№246
гр. Хасково, 06.03.2023г.
Административен
съд – Хасково, в закрито съдебно заседание на шести март две хиляди двадесет и
трета година в състав:
Съдия: Цветомира Димитрова
като разгледа
докладваното от съдия Димитрова частно административно дело №137 по описа на
съда за 2023 година, взе предвид следното:
Предмет на
съдебното производство е жалба депозирана от Г.Д. ***, чрез пълномощник - адв. А.,
против мълчалив отказ на Изпълнителния директор на ДФЗ за възобновяване на
административното производство по Акт за установяване на публично държавно
вземане № 02-260-6500/164#3 от
08.10.2021г., издаден от Зам. изпълнителния директор на ДФЗ, на основание чл.99
от АПК.
В жалбата се
сочи, че оспорващият подал по пощата искане до ДФЗ за възобновяване на
административното производство по Акт за установяване на публично държавно
вземане № 02-260-6500/164#5 от
08.10.2021г., издаден от Зам. изпълнителния директор на ДФЗ, на основание чл.99
от АПК, въз основа на Решение № 636/07.10.2022г. по адм. дело №572/2022г. по
описа на Административен съд Хасково, влязло в законна сила на 01.11.2022г.,
което е получено от органа на 16.01.2023г., и по което Изпълнителният директор
на ДФЗ е следвало да се произнесе, съгласно чл.103 вр. чл.97, ал.1 от АПК в
14-дневен срок от постъпване на заявлението, т.е. до 30.01.2023г. Счита, че
поради това, че административният орган не се е произнесъл в този срок е налице
формиран мълчалив отказ, който подлежи на обжалване пред съда в 14-дневен срок,
считано от датата, на която изтича срокът, в който административният орган е
следвало да се произнесе, а именно до 13.01.2023г. В тази връзка намира
мълчаливият отказ за незаконосъобразен, тъй като съгласно чл.103 вр. с чл.97,
ал.1 от АПК административният орган е дължал произнесе по направеното искане за
възобновяване на административното производство, но не го е направил. Освен
това счита, че са налице всички фактически и правни основания за произнасяне от
страна на административния орган. По изложените в жалбата съображения се моли
за отмяна на обжалвания мълчалив отказ и присъждане на направените по делото
разноски.
С допълнително
представена по делото молба вх. № 1727 от 06.03.2023г. при АдмС-Хасково изрично
е посочено, че се касае за допусната очевидна техническа грешка при изписване
на АУПДВ от жалбоподателката и се иска навсякъде в административната преписка и
по делото този акт да се чете като Акт за установяване на публично държавно
вземане № 02-260-6500/164#3 от
08.10.2021г., издаден от Зам. изпълнителния директор на ДФЗ
Ответникът,
Заместник-изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“ чрез пълномощник, в
представено по делото придружително писмо излага съображения за недопустимост и
неоснователност на жалбата. Сочи, че Акт за установяване на публично държавно
вземане № 02-260-6500/164#5 от
08.10.2021г., издаден от Зам. изпълнителния директор на ДФЗ, не е влязъл в
сила, тъй като по отношение на същия е налице висящо съдебно производство,
което препятства приложението на чл.99 и чл.100 от АПК изискващи актът да не е
бил оспорен пред съда и да не е влязъл в сила.
Административен
съд Хасково, като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства, установи от фактическа страна следното:
С Акт за
установяване на публично държавно вземане № 02-260-6500/164#3 от 08.10.2021г., издаден от Зам. изпълнителния
директор на ДФЗ, по отношение на Г.Д.К. е определено за възстановяване публично
държавно вземане, представляващо недължимо платена сума по схема за обвързано
подпомагане за зеленчуци – СЗ-ДККП по заявление за подпомагане за кампания
2020, в размер на 12 502.46 лева.
Видно от
приложената по делото справка от САС „Съдебно деловодство“ посоченият акт е
обжалван от Г.Д.К. ***, където е било образувано адм. дело № 697/2022г. по
описа на съда, по което с Решение № 93/09.02.2022г. е оставена без разглеждане жалбата на Г.Д.К., в частта относно направеното искане да
се отмени като незаконосъобразен Акт за установяване на публично държавно
вземане №02-260-6500/164#3 от
08.10.2021г., издаден от зам. изпълнителниия директор на Държавен фонд
„Земеделие“ град София и производството по делото е прекратено, в тази му част.
Жалбата на Г.К., в частта относно направеното искане да се прогласи нищожност
на акта, е отхвърлена.
Недоволна от
постановеното съдебно решение, Г.Д.К. е подала касационна жалба с вх. № 1355 от
20.02.2023г. до Върховен административен съд, която е била оставена без движение с
разпореждане от 21.02.2023г.
Не се спори по
делото, че с Решение № 636/07.10.2022г., постановено по адм. дело № 572/2022г.
по описа на Административен съд Хасково, влязло в законна сила на 01.11.2022г.
по жалба от Г.Д.К. съдът е отменил Уведомително писмо изх. № 02-260-6500/2902
от 10.03.2022г., издадено от зам. изпълнителния директор на ДФ “Земеделие“ в
частта, в която са направени намаления на полагащата се на дружеството субсидия
и е оторизирана сума в размер на 0.00 лева по „Специално плащане за култура
–памук“, схема СЗ-ДККП, схема СЗ-П и в частта, в която са наложени санкции,
подлежащи на прихващания от бъдещи плащания по Специално плащане на
култура-памук, СЗ-ДККП и СЗ-П и е върнал преписката на административния орган
за ново произнасяне.
На 16.01.2023г.
от Г.Д.К. е подадено искане вх. № 02-262-6500/164#10
до Държавен фонд „Земеделие“ за възобновяване на административното производство
по Акт за установяване на публично държавно вземане № 02-260-6500/164#5 от 08.10.2021г., издаден от Зам. изпълнителния
директор на ДФЗ. В искането е посочено, че са налице основанията по чл.99 от АПК, тъй като АУПДВ предполага влязъл в сила административен акт – уведомително
писмо, с който се отказва оторизация и изплащане на съответната сума, за
неправилното изплащане на която е издаден АУПДВ. Посочено е, че с отмяната от
съда на Уведомително писмо изх. № 02-260-6500/2902 от 10.03.2022г., издадено от
зам. изпълнителния директор на ДФ “Земеделие“ е отпаднало и основанието за
издаване на АУПДВ. Изложени са съображения, че Решение № 632/07.10.2022г.,
постановено по адм. дело № 572/2022г. по описа на Административен съд Хасково е
основание за отмяна на АУПДВ, тъй като уведомителното писмо било преюдициално
по отношение на издаването на АУПДВ.
По така
депозираното искане за възобновяване на административното производство не е
налице изрично произнасяне от сезирания административен орган.
От приложеното
към настоящото дело ч. адм. дело №827/2022г. по описа на Административен съд
Хасково се установява, че на 14.07.2022г. от Г.Д.К. е депозирано до министъра на земеделието, ДФ „Земеделие” и Окръжен
прокурор - Хасково искане за възобновяване на административното производство по
Акт за установяване на публично държавно вземане №02-260-6500/164#5 от 08.10.2021г., издаден
от Зам. изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“.
Това искане
предхожда по време искането, по което се твърди, че е налице постановен
мълчалив отказ от Изпълнителния директор на ДФЗ, който е предмет на разглеждане
в настоящото производство. Така посоченото искане е заведено в ДФ“Земеделие“ на
14.07.2022г. и е заведено с вх. № 01-262-6500/164#4
и по същото не е налице изрично произнасяне от административния орган. Същото
искане е заведено в Министерство на земеделието
с рег. индекс № 70-4025 от 14.07.2022 г., и е препратено с писмо изх. №
94-1327/16.08.2022г., изготвено от гл. секретар на Министерство на земеделието
до компетентния орган - Държавен фонд „Земеделие“ /лист 114 от дело № 827/22г./.
Същото е постъпило в ДФ“З“ на 16.08.2022г. и е заведено с вх. №
02-260-2600/8773#10, като по същото не е налице изрично произнасяне от
сезирания за това орган.
Въз основа на
така установената фактическа обстановка, съдът намира жалбата за процесуално
недопустима по следните съображения:
На първо място, настоящия
съдебен състав намира, че е налице идентичност на страните и предмета на исканията отправени от
Г.Д.К. с вх. № 01-262-6500/164#4 от
14.07.2022г. по описа на Държавен фонд
„Земеделие“(препратено му с писмо изх.
№ 94-1327/16.08.2022г. на МЗ и заведено отново в ДФ“Земеделие“ с вх. № 02-260-2600/8773#10). Независимо, че по първото подадено искане с вх. №
01-262-6500/164#4 от
14.07.2022г. по описа на Държавен фонд
„Земеделие“ е посочено, че се иска възобновяване на Акт за установяване на
публично държавно вземане № 02-260-6500/164#5
от 08.10.2021г., издаден от Зам. изпълнителния директор на ДФЗ, то безспорно
видно и от депозираната по делото молба
вх. № 1727 от 06.03.2023г.се касае за допусната техническа грешка при изписване
на АУПДВ от жалбоподателката и се иска навсякъде в административната преписка и
по делото този акт да се чете като Акт за установяване на публично държавно
вземане № 02-260-6500/164#3 от
08.10.2021г., издаден от Зам. изпълнителния директор на ДФЗ, тъй като акт от
същата дата и същия номер, но с индекс 5, не е бил издаван. Това обстоятелство
не е спорно между страните, като от представеното от ответника писмо вх.№ 1421
от 21.02.2023г.и приложената към същото разпечатка от деловодната система на
ДФЗ е видно, че единствения издаден по отношение жалбоподателката АУПДВ е с №
02-260-6500/164#3 от
08.10.2021г. . Отделно от това в писмо рег. №94-1327 от 16.08.2022г. на Главния
секретар на МЗ, е описана подробно разпоредителната част на акта, чието
възобновяване се иска. Съответно не би могло да се стигне до неразбиране у страните
и конкретно на ответника относно това кой акт се е искало да се възобнови с
депозираното искане постъпило в ДФЗ с вх. № № 01-262-6500/164#4 от 14.07.2022г. и повторно препратено на фонда с
писмо постъпило на 16.08.2022г.и че това е именно АУПДВ с № 02-260-6500/164#3 от 08.10.2021г Съответно липсата на изрично
произнасяне на органа е сформирано именно по
искане за възобновяване на АУПДВ
е с № 02-260-6500/164#3 от
08.10.2021г.
Наличието на
идентичност между страните в административното производство и предмета на
исканията отправени от Г.Д.К., осъществява забраната на чл.27, ал.2, т.1 от АПК
за издаването на административен акт при наличие на
влязъл в сила административен акт със същия предмет и страни. Към подаване на искането от 16.01.2023г. не са били
налице нови обстоятелства и не са представени нови писмени доказателства, които
да обосновават възобновяване на административното производство по реда на чл.
99 от АПК.
Наличието на влязъл в сила мълчалив отказ по искане с вх. №
01-262-6500/164#4 от
14.07.2022г. по описа на Държавен фонд
„Земеделие“ (препратено от МЗ с писмо изх. № 94-1327/16.08.2022г. на МЗ и заведено отново в ДФ“Земеделие“ с вх.
№ 02-260-2600/8773#10)е било пречка
за издаването на изричен такъв по последвалото искане от 16.01.2023г., тъй като административният
орган не е имал материална компетентност да разгледа повторно искането за възобновяване и
отмяна на Акт за установяване на публично държавно
вземане №02-260-6500/164#3 от
08.10.2021г. на Зам. изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“.
Следва да се има
предвид, че административното производство
се развива в определен период от време, започващ с искане на заинтересовано
лице и приключващо с административен акт, за който законът е предвидил
определен срок за издаването му. Липсата на подобни времеви ограничения би
довело до правна несигурност, поради което съдът приема, че първоначално
започналата процедура с
първото по време отправено искане за възобновяване е приключила с постановяване на мълчалив отказ и повторно /поредно/
подаденото искане няма характер на ново такова, по
което да се дължи произнасяне от административния орган.
На следващо
място, за да е налице административен акт под формата на „мълчалив отказ”, е
необходимо да се установи по делото съществуването на искане от жалбоподателя
за издаване на акт и правно закрепено задължение на административния орган да
издаде такъв. Ако за органа не съществува такова задължение, мълчанието му по
отправено към него искане не може да бъде квалифицирано като индивидуален
административен акт под формата на „мълчалив отказ” по смисъла на чл. 58, ал. 1
от АПК. В случая безспорно е налице искане на жалбоподателя от 16.01.2023г. за
възобновяване на административното производство и отмяна на АУПДВ, по реда на чл.
99 и сл. от АПК, но липсва втората посочена предпоставка - правно закрепено
задължение за административния орган да издаде акт с исканото съдържание. За да
се инициира производство по чл. 99 и сл. от АПК, е необходимо влезлият в сила
административен акт, чиято отмяна се иска да не е бил оспорен пред съд. В
конкретния случай, по направеното оспорване е налице такъв съдебен акт,
произнасящ се по законосъобразността и правилността на АУПДВ. От
доказателствата по делото е безспорно установено, че Акт
за установяване на публично държавно вземане №02-260-6500/164#3 от 08.10.2021г. на Зам.
изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ е бил обжалван
пред съда от Г.Д.К., като жалбата й е отхвърлена с решение по адм. дело № 697/2022г.
на Административен съд Хасково, което към настоящия момент не е влязло в сила,
поради обжалването му пред Върховен административен съд. Следователно
посоченият акт не може да бъде отменен или изменен при условията на чл.99 от АПК, така както счита жалбоподателя. При това положение за администрацията не
се породило задължение да се произнесе с административен акт.
Воден от горното и на основание чл. 159, т. 1 от АПК,
Административен съд Хасково
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Г. *** подадена
чрез пълномощник адв. А., против мълчалив отказ на Изпълнителния директор на
ДФЗ за възобновяване на административното производство по Акт за установяване
на публично държавно вземане № 02-260-6500/164#3
от 08.10.2021г., издаден от Зам. изпълнителния директор на ДФЗ, на основание
чл.99 от АПК.
ПРЕКРАТЯВА производството по частно административно дело № 137/2023г. по описа на Административен съд Хасково
Определението подлежи на обжалване с частна жалба от
страните в седем дневен срок от съобщението пред ВАС.
СЪДИЯ: