РЕШЕНИЕ
№ 1729
гр. П., 20.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Панайот Р. Велчев
при участието на секретаря Магдалена Люб. Трайкова
като разгледа докладваното от Панайот Р. Велчев Административно
наказателно дело № 20215330204727 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 21-1030-005509, издадено
от ***** **** към ОДМВР-П., сектор пътна полиция, с което на Н. З. Т. с
ЕГН: ********** е наложена глоба в размер на 800 лв. и лишаване от право
да управлява МПС за срок от 3 месеца за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
Жалбоподателят Т., чрез **** адв. Т. обжалва процесното наказателно
постановление. Излага съображения, че същото е неправилно и
незаконосъобразно, поради което иска неговата отмяна. Претендира разноски.
Въззиваемата страна редовно уведомена не изпрати представител,
депозира становище с което оспорва подадената жалба и поиска
потвърждаването на обжалваното наказателно постановление.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред,
поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
Жалбоподателят е бил санкциониран за това, че на 01.11.2020 г. в 14:55
1
часа в гр. П., на бул. ,,Ц.ш.‘‘ – пътен възел С.м. в посока запад, като водач на
лек автомобил ,,Ауди А3‘‘ с рег. № *****, негова собственост се движи със
скорост от 114 км/ч, при ограничение на скоростта в населено място 50 км/ч.
Отчетен бил толеранс от минус 3% в полза на водача, като наказуемата
скорост била от 110 км/ч. Нарушението било установено с АТСС ,,CORDON-
M’’ 2 с № MD1196.
Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди
доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на
атакувания ЕФ намери, че са налице основания за неговата отмяна по
следните съображения:
Съдът намира, че възприетата от актосъставителя и наказващия орган
фактическа обстановка отговаря на обективната такава, доколкото
актосъставителят К.П. е извикал жалбоподателя за съставянето на АУАН и му
е дал Декларация в която същият изрично е посочил, че той е управлявал
лекия автомобил на процесния ден и място.
В конкретния случай съдът намира, че констатациите в АУАН не само
не се опровергават, но и изцяло се потвърждават от събраните по делото
писмени доказателства- протокол по чл. 10 за използване на АТСС, статично
изображение от клип, справка за собственик на МПС, декларация по чл. 188,
ал.2 ЗДвП.
По инициатива на жалбоподателя беше разпитана неговата майка
свидетелката – Ж. Т.а, която заяви, че в действителност тя е управлявала
процесното МПС, но Съдът не кредитира нейните показания, доколкото
същата се намира в близка родствена връзка с жалбоподателя.
При правилно установена фактическа обстановка, принципно правилно
е приложен материалния закон - като са посочени коректната нарушена и
санкционна разпоредба- чл. 21, ал.1 ЗДвП, вр. чл. 182, ал.1, т.6 ЗДвП.
Наложената санкция отговаря на предвиденото в санкционната норма.
Коректно е индивидуализиран и нарушителя с три имена и ЕГН, което
предоставя достатъчно несъмнени данни за неговата самоличност, като се
съдържа и коректно описание на нарушението.
При извършена служебна проверка, обаче се достигна извод, че е
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което
ограничава правото на защита на санкционираното лице.
Съгласно чл. 34 ЗАНН не се образува административно-наказателно
2
производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в
продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла
една година от извършване на нарушението.
Съгласно Тълкувателно постановление 1/2015 на ВКС и ВАС
сроковете по чл. 34 ЗАНН са давностни, като с тяхното изтичане държавата
губи възможността да реализира правомощията си по административно-
наказателното правоотношение, включително и да накаже дееца за
извършеното нарушение.
Според трайната съдебна практика нарушителят се счита за открит,
когато наказващият орган разполага с необходимите и достатъчни данни за
неговото извършване и за самоличността на нарушителя, тоест когато са
констатирани факти и обстоятелства за наличие на поведение, било то
действие или бездействие на конкретно лице, което поведение от обективна
страна сочи на допуснато административно нарушение.
Правната квалификация на тези факти, съответно индивидуализацията
и конкретизацията от фактическа и правна страна на нарушението,
представляват действия по извършване на преценка относно наличието на
материалните и процесуалните предпоставки за реализиране на
административнонаказателната отговорност, които действия следват
откриването на нарушението и нарушителя и представляват част от дейността
по установяването на нарушения и налагането на административните
санкции.
В този смисъл законодателят разграничава понятията „откриване на
нарушителя“ и „установяване на нарушението по несъмнен начин“, като
именно с първата от посочените активности е свързано течението на
давностния срок по чл. 34 ЗАНН, докато установяването на нарушението по
несъмнен начин е последваща дейност, относима към реализирането на
административно-наказателната отговорност и нейната индивидуализация.
Въпросът за откриването на нарушителя е чисто фактически, като във всеки
случай следва да се преценява от кой момент администрацията е разполагала
с достатъчно конкретни данни за извършен от обективна страна
административен състав и че именно наказаното лице е правонарушителя.
В някои случаи тези данни се добиват едва след извършване на
конкретна проверка по установяване на факти. В други ситуации обаче, в
зависимост от особеностите на конкретната нарушена административна
3
норма и фактическия състав на нарушението, наказващия орган разполага с
всички необходими данни още от един много по-ранен момент, предшестващ
извършването на формална проверка.
Във всички случаи обаче, за да се счита за открит нарушителят е
напълно достатъчно администрацията да разполага с достатъчно данни за
извършеното нарушение и самоличността му, без тази дейност да е обвързана
с формални процедури, а още по-малко с юридическото оформяне и
подписване на актове, които финализират проверката. Водещият принцип е,
че когато контролният орган разполага с достатъчно данни за извършеното
нарушение и нарушителя, той не може чрез неоправдано забавяне да извърши
нужните проверки или да състави съответните финализиращи проверката
актове (които са за вътрешна употреба и са непротивопоставими на трети
лица), напрактика да продължава в нарушение на закона установените
давностни срокове.
Действително законодателят е предоставил на администрацията два
срока- кратък (тримесечен) от откриване на нарушителя и дълъг
(едногодишен) от извършване на нарушението. Приложното поле на дългия
срок, обаче е когато следва да се извършват действия по установяване
самоличността на нарушителя, но не и когато тя е изначално известна. В
конкретния случай, за да се прецени, в кой момент е открит нарушителят
следва да се съобрази спецификата на административния състав, за който е
наказан дееца- по чл. 21, ал.1, вр. чл. 182, ал.1, т.6 ЗДвП.
Съгласно чл. 188, ал.1 ЗДвП собственикът или този, на когото е
предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него
нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за
извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното
превозно средство. Практиката по прилагане на тази норма е
безпротиворечива, като трайно се приема, че тя въвежда две самостоятелни
категории нарушители (пасивно материално правно легитимирани лица да
понесат отговорност за извършеното нарушение на режима на скоростта)-
собственика и лицето, на което МПС е предоставено. Достигна се до извод, че
отговорността на собственика е презумпционна. По силата на изричната
законодателна воля, тя представлява отклонение от общия принцип за
личната отговорност по ЗАНН. За нейното възникване е достатъчно само по
себе си установяване на нарушение с МПС, собственост на лицето, като не е
4
необходимо да се установи, че управлението реално е извършено от
собственика. Отговорността на собственика, макар и презумпционна не е
абсолютна и безусловна, като в закона е предвидена възможност за
собственика да се екскулипира, тоест да снеме отговорността от себе си, като
посочи по предвидения в закона ред действителното лице, което е
управлявало МПС.
Следва изрично да се уточни, че посочването на действителния водач е само
една правна възможност, която е предоставена единствено на усмотрението
на собственика. Предвид презумпционния характер на отговорността по чл.
188, ал.1 ЗДвП, а именно собственикът не е длъжен да посочи кой е
действителния водач, независимо дали това е той самия или трето лице и
органите на реда не са длъжни да изследват кой е бил действителния водач,
доколкото до реализиране на правото му да посочи действителния водач, по
силата на изрично въведената в закона презумпция- за нарушител и пасивно
легитимиран субект се счита самия собственик, независимо, че реалната
фактическа обстановка може да е различна.
