Р Е Ш Е Н И Е

 

№ …………../27.05.2013г.

 

гр. Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, тридесети състав в публично съдебно заседание, проведено на девети май  две хиляди и тринадесета година, в състав:

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИАНА С.

 

 

  при участието на секретар А.Я., като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 15611 по описа за 2012., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано по повод предявени от М.А.Д. срещу Н.П.Д. искове с правно основание чл. 49, ал.1, ал. 3, чл.53 от СК да бъде прекратен сключения между страните на 08.09.1990г. граждански брак с развод поради дълбоко и непоправимо разстройство на брака по вина на ответницата, да постанови съдът след брака ищцата да носи предбрачното си фамилно име С..

В исковата молба ищецът твърди, че страните са съпрузи по силата на сключен между тях граждански брак на 08.09.1990г., от който имат едно родено пълнолетно дете – Ангел Мирославов Иванов, роден на ***г. Ищецът твърди, че страните са във фактическа раздяла, като ответницата напуснала семейното жилище през 1996г. По изложените съображения е налице дълбоко и непоправимо разстройство на брака, поради което се моли съдът да постанови решение, с което да прекрати брака.

Ето защо, ищеца моли да бъде прекратен с развод, съществуващият между страните брак, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство.

            В съдебно заседание, ищецът лично и чрез процесуалния си представител адв. Х. поддържа предявените искове и желанието си за прекратяване на брака.

              Ответникът Н.П. С., редовно призована, не е депозирала отговор, не се явява в съдебно заседание, не е взела становище по исковете.

               СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:

Удостоверение за сключен граждански брак установява, че страните са съпрузи по силата на сключен между тях граждански брак на 08.09.1990г., за което обстоятелство е съставен акт за граждански брак №0072 от длъжностното лице по гражданското състояние към Община Долни Чифлик.

Съгласно удостоверение за раждане А. М. Д., роден на ***г. е с родители Н.Д. и М.Д..

В хода на производството по делото с оглед установяване на твърдяните от ищцата и ответника обстоятелства, същите са ангажирали  гласни доказателства.

От свидетелските показания на св. Д., син на страните, се установява, че родителите му не живеят заедно от 10 години, като майка му живее в ***, а баща му в гр. ***. Майката на свидетеля напуснала семейното жилище, като го оставила да го отглежда баща му. 

Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от правна страна:

По иска с правно основание чл. 49, ал. 1 от СК:

От доказателствата по делото се установи и съдът приема за установено, че брачните отношения между съпрузите са дълбоко и непоправимо разстроени. Помежду им е изчезнало взаимното доверие и уважение, лишили са се от чувство за дом и близост, общност и единство, както и желание за полагане на общи грижи за семейството, дома. Съдът основава изводите си в тази насока, на събраните в хода на делото писмени и гласни доказателства. По категоричен и убедителен начин последните установяват, че страните не живеят като съпрузи, че е налице дълга фактическа раздяла. Тези обстоятелства са създали отчуждение в брачните отношения. Предвид всичко изложено, съдът намира, че запазването на брака би било вредно за обществото и самите съпрузи, между които не съществува физическа и духовна близост, изчезнали са чувствата на обич, взаимност и привързаност, поради което бракът им следва да бъде прекратен, на основание чл. 49, ал. 1 от СК.

По въпроса за вината:

Законовата уредба не дефинира понятието "вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака". Съдът приема това понятие като компилация от обективно и субективно отношение на всеки от съпрузите към брачната връзка, неизпълнение на поетите брачни задължения за взаимност, съвместно живеене на съпрузите и грижи за семейството. В тази насока, за да се произнесе на основание чл. 49, ал. 3 от СК по въпроса за вината, съдът съобрази следното: по безспорен начин по делото се установи, че страните не живеят като съпрузи. В настоящото производство  се установи също от събраните свидетелки показания, че ответницата сама напуснала семейното жилище, като се дистанцирала от отглеждането на детето. В тази връзка се налага извода, че в отношенията между съпрузите липсва взаимно уважение и желание за полагане на общи грижи за семейството, което съдът приема, като следствие от поведението на ответника, който не се е опитал да изгради спокойни и стабилни съпружески отношения, проявявайки заинтересованост към семейните задължения, като общо участие в грижата за семейството, съвместно съжителство, основано на взаимно уважение и обич.

           С  това  си  поведение  ответникът е изпразнил  брачната  връзка  от  съдържание, като  както  съдът  отбеляза  по – горе  е  създал    отношения  на  отчужденост и крайна нетърпимост, поради  което  и  съдът  приема, че  с  поведението  си ответникът е допринесъл за разстройството на  брачните  отношения, поради  което  следва  да  понесе  отговорността  за  разтрогването  на  брака. С  оглед  горното, съдът  следва  да  обяви, че  вина  за  разстройството  на  брачните  отношения  има ответникът.

По иска с правно основание чл. 53 от СК:

Предвид искането на ищеца, съдът намира, че ответницата следва да носи предбрачното си фамилно име С..

По разноските:

Предвид изхода на спора на основание Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, ДВ бр.22 от 28.02.2008г., в сила от 01.03.2008г., съдът определя окончателна държавна такса в размер на 50 лв., която следва да се внесе от ответника на основание чл. 329, ал.1 от ГПК.

            Не е направено искане по разноските от страна на ищеца, поради което такива не следва да бъдат присъждани.

Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд

                                                           Р Е Ш И :

 

ПРЕКРАТЯВА брака между М.А.Д., ЕГН ********** и Н.П.Д., ЕГН **********, сключен на 08.09.1990г. пред длъжностното лице по гражданско състояние в *** за което обстоятелство е съставен Акт за граждански брак № 0072 поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака, на основание чл. 49, ал. 1 от СК.

 

ОБЯВЯВА, че вина за разстройството на брачните отношения има ЖЕНАТА, на основание чл. 49, ал. 3 от СК.

 

              ПОСТАНОВЯВА след развода жената да носи предбрачното си фамилно име С. на основание чл.53 от СК.

 

ОСЪЖДА Н.П.Д.,*** ДА ЗАПЛАТИ в полза на Държавата към бюджета на съдебната власт, по сметка на ВСС окончателна държавна такса в размер на 50 /петдесет/ лева на основание чл.6 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

 

 

              РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

              Решението да се връчи на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

/ДИАНА С./