че „за всеки отработен час, в часовете между 22.00 - 06.00 /нощен труд/ на държавните служители се изплаща възнаграждение за нощен труд в размер на 0.25 лева. "
Ответникът
сочи, че в исковата молба ищецът не прави разграничение между извънреден и
нощен труд. Извънреден е този труд, който се полага от служителя по
разпореждане или без, но със знанието и без противопоставянето на работодателя
и който труд попада извън установеното за служителя работно време. Полагането
на нощен труд, когато е в рамките на установеното работно време, не се явява
извънреден труд и с оглед неговата продължителност от 8 часа не се преобразува
в дневен, умножен по съответния коефициент /в случая 1/, а се заплаща като нощен,
по смисъла на Заповед на Министъра на вътрешните работи.
Твърди, че в чл. 3, ал. 3 на Наредба №
8121з-776 от 29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките за
държавните служители в МВР, в сила
през исковия период е регламентирано, че : „За държавните служители в МВР е
възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 ч. и 6.00 часа, като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24 часов
период. При това положение съотношението на нормалната дневна продължителност
на работното време/ 8 часа, съгл. чл. 187, ал. 1 от ЗМВР/ към нормалната
продължителност на нощния труд по ЗМВР е 8/8 часа. За да има извънреден труд е
необходимо, служителят да е полагал дневен/нощен труд над /извън/ установеното
работно време. Заплащането на нощния труд в рамките на установеното работно
време/ график на дежурство/ от 8 часа е по смисъла на заповед №
8121з-791/28.10.2014г . на Министъра на вътрешните работи и доколкото при
каквото и да е трансформиране на часовете нощен труд към дневен, последните ще
бъдат умножени по коефициент 1, не се явяват допълнителни часове за заплащане.
Нещо повече, дори при общата хипотеза /КТ, НСОРЗ/ е налично разбирането, че часовете в повече, които се
получават при преобразуването на нощен в дневен труд не се явяват извънреден
такъв. Тези часове в повече се заплащат също по реда, определен за заплащане на
нощен труд, като компенсация се явяват именно тези часове в повече, заплатени
обаче по реда за заплащане на нощния труд. Претендира разноски.
Съдът,
като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и взе
предвид доводите на страните, намира за установено следното:
Не
се спори между страните, а и от представените писмени доказателства се
установява, че ищецът е служител на МВР със статут на държавен служител по
смисъла на чл. 142, ал. 1, т. 1, пр. 1 от ЗМВР, като през исковия период е
заемал длъжността „началник дежурна
смяна”, в Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ гр. Троян
при Областна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ гр. Ловеч - Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита
на населението" гр. София -МВР.
Безспорно
е и обстоятелството, че А. е полагал труд на 12- дванадесет часови смени по
график, включително и за времето от 22.00 часа до 06.00 часа, т. е. и през
нощта – общо 1 704 часа по заключение на СИЕ за целия период, от
което се установява, че в процесния период от 27.05.2016 г. до
31.03.2019 г., ищецът е положил нощен труд по графиците за дежурство, на
отчетен едномесечен и тримесечен период, че няма преобразуване на нощен към
дневен труд при отчитане от ответника на сумарното работно време.
Съгласно чл. 177, ал. 1 от ЗМВР държавните служители
получават основно месечно възнаграждение, което се образува от заплатата за
длъжност.
В чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР е предвидено, че към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплаща допълнително такова за извънреден труд, а според чл. 179, ал. 1, пр. 2 - и за
нощен. Условията и редът за заплащане на последното се определят с наредба на министъра на
вътрешните работи, а размерът – с негова заповед, съгласно
ал.2 на чл.178 и чл.179 от ЗМВР.
Съгласно
чл.187, ал.1 от ЗМВР, нормалната продължителност на работното време на държавните служители
в МВР е 8 часа дневно и 40 – седмично при 5-дневна работна седмица. За
работещите на 8, 12 или 24-часови смени, то се изчислява сумирано за тримесечен
период,
с възможно полагане на труд и през
нощта –
между 22.00 и 06.00 часа, като работните часове не следва да
надвишават средно 8, за всеки 24-часов период
/чл. 187 ал. 3 от ЗМВР/. В
ал. 5, т. 2 е предвидено, че за служителите, работещи на смени, работата извън редовното работно
време, до 280 часа годишно, се компенсира с възнаграждение за извънреден труд
за отработени до 70 часа на тримесечен период, който се заплаща с 50 на сто
увеличение върху основното месечно възнаграждение.
Съгласно
чл. 187, ал.
9 от ЗМВР реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане,
за компенсирането на работата на
държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство,
времето за отдих и почивките за държавните служители
се определят с наредба на Министъра на вътрешните работи.
В процесния период от време са действали последователно
Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г., Наредба № 8121 з-592 от 25.05.2015 г. и
Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г., издавани от Министъра на вътрешните
работи, уреждащи реда за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време,
режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
МВР. Текстовете на чл. 3, ал. 1 и в трите Наредби са идентични и са в смисъл,
че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00
ч. и 06.00 ч., като работни часове не следва да надвишават средно 8 часа за
всеки 24-часов период.
В Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г. изрично е
предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове
положен труд между 22.00 ч. и 06.00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143
/чл. 31, ал. 2 от Наредбата/ и полученото число се сумира с общия брой
отработени часове за отчетния период. Подзаконовият нормативен акт е отменен с
приемането на втората цитирана Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г. на
Министъра на вътрешните работи, която от своя страна е отменена с решение №
8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм.д. № 5450/2016 г.
В периода от отмяната до издаването и обнародването на третата Наредба – на
02.08.2016 г., отново приложима е била първата, предвиждаща преизчисляване на
нощния труд в дневен. В Наредба № 8121з-592 /обн. в
ДВ бр.40 от 02.06.2015 г./ и в Наредба № 8121з-779 /обн.
в ДВ бр.60 от 02.08.2016 г./ липсва изрична норма, съответстваща на чл. 31, ал.
2 от Наредба № 8121з-407, за преобразуване на часовете положен нощен труд с
коефициент 1.143, което обаче, не следва да се тълкува като законово въведена
забрана за това, тъй като такава би била противоконституционна, би поставила
служителите в МВР в по-неблагоприятно положение от другите държавни служители –
по отношение заплащането на допълнителните възнаграждения, а представлява
празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсиране на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките. При наличието
на тази непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следва субсидиарно да се приложи общата Наредба за структурата и
организацията на работната заплата, съгласно чл. 9, ал. 2 от която при сумирано
изчисляване на работното време, нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, установени за подневно
отчитане на работното време за съответното работно място. В чл. 140, ал. 1 от КТ е предвидено, че нормалната продължителност на седмичното работно време през нощта
при 5-дневна работна седмица е до 35 часа или до 7 часа за една нощ.
Следователно приложимият коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен е
1.143, получен като частно при деление на нормалните им продължителности
от 8 часа на денонощие за втория /чл. 187, ал. 1 от ЗМВР/ и 7 часа за първия.
За
пълнота на изложеното следва да се посочи, че трудовото законодателство дава право на работещите
да получат от една страна
завишено почасово заплащане за нощния
си труд, а от друга задължава
работодателите да преизчисляват нощните часове в дневни и така да съобразяват
продължителността на работния ден. Когато последният е надвишен, очевидно се касае за положен
извънреден труд, който следва да бъде компенсиран. Т.е. това са две различни основания
за заплащането на допълнителни
възнаграждения – обстоятелство, което е било отчетено и от ответника, при
съвместното действие на издадените от министъра на вътрешните работи Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. и
заповед № 8121з-791/28.10.2014 г.
От заключението на вещото лице по ССЕ, което
като обективно и компетентно изгответно съдът изцяло
кредитира, се установява, че за процесния период от 27.05.2016 г. до
31.03.2019 г., ищецът е положил нощен труд по графиците за дежурство на отчетен
едномесечен
и тримесечен период в размер на 1 704 часа и за исковия период няма
преобразуване на нощен към дневен труд при отчитане от ответника на сумарното
работно време.
Експерта е констатирал, че общо за процесния
период от 27.05.2016 г. до 31.03.2019 г., паричната равностойност на часовете
положен извънреден труд, след преобразуването на нощния труд към дневен е в
размер на 1 655,57 лева и за процесния период, паричната равностойност на часовете
положен извънреден труд, след преобразуването на нощния труд
към дневен не е начислена към заплатата на ищеца и не е платена от ответника.
По изложените съображения исковата претенция за заплащане на
извънреден труд в процесния период, получен след преобразуване
на положените часове нощен труд
в дневен с коефициент 1.143
се явява доказана по своето
основание,
а досежно размера, следва да бъде уважен съобразно
заключението на вещото лице - 1 655,57 лева, тъй като при негова доказателствена тежест, ответникът не ангажира
доказателства, от които да е видно, че е
заплатил на ищеца дължимото допълнително възнаграждение за положения
извънреден труд до приключването на съдебното дирене в настоящата инстанция, като за
разликата до пълния претендиран размер от 1 886,16
лева, като неоснователен и недоказан следва да бъде отхвърлен
Основателна е и претенцията за присъждане
на законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда – 27.05.2019 г., до окончателното плащане.
По искането за
разноски: При този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1
от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца деловодни разноски
за адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от исковите
претенции. Още с отговора си ответника е направил възражение с правно основание
чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение. С
подадената искова молба е предявен един оценяем иск с
цена на иска 1886,16 лева. Съгласно чл. 2, ал. 4 от Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения възнагражденията за
процесуално представителство се дължат за всяка инстанция, включително и при
връщане на делото за ново разглеждане. Съобразявайки горното, както и цената на
предявения иск, съдът намира, че минималния размер на адвокатското
възнаграждение следва да бъде определен по реда на чл. 7, ал. 2 от Наредбата за
минималните адвокатски възнаграждения, като изчислен по този ред минималния
размер адвокатското възнаграждение за предявения срещу ответника иск е в размер
на 362,02 лева. Ищеца претендира адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева.
Съдът намира адвокатското възнаграждение за прекомерно с оглед фактическата и
правна сложност на делото, поради което следва да бъде намалено до размер от
400 лева, който съответства на сложността на делото. Ще следва на ищеца да
бъдат присъдени разноски в размер на 348 лева, съобразно с уважената част на
претенцията.
На основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 от ГПК ищеца следва да бъде осъден да заплати на
ответника направени деловодни разноски съразмерно с отхвърлената част на
претенцията в размер на 13 лева за юрисконсултско
възнаграждение /определено от съда на основание чл. 78 ГПК на 100 лева./
На основание чл. 78 ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Районен съд -
Троян държавна такса върху цената на уважените искове в размер на 66,20 лева,
както и сумата 130,05 лева възнаграждение
за изготвеното и прието заключение по СИЕ, съразмерно с уважената част от иска,
а останалата част от възнаграждението до 150 лева, предвид хипотезата на чл.
359 от КГ, следва да остане за сметка на бюджета.
Водим
от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 178, ал. 1, т. 3, вр.
с чл. 179, ал. 1, вр. чл. 187 ОТ ЗМВР, Главна дирекция
„Пожарна безопасност и защита на населението“ - МВР, адрес: град София, п.к.
1309, ул. „Пиротска“ № 171 А, представител Гл.
комисар Н. Н. да заплати
на Б.П.А., ЕГН **********, адрес: ***, сумата 1655,57 лв. – хиляда шестстотин
петдесет и пет лева и петдесет и седем стотинки, представляваща неизплатено
възнаграждение за 1 704 часа/след превръщането на нощните часове към дневни/
извънреден труд през периода от 27.05.2016 год. до 31.03.2019 год., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на
делото/27.05.2019 год./ до окончателното й плащане, а за разликата до предявения
размер от 1886,16 лева ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Пожарна
безопасност и защита на населението“ - МВР, адрес: град София, п.к. 1309, ул. „Пиротска“ № 171 А, представител
Гл. комисар Н. Н. на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК да заплати на Б.П.А., ЕГН
**********, адрес: ***, сумата 348,00 –
триста четиридесет и осем лева, представляваща деловодни разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 от ГПК Б.П.А., ЕГН **********,
адрес: ***, да плати на „Пожарна безопасност и
защита на населението“ - МВР, адрес: град София, п.к. 1309, ул. „Пиротска“ № 171 А, представител
Гл. комисар Н. Н. сумата от 13,00 – тринадесет лева, представляващи деловодни разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК „Пожарна безопасност и
защита на населението“ - МВР, адрес: град София, п.к. 1309, ул. „Пиротска“ № 171 А, представител
Гл. комисар Н. Н. да заплати по
сметка на Районен съд - гр. Троян държавна
такса в размер на 66,20 – шестдесет и шест лева и 20 ст., както
и сумата 130,05 –сто тридесет и шест лева и 08 стотинки възнаграждение за
изготвеното заключение по СИЕ.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Ловешки окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението.
Районен съдия: