№ 22932
гр. София, 15.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Р.Г.Б.
при участието на секретаря Ц.Б.Т.
като разгледа докладваното от Р.Г.Б. Гражданско дело № 20241110177652 по
описа за 2024 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове за установяване на вземането на
ищеца с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79 ЗЗД и чл. 422
ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът “Т.С.” ЕАД твърди, че на 15.08.2024г. е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение против Е. К. М. за сумата 889,09 лева, представляваща цена на топлинна
енергия, доставена в обект, намиращ се в ***********************, за периода м. май
2021г.- м. април 2023г., сумата 128,27 лева, представляваща обезщетение за забава върху
главницата за цена на топлинна енергия, за периода 15.09.2022г.- 02.08.2024г.; сумата 39,26
лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода м. ноември 2021г.-
м. април 2023г., сумата 8,06 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата за цена на услугата дялово разпределение за периода
15.01.2022г.- 02.08.2024г.
Въз основа на подаденото заявление пред Софийски районен съд е образувано ч.гр. дело
№ 49027/ 2024г. по описа на Софийски районен съд, по което била издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 12.09.2024г. След постъпило
възражение по реда на чл. 414 ГПК от ответниците са предявени установителни искове за
вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение.
Ищецът “Т.С.” ЕАД извежда субективните си права при твърдения, че между страните
съществува облигационно отношение, възникнало с ответницата, въз основа на договор за
продажба на топлинна енергия при Общи условия (ОУ), чийто клаузи, съгласно чл. 150 ЗЕ са
обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Същият поддържа,
1
че съгласно тези ОУ през периода м. май 2021г.- м. април 2023г. е доставил на ответницата
топлинна енергия в недвижим имот, представляващ апартамент, намиращ се в
***********************, като купувачът не бил заплатил дължимата цена, формирана на
база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово
разпределение. Ищецът сочи, че през процесния период действат Общите условия за
продажба на топлинна енергия „Т.С.” АД на потребители за битови нужди в гр.София,
одобрени с решение от 2016г., в сила от 10.07.2016г. Твърди, че съгласно посочените ОУ
купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45- дневен срок, като
ответницата не изпълнила задължението си да плати цената на доставената топлинна
енергия. Ищецът също така сочи, че етажните собственици в процесната сграда, в която се
намира имотът на ответницата, били сключили договор за извършване на услугата за дялово
разпределение с дружество, осъществяващо услугата дялово разпределение.
Според чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ сумите за топлинна енергия били начислявани от ищеца по
прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период били изготвени
изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в
сградата на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с
разпоредбите на Наредба № 16- 334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването.
При изложените фактически твърдения, ищецът моли съда да постанови решение, с което
да признае за установено по отношение на Е. К. М. за сумата 889,09 лева, представляваща
цена на топлинна енергия, доставена в имот, с адрес: *****************************, за
периода от 01.06.2021г. до 30.04.2023г., ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 15.08.2024г., до
окончателното плащане на сумата, сумата 128,27 лева, представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва за периода от 15.09.2022г. до 02.08.2024г., сумата 39,26
лева, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от
01.11.2021г. до 30.04.2023г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение15.08.2024г., до окончателното плащане на
сумата, сумата 8,06 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва
за периода от 15.01.2022г. до 02.08.2024г., за което е издадена заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК от 12.09.2024г. по ч.гр. дело № 49027/ 2024г. по описа на Софийски районен съд,
170 състав.
В срока и реда по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника, в който е
изразено становище за неоснователност на исковете. Ответникът оспорва, че между страните
е възникнало облигационно правоотношение, както и, че Общите условия на ищеца
обвързват ответника. Същият сочи, че в случая не са спазени изискванията за избор на
лице, осъществяващо услугата дялово разпоределение. Оспорва решението за избор на
дружество, извършващо услугата дялово разпределение.
В отговора се навеждат доводи, с които се оспорва количеството доставена топлинна
енергия и изправността на СТИ.
Ответникът релевира възражение за погасителна давност.
2
В обобщение, ответникът счита предявените искове за неоснователни и моли да бъде
постановено решение, с което същите да бъдат отхвърлени.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
Видно от представения н.а. № 145/ 23.04.2021г., т. II, рег. № 5047, дело № 306/ 2021г.
ответнолът е придобил правото на собственост върху недвижим имот, представляващ
апартамент № 29, с административен адрес: ****************************. Установява се,
че със заявление- декларация от 14.05.2021г. ответникът е изразил желание да бъде открита
партида за процесния имот.
Установява се, че етажните собственици в сграда в режим на етажна собственост, с адрес:
***********************, са възложили извършването на услугата дялово разпределение
на "Т.С." ЕООД.
Видно от издадената от ищеца обща фактура № **********/ 31.07.2022 за отчетен период
01.06.2021г.- 30.04.2022г. за процесният имот е начислена топлинна енергия в размер на
сумата 651,90 лева. От представената обща фактура № **********/ 31.07.2023г. се
установява, че за отчетен период 01.05.2022г.- 30.04.2023г. за процесният имот е начислена
топлинна енергия в размер на сумата 413,53 лева.
Относно количеството доставена топлинна енергия в имота през процесния период пред
първоинстанционния съд е изслушана съдебно- техническа експертиза (СТЕ), съгласно
заключението на която през процесния период абонатните станции на входа са две. Те са
авоматични, с пластинчати топлообменници и мощност. Общият топломер се отчита по
електронен път в 0 часа на първо число на месеца. Технологичните разходи са за сметка на
доставчика на топлинна енергия. За отчетния период 2021г.- 2022г. ответникът не е осигурил
достъп за отчет на ИРРО. За процесния период 2022г.- 2023г. ответникът е осигурил достъп
за отчет на уредите за дялово разпределение и главният отчет е подписан. В имота има три
броя радиатора с три ИРРО, за които през периода без достъп до ИРРО е начислена
топлинна енергия по максимален специфичен разход на сградата (МСРС). За процесния
имот е начислена топлинна енергия за БГВ на база показанията на един водомера за топла
вода в имота. През периода, през който не е осигурен достъп за отчет на водомера,
количеството топлинна енергия за БГВ е начислено на база “брой лица”, с разходна норма
140 литра/ денонощие за един потребител, като количеството топлинна енергия е изчислено
за един потребител.
Съгласно заключението на вещото лице през процесния период за имота е начислена
топлинна енергия за отопление, БГВ и сградна инсталация. Стойността на доставеното
количество топлинна енергия за периода м. юни 2021г.- м. април 2023г. е в размер на сумата
1189,22 лева. Стойността на доставеното количество топлинна енергия за периода м. август
2021г.- м. април 2023г. е в размер на сумата 1137,61 лева.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
3
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 153 ЗЕ вр. чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД:
При съобразяване на изложените от страните фактически обстоятелства, следва че в
тежест на ищеца е да докаже пълно и главно по делото наличието на облигационно
правоотношение с ответника, възникнало по силата на сключен договор за продажба на
топлинна енергия, съгласно който в рамките на процесния период е доставил в
притежавания от ответника недвижим имот топлинна енергия, поради което за ответника е
възникнало задължение за заплащане на уговорената продажна цена. По отношение на
претендираното вземане за услугата за дялово разпределение в тежест на ищеца е да докаже
правното основание, поради което същото следва да му бъде заплатено, както и стойността
на претендираното вземане.
При доказване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да докаже
правоизключващите/ правопогасяващите отговорността му факти.
Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано
от законодателя в специалния Закон за енергетиката (ЗЕ), като договорно правоотношение,
произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и
водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за
действителност, а форма за доказване. Страните по договора за продажба на топлинна
енергия, сключен при публично известни условия са регламентирани в разпоредбите на чл.
150 ЗЕ, чл. 153 ЗЕ. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба
на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди,
какъвто е и "битовият клиент", който според легалното определение в т. 2а от § 1 ДР ЗЕ,
публикувана в ДВ, бр. 54 от 17.07.2012г., е клиент, който купува енергия за собствени
битови нужди.
Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към
топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се
извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29- чл. 36 Наредба № 16- 334
от 06.04.2007г. за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право
на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от
законодателя в нормата на чл. 153 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди,
дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното
предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично
известни общи условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата,
собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните
клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от
КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си
качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие с предмет- доставка на топлинна енергия за битови нужди
(чл. 153 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. В т.см. са и задължителните
4
разяснения, дадени в Тълкувателно решение от 17.05.2018 г. на ВКС по т. д. № 2/2017 г.,
ОСГК, т.1. Конкретиката на случая сочи, че ответникът е придобил правото на собственост
чрез правна сделка- продажба. В случая е спазена предвидената в разпоредбата на чл. 18
ЗЗД форма за действителност- нотариален акт, което обуславя извод, че е настъпил до
транслативния вещноправен ефект на договора. Следователно ответникът е придобил
правото на собственост върху процесния недвижим имот.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени
от КЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват
най- малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо
изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). В случая несъмнено
е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били
публикувани. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането
в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в
съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има данни, че ответникът е
упражнил правото си на възражение срещу Общите условия. Поради изложеното, съдът
приема, че между страните е възникнало облигационни правоотношение, възникнало въз
основа на договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди, с включените в него
права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия, за периода м. 06.2021г.- м.
04.2023г.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда- етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната
енергия за отопление на сграда- етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона
топлинната енергия за отопление на имотите в сграда- етажна собственост, при прилагане на
дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията
на топломерите в отделните имоти, като в случая етажните собственици на процесната
сграда са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на
топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на
третото лице- помагач “Т.С.” ЕООД.
Във връзка с възраженията на ответника следва да се посочи следното:
Договорът е сключен от представител на етажните собственици, упълномощен с взето на
ОС, като не се твърди ответникът да е обжалвал решението на общото събрание по
предвидения ред, още повече, че за сключването на договора не е необходимо единодушно
решение на етажните собственици. Ето защо, възникналото между третото лице-помагач и
етажните собственици правоотношение е обвързало ответникът в качеството му на титуляр
5
на вещното право на ползване. В чл. 4, ал. 1 от Правилника за управлението, реда и надзора
в етажната собственост /в редакцията и изм. - ДВ, бр.76/ 1978 год., действал към сключване
на договора/ изрично е предвидено правомощие на общото събрание да решава въпроси,
свързани с ползването на общите части от сградата. Обстоятелството дали ответникът е дал
съгласие за сключването на такъв договор (или изрично се е противопоставил) не води до
извода, че не е налице редовно проведено общо събрание. А и законността на взетото
решение не може да бъде изследвано в рамките на настоящото производство. Ако
ответникът оспорва редовността на проведеното общо събрание за е съществувал друг ред за
защита, а именно чрез атакуване на решението с конститутивен иск пред съответния съд по
реда на ПУРНЕС. Предвид липсата на изрична отмяна на решението на ОС, следва да се
приеме, че сключения с дружеството, осъществяващо дялово разпределение договор
обвързва и ответника, доколкото се установява, че същият е потребител на топлинна
енергия, както и че притежават индивидуален обект в процесната сграда. Аргумент в тази
насока е и нормата на § 68 от ПЗР на ЗЕЕЕ (отм.), съгласно която заварените към момента на
влизане в сила на закона потребители на топлинна енергия в сгради- етажна собственост са
длъжни да окомплектоват имотите си със средства за отчитане на дялово потребление. От
изложеното е видно, че задължението касае всички заварени потребители, като изборът за
начина на разпределение, включително и избора на търговеца, който ще извършва
измерването на потреблението, е предоставено на мнозинството на етажните собственици.
Поради изложеното, правата и задълженията по договора са възникнали директно в
правната сфера на представлявания и ответникът е обвързан от правоотношението.
Възприемането на противното не е и в интерес на ответниците, доколкото се установи, че
последните са били потребител на топлинна енергия и не сочи друга ФДР да е извършвала
тази услуга (в който случай би следвало да се начисляват суми на максимална мощност).
Количеството доставена топлинна енергия се установява от заключението на назначената
СТЕ, което съдът кредитира изцяло.
Към посочената по-горе сума следва да се добави съответна част от дължимите годишни
такси за извършваната услуга за дялово разпределение, които съобразно разпоредбите на чл.
22, ал. 2 и чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № Е- РД- 04- 1 от 12.03.2020г. за
топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите условия на договорите между „Т.С.” ЕАД и
търговец за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия между
потребителите в сграда- етажна собственост се заплащат от потребителите на топлинна
енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги
на дружествата за дялово разпределение. Според чл. 139 от ЗЕ разпределението на топлинна
енергия в сградата- етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение.
Задължението е възложено на топлопреносното предприятие, което съгласно чл. 139, ал. 2
ЗЕ извършва дялово разпределение на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане
на лице, вписано в публичен регистър по чл. 139а ЗЕ. В нормата на чл. 22 Общите условия
(от 2016г.), приложими за процесния период, е посочено, че дялово разпределение се
извършва възмездно чрез възлагане на търговец, избран от клиента, като клиентът заплаща
6
на продавача стойността за услугата "дялово разпределение". Начинът, по който се формира
стойността на услугата за дялово разпределение, е регламентиран в чл. 36, ал. 1 от ОУ.
Съгласно посочената разпоредба клиентите заплащат цена на услугата дялово
разпределение, извършвана от избран от клиентите търговец, като стойността се формира
от: цена за обслужване на партидата на клиент и цена на отчитане на един уред за дялово
разпределение. Редът и начинът на заплащане на услугата се определя от продавача,
съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово разпределение и се обявява по
подходящ начин на клиентите. От представения договор, сключен между ищеца и ТЛП
страните са договорили, че цената на услугата дялово разпределение се заплаща от ищеца.
Изложеното обуславя извод, че ищецът се легитимира като носител на правото да получи
стойността на извършваната услуга дялово разпределение.
При съвкупна преценка на събрания по делото доказателствен материал съдът намира, че
услугата "дялово разпределение на топлинна енергия" е била действително осъществена.
При извод за основателност на иска, следва да бъде извършена преценка на релевираното
възражение за изтекла погасителна давност по отношение на част от претендираните
вземания. Съгласно задължителните тълкувателни разяснения, дадени с Тълкувателно
решение № 3/ 18.05.2012г. по тълк. дело № 3/2011г. на ВКС, ОСГТК, следва че задълженията
на потребителите на предоставяните от топлофикационните дружества стоки и услуги са за
изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт-
договор, чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а
размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с
еднакъв или различен размер, поради което същите се погасяват с изтичането на тригодишен
давностен срок - арг. чл. 111, б. „в“ ЗЗД, както и лихвите за забава. В конкретния случай се
претендира цена на топлинна енергия за периода м. юни 2021г.- м. април 2023г. Искът е
предявен на 15.08.2024г., към която дата давността се счита прекъсната, като в периода
13.03.2020г.- 20.05.2020г. същият е спрял да тече на основание чл. 3, т. 2 от Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13 март 2020г., и за преодоляване на последиците, във връзка с § 13
от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето (обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г.).
По отношение на предявените вземания са приложими новоприетите Общи условия на
ищеца, одобрени с Решение № 0У-1/ 27.06.2016г. на КЕВР, като съгласно чл. 33, ал. 1 от тях
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Следователно, задълженията задължението за заплащане на цена на топлинна енергия,
доставена през м. май 2021г. е станало изискуемо през м. юли 2021г., поради което същото е
погасено по давност. В случая не е приложимо посоченото спиране на давността, тъй като
вземането на ищеца е възникнало след периода 13.03.2020г.- 20.05.2020г.
В обобщение, исковете за заплащане на цена на топлинна енергия и цена на услугата
дялово разпределение за периода м. май 2021г.- м. април 2023г. са основателни и следва да
7
бъдат уважени.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 86 ЗЗД.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да
докаже възникването на главен дълг и изпадането на длъжника в забава- уговорен падеж за
плащане на цената на доставена топлинна енергия, респ. датата на публикуване на общите
фактури, както и отправена и получена от ответника покана за заплащане на таксата за
дялово разпределение.
За процесния период са приложими Общите условия, одобрени с решение № ОУ
01/27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 33, ал. 2 от тези ОУ клиентите са длъжни да плащат
месечните вноски в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Следователно при действието на горепосочените Общи условия задълженията за заплащане
на стойността на доставената топлинна енергия възникват като срочни по аргумент на чл.
84, ал. 1 ЗЗД, от което следва извода че не е нужно кредиторът да отправя покана за
изпълнение до длъжника, тъй като длъжникът изпада в забава с изтичане на срока за
изпълнение (срокът кани). Съгласно чл. 33, ал. 4 продавачът начислява обезщетение за
забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са
заплатени в срока по ал. 2. Видно от фактура **********/ 31.07.2022 за отчетен период
01.06.2021г.- 30.04.2022г. за отчетен период м. юни 2021г.-м. април 2022г., падежът на
задължението е настъпил на 14.09.2022г., задължението по фактура № **********/
31.07.2023г., за отчетен период м. май 2022г.- м. април 2023г., е станало изискуемо, считано
от 14.09.2023г. Обезщетението за забава в размер на законната лихва върху главницата за
цена на топлинна енергия за периода 15.09.2022г. до 02.08.2024г. е в размер на 128,27 лева.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана– арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на исковата молба, поради което акцесорната претенция и в тази част се явява
неоснователна. Изложеното обуславя и извод за отмяна на обжалваното решение в
посочената част.
По отношение на разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
извършените в производството разноски, съразмерно на уважената част от иска. В
съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение №
4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се произнесе и по разпределението на
отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
В заповедното производство ищецът е направил разноски за държавна такса в размер на
25 лева и юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на 50 лева,
съгласно правилата на чл. 78, ал. 8 ГПК и чл. 25, ал. 1 Наредба за заплащането на правна
помощ. Съразмерно уважената част от исковете, на ищеца следва да се присъдят разноски в
8
размер на 74,43 лева.
В исковото производство ищецът е направил разноски за държавна такса в размер на 25
лева, депозит за възнаграждението на вещо лице в размер на 400 лева и юрисконсултско
възнаграждение, което съдът определя същото в размер на 100 лева, съгласно правилата на
чл. 78, ал. 8 ГПК и чл. 25, ал. 1 Наредба за заплащането на правна помощ. Съразмерно
уважената част от исковете, на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 521,03
лева.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК, ответникът има право на разноски,
съразмерно с отхвърлената част от иска.
В заповедното производство ответникът е направил разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на сумата 420 лева. Съразмерно с отхвърлената част от исковете на
ответника следва да бъдат присъдени разноски в размер на сумата 3,18 лева.
В исковото производство ответникът е направил разноски за адвокатско възнаграждение
в размер на сумата 420 лева. Съразмерно с отхвърлената част от исковете на ответника
следва да бъдат присъдени разноски в размер на сумата 3,18 лева.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Е. К. М., с ЕГН **********,
съществуването на вземането на "Т.С." ЕАД, с ЕИК **************, за сумата 889,09 лева,
представляваща цена на топлинна енергия, доставена в имот, с адрес:
*****************************, за периода от 01.07.2021г. до 30.04.2023г., ведно със
законната лихва, считано от датата на предявяване на иска- 15.08.2024г., до окончателното
плащане на сумата, на основание чл. 422 ГПК вр, чл. 153 ЗЕ вр. чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79 ЗЗД;
за сумата 128,27 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за
периода от 15.09.2022г. до 02.08.2024г., с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД; за
сумата 39,26 лева, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода от 01.11.2021г. до 30.04.2023г., ведно със законната лихва, считано от датата на
предяване на иска-15.08.2024г., до окончателното плащане на сумата, на основание чл. 422
ГПК вр. чл. 79 ЗЗД, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК от 12.09.2024г. по ч.гр. дело № 49027/ 2024г. по описа на Софийски районен
съд, 170 състав.
ОТХВЪРЛЯ предявения от "Т.С." ЕАД, с ЕИК **************, против Е. К. М., с ЕГН
**********, за установяване съществуването на вземането на "Т.С." ЕАД за цена на
топлинна енергия, доставена в имот, с адрес: *****************************, за периода
от 01.06.2021г. до 30.06.2021г., с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 153 ЗЕ вр. чл. 149
ЗЕ вр. чл. 79 ЗЗД и за обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата
за цена на услугата дялово разпределение за периода от 15.01.2022г. до 02.08.2024г. за сумата
9
8,06 лева, с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД, като неоснователни.
ОСЪЖДА Е. К. М., с ЕГН **********, да плати на "Т.С." ЕАД, с ЕИК **************,
сумата 74,43 лева, представляваща разноски в производсвото по ч.гр. дело № 49027/ 2024г.
по описа на Софийски районен съд, 170 състав, съразмерно с уважената част от исковете и
сумата 521,03 лева, представляваща разноски в първоинстанционното исково производство,
съразмерно с уважената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА "Т.С." ЕАД, с ЕИК ************** против Е. К. М., с ЕГН ********** сумата
3,18 лева, представляваща разноски в в производсвото по ч.гр. дело № 49027/ 2024г. по
описа на Софийски районен съд, 170 състав, съразмерно с отхвърлената част от исковете и
сумата 3,18 лева, представляваща разноски в първоинстанционното исково производство,
съразмерно с отхвърлената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението е постановено при участието на “Т.С.” ЕООД като трето лице помагач на
страната на ищеца “Т.С.” ЕАД.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред Софийски
градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10