РЕШЕНИЕ
№
гр.София, 11.09.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16 състав, в публичното съдебно заседание на седемнадесети юни през
две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА
МАВРОВА
при участието на секретаря Александрина Пашова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 14912 по описа за 2017 г. по описа на СГС, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е образувано по
искова молба от „В.“ ЕООД срещу „А.“ ЕАД, по искове с правно
основание чл. 108 ЗС, чл. 59 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, както и евентуален иск с правно
основание чл. 57, ал. 2 ЗЗД.
Ищецът „В.“ ЕООД
моли да бъде установено, че е собственик на следното оборудване и осъждане на ответника за
предаване владението върху същото: ОВиК инсталация - чилър Carrier 12U511122, модел
30GX-358-AO502-PEE. Излага
твърдения в исковата молба, че е собственик на
описаното оборудване въз основа на договор за покупко-продажба на оборудване от
15.11.2012 г. и приемо-предавателен протокол от същата дата, неразделна част от
договора. Сочи, че по силата на чл. 1 от посочения договор, е придобил
процесната вещ (чилър) и оборудване към нея, за продажната цена от 100 000
лв. (без ДДС) от праводателя „Д.П.“
ЕООД, като
за извършената продажба била
издадена фактура № 282/30.11.2012 г.
Излага твърдения, че към
момента на придобиването на вещта, същата се е намирала в кинокомплекс в
търговски комплекс „С.Ц.– София“, като се използвала от наемателя на
кинокомплекса – „С.“ ЕООД. Последният, от своя страна, бил предишният
собственик на процесната вещ, от който праводателят на ищеца „Д.П.“ ЕООД
придобил собствеността върху чилъра съгласно фактура № 535/29.06.2012 г. Сочи, че и към настоящия
момент вещта се намира в същия кинокомплекс и се владее от ответника - собственик на кинокомплекса. Поддържа, че през
2013 г. ответникът проявил интерес за закупуване на процесното оборудване, на
който ищецът отговорил с подадена оферта, на която не получил отговор.
Ищецът твърди, че
многократно е разговарял и канил ответника да заплати, предаде или осигури
достъп до процесното оборудване, но без резултат. С покана от 17.05.2013 г.
ищецът за пореден път отправил покана за осигуряване на достъп до оборудването
и оказване на необходимото съдействие, за да може същото да бъде демонтирано и
прибрано от ищеца за конкретна дата и час (31.05.2013 г., 11.00 ч.). На
посочените дата и час, ответникът не само не осигурил достъп, но и го
възпрепятствал. Излага, че и към настоящия момент ответникът не е върнал оборудването, като по този начин го
лишава от възможността да го ползва и владее.
С оглед на гореизложеното
моли съда да осъди „А.“ ЕАД да му предаде владението върху описаното
оборудване, както и да заплати сума в размер на 1 000 лв., представляваща
обезщетение за претърпените от ищеца вреди в резултат на невъзможността му да
използва притежаваните от него вещи в периода 15.11.2012 г. до датата на
предаването им, ведно със законната лихва върху претендираното обезщетение от
датата на подаване на исковата молба (15.11.2017 г.) до окончателното му
заплащане, както и разноските в настоящото производство. В условията на
евентуалност и при установяване, че процесните вещи са погинали или негодни за
употреба по предназначение, моли съда да осъди ответника да заплати сумата от 120 000 лв.,
представляваща тяхната равностойност, мораторна лихва върху главницата за
периода 15.11.2014 г. – 15.11.2017 г. и законна лихва от датата на подаване на
исковата молба до окончателното плащане.
Ответникът „А.“ ЕАД е депозирал отговор на исковата молба, с който
излага доводи за недопустимост и неоснователност на исковите претенции. Твърди,
че е собственик на сградата и съответно – на изградената в нея ОВиК инсталация
в развлекателен комплекс „Парк Център“ (с предишно наименование „С.Ц.София“).
Сочи, че съгласно Счетоводния амортизационен план на ответното дружество,
всички водоохлаждащи агрегати (т.нар. „чилъри“), ведно с климатичните камери
Carrier, са станали собственост на „А.“ ЕАД още през 2006 г., която е годината
на издаване на разрешение за ползване и годината на откриване на търговския
център за посетители. Същото се потвърждавало и от извадка от счетоводните
вписвания на дружеството-ответник, която удостоверявала придобиването на
процесната вещ (водоохлаждащ агрегат 30GX358 на 22.03.2006 г.) близо 6 години
преди посочената дата на придобиване от ищеца.
Сочи, че на 23.02.2005 г. „С.“ ООД (който впоследствие се влива в
„А.“ ЕАД) сключва договор за изпълнение по част „Отопление, вентилация и
климатизация“ с „Т.– МПЗ“ ООД, по силата на който „С.“ ООД възлага на
изпълнителя „Т.– МПЗ“ ООД да извърши доставка на съоръжения и СМР в Търговския
център. Доставката била извършена, а изпълнителят на 07.02.2006 г. приложил
декларация за съответствие на доставените продукти. От горното следвало, че
ОВиК инсталацията на Търговския център е единна, т.е. всички отделни устройства
в нейния състав са съществени и неделими елементи, а доставката и монтажът им
са възложени по поръчка на ответника при изграждането на Търговския център.
Поддържа, че е придобил процесното оборудване през 2006 г., когато същото е
било монтирано в Търговския център, като оттогава повече от 10 години го владее
необезпокоявано, явно и непрекъснато. Счита, че дори да се приеме, че
оборудването не е придобито от „А.“ ЕАД при неговия монтаж, то същото е
придобито чрез давностно владение.
Ответникът
уточнява, че част от ОВиК инсталацията, вкл. и т.нар „чилъри“, се намира на
покрива на сградата и от началото на експлоатацията на сградата – се притежава
и ползва единствено от „А.“ ЕАД. Сочи, че ищецът никога не е упражнявал
фактическа власт върху въпросната част от инсталацията, а праводателите му са
имали единствено договорни (наемни) правоотношения с ответника, като никога не
са се легитимирали като собственици. В договора за наем от 18.01.2006 г. със „С.“
ООД било уговорено, че трайно прикрепените вещи към наетия обект остават
собственост на наемодателя от момента на техния монтаж. След прекратяване на
договора за наем със „С.“ ООД, страните подписали приемо-предавателен протокол
от 24.01.2013 г., който удостоверявал предаване на държането на търговски обект
„Е2-Кинокомплекс“ на наемодателя - „А.“ ЕАД. Същият протокол съдържал подробно
описание на всички кинозали и обслужващи помещения, а описаният в исковата
молба „чилър“ не присъствал в описанието. С оглед на горното, оспорва
твърдението на ищеца, че процесното оборудване се е намирало в помещението,
наемано от „С.“ ООД. Договорът за наем със „С.“ ООД бил прекратен по взаимно
съгласие, а всички трайно прикрепени инсталации, уреди и съоръжения не можели
да бъдат отстранени от наемателя, тъй като по силата на договора за наем са
собственост на наемодателя. Следователно, ищецът нямало как да придобие
собствеността дори на движима вещ – част от ОВиК системата, тъй като би
придобил от несобственик.
Оспорва
твърденията на ищеца, че „А.“ ЕАД е отправяло оферти за закупуване на
процесното оборудване. Твърди, че ищецът и дружествата-праводатели „Д.П.“ ЕООД
и „С.“ ООД са свързани лица по смисъла на Търговския закон и знанието им за
собствеността върху оборудването се предполага. Претендира сторените разноски в
настоящото производство, включително за адвокатско възнаграждение.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
По делото е представена покана
от „С.“ ООД и „В.“ ЕООД, адресирана до „А.“ ЕАД (без данни за получаването й),
в което е обективирана покана, за осигуряване на достъп и съдействие за
демонтиране на оборудване, а именно чилър Carrier 12U511122, модел 30GX-358-AO502-PEE.
Представена е фактура №
********** от 29.06.2012 г., с получател „Д.П.“ ЕООД и доставчик „С.“ ООД, на
стойност 291200.40 лв. с ДДС, за ОВИК инсталация - чилър.
С договор за покупко –
продажба от 15.11.2012 г., сключен „Д.П.“ ЕООД, в качеството на продавач, и „В.“
ЕООД, в качеството на купувач, „В.“ ЕООД закупува оборудване ОВИК инсталация –
чилър Carrier 12U511122,
модел 30GX-358-AO502-PEE,
срещу заплащане на продажната цена в размер на 100000 лв. без ДДС, платима в
срок до 30.11.2012 г. Представена е фактура от 30.11.2012 г. за сумата от 120000 лв. с ДДС, с получател „В.“ЕООД
и доставчик „Д.П.“ ЕООД, както и приемо - предавателен протокол от 15.11.2012
г.
Като доказателства по делото
са приети счетоводен амортизационен план на „А.“ ЕАД за 2018 г., извадка от хронологията
счетоводните записвания от 2006 г. на „А.“ ЕАД, в която като ДМА е посочен
водоохлаждащ агрегат 3030GX-358, с цена в размер на 230417 лв., както и решение от 05.05.2006
г. на Софийски градски съд, за вливане на „С.“ ЕООД в „А.“ ЕАД.
На 23.02.2005 г. е сключен договор
за изпълнение по част „Отопление, вентилация и климатизация“ между „С.“ ООД,
като възложител и „Т.- МЗП“ ООД, като изпълнител, по силата на който
изпълнителят приема да изпълни възмездно по утвърдени технически и работни
проекти за обект „Търговски и развлекателен комплекс с две нива подземни
паркинги и трафопост в УПИ VІ кв. 3, м. Южен парк“ – ІІ част“, гр. София,
състоящ се от блок А, Б, В и Г, доставка на съоръжения и СМР част отопление,
вентилация и климатизация“. В приложение № 1 към договора фигурира водоохлаждащ
агрегат Carrier 30GX-358.
С договор за наем между „С.“
ООД и „С.“ ООД от 18.01.2006 г., „С.“ ООД отдава под наем търговски обект,
находящ се в Търговски и развлекателен комплекс „С.Ц.София“, изграждащ се в УПИ
VІ от кв. ІІІ по плана на гр. София, местността „Южен парк – ІІ ч.“
На 24.01.2013 г. е подписан приемо
– предавателен протокол между „А.“ ЕАД, в качеството на наемодател и „С.“ ООД,
в качеството на наемател, за предаване на търговски обект № Е2 – Кинокомплекс,
находящ се в Търговски и развлекателен комплекс „С.Ц.София“.
Съгласно заключението на
изслушаната по делото техническа експертиза, вещото лице, след посещение в
сградата на „ПАРК ЦЕНТЪР” на бул.”******, е установило, че в сградата действа
климатична инсталация, проектирана от колектив с ръководител арх. И.И.през 2006
г. Климатичните камери са монтирани на всеки етаж, захранването им със
студоносител - вода се извършва от три едновременно действащи чилъра: Carrier модел 30GX - 358 - 1 брой и Carrier модел 30RB -522-2 броя. През период 03.2006 г.
- 12.2018 г., видно от приложените протокол за инвентаризация от 27.01.2012 г.
в сградата и Счетоводен амортизационен план на „А.”ЕАД, чилър с описаните по-
горе данни е бил наличен.
Процесният водоохлаждащ
агрегат е наличен, монтиран е на покрива на сградата и е действащ съвместно с
другите 2 броя агрегата. Монтиран е върху виброустойчив фундамент на покрива
със здрава изолация на местата, на които е необходимо, изпарителите и другите
елементи са с почистени повърхности, видимите гарнитури са в добро състояние.
Съоръжението е с размери 8.74 м - дължина, 2.25 м - ширина и 2.30 м - височина,
теглото на установен и зареден чилър е приблизително 9000 кг. В съдебно
заседание вещото лице Т.К. пояснява, че чилърът обслужва климатичната
инсталация и не работи самостоятелно, като демонтажът на подобно съоръжение ще
продължи с месеци и ще наруши изолацията на покрива. Агрегатът е действащ, от
2006 г. до момента, без прекъсване. Чилърът се ползва по предназначение със
съответстващо обслужване. По оценка на вещото лице, стойността на оборудването
към 15.11.2012 г. е в размер на 135 623.89 лв. с ДДС. Месечната наемна
цена е в размер на 2 825.50 лв.
Свидетелят Т.Д.К.сочи,
че работи във фирма, която осигурява техническа поддръжка на „Парк Център
София“, като на чилъра са правени неколкократно през годините ремонти, които се
заплащат от „Аурига“.
Свидетелката Р.К.Я.заявява,
че през 2013 г. заедно с Х.Д.– управител на „В.“ е посетила „Сити Център“ , за
предаване на оборудване, което не се е осъществил.
В тежест на ищеца по
предявените искове е да докаже, че е собственик на процесната вещ. След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира, че не е установено
по безспорен начин, че именно ищецът „В.“ ЕООД е собственик на процесната вещ: ОВиК инсталация – чилър
Carrier 12U511122, модел 30GX-358-AO502-PEE. Обратното, съдът намира, че ответникът „А.“
ЕАД е придобил собствеността върху климатичната система, част от която е и
процесния чилър, въз основа на сключения на 23.02.2005 г. договор за изпълнение по част „Отопление,
вентилация и климатизация“ между „С.“ ООД (впоследствие преобразувано чрез
вливане в „А.“ ЕАД), като възложител и „Т.- МЗП“ ООД. В подкрепа на този извод
е и извършеното заприходяване на процесния чилър , като ДМА в счетоводните
регистри на ответника през 2006 г.
Изложеното
обуславя отхвърляне на иска за установяване на собствеността и предаване на
владението на процесната вещ, както и за заплащане на обезщетение за претърпените от ищеца
вреди в резултат на невъзможността му да използва собствената вещ, в размер
на наемната цена. По тези съображения е
неосновател и евентуалния иск за заплащане на равностойността на вещта, още
повече че чилърът съществува и е действащ, съгласно заключението на
техническата експертиза.
Относно
разноските
При
този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, в полза на ответника
следва да бъдат присъдени сторените разноски за възнаграждение за адвокат в
размер на 7110 лв., което не е прекомерно, защото не надвишава минималния
размер по НМРАВ, по обективно съединените искове, предмет на настоящето
производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения
иск от „В.“ ЕООД, ЕИК *******, съд. адрес ***,
адв. Д.Д., срещу „А.“ ЕАД, ЕИК *******, съд. адрес ***, адв. Д.Д., по чл. 108
ЗС, за установяване че е собственик и предаване на владението на следното
оборудване: ОВиК инсталация –
чилър Carrier 12U511122, модел 30GX-358-AO502-PEE, както и кумулативно
съединения иск по чл. 59 ЗЗД, за заплащане от ответника на сумата в размер на 1 000
лв., представляваща обезщетение за претърпените от ищеца вреди в резултат на
невъзможността му да използва вещта, в периода 15.11.2012 г. до датата на предаването,
ведно със законната лихва върху обезщетението от датата на подаване на исковата
молба до окончателното му заплащане
ОТХВЪРЛЯ предявения евентуален иск от „В.“
ЕООД, ЕИК ******* срещу „А.“ ЕАД, ЕИК *******, по чл. 57, ал.
2 ЗЗД, за заплащане на сумата от 120 000 лв., представляваща
равностойност на
процесното оборудване, ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба
до окончателното плащане,
както и сумата от 1000 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за периода
15.11.2014 г. – 15.11.2017 г.
ОСЪЖДА В.“ ЕООД, ЕИК *******, да заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на „А.“ ЕАД, ЕИК *******, сумата от
7110 лв., представляваща разноски за възнаграждение за адвокат.
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд, в двуседмичен
срок от връчването му.
СЪДИЯ: