Р Е Ш Е Н И Е №
112
гр. Сливен, 13.06.2022 год.
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А.
СЛИВЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публичното
заседание на шестнадесети май
през
две хиляди двадесет и втора година в състав:
Административен съдия: СЛАВ БАКАЛОВ
при секретаря Ваня Костова и с участието
на прокурора като
разгледа докладваното от съдията административно дело № 87 по описа за 2022 година, за да
се произнесе съобрази:
Производството е
административно и намира правното си основание в чл.2а, ал.2 във връзка с чл.2а, ал.3 от Наредбата за условията и реда за
извършване на оценка на въздействието върху околната среда (НУРИОВОС) във вр. с чл. 145 и сл. от АПК.
Образувано
е по жалба на „Джоди Енерджи“
ЕООД гр. Сливен против Решение № ХА-3-П/14.02.2022 г. на Директора на
Регионална инспекция по околната среда и водите – Хасково, с което на основание
чл.2а, ал.2 във връзка с чл.2а, ал.3 от Наредбата за условията и реда за
извършване на оценка на въздействието върху околната среда (НУРИОВОС) е
прекратено започнато производство по уведомление за инвестиционно предложение
за „Изграждане на фотоволтаична електроцентрала с
мощност до 50 киловата и кабелна линия за присъединяване“ в УПИ I-367, кв.16,
по плана на с. С., общ. Т., обл. Хасково с възложител
„Джоди Енерджи“ЕООД.
В
жалбата се твърди, че оспореното решение е незаконосъобразно, постановено при
съществени процесуални нарушения, както и нарушения на материалния закон.
Счита, че в случая не е налице изграждане на нова фотоволтаична
система по смисъла на посочената Заповед № РД-758/19.08.2010 г. на Министъра на
околната среда и водите. Това е довело до неправилно приложение на материалния
закон. Заявява, че административният орган не е доказал, че инвестиционното
предложение попада в обхвата на процедура по оценка на съвместимост с предмета
и целите на опазване на защитените зони по Наредбата за ОС обн.
в ДВ бр. 73/2007 г. Заявява, че тази Наредба не е упомената в мотивите на
решението. Счита, че неправилно е приложен материалния закон. Твърди, че
инвестиционното предложение въобще не попада в обхвата на т.1, буква „в“ от
Приложение 2 на ЗООС и чл.93, ал.1, т.1 от същия и не подлежи на процедура по
преценяване на необходимостта от извършване на ОВОС. Заявява, че това е довело
до противоречие между мотивите и диспозитива и
представлява основание за отмяна на решението. Моли съда да постанови решение,
с което отмени обжалваното решение.
В съдебно заседание за жалбоподателя се явява
процесуалния му представител адв. М.К., който
поддържа жалбата на посочените в нея снования. Заявява, че не се касае за нова фотоволтаична система, видно от приложена към жалбата
декларация, която имала характера на договор за достъп съгласно чл.30, ал.2 от
ЗЕВИ. Твърди, че процесния имот, върху който е разположена ФЕЦ не попада в
обхвата на Заповед № РД-758/19.08.2010 г., тъй като бил извън границите на
землището на с. С.. В Заповед № РД-758/19.08.2010 г. в т.6 били детайлизирани и
други защитени зони, които са посочени като земеделски земи, пасища, мери,
кариери, рудници и т.н. от което следвало, че се третират само неурбанизирани
територии. В този смисъл било Решение № 802/04.12.2007 г. на Министерския съвет
за приемане на Списък на защитените зони за опазване на дивите птици и на
Списък на защитените зони за опазване на природните местообитания и на дивата
флора и фауна. Считам, че не е имало никакво основание административният орган
въобще да е започвал процедура за оценка, и след като веднъж вече я започнал, е
стигнал до неправилни изводи. Прави искане за отмяна на решението и за
присъждане на направените по делото разноски.
Ответната
страна - Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите –
Хасково, в писмено становище оспорва жалбата като неоснователна по съображения
в подробна писмена защита, като претендира за отхвърлянето й и за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. Твърди, че Инвестиционно
предложение (ИП) било внесено за първи път в РИОСВ за изграждане на нова ФЕЦ и
присъединяването й с кабелна линия. На основание чл. 2а, ал. 2 във връзка с чл.
2а, ал. 3 от НУРИОВОС процедурата била прекратена след надлежно вътрешно
становище от Направление „Биоразнообразие, защитени територии и зони" към
РИОСВ Хасково. Проверката била извършена по отношение на допустимостта на
планове, програми, проекти или инвестиционни предложения спрямо режима на
дейностите в защитените зони, определен със заповедта по чл. 12, ал. 6 от ЗБР,
както и със заповедта по чл. 19, ал. 1 ЗБР и/или с план за управление, ако има
такива. След извършена надлежна проверка, ИП се оказвало недопустимо спрямо
режимите на Защитена зона BG0002021 „Сакар" обявена със Заповед № РД-758
от 19 август 2010 г. на основание чл. 12, ал. 6 във връзка с чл. 6, ал. 1, т. 3
и 4 от Закона за биологичното разнообразие и т. 1 от Решение на Министерския
съвет № 802 от 04.12.2007 г. (ДВ, бр. 107 от 2007 г.). При извършена справка с
Общинска служба по земеделие гр. Т. се установило, че съгласно баланса на
територията на с. С., общ. Т., площта на територията на с. С. била 43 947, 247
дка, която територия включва селищната и извънселищната
територия (държавна частна собственост, частна, общинска частна, смесена, на
юридически лица, стопанисвана от общината, държавна публична, общинска
публична). Съгласно справката от ОСЗ общата територия включвала: за нужди на
селско и горско стопанство, населени места, водни течения и водни площи, за
нуждите на транспорта, описани със съответния брой имоти. Имало координатен
регистър, от който било видно че няма изключения в територията на цялото
землище. В границите на защитената зона били включени всички имоти съгласно
КВС, което представлявало цялото землище на с. С. с площ 43 947,247 дка, т.е
нямало никакво изключение - цялата територия била включена в заповедта,
независимо от това какъв е имотът.
След цялостна преценка на събраните по делото
доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, съдът приема за установена
следната фактическа
обстановка:
С
Договор за покупко-продажба на недвижим имот акт № 35, том IV, дело № 546/2020г.,
вх. рег. № 938/24.11.2020 г. на СВ при РС Т., „Джоди Енерджи“ ЕООД гр. Сливен п. н. и., находящ
се в село С., общ. Т., обл. Хасково е адрес; ул.
"Р." … (о.), а именно; д. м. с площ от 2400 кв.м., представляващо,
урегулиран поземлен имот I-367, в квартал 16 по ПУП на село С., област
Хасковска, заедно с п. в това д. м.: д. м. ж. с. със застроена площ 64 кв.м. и в.
с.-г. със застроена площ 40 кв.м., заедно с всички подобрения и приращения в имота.
На
14.01.2022 г. „Джоди Енерджи“
ЕООД гр. Сливен е внесло в РИОСВ-Хасково Уведомление по смисъла на чл. 4, ал. 1
от Наредба за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху
околната среда с вх. № ПД-72/14.01.2022 г. за инвестиционното предложение за
изграждане на фотоволтаична електроцентрала с мощност
50 KW и полагане на кабел в УПИ I-367, кв. 16 по плана на с. С., общ. Т.. Към
същото са представени становище за условията и начина на присъединяване на
електрическа централа към електроразпределителната мрежа № 4485513 от 02.11.2021
г. на „Електроразпределение Юг“ ЕАД, Обяснителна записка за Фотоволтаична
централа с мощност 49,68 KWр в УПИ I-367, кв. 16 по
плана на с. С., общ. Т., застрахователна полица, нот.
акт и скица за имота. (л.12-31)
На
26.01.2022 г. е изготвено становище от гл.експерт БР в РИОСВ Хасково относно ИП
вх. № ПД-72/14.01.2022 г., в което е посочено, че е недопустимо по отношение т.
6.5. от Заповед № РД-758/19.08.2010 г. на Министъра на околната среда и водите
за обявяване на BG 0002021 „Сакар", поради забраната за изграждане на нови
ФЕЦ в защитената зона, както и че посоченият в уведомлението имот е с начина на
трайно ползване „Дворно място в УПИ " и не съответства на посочените
изключения в заповедта.
С
Решение № ХА-3-П/14.02.2022 г. на Директора на Регионална инспекция по околната
среда и водите – Хасково на основание чл.2а, ал.2 във връзка с чл.2а, ал.3 от НУРИОВОС
е прекратено започнато производство по уведомление за инвестиционно предложение
за „Изграждане на фотоволтаична електроцентрала с
мощност до 50 киловата и кабелна линия за присъединяване“ в УПИ I-367, кв.16,
по плана на с. С., общ. Т., обл. Хасково с възложител
„Джоди Енерджи“ЕООД. В
същото е посочено, че въз основа на представената от възложителя информация и
на направената справка се установило, че УПИ I - 3.67, кв. 16 в с. С., общ. Т.,
в който се предвижда изграждане на фотоволтаична
електроцентрала с мощност до 50 kW и кабелна линия за
присъединяване не попада в границите на защитени територии по смисъла на Закона
за защитените територии, но попада в обхвата на защитена зона от Екологичната
мрежа Натура 2000 - BG0002021 „Сакар" за опазване на дивите птици, обявена
със Заповед № РД- 758/19.08.2010 г. на Министъра на околната среда и водите.
При така изяснената
фактическа обстановка и след проверка на оспорвания административен акт,
съгласно разпоредбата на чл.168, ал.1 АПК, съдът прави следните правни
изводи:
Жалбата
е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна с правен интерес от
обжалването и в преклузивния срок по чл. 149, ал. 1 АПК.
Разгледана
по същество е неоснователна по следните съображения:
В
съответствие с чл. 168 АПК във връзка с чл. 142 АПК съдът проверява
законосъобразността на оспорения акт към момента на издаването му на всички основания
по чл. 146 АПК, без да се ограничава само с тези посочени от оспорващия. Необходимо
е да са налице в тяхната съвкупност всички изисквания за валидност на
административния акт, а именно: да е издаден от компетентен орган, в
изискуемата форма, при спазване на административно-производствените правила, да
не противоречи на материалноправните разпоредби и да съответства с целта на
закона.
Съгласно
чл.85 ал.1 от ЗООС екологичната оценка е задължителна за планове и програми в
областите селско стопанство, горско стопанство, рибарство, транспорт,
енергетика, управление на отпадъците, управление на водните ресурси и
промишленост, включително добив на подземни богатства, електронни съобщения,
туризъм, устройствено планиране и земеползване,
когато тези планове и програми очертават рамката за бъдещото развитие на
инвестиционни предложения по приложения № 1 и 2. В чл.92 и чл.93 от ЗООС са посочени случаите
когато задължително е необходимо провеждане на ОВОС или се преценява
необходимостта на ОВОС.
Съгласно
чл.1 от НУРИОВОС, с нея се определят условията и редът за извършване на оценка
на въздействието върху околната среда (ОВОС) на инвестиционните предложения
по чл. 81, ал. 1, т. 2 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС).
Съгласно този текст от закона оценка на въздействието върху околната среда се
извършва на инвестиционни предложения за строителство, дейности и технологии
съгласно приложения № 1 и 2. В Приложение № 2 към чл. 93, ал. 1,
т. 1 и 2 от ЗООС, в т.3 „Енергийно стопанство“ не са посочени фотоволтаичните централи.
Доколкото
обаче землището на с.С. попада в защитена зона по чл.12 ал.6 от Закона за
биологично разнообразие (ЗБР), съгласно чл. 31, ал. 1 от ЗБР планове, програми,
проекти и инвестиционни предложения, които не са непосредствено свързани или
необходими за управлението на защитените зони и които поотделно или във
взаимодействие с други планове, програми, проекти или инвестиционни предложения
могат да окажат значително отрицателно въздействие върху защитените зони, се
подлагат на оценка за съвместимостта им с предмета и целите на опазване на
съответната защитена зона. В алинея 4 на същия член е регламентирано, че за
плановете, програмите и инвестиционните предложения, попадащи в обхвата на ЗООС,
оценката по алинея 1 се извършва чрез процедура по екологична оценка, съответно
чрез процедура по оценка на въздействието върху околната среда по реда на ЗООС и
при спазване на специфичните разпоредби на ЗБР и на наредбата по чл.31а.
Според
чл. 4, ал. 1 от НУРИОВОС възложителят е длъжен да информира писмено
компетентните органи–МОСВ/РИОСВ, в най-ранния етап за своето инвестиционно
предложение, като внася уведомление по образец съгласно приложение № 5 в един
екземпляр на хартиен и електронен носител и е длъжен да осигури еднаквост на
съдържанието на хартиения и електронния носител на информацията с приложенията.
Това задължение е с оглед преценка необходимостта от извършване на ОВОС или не.
След като е сезиран с инвестиционно предложение подадено по реда на НУРИОВОС,
то административния орган е бил длъжен да се произнесе по него.
В
този смисъл дори да се приеме, че процесния ИП не попада в някое от
предложенията по приложения № 1 и 2, според чл.85, чл.92 и чл.93
от ЗООС във вр. с чл.31 ал.1 от ЗБР, министърът на
околната среда и водите или директорът на съответната РИОСВ е следвало да преценят
с решение необходимостта от екологичната оценка за предложен план и програма
или за тяхно изменение съгласно процедурата, определена с наредбата по чл. 90 или чл.101 от ЗООС. Предвид изложеното са неоснователни
възраженията на оспорващия, че за посоченото ИП не е следвало да се провежда
процедура по НУРИОВОС.
Съгласно
чл.2а ал.2 от НУРИОВОС компетентният орган прекратява процедурата по ОВОС на
всеки етап от нея, когато се потвърди от съответен компетентен орган (например басейнова дирекция, Министерството на земеделието, храните
и горите, общински органи и др.) недопустимост на инвестиционното предложение
спрямо действащи нормативни или административни актове. Изброяването на
компетентния орган не е изчерпателно, като няма пречка това да е и РИОСВ. В
случаите на прекратяване на процедурата, предвидени в наредбата, прекратяването
се извършва от компетентния орган с решение. (чл.2а ал.3 от НУРИОВОС)
В
тази връзка директорът на РИОСВ-Хасково е направил проверка за допустимост по
чл. 12, ал. 2 във връзка с чл. 2, ал. 2 от Наредба за условията и реда за
извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и
инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони (Наредбата
за ОС) и е установил, че инвестиционното предложение за изграждане на фотоволтаична електроцентрала с мощност 50KW в УПИ I - 367,
кв. 16 в с. С., общ. Т. и кабелна линия за присъединяване, не попада в
границите на защитени територии по смисъла на Закона за защитените територии,
но попада в обхвата на защитена зона от Екологичната мрежа Натура 2000 -
BG0002021 „Сакар" за опазване на дивите птици, обявена със Заповед № РД-
758/19.08.2010 г. на Министъра на околната среда и водите, съгласно която в
границите на защитената зона се забранява „изграждането на нови фотоволтаични системи и вятърни генератори за производство
на електроенергия, с изключение на тези, за които към датата на обнародване на
заповедта в "Държавен вестник" има започната процедура или са
съгласувани по реда на глава шеста от Закона за опазване на околната среда
и/или чл. 31 от Закона за биологичното разнообразие. Режимът не се прилага за
изграждане на: - фотоволтаични системи в имоти с
начин на трайно ползване според Единния класификатор на кадастъра и
съответстващите им кодове от групите "стопански дворове и производствени
бази на селското стопанство", „животновъдни комплекси и ферми", които
са свързани с електроразпределителната мрежа; - вятърни генератори, наземни,
покривни и фасадни фотоволтаични системи, използвани
като собствени източници на електрическа енергия".
Оспореното
решение на директора на РИОСВ-Хасково е постановено от надлежен орган в кръга
на неговата компетентност по чл.10, ал.2, т. 1 от ЗООС.
Съгласно
чл. 12, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата за ОС компетентният орган, в случая
директора на РИОСВ-Хасково, извършва проверка за допустимост на планове,
програми, проекти или инвестиционни предложения въз основа на документите по
чл. 10 и допълнителната информация по чл. 11, ал., 1, когато такава е поискана,
като проверката се извършва по отношение на допустимостта на планове, програми,
проекти или инвестиционни предложения спрямо режима на дейностите в защитените
зони, определен със заповедта по чл. 12, ал. 6 от ЗБР, както и със заповедта по
чл. 19, ал. 1 ЗБР и/или с план за управление, ако има такива.
От
своя страна чл. 2а, ал.2 от НУРИОВОС предвижда, че се прекратява процедурата по
ОВОС на всеки етап от нея, когато се потвърди от съответен компетентен орган
(например басейнова дирекция, Министерството на
земеделието, храните и горите, общински органи и др.) недопустимост на
инвестиционното предложение спрямо действащи нормативни или административни
актове.
За
да са налице материално правните предпоставки за прекратяване на процедурата е
необходимо да се установи недопустимостта на инвестиционното предложения спрямо
действащи нормативни или административни актове, в случая със Заповед №
РД-758/19.08.2010 г. на Министъра на околната среда и водите.
С
посочената заповед, Министърът на околната среда и водите на основание чл. 12,
ал. 6 от ЗБР в т. 1 е обявил защитена зона „Сакар" с идентификационен код
BG0002021 в землищата на изброените села, между които е и село С., общ. Т., обл. Хасково, като в т.4.25 са посочени всички имоти
съгласно Картата на възстановената собственост за землището на с.С. към
25.07.2008 г., с обща площ 43947.246 дка.
Понятието
„землище" се съдържа в редица норми, като чл. 18, ал. 1 от Закона за
административно-териториалното устройство на Република България, според който „територия
на населеното място е селищната територия, определена от строителните му
граници, и извънселищната територия, определена от
границите на землището" и § 1, т. 8 от ДР на същия закон, по смисъла на
който „землище" е съвкупността от поземлените имоти, принадлежащи към
дадено населено място, като границите на землището се идентифицират и определят
по ред, определен със закон.
На
свой ред в § 5, т. 6 от ДР на ЗУТ е посочено, че по смисъла на този закон „територия
на населено място" е селищната територия, обхваната от границите му
(строителните му граници), определени с устройствен план, без да се включва
землището.
При
анализа на цитираните разпоредби се налага извода, че законодателят прави разграничение
между селищната територия на населеното място, която се обхваща от границите му
(строителните му граници) и землището на това населено място, т. е. извънселищната територия, която се определя от границите на
землището.
Спорът
е дали територия на населено място, представлява част от землището на
населеното място или не. Отговорът на този въпрос е, че територията на
населеното място е включена в територията на землището и това следва от
определението дадено в § 1, т. 8 от ДР на ЗКИР. След като „землище" е
съвкупността от поземлените имоти, принадлежащи към дадено населено място, това
включва и поземлените имот в селищната територия по смисъла на § 5, т. 6 от ДР
на ЗУТ. Ето защо доколкото в заповедта изрично е използвано понятието
"землища" следва да се приеме, че в границите на защитената зона се
включва цялото землище на съответното населено място и наложените в т. 6
забрани се разпростират и върху селищната територия на населеното място,
определена от строителните му граници.
Действително
в т. 5 от Решение № 802 от 04.12.2007 г. на МС (ДВ бр.107 от 2007 г.) за
приемане на Списък на защитени зони за опазване на дивите птици и на Списък на
защитени зони за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна,
е посочено, че в защитените зони не се включват населените места и селищните
образувания, териториите с приет общ устройствен и/или подробен устройствен
план към датата на заповедта на министъра на околната среда и водите за
обявяване на съответната защитена зона, включително концесионните площи за
добив на полезни изкопаеми, както и териториите от първо-степенен обществен
интерес по смисъла на Закона за биологичното разнообразие. В същото време
според т.6 от това решение окончателните площи на защитените зони се определят
в заповедите им за обявяване след предоставяне от Министерството на
земеделието и продоволствието и от Министерството на регионалното развитие и
благоустройството (Агенцията по геодезия, картография и кадастър) на опис на
имотите с техните площи и координатен регистър на границите на защитените зони,
като в границите на защитените зони се включват цели имоти.
Обстоятелството, че в обхвата на Заповед №
РД-758/19.08.2010 г. на Министъра на околната среда и водите е включено цялото
землище на с.С., включително селищната територия на населеното място, се
потвърждава и от площта посочена в т.4.25 от този административен акт. Видно от
баланса по видове територии по предназначение на землището на с.С., представен
от Поземлена комисия Т., съгласно регистъра на земеделски земи, гори и земи от
ГФ (л.57), същото е с площ 43947,247 дка и включва територии за нуждите на
селско стопанство, горско стопанство, населени места, водни течения и водни
площи, и за нуждите на транспорта, които представляват 100% от землището.
Идентичността на посочените площи сочи ясно волята на административния орган
при определяне обхвата на защитената зона.
Неоснователно
е твърдението на оспорващия, че процесното ИП попада в изключенията по т.6.5 от
Заповед № РД-758/19.08.2010 г. на МОСВ, тъй като не се касаело за нова ФЕЦ, а
за съществуваща. От представената с жалбата Декларация, която замества договор
за достъп съгласно чл.30, ал.2 от ЗЕВИ на ЕРЮГ EVN. група от 19.10.2021 г.,
такъв извод не може да се направи. Тази декларация представлява едностранно
изявление на оспорващия, поради което не може да се приеме за писмено
доказателство. Данни за съществуваща ФЕЦ няма и в документацията придружаваща
ИП, включително становище за условията и начина на присъединяване на
електрическа централа към електроразпределителната мрежа № 4485513 от
02.11.2021 г. на „Електроразпределение Юг“ ЕАД и Обяснителна записка за Фотоволтаична централа с мощност 49,68 KWр
в УПИ I-367, кв. 16 по плана на с. С., общ. Т.. Не се установи и имота, в който
е предвидено изграждане на ФЕЦ, да е с начин на трайно ползване според Единния
класификатор на кадастъра и съответстващите им кодове от групите „стопански
дворове и производствени бази на селското стопанство", ,,животновъдни
комплекси и ферми", които са свързани с електроразпределителната мрежа или
да е предназначено да бъде използван като собствен източник на електрическа
енергия.
Предвид
горепосоченото съдът приема, че са осъществени нормативните изисквания за
прекратяване на започналата процедура по НУРИОВОС, поради което оспореното
решение е правилно и обосновано. Предвид изложеното жалбата следва да бъде
отхвърлена.
При
този изход на делото е неоснователно искането за присъждане на разноски от жалбоподателя.
Неоснователно е и искането на ответника за юрисконсултско
възнаграждение, тъй като в производството не е бил представляван от
юрисконсулт.
Водим от
горните мотиви и на основание чл.
172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Джоди Енерджи“ ЕООД със седалище и адрес на управление: гр. С.,
улица „Т.", № …, ЕИК: ********* против Решение № ХА-3-П/14.02.2022 г. на
Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите – Хасково, като
неоснователна.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба чрез Административен съд Сливен пред Върховен административен
съд в 14 - дневен срок от съобщението до страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: