№ 892
гр. София, 03.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 99 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ
при участието на секретаря СТАНИСЛАВА ИЛ. ЧЕРВЕНЯКОВА
като разгледа докладваното от ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ Административно
наказателно дело № 20211110206786 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 189, ал. 14 от ЗДвП, вр. чл. 59 и сл. от
ЗАНН.
Образувано е по повод депозирана жалба от ЮЛ. Н. К., ЕГН ********** против
наказателно постановление № 21-4332-008073 от 16.04.2021 г., издадено от началник
група към СДВР, отдел „Пътна полиция“ СДВР, с което за нарушение на чл.21, ал.2 от
Закона за движение по пътищата (ЗДвП), на жалбоподателя е наложено
административно наказание глоба в размер на 800 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 6 месеца на основание чл.182, ал.5, вр. ал.1, т.4 от ЗДвП.
С жалбата се иска, съдът да постанови решение, с което да отмени атакуваното
наказателно постановление като незаконосъобразно. Излагат се подробни твърдения за
допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон в хода на
административнонаказателното производство.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се
представлява.
За АНО, редовно призован, не се явява представител.
Жалбата е процесуално допустима, тъй като изхожда от легитимирано лице,
подадена е в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, съдържа
необходимите реквизити и производството по делото е редовно образувано пред РС-
София.
1
Софийският районен съд след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства и като съобрази закона, намира за установено от фактическа
страна следното:
Жалбоподателят ЮЛ. Н. К. бил наказван за шофиране с превишена скорост с
електронни фишове: Серия К № 4078144 на ОД МВР-Варна, влязъл в сила на
19.11.2020 г., за извършено на 23.10.2020 г. нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, като
наказанието е било наложено на основание чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП и Серия К №
4227160 на ОД МВР-Пазарджик, влязъл в сила на 01.02.2021 г., за извършено на
03.10.2020 г. нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, като наказанието е било наложено на
основание чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП.
На 18.02.2021 г. в 16:14 часа, жалбоподателят ЮЛ. Н. К. управлявал в град
(АДРЕС), в посока от ул. „..“ към бул. „..” лек автомобил марка „..”, модел „..” с рег.
(НОМЕР) със скорост от 79 км/ч, която била засечена в района до хотел „..“.
Разрешената максимална скорост за движение в този участък била 40 км/ч, въведена с
пътен знак В-26. Скоростта на автомобила била засечена и фиксирана със система за
видеоконтрол CAMS1 C № 11743С7. На 19.03.2021 г. жалбоподателят ЮЛ. Н. К. се
явил лично в ОПП-СДВР, където попълнил и представил декларация по чл.188, ал.1 от
ЗДвП, че на процесната дата автомобилът е бил управляван от него.
Поради така декларираните обстоятелства срещу жалбоподателя бил съставен
акт за установяване на административно нарушение № 665815/19.03.2021 г. за
нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП, а именно за това, че на 18.02.2021 г. в 16:14 часа,
управлявал в град (АДРЕС) в района до хотел „..“, в посока от ул. „..“ към бул. „..”, лек
автомобил марка „..”, модел „..” с рег. (НОМЕР) със скорост от 79 км/ч (след
приспадане на толеранса), при разрешена скорост за движение в населено място – до 40
км/ч, въведена с пътен знак В-26. Било отбелязано, че нарушението е системно, понеже
в едногодишен срок водачът бил наказван още два пъти с издадени два електронни
фиша за шофиране с превишена скорост. Актът бил съставен в присъствието на
нарушителя и бил подписан от него, актосъставителя и двама свидетели.
Жалбоподателят вписал като възражение, че не бил получавал упоменатите в акта
наказателни постановления.
АНО счел изложените в акта фактически констатации за доказани и въз основа
на него издал обжалваното понастоящем наказателно постановление № 21-4332-
008073 от 16.04.2021 г., с което за нарушение на чл.21, ал.2 от Закона за движение по
пътищата (ЗДвП), на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в
размер на 800 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца на
основание чл.182, ал.5, вр. ал.1, т.4 от ЗДвП, понеже се касаело за системно нарушение.
Описаната фактическа обстановка се установява по категоричен начин от
2
показанията на свидетелката С.С., от представената снимка на нарушението и от
приложените по делото писмени доказателства, които преценени поотделно и в своята
съвкупност не водят до различни фактически изводи. Свидетелката С. разказа, че актът
е бил съставен в ОПП-СДВР след явяването на жалбоподателя, който попълнил
декларация, че именно той е управлявал превозното средство на процесната дата. След
това актът му бил връчен срещу подпис. Съдът изцяло кредитира показанията на
свидетелката, тъй като същите са логични, последователни, непротиворечиви и изцяло
съответстват на приложения по делото писмен доказателствен материал.
При така установените факти съдът намира следното от правна страна:
В административнонаказателното производство не са допуснати съществени
процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на жалбоподателя да се
защити. Спазени са императивните изисквания на нормите на чл.42 и чл.57, ал.1 от
ЗАНН и сроковете за издаване на двата акта по чл.34 от ЗАНН. Актът е бил съставен в
едногодишен срок от извършване на нарушението и в деня на установяване
самоличността на нарушителя, което даже е станало в рамките на тримесечния срок
след извършване на деянието. С попълването на декларацията на 19.03.2021 г.
контролните органи са установили самоличността на лицето, което е управлявало
автомобила към момента на нарушението. В АУАН и НП са посочени времето и
мястото, където е извършено нарушението. Същото е точно, ясно описано и са
отразени обстоятелствата, при които е било извършено. Нарушителят е бил запознат с
всички съществени факти от значение за реализиране правото му на защита срещу
административното обвинение. Отразени са правилно и нарушените законови
разпоредби. Поради това не са налице формални предпоставки за отмяна на
обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени процесуални нарушения,
водещи до порочност на административнонаказателното производство, до нищожност
на съставения АУАН или до нищожност на издаденото НП.
Съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП, при нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание
лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на
контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на
нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. В
конкретния случай обаче, тъй като АНО е приел, че се касае за системно нарушение, за
което се предвижда освен глоба и лишаване от право да се управлява МПС, това
наказание няма как да бъде наложено с издаването на електронен фиш, поради което е
спазена общата процедура по ЗАНН със съставянето на АУАН и последващо издаване
на НП.
С измененията на ЗДвП, публикувани в ДВ бр.19 от 13.03.2015 г., законът беше
3
съобразен с изложените в Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС
становища относно използването на мобилни камери за установяване на нарушенията
на ограниченията на скоростта. В разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП беше добавен
терминът „автоматизирано“ техническо средство, а съгласно § 6, т. 65 от
допълнителните разпоредби на ЗДвП - „Автоматизирани технически средства и
системи са уреди за контрол работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени
и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично
заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат:
а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен
орган; б) мобилни - прикрепени към превозно средство или временно разположени на
участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който
поставя начало и край на работния процес“, тоест контролният орган не се намесва в
работата на мобилното автоматизирано техническо средство, а само го позиционира,
включва и задава ограничението на скоростта, а след преустановяване на контрола го
изключва и демонтира. Именно в това се изразява поставянето на начало и край на
работния процес от контролния орган.
В мотивите към проекта на закона за изменение и допълнение на ЗДвП се
посочва, че една от причините за въведените изменения е именно Тълкувателно
решение № 1 от 2014 г. на Върховния административен съд, с което реализирането на
административнонаказателната отговорност за нарушения на Закона за движението по
пътищата чрез издаване на електронен фиш при осъществяване на контрол с мобилни
системи за контрол било преустановено и това рефлектирало пряко върху
дисциплината на водачите. Посочва се, че използването на мобилни технически
средства е автоматизиран процес, при който единствената намеса на контролен орган
се свежда до позиционирането и настройката на автоматизираното техническо
средство. Същите установяват нарушенията по аналогичен със стационарните средства
способ. Всички автоматизирани технически средства - мобилни и стационарни, са
преминали метрологична проверка съгласно Закона за измерванията, в това число и
софтуера за обработка на доказателствения материал и са въведени в експлоатация при
стриктно спазване на нормативните предписания. При въвеждането в експлоатация на
всяко техническо средство, сертифициращият орган - Български институт по
метрология, осъществява проверка и на софтуерната програмата, генерираща
снимковия материал, което е отразено и в сертификата и първоначалната метрологична
проверка. Принципът на действие, както на стационарните, така и на мобилните
системи е един и същ: измерване на скоростта от сертифициран измерител и
задействане на камера, визуализираща измерването, респективно превозното средство.
Обработката и издаването на електронен фиш и за двата вида системи е от
централизирана информационна система.
Към датата на нарушението вече е било отменено изискването на чл.165, ал.2,
4
т.8 от ЗДвП да се обозначават чрез поставяне на пътни знаци, оповестяват в средствата
за масово осведомяване или на интернет страницата на Министерството на вътрешните
работи участъка от пътя, на който се осъществява контрол по спазването на правилата
за движение чрез автоматизирани технически средства или системи. След като това
изискване е отпаднало и то изрично е отменено с последвалата редакция на закона, то
не е необходимо участъкът, в който се е извършвал контрол на скоростта с
автоматизирано техническо средство да е бил обозначен с поставянето на пътен знак
Е24, каквото задължение имаха преди това контролните органи. Именно поради тази
причина и след отпадането на посоченото законово изискване, не е необходимо да
бъдат събирани доказателства за поставен пътен знак указващ на водачите за
извършвания видеоконтрол.
АНО е изпратил на съда цялата преписка с информация за участъка от пътя, на
който се извършва контрол на скоростта с автоматизирано техническо средство, с
описание на мястото и географските координати, действащото ограничение на
скоростта по чл.21, посоката на движение на автомобила, разположението на
автоматизираното техническо средство, неговия вид и данни за извършена
метрологична проверка. Писмени доказателства относно всички тези обстоятелства се
съдържат в кориците на делото.
В случая нарушението е установено от мобилна система за видеоконтрол
CAMS1 C № 11743С7, надлежно калибрована, при която измерването, регистрирането
и записът на нарушенията се извършва от система радар-камера-компютър, като
единствената роля на оператора на системата е да позиционира техническото средство,
като го насочи към определения за наблюдение участък от пътя и да въведе
ограниченията за скоростта на този участък. Ето защо съдът намира, че процесната
система за контрол на скоростта отговаря на изискването на ЗДвП, техническото
средство, с което е установено и заснето нарушението, да бъде автоматизирано, за да
не позволява човешка намеса при установяването и заснемането на всяко едно
конкретно нарушение.
Съдът приема за доказано авторството на деянието, тъй като автомобилът е
заснет с мобилна камера за превишена скорост и снимката е приложена по делото, като
върху нея са посочени датата и часът на нарушението. Видно от приложената по
делото декларация по чл.188, ал.1 от ЗДвП, жалбоподателят собственоръчно е написал
и се е подписал, че на процесната дата автомобилът, който е бил заснет от мобилната
камера, е бил управляван лично от него. Съгласно разпоредбата на чл.188, ал.1 от
ЗДвП, собственикът или този, на когото е предоставено моторното превозно средство,
отговаря за извършеното с него нарушение, като собственикът се наказва с
наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е
предоставил моторното превозно средство. В случая именно К. е управлявал
5
автомобила и той е попълнил писмената декларация установяваща това обстоятелство.
Разликата в засечената скорост от 82 км/ч и посочената в наказателното
постановление скорост от 79 км/ч се дължи на така наречения „толеранс“, който
представлява възможната процентна грешка при засичането на скоростта. Този
толеранс е 3% от засечената скорост и се отчита в полза на нарушителя, като
засечената от радара скорост се намалява именно с тези 3%. Точно заради това не може
да се говори за нарушаване правата на жалбоподателя, поради неяснота или
противоречия в издадените НП и АУАН. Напротив, правата му са напълно защитени,
тъй като евентуално възможната грешка при отчитането на скоростта е изчислена в
негова полза.
Следва да се отбележи, че от приложените към делото Протокол от проверка
№ 68-С-ИСИС от 01.10.2020 г. и приложеното Удостоверение за одобрен тип средство
за измерване № 17.09.5126 се установява, че система за видеоконтрол CAMS1 C №
11743С7 е мобилна такава, одобрена да служи за видеоконтрол на нарушенията на
правилата за движение, надлежно калибрована и технически годна към датата на
нарушението за осъществяване на посочения видеоконтрол.
Според чл. 21, ал. 1 от ЗДвП при избиране скоростта на движение на водача на
пътно превозно средство е забранено да превишава стойностите на скоростта в км/ч,
посочени изчерпателно в тази алинея, а според чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, когато стойността
на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се
сигнализира с пътен знак. В конкретния случай жалбоподателят е нарушил
разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, понеже се е движил с автомобила с по-висока от
максимално разрешената скорост за движение в населено място от 40 км/ч, въведена с
пътен знак В-26. Касае се за нарушаване на забраната в населено място да не се
превишава максимално допустимата скорост, която е указана с пътен знак по смисъла
на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП. Водачът на автомобила се е намирал в населено място и е
следвало да спазва ограничението на скоростта указано със знака. Писмено
доказателство за цитираното ограничение на скоростта е приложеният по делото
протокол за използване на автоматизирано техническо средство за контрол на
скоростта от 18.02.2021 г. В него ясно е описано мястото, където се е осъществявал
контрол на скоростта и това, че ограничението е било 40 км/ч, въведено с пътен знак В-
26. Съставителят на протокола е длъжностното лице С.С., която се е подписала
относно верността на тези обстоятелства. Това е официален документ по смисъла на
чл.93, т.5 от НК - съставен по предвидения ред от длъжностно лице в кръга на
службата му и има доказателствена сила за описаните в него обстоятелства, към които
спадат ограничението на скоростта в процесния участък и точното разположение на
техническото средство. Освен това по делото е приложена и снимка на знака, с който е
въведено ограничението на скоростта. Предвид на това не е необходимо да бъдат
6
изисквани допълнителни доказателства за точното местоположение на техническото
средство и въведеното ограничение на скоростта.
Санкционната норма на чл.182, ал.1 от ЗДвП предвижда, че водач, който
превиши разрешената максимална скорост в населено място, се наказва, както следва:
т. 4 - за превишаване от 31 до 40 км/ч - с глоба 400 лева.
В случая обаче съдът не е съгласен с правните изводи на наказващия орган, че
нарушението е системно. Съгласно § 6, т. 62 от допълнителните разпоредби на ЗДвП:
„системно“ е нарушението, извършено три или повече пъти в едногодишен срок от
влизането в сила на първото наказателно постановление или на първия електронен
фиш, с който на нарушителя се налага наказание за същото по вид нарушение. Първи в
сила е влязъл електронен фиш - Серия К № 4078144 на ОД МВР-Варна, като това е
станало на 19.11.2020 г. За да е налице системно нарушение, то другите две деяния (за
да станат общо три и да е налице системност) трябва да са били извършени след
19.11.2020 г. и в едногодишен срок до 19.11.2021 г. В случая обаче само деянието по
настоящото дело е било извършено в този едногодишен срок, а именно на 18.02.2021
г., докато деянието по другия посочен електронен фиш Серия К № 4227160 на ОД
МВР-Пазарджик, е било извършено на 03.10.2020 г. Това е преди влизането в сила на
електронен фиш - Серия К № 4078144 на ОД МВР-Варна, поради което не е налице
системност по смисъла на § 6, т. 62 от допълнителните разпоредби на ЗДвП.
Макар да не е налице системност, то има повторност по смисъла на чл.182, ал.4
от ЗДвП, понеже съгласно дефиницията на § 6, т. 33 от допълнителните разпоредби на
ЗДвП, настоящото нарушение се явява извършено в едногодишен срок от влизането в
сила както на електронен фиш - Серия К № 4078144 на ОД МВР-Варна, влязъл в сила
на 19.11.2020 г., така и в едногодишен срок от влизането в сила на електронен фиш
Серия К № 4227160 на ОД МВР-Пазарджик, влязъл в сила на 01.02.2021 г. Съгласно
разпоредбата на чл.189, ал.11 от ЗДвП, влезлият в сила електронен фиш се смята за
влязло в сила наказателно постановление, тоест самият електронен фиш е приравнен от
законодателя на наказателно постановление, поради което също може да обосновава
повторност по смисъла на § 6, т. 33 от допълнителните разпоредби на ЗДвП. Освен
това превишаването на скоростта с до 50 км/ч вече се наказва основно с електронни
фишове, а НП се издава само при по-голямо превишение. Щом става въпрос за
нарушение по чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП, което се явява повторно, то съгласно чл.182,
ал.4 от ЗДвП следва да се наложи предвидената за съответното нарушение глоба в
двоен размер, а именно 800 лева, като не следва да бъде налагано наказанието
лишаване от право да управлява МПС.
С оглед на цитираната нормативна уредба и предвид установените по делото
факти, съдът приема, че в случая жалбоподателят е нарушил забраната на чл.21, ал.2 от
ЗДвП, тъй като от събраните по делото доказателства се установи, че на 18.02.2021 г. в
7
16:14 часа, лек автомобил марка „..”, модел „..” с рег. (НОМЕР), управляван от
жалбоподателя ЮЛ. Н. К., се е движил в град (АДРЕС) в района на хотел „..“, в посока
от ул. „..“ към бул. „..” с превишена скорост – 79 км/ч, при разрешена максимална
скорост за движение в населено място от 40 км/ч, въведена с пътен знак В-26, като
нарушението е извършено повторно. Разрешената скорост е била превишена от
жалбоподателя с 39 км/ч, а размерът на глобата при повторно нарушение в този случай
е точно 800 лева.
Стана ясно, че неправилно АНО е приложил санкционната норма на чл.182, ал.5
от ЗДвП, тъй като не се доказа нарушението да е системно. След като обаче е доказано
от обективна страна повторно нарушение, то приложимата санкционна разпоредба в
случая е тази по чл.182, ал.4, вр. ал.1, т.4 от ЗДвП, която предвижда същия размер на
глобата, но без да се налага наказание лишаване от право да управлява МПС. В
правомощията на съда по чл.63, ал.1 от ЗАНН е да измени наказателното
постановление, включително да го преквалифицира в по-леко наказуем състав, ако
счита, че са налице предпоставките за това. В този смисъл са и мотивите на
Тълкувателно решение № 3 от 10.05.2011 г. на ВАС, а и са постановени множество
съдебни актове на АССГ (Решение № 3956 от 13.06.2018 г. по КНАХД № 4031/2018 г.
по описа на АССГ, 11 състав; Решение № 4319 от 26.06.2018 г. по КНАХД №
4226/2018 г. по описа на АССГ, 13 състав и редица други).
Предвид на изложеното, то наказателното постановление следва да бъде
изменено, като нарушението бъде преквалифицирано от системно такова по смисъла
на чл.182, ал.5, вр. ал.1, т.4 от ЗДвП в повторно по смисъла на чл.182, ал.4, вр. ал.1, т.4
от ЗДвП. Посочената разпоредба предвижда глоба в размер на 800 лева, тоест
наказанието е фиксирано и няма как да бъде променяно от съда. Предвид на това
трябва да бъде потвърден размерът на наложената глоба, а НП да се отмени относно
наложеното наказание лишаване от право да управлява МПС.
В последно време изключително много зачестиха пътнотранспортните
произшествия, които се дължат именно на шофиране с превишена скорост, а в
населено място това поведение е особено опасно, поради наличието на пешеходци,
сред които деца, възрастни хора и майки с бебета. В немалко случаи тези
произшествия завършват със смърт или сериозни телесни увреждания. Поради тази
причина следва да се обърне сериозно внимание на водачите, които си позволяват
такова неправомерно поведение и според настоящия състав единствено ефективни
наказания биха могли да осъществят както индивидуалната, така и генералната
превенция (цел) на наказанието по смисъла на чл.12 от ЗАНН, тоест не само да
предупредят и превъзпитат нарушителя към спазване на установения правен ред, но и
да имат възпиращо, възпитателно и предупредително действие по отношение на
останалите членове на обществото. Нашата държава е на едно от челните места по
8
смъртност вследствие на пътнотранспортни произшествия, а най-честата причина за
тези произшествия е именно движението с превишена или несъобразена скорост.
Освен това стана ясно, че се касае за повторно нарушение и жалбоподателят вече два
пъти до момента е бил наказван отново за движение с превишена скорост. От
приложената по делото справка-картон на водача е видно, че К. е бил наказван и за
други нарушения на ЗДвП, което говори, че личността му е със завишена степен на
обществена опасност и явна склонност към нарушаване на правилата за движение по
пътищата. Поради тези причини случаят не може да бъде приет за маловажен по
смисъла на чл.28 от ЗАНН.
Страните не са претендирали разноски в производството, поради което такива не
следва да бъдат присъждани.
Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Софийският районен
съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 21-4332-008073 от 16.04.2021 г.,
издадено от началник група към СДВР, отдел „Пътна полиция“ СДВР, с което за
нарушение на чл.21, ал.2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), на ЮЛ. Н. К.,
ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 800
/осемстотин/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца на
основание чл.182, ал.5, вр. ал.1, т.4 от ЗДвП, като ПРЕКВАЛИФИЦИРА нарушението
от системно такова по смисъла на чл.182, ал.5, вр. ал.1, т.4 от ЗДвП в повторно по
смисъла на чл.182, ал.4, вр. ал.1, т.4 от ЗДвП.
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 21-4332-008073 от 16.04.2021 г.,
издадено от началник група към СДВР, отдел „Пътна полиция“ СДВР В ЧАСТТА, с
която на ЮЛ. Н. К., ЕГН ********** е наложено административно наказание
лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца.
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 21-4332-008073 от 16.04.2021
г., издадено от началник група към СДВР, отдел „Пътна полиция“ СДВР В ЧАСТТА, с
която на ЮЛ. Н. К., ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в
размер на 800 /осемстотин/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –
София град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9