Присъда по дело №56/2023 на Районен съд - Ивайловград

МОТИВИ към присъда № 13/12.09.2023 г.
по НОХД № 56/2023 г. (генериран от програмата номер 20235650200056)

Подсъдимият А.Б.И. /изписва се на латиница А. B. I./, р. на 20.08.2003
г. в гр. М., Република И., гражданин на И., без документи за самоличност, с
основно образование, неженен, неосъждан, безработен, с адрес за призоваване
в страната - СДВНЧ – гр. Л. е обвинен в извършване на престъпление по чл.
279, ал. 1 от НК, за това, че на 20.08.2023 г. е влязъл през границата на
страната от Република Гърция в Република България, през района на .....
гранична пирамида, в землището на с. Г.Л., общ. И., обл. Хасково, без
разрешение на надлежните органи на властта.
Прокурорът при РП – Хасково, ТО - И. поддържа внесеното
обвинение.
В проведеното съдебното заседание по обшия ред по реда на чл.359 от
НПК, с участието на И.М.Д. – преводач от български език на арабски език и
обратно, подсъдимият и неговият защитник желаят разглеждане на делото
при условията на съкратено съдебно следствие. Подсъдимият се признава за
виновен и признава обстоятелствата и фактите, така както са изложени в
обвинителния акт.
Прокурорът при РП – Хасково, ТО – И. Н.М. не възразява срещу така
направеното искане и изразява становище, че същото е допустимо от закона и
е редно да бъде уважено.
Съдът намира, че делото следва да се разгледа незабавно по реда на
глава 27, чл. 370 и следващите от НПК – съкратено съдебно следствие.
При проведеното предварително изслушване, прокурорът поддържа
внесеното обвинение, а подсъдимият и защитата са съгласни да не се
провежда разпит на свидетели и вещи лица и при постановяване на присъдата
да се ползват материалите по Досъдебното производство.
Съдът, след като прецени фактите изложени в обстоятелствената част
на обвинителния акт, признати от подсъдимия и подкрепящи се от събраните
по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
Подсъдимия бил И.ски гражданин и живеел в гр. М.. Преди около две
и половина години, влезнал със самолет законно в Република Турция., гр.
Истанбул, където престоял около седмица и заминал за гр. Анкара. Намерил
си квартира и работел обща работа, за да се изхранва. Около месец, преди да
извърши деянието, заедно с двама свои сънародници, взели решение да
заминат за Европа, за по – добър живот. Намерили един сириец, който поел
ангажимента да ги преведе до гр. Харманли, Република България, срещу
заплащане от по 300 евро на човек. Няколко дни преди деянието този човек ги
качил с кола от гр. Анкара и ги завел до гориста местност в близост до
границата между Р Турция и Р Гърция. Оттам тръгнали пеш и като стигнали
„една голяма река“, сириецът ги превел на другия бряг с гумена лодка и им
казал, че това вече е Гърция. След това, водени от сириеца вървели още
1

няколко дни през гръцка територия. След 00.00 ч.(полунощ по обясненията на
подсъдимия) на 20.08.2023 г., по думите на водача им минали границата
между Р Гърция и Р България и вече били в „българско“. Продължили отново
пеш, но след известно време, описано в обясненията като „много малко
време“ на подсъдимия му прилошало и не можел да се движи с групата,
затова бил изоставен, а групата продължила. На разсъмване подсъдимият
забелязал къщи. Тъй като се чувствал много зле, се приближил до оградата на
една от къщите и от изтощение паднал до нея. Чул женски глас и „с
премрежен поглед“ разпознал над себе си жена, която започнала да го пръска
с вода, за да му помогне. Жената, която му помогнала била Марина Георгиева
от с. Г.Л., общ. И.. Същата съобщила на органите на реда за лице в
безпомощно състояние. На място дошъл екип от ГПУ – И. – свидетелите И.Л.
и Д.Г., както и екип от Филиала за „Спешна помощ“ – гр. И.. След като на
подсъдимия била оказана медицинска помощ, същият бил отведен в ГПУ –
И., където служителят на ГПУ – И. – св. Г.Г. – мл. разузнавач в група ОИД
провел беседа с подсъдимия, а впоследствие заедно с подсъдимия,
служителите на ГПУ – И. инсп. В.Р. и мл. експерт Г.З. и преводача И.Д.
проследили пътя по който бил преминал подсъдимия. От къщата където бил
намерен, продължили към държавната граница, като стигнали до бившата
гранична застава, а оттам продължили и покрай ..... гранична пирамида
достигнали до самата граница, където подсъдимият посочил точното място,
през което бил преминал държавната граница. Освен неговите обяснения и
насоки, на място ясно личали следи от човешки стъпки. Подсъдимият
пояснил, че преминаването през държавната граница се е случило между
01.00 и 02.00 часа на 20.08.2023 г.
Тази фактическа обстановка се потвърди и прие от съда и въз основа
на доказателствата събрани в наказателното производство.
Така по описания по-горе начин:
- подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна
престъпния състав на текста на чл. 279, ал. 1 от НК, а именно: на 20.08.2023 г.
е влязъл през границата на страната от Република Гърция в Република
България, през района на ..... гранична пирамида, в землището на с. Г.Л.,
общ. И., обл. Хасково, без разрешение на надлежните органи на властта.
От обективна страна съставът на престъплението по чл. 279, ал.1 от НК
се осъществява чрез две форми на изпълнителното деяние – влизане или
излизане през границата на страната, без разрешение на надлежните органи на
властта или макар с разрешение, но не през определените за целта места. В
конкретния случай, подсъдимият е влязъл в Република България през
границата на страната, както без разрешение на надлежните органи на
властта, така и не през определените за целта места. Преминаването на
българската държавна граница се осъществява по нормативно регламентиран
начин, на определени за това места, през гранично – контролно
пропусквателни пунктове. Под разрешението за преминаване на границата,
по смисъла вложен в разпоредбата на чл. 279, ал.1 от НК следва да се
2

разбират фактическите действия на граничните служители по отношение на
лицето, желаещо да премине границата - да го пропуснат или да го спрат и
възпрепятстват пресичането на държавната граница.
От субективна страна деянието е извършено при пряк умисъл -
подсъдимият е съзнавал, че ще влезе през границата на Република България
от Република Гърция и че няма разрешение за влизане в Република България
от надлежни български органи, но въпреки това е решил и извършил
деянието, което целял. Този факт не се отрича от подсъдимия.
Мотивите за извършване на деянието са незачитане на правовия ред на
Република България, свързан с режима на преминаване на българската
държавна граница, който се осъществява по нормативно регламентиран
начин, на определени за това места, през гранично – контролно
пропусквателни пунктове.
От приложената справката за съдимост се установява, че подсъдимият
е неосъждан, с чисто съдебно минало.
Характеристичните му данни са добри – липсват данни за водени
срещу него заявителски материали, както и за съдебна и криминална
регистрация.
От декларация за семейно и материално положение и имотно
състояние се установява, че подсъдимият е декларирал, че не е женен, няма
имущество, както и трудови или други доходи.
При определяне на наказанието на подсъдимия вземайки предвид
обществената опасност на деянието и извършителя, съдът прецени следното:
Отегчаващи вината обстоятелства – няма.
Като смекчаващи вината обстоятелства могат да бъдат приети
доброволните му самопризнания, оказаното съдействие на органите на
досъдебното производство за разкриване на обективната истина, чистото
съдебно минало и добри характеристични данни.
Предвид изложеното и като се съобрази с нормата на чл. 54 НПК,
съдът намира, че на подсъдимия следва да се наложи наказание „Лишаване от
свобода“, като с оглед характера на извършеното, личността на подсъдимия,
смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства, мотивите за деянието и за
постигане целите на лична и генералната превенция, следва да се определи
наказание, насочено към минимума, а именно „Лишаване от свобода за срок
от 3 години“ и „глоба“ в р-р на 1000 лв.
На осн. чл. 58а от НК, така определеното наказание „Лишаване от
свобода“ следва да бъде намалено с 1/3 и на подсъдимия да бъде наложено
наказание „Лишаване от свобода за срок от 2 години“.
Съдът намира, че са налице условията на чл. 66, ал. 1 НК за отлагане
изпълнението на наказанието „Лишаване от свобода” за срок от четири
години, тъй като поведението на подсъдимия сочи на това, че целите на
наказанието и поправянето на подсъдимия ще се постигнат, дори същият да
не изтърпи ефективно наложеното наказание.
По отношение вида и размера на наложеното наказание, съдът счита,
3

че ще се реализират целите на индивидуалната и генералната превенция, а
именно да се подтикне осъдения към промяна в неговия мироглед така, че той
да започне да се съобразява с установените в обществото правила и добри
нрави, както и да създаде у него контрамотив към извършването на ново
престъпление. От друга страна ще се въздейства върху интелекта и волята на
останалите граждани да не вършат престъпления.
Съдът счита, че в този си вид присъдата ще изиграе своята
възпираща, превантивна и възпитателна роля.
Мотивиран от изложеното, съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
4

Номер на акта:	13
Дата:	12 септември 2023 г. (в сила от 20 септември 2023 г.)
Съдия:	Живко Делчев Янков

Дело:	20235650200056
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	4 септември 2023 г.

Присъда по дело №56/2023 на Районен съд - Ивайловград

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите