Решение по дело №9497/2018 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 2374
Дата: 7 октомври 2019 г. (в сила от 11 май 2021 г.)
Съдия: Моника Гарабед Яханаджиян
Дело: 20182120109497
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 27 декември 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

  2374                                   07.10.2019 година                           гр.Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Бургаският районен съд                                         ХХI граждански състав

На двадесети септември                          две хиляди и деветнадесета година

в публично заседание, в следния състав:

 

                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: Моника Яханаджиян                                                                

 

при секретар Кина Киркова,

като изслуша докладваното от съдия М.Яханаджиян

гражданско дело №9497/2018 г., за да се произнесе взе в предвид следното:   

 

Производството по делото е образувано по повод исковата молба на „Гардън Бийч“ ООД-в ликвидация, ЕИК ..................., седалище и адрес на управление в ......................, представлявано от ликвидатора М.Д.Д., ЕГН **********, адрес за връчване на книжа и съобщения в ...................., чрез адв.Г.Д., против И.П.Г., ЕГН ********** с адрес *** и Н.П.Г., ЕГН **********, с адрес ***, и двамата със съдебен адрес ***С., с искане съдът да ги осъди да върнат на „Гардън Бийч“ ООД владението върху апартамент №....., представляващ самостоятелен обект с идентификатор ...................., при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж - обект с идентификатор .................. и обект с идентификатор ................., на второ ниво - обект с идентификатор .................. и обект с идентификатор ................, и над обекта – обект с идентификатор .................., ведно със съответния  процент ид.ч. от правото на строеж върху недвижимия имот, в който е построена сградата, представляващ поземлен имот с идентификатор ............... по кадастрастралната карта на гр.Ч., Б. област, одоберна със Заповед №РД-18-12/24.04.2007 г. на ИД на АК, находящ се в м.“А.Ч.“ в землището на гр.Ч..

Твърди се в исковата молба, че считано от 21.08.2008 г., ищцовото дружество упражнява фактическа власт върху гореописания имот, като владението му не е било установено по насилствен начин и до датата на отнемането му не е било прекъсвано или смущавано. Твърди се още, че за имота има съставен н.а. за покупко-продажба №...., т...., рег.№......, д.№.../...... г. на нотариус с рег.№246 на НК и район на действие РС-Бургас, поправен с н.а. за поправка на н.а. за продажба на недвижим имот №....., т......, рег.№......., д.№...../....... г. на нотариус с рег.№246 на НК и район на действие РС-Бургас, по който продажната цена не е била заплатена на продавача, поради което и владението върху имота никога не е преминавало върху купувача, а ищецът го е държал като свой. Твърди се, че на 05.07.2018 г., ответниците И.Г. и Н.Г. влезли насилствено в апартамент №....., като разбили ключалката му, за което има подаден сигнал до ОД МВР Бургас, РУ-Созопол. Ищецът счита, че с тези си действия ответниците са му отнели фактическата власт върху горепосочения имот, поради което и отправя искане съдът да постанови решение, с което да осъди ответниците да му върнат владението върху апартамент №...., отнето му по описания в исковата молба начин.

В подкрепа на иска са ангажирани доказателства, претендират се разноски.

В своя съвместен писмен отговор, депозиран по реда и в срока по чл.131 от ГПК, ответниците излагат доводи за недопустимост на иска поради липса на активна и пасивна процесуална легитимация. В условията на евентуалност считат иска за неоснователен поради липса на доказателства за упражнена от страна на ищеца фактическа власт върху имота, като на подробно изложени аргументи се иска отхвърлянето му. Ангажират се доказателства, претендират се разноски.

Правната квалификация на предявения иск е по чл.76 от ЗС.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното:

Между страните не се спори, че собственик на недвижимия имот - апартамент №..., представляващ самостоятелен обект с идентификатор ............., при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж: обект с идентификатор ................. и обект с идентификатор ................, на второ ниво:обект с идентификатор ............... и обект с идентификатор ............. и над обекта – обект с идентификатор ............., ведно със съответния  процент ид.ч. от правото на строеж върху недвижимия имот, в който е построена сградата, представляващ поземлен имот с идентификатор .............. по кадастрастралната карта на гр.Ч., Б. област, одоберна със Заповед №РД-18-12/24.04.2007 г. на ИД на АК, находящ се в м.“А.Ч.“ в землището на гр.Ч., е Е.К., както и че собствеността върху този имот е била прехвърлена от ищеца с договор за покупко-продажба, обективиран в н.а. за продажба на недвижим имот №...., т......, рег.№....., д.№..../........... г., поправен с н.а. за поправка на н.а. за продажба на недвижим имот №...., т....., рег.№......, д.№...../.......... г., и двата на нотариус с рег.№246 на НК и район на действие РС-Бургас, и двата приети като доказателства по делото.

Между страните не се спори и по това, че на 05.07.2018 г., ответниците са установили фактическа власт върху процесния апартамент №....., за който факт свидетелства и Р.В., от показанията на която става ясно и това, че имотът е бил менажиран от фирмата й, а ответниците са влезли в него с ключар. В същия смисъл са и приетия като доказателство договор от 05.04.2018 г., сключен между „Гардън Бийч“ ООД-в ликвидация и „РДС-16 Тур Транс“ ЕООД и материалите от подадения до ОД МВР Бургас, РУ Созопол, сигнал, приети като доказателства по делото.

По делото е прието като доказателство и нотариално заверено пълномощно, от съдържанието на което се установяват правата, с които ответниците са били упълномощени от Е.К., в качеството му на собственик на горепосочения имот.

При така установените по делото факти, съдът достигна до следните правни изводи:

Изложените от ищеца факти, в тяхната съвкупност мотивират съда да квалифицира предявения от ищеца иск като такъв по чл.76 от ЗС, който за разлика от иска по чл.75 от ЗС, защитава както владението, така и държането на недвижимия имот без значение времето, през което е продължило конкретното фактическо състояние. Достатъчно е тяхното установяване за момента на нарушението по насилствен или скрит начин.

Съгласно разпоредбата на чл.76 от ЗС, владелецът или държателят, на когото е отнета чрез насилие или по скрит начин движима или недвижима вещ може в 6-месечен срок да иска връщането от лицето, което я е отнело.

Анализът на цитираната норма сочи, че предмет на доказване в производството е факта на упражняване на фактическа власт от страна на ищеца и факта на нарушението й от страна на ответниците. Доколкото искът е предявен в рамките на преклузивния шестмесечен срок, считано от датата на твърдяното нарушение – 05.07.2018 г., при депозирана искова молба на 27.12.2018 г., срещу лицата, за които се твърди, че са отнели владението, то същият се явява допустим, поради което и възраженията на ответниците в насока липса на пасивна процесуална легитимация, не се възприемат от съда за основателни. Неоснователни са и възраженията на ответника за липса на активна процесуална легитимация на ищеца, тъй като при иска по чл.76 от ЗС е без значение на какво основание почива владението или държането и дали същите са правомерни или не, а за владението - дали е добросъвестно или не. В хипотезата на чл.76 от ЗС не се изисква владението или държането да е продължило определен период от време, достатъчно е тяхното установяване, макар и само за един момент, поради което и защитата по чл.76 от ЗС може да бъде предоставена срещу всеки, чието поведение се квалифицира по посочения в закона начин, включително и срещу съсобственик и съвладелец.

В настоящия казус ищецът счита себе си за владелец на процесния имот, считано от 21.01.2008 г., когато е издаден акта за приемане на конструкция. Събраният по делото доказателствен материал обаче безпротиворечиво сочи, че същият има качеството на държател на имота и това е така, тъй като със сключване на договора за покупко-продажба от 14.04.2009 г., собствеността върху имота е прехвърлена на купувача и същият е придобил правомощията на собственика в пълен обем, включително правото да владее, ползва и се разпорежда с продадената му вещ. Доколкото чл.187 от ЗЗД задължава продавача да предаде на купувача продадената вещ в състоянието, в което се е намирала по време на продажбата, заедно с плодовете оттогава, а продавачът не изпълни това задължение и остане в имота, то същият има качеството на негов държател - чл.68, ал.2 от ЗС. Следователно, непредаването на владението по действителен договор по чл.183 от ЗЗД, в каквато насока са твърденията на ищеца в исковата му молба, води до извод, че същият е държател на имота, още повече, че по делото не се събраха и доказателства ищецът да е манифестирал и противопоставил на новия собственик промяна в намерението, с което държи имота, а като такава не може да бъде прието сключването на договора от 05.04.2018 г. с „РДС-16 Тур Транс” ЕООД, тъй като нито се твърди, нито се доказа това фактическо действие да е достигнало до знанието на собственика-купувач на имота, т.е. манифистирането на собственическо отношение към вещта пред трети лица, както и простото служене с нея, не са достатъчни. Това е така, тъй като владението не може да бъде съмнително, а то е такова, винаги когато не може да се определи със сигурност дали владелецът упражнява фактическата власт или дали има намерение да държи имота като свой, нито да се упражнява тайно по отношение на този, на когото се противопоставя, тъй като последният не може да се защити.

Изложеното мотивира съдът да приеме, че към 05.07.2018 г. ищецът е бил държател на имота, а промяната в намерението му да превърне държането във владение, чрез сключване на ненаименования договор от 05.04.2018 г., не е намерила външна изява поради липсата на твърдения и доказателства в насока, че е станала достояние на собственика.

Съгласно трайната съдебна практика, отнемане по скрит начин е налице, когато е извършено по начин или време, които правят трудно възприемането му от владелеца или държателя, а по насилствен, тогава, когато спрямо владелеца или държателя е упражнено физическо или психическо насилие, в резултат на което последният е бил принуден да преустанови фактическата власт върху имота, като двете хипотези са взаимно изключващи се /Решение №340/28.04.2009 г. по гр.д.№5754/2007 г. на ВКС, IV-то ГО/.

Изложеното обосновава като извод, че искът е неоснователен, тъй като смяната на ключалката на апартамент №.... от страна на ответниците в присъствие на свидетелката В., чрез която ищецът като държател на имота се счита за уведомен, не е нито скрит, нито насилствен спрямо него начин на отнемане, поради което и искът следва да се отхвърли.

С оглед изхода на делото, на основание чл.78, ал.2 от ГПК в тежест на ищеца следва да се възложат направените от ответника И.П.Г. разноски за адвокат в размер на 800,00 лева.

Мотивиран от горното и на основание чл.235 от ГПК, Бургаският районен съд

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ иска на „Гардън Бийч“ ООД-в ликвидация, ЕИК ................., седалище и адрес на управление в ...................., представлявано от ликвидатора М.Д.Д., ЕГН **********, адрес за връчване на книжа и съобщения в ............, чрез адв.Г.Д., против И.П.Г., ЕГН ********** с адрес *** и Н.П.Г., ЕГН **********, с адрес ***, и двамата със съдебен адрес ***С., за осъждането им да върнат на „Гардън Бийч“ ООД владението върху апартамент №...., представляващ самостоятелен обект с идентификатор ...................., при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж: обект с идентификатор .................... и обект с идентификатор:................, на второ ниво:обект с идентификатор ................. и окебкт с идентификатор ............... и над обекта – обект с идентификатор ...................., ведно със съответния  процент ид.ч. от правото на строеж върху недвижимия имот, в който е построена сградата, представляващ поземлен имот с идентификатор .................. по кадастрастралната карта на гр.Ч., Б. област, одоберна със Заповед №РД-18-12/24.04.2007 г. на ИД на АК, находящ се в м.“А.Ч.“ в землището на гр.Ч., като неоснователен.

ОСЪЖДА „Гардън Бийч“ ООД-в ликвидация, ЕИК .............., седалище и адрес на управление в ..............., ет.партер, представлявано от ликвидатора М.Д.Д., ЕГН **********, адрес за връчване на книжа и съобщения в .................., чрез адв.Г.Д., ДА ЗАПЛАТИ на И.П.Г., ЕГН ********** с адрес ***, съдебен адрес ***С., сумата от 800,00 лева (осемстотин лева), представляваща разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението му на страните.

                        

 РАЙОНЕН СЪДИЯ:   / п /

          Вярно с оригинала

          Ж. С.