РЕШЕНИЕ
№ 53 / 11.3.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДЕВНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, в публично съдебно заседание на 12.02.2020г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ : ДИМИТЪР
ВАСИЛЕВ
при
секретаря Антоанета Станева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 1238/2019г.
по описа на съда, на основание данните по делото и закона, за да се произнесе,
съобрази:
Предявени
са искове с основание чл. 439 ГПК от А.Б.Г., ЕГН **********, чрез проц. представител
адв. Д. Е. против З.И.Й., ЕГН **********, за приемане за установено в
отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от
7 419 лв. по влязла в сила присъда по НОХД 453/2017г. на РС Девня, за
събирането на която е образувано изп. дело №782 по описа на ЧСИ ***за 2019г.
поради прихващане и сумата от 6 649, 78 лв лихва върху предходната сума за
период 20.09.2010г. – 04.07.2019г. поради
изтекла давност.
В исковата молба се излага, че с влязла в сила
присъда по НОХД №453/2017г. на РС Девня ищецът е осъден да заплати на ***сумата
от 7 419 лв обещетение за причинени
имуществени вреди от извършено престъпление
по чл.206 , ал.1 вр. чл. 26, ал.1 НК
със законната лихва от датата на последното увреждане 20.09.2010г. Сумата
представлява част от стойността по фактура №417/14.09.2010г. с издател ***и
получател ***. *** било длъжник на ***по
вземания, за които бил издаден изпълнителен лист по гр. д. №3332/2012г. на РС
Добрич и образувано изп. дело №219/2015г. по описа на ЧСИ ***, като вземанията
по този изп. лист на РС Добрич включвали и вземането по процесната фактура
№417/14.09.2010г. След влизане на присъдата по НОХД №453/2017г.
на РС Девня в сила било сключено споразумение между ***и ищеца вземането по
фактура №417/14.09.2010г. да се прихване, като се намали дълга по изп. дело
№219/2015г. по описа на ЧСИ *** със задължението на ищеца към *** за заплащане на сумата, за която е издадена
фактурата. ***е депозирало изявление за прихващане за сумата от 7419 лв по изп.
дело №219/2015г. по описа на ЧСИ ***, подписано и от ищеца с възражение за
изтекла погасителна давност за законната лихва върху сумата от 7419 лв и с
искане за преизчисление размера на дълга след прихващането. Изявлението за
прихващане било връчено на 27.06.2019г. На 06.08.2019г. ищецът получил ПДИ по
изп. д. №782/2019г. на ЧСИ ***за същото
вземане по издаден изп. лист по НОХД №453/2017г. на РС Девня за вземането по
фактура №417/14.09.2010г. На същата дата
- 06.08.2019г., ищецът получил и призовка за принудително изпълнение с
посочен взискател ответника по делото, конституиран въз основа на договор за
цесия от 21.06.2019г, за който ищецът не е бил уведомяван. Отделно прави възражение
за изтекла погасителна давност за претендираната законна лихва върху сумата
7419 лева от 20.09.2010г.
Ответната страна е депозирала отговор на
исковата молба чрез проц. представител адв. Е С. от ВАК. Намира исковете за
допустими, но неоснователни. Излага, че вземанията по издаден изп. лист по НОХД №453/2017г. на РС Девня и това вземане по издаден изпълнителен лист по
гр. д. №3332/2012г. на РС Добрич и образувано изп. дело №219/2015г. по описа на
ЧСИ *** са различни по размер, страни и правопораждащи факти, поради което няма
как да бъде извършено прихващане. Вземанията не са насрещни, не е налице
съгласие на кредитора, каквото закона изисква за прихващане със вземане,
породено от умишлено непозволено деяние. Твърди, че сключената спогодба между
ищеца и ***е нищожна като заобикаляща закона.Твърди, че липсват доказателства
ищецът да е извършил реално плащане на дължимата от него сума на ***кредитор на
неговия кредитор ***. Излага, че за извършената цесия ищецът е бил уведомен
чрез връчването й от нотариус ***на 24.06.2019г. Излага , че от датата влизане
в сила на присъдата по НОХД
№453/2017г. на РС Девня – 21.05.2019г., започва да тече петгодишна
погасителна давност, която не е изтекла към датата на направеното възражение,
обективирано в молба от 03.06.2019г. по изп. д. на ЧСИ Данова и към датата на
образуване изп. дело при ЧСИ Янкова - 20.06.2019г. Счита, че с оглед предприетите действия по НОХД №453/17 г. и датата на влизането
на присъдата в сила е прекъсната давноста на вземането, като от датата на
влизане на присъдата в сила е започнала да тече нова пет годишна давност.
И двете страни представят писмени
доказателства, изискани са материалите по изп. д. №782 /2019г. на по описа на
ЧСИ Д. Янкова и материалите по изп. дело №219/2015г. по описа на ЧСИ ***.
В производството ищецът следваше да докаже
наличието на предпоставките за извършено материално възражение за прихващане -
наличие на две еднородни вземания, които са ликвидни и изискуеми и отправяне на
едностранно възражение до ответника за извършване на прихващането. Представени по делото са изпълнителен лист, издаден по НОХД №453/2017г.
по описа на РС Девня в полза на ***
против А.Б.Г. за заплащане на сумата от 7419 лв, представляваща
обещетение за причинени имуществени вреди от извършено престъпление ведно със
законната лихва върху главницата от датата на непозволеното увреждане –
20.09.2010г, и вземане по изпълнителен лист по ч. гр. д. №3332/2012г. по описа на
РС Добрич в полза на ***против *** за заплащане на сумата от 11 914, 49 лв
неплатено възнаграждание по сключен между страните договор за превоз, от която
сума 5918,47 лв по фактура №417/14.09.2010г.
ведно със законната лихва върху главницата от 26.09.20201г., сумата от 2081, 22
лв обещетение за забавено плащане за период от падежа на съотв. фактура до
25.07.2012г. и разноски по делото. Представена е извънсъдебна спогодба,
сключена между ищеца и представител на ***от 03.06.2019г. за прихващане на част
от вземането по изпълнителния лист по ч.
гр. д. №3332/2012г. на РС Добрич, по който е образувано изп. дело
№219/2015г. по описа на ЧСИ ***с район
на действие ОС Варна, включващо и вземането по фактура №417/14.09.2010г., чиято
стойност дължи ищеца на *** съгласно
присъда по НОХД №453/2017г. на РС Девня. Представено е писмено изявление за
прихващане на вземането по фактура №417/14.09.2010г. в размер на 7419 лв,
подписано от представител на ***и ищеца, адресирано до *** в което е обективирано и възражение за
изтекла погасителна давност от ищеца по отношение на законната лихва върху
сумата в размер 7419 лв. Изявлението за
прихващане е връчено на *** чрез ЧСИ ***.
С договор за цесия от 21.06.2019г. *** прехвърля на ответника З.И.Й. вземането си
против ищеца А.Б.Г., за което е издаден изпълнителен лист по НОХД №453/2017г.
на РС Девня. Уведомлението за извършената цесия от цедента не е връчено
надлежно на ищеца – същото е връчено на съсед – домоуправител на
24.06.2019г. видно от приложена разписка
на л. 64 от материалите по настоящето дело. Доколкото обаче уведомлението за
извършената цесия е връчено на ищеца ведно с отговора на исковата молба по
настоящето дело, към който е приложено ведно с други писмени доказателства
съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК същото представлява надлежно съобщаване
на цесията и поражда действие за ответника длъжник. Основният спорен въпрос
между страните е може ли да се извърши и
извършено ли е прихващане на двете процесни вземания в производството по изп.
д. №219/2015г. на ЧСИ ***. Съдът намира отговора на въпроса за отрицателен. Видно
от граматическото тълкуване на съдържанието на двата изпълнителни листа касае
се за две отделни вземания с различни страни и различни основания. След като
липсва идентичност относно активен и пасивен субект по компенсацията и предвид
различието в правопораждащите факти относно двете вземания, то така направеното
в изпълнителното производство прихващане не е валидно и няма как да доведе до
погасяване на главното вземане. Различие има и в размера на вземането, с което
се иска прихващане, тъй като видно от представеното копие на изпълнителен
лист от 08.01.2015г. по ч. гр. д.
№3332/2012г. на РС Добрич същият е издаден за по – малка по размер сума от
тази, с която се иска прихващане – за сумата от
5918,47 лв по фактура №417/14.09.2010г. Също тъй като главницата от 7419
лв е присъдена за умишлено непозволено деяние съгласно чл.105 ЗЗД прихващане не
може да се извърши без съгласие на кредитора ***. Последният след връчване от
служител на ЧСИ ***на изявлението за прихващане изрично с пимена молба чрез
пълномощник адв. С. - пълномощно на л.
135 от материалите по изп. д. №219/2015г.
по описа на ЧСИ ***с район на действие ОС Варна, е възразил против така направеното прихващане
–л. 438 от материалите по изп. д. № №219/2015г.
по описа на ЧСИ ***с район на действие ОС Варна. На следващо място в
изпълнителното производство съдебният изпълнител не разполага с компетентност
да извършва или зачита изявления на страните за извършено прихващане, още
повече при спор между страните дали са налице предпоставките за осъществяване
на прихващането, както и да извършва преценка дали е налице погасяване на вземането поради давност, освен
при уважен предявен от длъжника иск по чл.439 ГПК. По отношение направеното
възражение за изтекла погасителна давност за сумата от 66649, 78 лв лихва върху
главницата от 7419 лв за период от 20.09.2010г. до 04.07.2019г. погасителната
давност за вземането от непозволено увреждане е започнала да тече от деня на деликта,
като от този момент длъжникът е в забава. За казуса обаче по НОХД №453/2017г.
на РС Девня е бил предявен за разглеждане в наказателното производство
граждански иск от пострадалия за причинените от деянието имуществени вреди на
18.01.2018г., като съгласно ТР 5/2005г. на ОСГК и ОСТК на ВКС това
обстоятелство е основание за спиране на погасителната давност по смисъла на
чл.116 б. “Б “ ЗЗД След влизане в сила на
осъдителната присъда, влючително и в гражданската й част на 21.05.2019г.
е започнала да тече нова петтодишна давност съгласно разпоредбата на чл.117,
ал.2 ЗЗД. С влизане на присъдата в сила,
включително и в гражданската й част, същата става стабилен акт и за ищеца е
преклудирана възможността да оспорва вземанията по гражданската й част относно
факти и обстоятелства за погасяване на вземането, които е могъл да заяви в
процеса, поради което иска му се явява недопустим за сумата от 6558,37 лв лихва
за периода 20.09.2010г. до 20.05.2019г. / размерът на лихвата е изчислен с
общодостъпен интернет калкулатор balans.bg/. От датата 21.05.2019г. до датата 03.06.2019г. на направеното
възражение от ищеца, обективирано в молбата, съдържаща изявление за прихващане
по изп. д. 219/2015г. на ЧСИ ***и до датата на предявяне на исковата молба, по която
е образувано настоящето дело, не е изтекла
погасителна давност по чл.111, б В от ЗЗД, вземането от лихви не е
погасено, същото е дължимо и подлежи на принудително изпълнение, с оглед което
иска на ищеца за остатъка от сумата в размер на 91,41 лв за период
21.05.2019г. – 04.07.2019г. се явява
неоснователен.
С оглед изхода на спора разноски се дължат в
полза на ответника. По повод направеното възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на ответника съдът като отчите лисата на особена правна и
фктическа сложност на делото при материален
интерес от 14068, 78 лева намира, че
дължимото
се адвокатско възнаграждение следва да бъде намалено до минималното
възнаграждение по Наредба №1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения в размер на 952,06 лв., поради което следва да бъде присъдено
възнаграждение в този размер.
Мотивиран
от изложеното съдът
РЕШИ
ОТХВЪРЛЯ
предявения от А.Б.Г., ЕГН **********, против З.И.Й., ЕГН **********, иск с
правно основание чл.439 ГПК за приемане за установено в отношенията между
страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от 7 419 лева / седем
хиляди четиристотин и деветнадесет лева / по влязла в сила присъда по НОХД
453/2017г. на РС Девня, за събирането на която е образувано изп. дело №782 по
описа на ЧСИ ***за 2019г. поради погасяване на вземането чрез извършено
прихващане с вземане на ***против ***, ******, по фактура
№417/14.09.2010г. в размер на 7419 лева
ОТХВЪРЛЯ
предявения от А.Б.Г., ЕГН **********, против З.И.Й. , ЕГН **********, иск с
правно основание чл.439 ГПК за приемане за установено в отношенията между
страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от 91,41 лева / деветдесет и
един лева и 41 стотинки/ лихва върху сумата от 7 419 лв. по влязла в сила
присъда по НОХД 453/2017г. на РС Девня за период 21.05.2019г. – 04.07.2019г.,
като ПРЕКРАТЯВА производството по предявения от А.Б.Г., ЕГН **********, против З.И.Й.
, ЕГН **********, иск с правно основание чл.439 ГПК за приемане за установено в
отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от 6558,37 лева
/ шест хиляди петстотин петдесет и осем лева и 37 стотинки/ лихва върху сумата
от 7 419 лв. по влязла в сила присъда по НОХД 453/2017г. на РС Девня за период
20.09.2010г. – 20.05.2019г.
ОСЪЖДА
А.Б.Г., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ НА З.И.Й. , ЕГН **********,*** , сумата
от 975,06 лева / деветстотин седемдесет и пет лева и 06 стотинки / ,
представляваща сторени разноски по делото на основание чл. 78, ал.3 от ГПК .
В частта, с която съдът прекратява
производството по делото РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред
Варненски окръжен съд в седмичен срок от връчването му на страните, а в
останалата част подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:................