Ето защо, се достигна до извод, че основанието за възникване на
отговорността на собственика възниква още с установяване на нарушението, а
основанието за възникване за отговорността на действителния водач,
възниква едва с посочването му по надлежния ред от собственика и то, само
ако той е избрал да се възползва от това си право.
Въз основа на различните моменти на възникване на основанията за
понасяне на административна отговорност следва и различния момент на
откриване на нарушителя по смисъла на чл. 34 ЗАНН, съгласно изложените
по-горе принципни съображения по приложението на тази норма. Ето защо, в
случай, че се ангажира отговорността на собственика, неговата самоличност
следва да се счита открита още със заснемането на регистрационния номер на
МПС.
Съвсем различно е положението, ако се ангажира отговорността на
действителния водач, който е различен от собственика. В този случай срокът
по чл. 34 ЗАНН тече от момента на попълване на декларацията по чл. 188
ЗДвП, доколкото именно от този момент личността му става известна за
контролните органи.
Така Решение № 2190 от 30.11.2020 г. по к. адм. н. д. № 2217 / 2020 г. на
XXI състав на Административен съд - П.,Решение № 2355 от 12.11.2018 г. по
5
к. адм. н. д. № 2550 / 2018 г. на XXVI състав на Административен съд – П..
Така в Решение № 67 от 13.01.2016 г. по н. д. № 3078/2015 г. на
Административен съд – П., изрично е посочено, че след като нарушителят е
известен, то акт за установяване на административно нарушение следва да
бъде съставен в продължение на три месеца от откриването му.
Приложимостта на втората хипотеза на чл. 34 ал.1 от ЗАНН, а именно
едногодишният срок от извършване на нарушението, е предпоставена само
при липса на данни у административнонаказващия орган за конкретния
нарушител. Това е така, защото законодателят е предвидил възможност за
административнонаказващия орган да положи усилия за откриване на
нарушителя. Ето защо тази втора хипотеза ще бъде приложима тогава, когато
нарушителят е открит след изтичането на посочените в първата хипотеза три
месеца. След като нарушителят е известен или установен от
административнонаказващия орган, то задължение на последния е, в рамките
на три месеца от установяването му, да състави акт въз основа, на който да
приключи законосъобразно административно наказателното производство, с
издаване на постановление и налагане на санкция. Ако този срок не е спазен
се преклудира и възможността за реализиране на административно
наказателната отговорност на нарушителя. Поради изложеното, за да спази
срока по чл. 34 ЗАНН контролния орган е следвало в три месечен срок от
заснемане на нарушението да покани собственика за за съставяне на АУАН,
респективно за деклариране на друг водач, на който да бъде съставен акт,
вместо на собственика. Пренесени на плоскостта на конкретния случай,
гореизложените принципни положения показват, че самоличността на
собственика като презумпционен нарушител е била известна на контролния
орган още със заснемането на притежаваното от него МПС на дата
01.11.2020г., тоест от тази дата същият се счита открит, същевременно, както
АУАН, така и декларацията по чл. 188 ЗДвП, в която той е посочил себе си
като водач са попълнени на една и съща дата - 7 месеца по-късно на
07.06.2021г. Налага се извод, че тримесечния срок от откриване на
нарушителя е пропуснат.
По разноските:
С оглед изхода на делото въззиваемата страна следва да бъде осъдена да
заплати на **** на жалбоподателя сторените разноски по делото в размер от
300 лева, доколкото е налице договор за правна защита и съдействие с
6
посочване, че се предоставя безплатна правна помощ.
Мотивиран от горното П.ският районен съд, 26 н. с.,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-1030-005509, издадено от
***** група към ОДМВР-П., сектор пътна полиция, с което на Н. З. Т. с ЕГН:
********** е наложена глоба в размер на 800 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 3 месеца за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР-П. да заплати на адв. Т.В. Т.,
сумата 300 лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение пред
Районен съд- П..
Решението подлежи на обжалване пред П.ски Административен съд в
14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
7