№ 19
гр. Берковица, 17.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕРКОВИЦА, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ЮЛИТА Н. ГЕОРГИЕВА-
ТРИФОНОВА
при участието на секретаря НИНА ЛЮБ. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ЮЛИТА Н. ГЕОРГИЕВА-ТРИФОНОВА
Административно наказателно дело № 20241610200284 по описа за 2024
година
Производството е по реда на чл. 59, ал. 1 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 24-0370-000050/16.09.2024 г. на
ВПД Началник РУ в ОДМВР Монтана РУ Вършец, упълномощен със Заповед
№ 8121з-1632/ 02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи на Д. М. М.,
ЕГН ********** от град София, ж.к. ....................., за нарушение на член 103
от ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 200,00 лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 3 месеца.
Недоволен от така издаденото наказателно постановление М. обжалва
същото и моли съда да го отмени изцяло като неправилно и
незаконосъобразно. Твърди, че не е извършил посоченото в АУАН и НП
нарушение. Не е управлявал на посочената дата и място МПС, поради което и
не е осъществил както от обективна, така и от субективна страна нарушение
по смисъла на чл. 103 от ЗДвП и неправилно е ангажирана административно
наказателната му отговорност. Навежда допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, довели до нарушаване правото му на защита.
В съдебно заседание не се явява и не се представлява. Въззивникът не е
открит на посочения в жалбата адрес в град София, който е и единствения
известен по делото адрес, от който М. се е отклонил и не е уведомил съда за
това.
Въззиваемата страна– ВПД Началник РУ в ОДМВР Монтана, РУ
1
Вършец, упълномощен със Заповед № 8121з-1632/ 02.12.2021 г. на
Министъра на вътрешните работи, не изпраща представител. В писмото,
с което е изпратена жалбата моли съда да бъде уведомен писмено за резултата
от делото.
Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и
гласни доказателства, доводите на страните и посочените в жалбата
основания, намира за установено следното: На 25.08.2024 г. в 15:50 часа в с.
Долно Озирово, на ул. „П.“, с посока на движение от с. Стояново към гр.
Вършец, управлява МПС- товарен автомобил марка „.... с полски peг. номер
RZ 94369, като при опит за спиране на водача, същият щом забелязва
полицейските служители спира рязко и променя посоката си на движение.
Същият е последван със светлинен и звуков сигнал. Когато забеляза, че го
следват, водачът не отбива в дясно на пътното платно, а рязко увеличава
скоростта си на движение и навлиза по черен път, в посока към местността
Лозята в землището на гр. Вършец. Същият изоставя автомобила си и се
отправя пеша в посока към гр. Вършец. След няколко минути е установен в
близост до изоставеното МПС, в лек автомобил „... „с peг. номер ..........,
собственост на Г.Й.Г., с ЕГН **********, като пътник в МПС-то.
Предвид на това за административно нарушение, както следва: "При
подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът на пътно превозно
средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за движение
или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да
изпълнява неговите указания."- чл. 103 от ЗДвП на основание чл. 175, ал. 1, т.
4 от ЗДвП му е наложено административно наказание - глоба в размер на 200
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца.
Поводът за санкциониране е извършването на явно нарушение на ЗДвП.
Въз основа на съставения АУАН серия GA № 1420304 от 25.08.2024 год., е
започнало административно наказателно производство, в резултат на което,
административнонаказващият орган е счел, че нарушението е доказано,
поради което е издал атакуваното наказателно постановление.
АУАН е подписан от Д. М. без възражения и му е връчен на 25.08.2024 г.
Въззивникът не е възразил и пред Началника на РУ Вършец в
законоустановения 7- дневен срок по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена, въз
основа както на писмени, така и на гласни доказателства, събрани в хода на
въззивното производство.
Разпитани като свидетели по делото, след предупреждение за
отговорността по чл. 290 от НК, са редовно призованите свидетели на
административно наказващия орган- служители на РУ Вършец- Н. Д. Н. и Д.
А. П.. Същите били наряд на установъчен пункт в с. Долно Озирово, общ.
Вършец и в това им качество станали очевидци на нарушението. От
показанията им се установява по несъмнен и безспорен начин изложената в
АУАН и НП фактическа обстановка. Безспорно се установява, че на
2
посочените в акта и НП място, дата и час жалбодателят е управлявал товарен
автомобил с полска регистрация. Безспорно се установява, че жалбодателят
при подаден сигнал за спиране от контролния орган, не се е подчинил.
Безспорно се установява, че М. вместо да спре, е увеличил рязко скоростта си
на движение, навлязъл е по черен път и е изоставил автомобила си.
Съдът приема за обективни и кредитира показанията на посочените
свидетели, тъй като същите са очевидци на деянието, показанията им са в
логическа последователност, правдоподобни са и взаимно допълващи се и се
потвърждават от приложените по делото писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав
счита, че жалбата е допустима: подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН в
съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен
интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване, а разгледана по
същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен
състав счита, че обжалваното наказателно постановление отговаря на
изискванията на процесуалния закон. Съгласно
Заповед № 8121з-515/ 14.05.2018 година на Министъра на вътрешните
работи, актосъставителят по делото е оправомощен да съставя актове за
установяване на административни нарушения по ЗДвП. НП е издадено от
компетентно длъжностно лице, оправомощено по реда на Заповед № 8121з-
1632/ 02.12.2021 година на Министъра на вътрешните работи.
Административнонаказателното производство е образувано със
съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване на
нарушителя, респективно 1-годишен срок от неизпълнението на правното
задължение.
От своя страна обжалваното наказателното постановление е постановено
в 6 – месечния преклузивен срок. Ето защо са спазени всички срокове,
визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно законосъобразното
ангажиране на административнонаказателната отговорност на
жалбоподателяот формална страна.
При извършената проверка, съдът служебно констатира, че от
административнонаказващия орган са съобразени императивните изисквания
при издаването на двата административни акта относно техните
задължителни реквизити , съгласно разпоредбите на чл. 42, 43, ал. 5, чл. 57 и
чл. 58, ал. 1 ЗАНН. Спазени са всички задължителни реквизити необходими за
законосъобразното ангажиране на предвидена в ЗАНН
административнонакзателна отговорност на виновното лице.
Въззивният съд намира жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА,
поради следните съображения: В настоящия случай се касае за извършено
нарушение по смисъла на член 103 от ЗДвП, въвеждащ задължението за
водача на ППС, при подаден сигнал за спиране от контролните органи, да спре
плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от
3
представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите
указания. Тоест за осъществяването на нарушение по чл. 103 от ЗДвП следва
да е налице подаден своевременен и ясен сигнал за спиране от контролен
орган, който да е предназначен за конкретен водач на ППС, като въпреки
възприетия сигнал водачът да не е изпълнил задълженията си, установени в
цитираната разпоредба. Съгласно чл. 170, ал. 3 от ЗДвП, при спиране на пътно
превозно средство за проверка или
оказване на съдействие служителят от органите за контрол подава
своевременно ясен сигнал със стоп палка. Униформен полицай може да спира
пътните превозни средства и чрез подаване на сигнал само с ръка. Сигнал за
спиране може да бъде подаден и от движещ се полицейски автомобил или
мотоциклет. В конкретния случай от установената фактическа обстановка
безспорно се установи, че е бил налице подаден ясен и разбираем сигнал под
формата на устно разпореждане първоначално, а в последствие чрез светлинен
и звуков сигнал. Водачът М. е възприел подадените му сигнали да спре.
Същият въпреки това не е изпълнил разпореждането на служителите на МВР
и е продължил движението си по черен път с намерението да се укрие. С това
си действие настоящият съдебен състав намира, че жалбоподателят е
осъществил от обективна страна вмененото му нарушение. От субективна
страна нарушението е извършено виновно – при пряк умисъл. Водачът е
съзнавал своето задължение да спре след подадените сигнали от
представителите на контролния орган, но въпреки това е продължил своето
движение с управляваното МПС.
Не е налице маловажен случай с оглед разпоредбата на член 189з от
ЗДвП.
Санкционната разпоредба на чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, от своя страна,
предвижда наказание лишаване от право да управлява моторно превозно
средство за срок от 1 до 6 месеца и глоба от 50 до 200 лв. за водач, който
откаже да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на
движението. В конкретния случай на водача Д. М. М. е наложена глоба в
размер на 200 лева, както и лишаване от правоуправление за срок от 3 месеца.
Т.е. при индивидуализиране на наказанието АНО е определил глобата в
максимален размер, а лишаването от правоуправление е в средния диапазон.
Видно от атакуваното наказателно постановление АНО не се мотивирал,
какви обстоятелства обуславят налагането на административно наказание
различно от предвидения за това минимум, но е видно и също така че
административно наказаният разполага само с 22 контролни точки, от което
може да бъде направен извод, че М. е системен нарушител на ЗДвП.
Настоящият съд намира, че АНО е спазил задължението си за
законосъобразно индивидуализиране размера на наложената санкция, поради
което същата следва да бъде потвърдена и за двете кумулативно предвидени
санкции. Законосъобразността на санкцията според настоящият съд се
определя и от обстоятелството, че извършеното нарушение е типично за
нарушенията по член 103 от ЗДвП, но в случая се характеризира със
4
специфични особености от фактическа страна, които да налагат налагане на
санкция в определения от АНО размер.
В хода на производството разноски не са претендирани, поради което не
се дължат.
Предвид гореизложените мотиви и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН
Районен съд – Берковица
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно Наказателно
постановление № 24-0370-000050/ 16.09.2024 г. на ВПД Началник РУ в
ОДМВР Монтана РУ Вършец, с което на Д. М. М., ЕГН ********** от град
София, ж.к. ....................., за нарушение на чл. 103 от ЗДвП и на основание чл.
175, ал.1, т. 4 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 200,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3
месеца.
Решението подлежи на касационно обжалване пред АС-Монтана в 14-
дневен срок от съобщението на страните.
Съдия при Районен съд – Берковица: _______________________
5