№ 22635
гр. С., 10.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря Диана Г. Д.
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20211110139541 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 235 ГПК.
Делото е образувано по искова молба на И. Р. Б. срещу В. М. Ч., с която
са предявени претенции за осъждане на ответника да плати на ищцата 10 000
лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди от нанесен от
ответника на 09.04.2020 г. побой на ищцата в С., на ул. „Л.“, за което
ответникът е осъден с влязла в сила присъда от 20.12.2022 г. по наказателно
дело от частен характер № 8843/2020 г. на Софийския районен съд, 103.
състав, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 09.04.2020 г., до
окончателното плащане.
Ищцата твърди, че на 09.04.2020 г. се движела пеша по ул. „Л.“ в С., до
бл. *, когато около 16:45 часа ответникът, разхождайки кучето си, се
приближил към нея, заявил че не трябва да се разхожда там, доколкото е
обявено извънредно положение поради пандемия, и при нейния отговор, че
няма право да търси сметка къде се разхожда, я ритнал в долната част на
крака и я бутнал в гърдите. След това ответникът си тръгнал, но приятелка на
ищцата чула случката по телефона. След направен медицински преглед се
установило, че уврежданията на ищцата съответстват на лека телесна повреда,
поради което тя повдигнала обвинение срещу ответника, по което било
образувано наказателно дело от частен характер № 8843/2020 г. на Софийския
районен съд, 103. състав. Тъй като в последното не бил приет граждански иск
на ищцата, тя иска осъждане на ищеца от настоящия съд. Претендира
разноски.
В законоустановения срок е подаден отговор от ответника – В. М. Ч., с
който предявеният иск се оспорва по размер. Не се оспорва вината на
ответника, но се поддържа, че ищцата е съпричинила вредите, като се прави
1
анализ на показанията на свидетелите в наказателното производство. Твърди
се, че спречкването между страните е поради това, че ищцата не искала
ответникът да се движи по избран от нея път, а да ходи сама, като се
поддържа, че причина за физически контакт между страните бил опит на
ищцата да заснеме ответника без негово разрешение, както и отправени
обиди. Прави се възражение за прекомерност на размера на присъденото
обезщетение. Иска се частично отхвърляне на иска, включително и поради
имущественото състояние на ответника. Претендират се разноски.
В съдебното заседание ищцата поддържа иска чрез процесуалния си
представител, ответникът чрез процесуалния си представител поддържа
наличие на съпричиняване. Оспорва размера на възнаграждението на
представителя на ищцата. С писмени бележки ищцата обсъжда свидетелските
показания, като поддържа, че искът е доказан.
Като разгледа доказателствата по делото с оглед твърденията и
възраженията на страните съдът намира за установена следната фактическа
обстановка:
Съгласно представените на лист 58 – 76 от делото в заверени преписи
Присъда от 20.12.2022 г. по наказателно дело от частен характер № 8843/2020
г. на Софийския районен съд, 103. състав, и Решение № 573/08.10.2024 г. по
въззивно наказателно дело от частен характер № 5879/2024 г. на Софийския
градски съд, IV въззивен състав, на 08.10.2024 г. е влязла в сила присъда, с
която ответникът по настоящото дело е признат за виновен в това, че е
нанесъл на ищцата лека телесна повреда по чл. 130, ал. 2 НК, като на
09.04.2020 г. около 16:45 часа в района на бл. * на улица „Л.“ в С. ритнал в
десния крак и причинил две охлузвания – по предната външна повърхност
на дясната подбедрица странично, и по предната повърхност в горната част.
Присъдите се намират и в приложеното наказателно дело.
Съгласно представено на лист 6 от делото съдебномедицинско
удостоверение № V-119/09.04.2020 г. на доц. А. М. А. на посочената дата
ищцата е имала подкожен хематом и охлузвания по кожата в областта на
дясната подбедрица, и е възможно това да е резултат от удар с обувка.
Съгласно представена на лист 143 от приложеното към настоящото
наказателно дело от частен характер № 8843/2020 г. на Софийския районен
съд, 103. състав, извадка от запис на разговор с телефон 112 се установява, че
на 09.04.2020 г. в 16:47 е прието обаждане от жена с фамилия Б., която е
съобщила, че е била нападната от възрастен мъж на ул. „Л.“ № **, пред блок
четири, който я ритнал, защото се скарали за това дали жената се разхожда при
ограниченията, въведени заради пандемията. Жената изчаквала до входа на
нападателя да дойде полицейски патрул, насочен от телефон 112. Не иска
медицинска помощ.
По наказателното дело нито ищецът в настоящото производство, нито
ответницата са давали показания или обяснения, поради което съдът не може
да ползва свидетелските показания по него, дадени от неучаствали по
настоящото дело лица, а съдържащата се „характеристика“ на ответника
представлява свидетелски показания в писмена форма, поради което не може
2
да се ползва от съда в този вид.
В съдебното заседание на 30.06.2025 г. е разпитана свидетелката на
ищцата И. Ч. (на лист 102 – 103 от делото), която дава показания, че познава
ищцата от 15 години, като през април 2020 г., по време на извънредното
положение, била нападната от мъж, като показала и синина на крака си.
Ищцата ходела в „Л.“ при майка си, която била болна, да полага грижи. Често
минавала от там и се чувствала уплашена, не знаела дали ситуацията няма да
се повтори. Спряла да излиза в по-късни часове и ходела на психолог.
Синината можела да се види при носене на по-къси панталони или поли (над
коляното).
Съдът кредитира свидетелката за това, че ищцата е изпитвала неприятни
емоции от инцидента, но не кредитира показанията в частта, че се е отразило
на личния живот и времето на излизане, тъй като това не кореспондира с
обективните веществени доказателства – записа от телефон 112, който
показва, че непосредствено след инцидента ищцата е била спокойна и не е
поискала лекарска помощ.
В съдебното заседание на 30.06.2025 г. е разпитана свидетелят на
ищцата Владислав Н. (на лист 103 от делото), който дава показания, че през
2020 г. ищцата била нападната и се обадила на свидетеля веднага, като
последният я посъветвал веднага да се обади на телефон 112. Ищцата била на
място, но не била на себе си, треперела. Със свидетеля отишли в районното
управление на МВР, после в съдебномедицински кабинет. Ищцата се
страхувала да бъде близо до дома на майка си, тъй като ответникът можел да
повтори поведението си. Спряла да излиза в градинката до блока.
Съдът кредитира показанията на свидетеля, тъй като кореспондират с
останалите доказателства по делото, вкл. и записите от телефон 112, с
изключение на частта за това, че непосредствено след инцидента ищцата е
била силно уплашена и плачела – това не кореспондира с исканията до
диспечера на спешния телефон.
По делото няма спор, че ответникът е пенсионер.
Въз основа на така установените факти съдът намира следното от правна
страна:
Предявен е иск за обезщетение на неимуществени вреди от непозволено
увреждане – престъплението „лека телесна повреда“, с правна квалификация
чл. 45, ал. 1 ЗЗД във връзка с чл. 52 ЗЗД.
Искът се уважава, ако се установи, че ответникът противоправно е
увредил здравето на ищцата, с което виновно е причинил вреди – болки и
страдания, във връзка с увреждането на здравето. Размерът на обезщетението
се определя от съда по справедливост с оглед на интензивността на
увреждането, влиянието върху ищцата и други обективни нейни белези –
възраст към инцидента, период на лечение и под. Ответникът прави
възражение за съпричиняване на вредата от ищцата по чл. 51, ал. 2 ЗЗД, което
изисква да установи нейно противоправно поведение, в причинна връзка с
част от вредите.
3
Противоправното поведение на ответника е установено с влязла в сила
присъда, която съгласно чл. 300 ГПК е задължителна за настоящия съд по
отношение на деянието и авторството му, както и че ищцата е пострадала.
Следователно искът следва да се уважи, въпросът е дали изцяло и за каква
част.
Съдът съобразява, че не се установи ищцата да е съпричинила
увреждането си – страните са били в конфликт, но няма данни тя да го е
започнала или да се е самонаранила.
Следователно съдът взема предвид, че ищцата е била към датата на
увреждането на 42 години, увреждането не е със сериозна интензивност, но
оставя белег, който е отшумял поне след няколко седмици, като ищцата със
сигурност е преживяла и известен шок от случилото се, като е била нападната
от доста по-едър от нея мъж. Установява се страх от извършителя, но няма
убедителни доказателства за преживян посттравматичен стрес или
дълготрайни последствия на реакции на страха. Следователно обезщетението
следва да се определи в размер, който не е по-голям от този за леките телесни
повреди с период на възстановяване от 2 – 3 месеца, което съдът преценява на
2000 лева, като искът следва да се уважи за този размер, и да се отхвърли за
разликата между него и поисканите 10 000 лева.
Обстоятелството, че ответникът е пенсионер, няма значение към размера
на обезщетението, защото то цели да обезщети вредите на жертвата, а не да
взема предвид имущественото състояние на престъпника.
Следва да се присъди и законна лихва от датата на извършване на
престъплението – 09.04.2020 г., до окончателното плащане, на основание чл.
84, ал. 3 ЗЗД във връзка с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Относно разноските:
Съдът уважава частично иск за обезщетение за неимуществени вреди от
засягаща доброто име статия, като обезщетението се определя по преценка на
съда, поради което следва да се вземе предвид, че процесуална изненада при
уважаване на иска по размер може да доведе до възпиращ ефект пред това
пострадалите от подобни статии да предявяват исковете си, като така се
ограничи правото им на достъп до съд по чл. 6, пар. 1 от Конвенцията за
защита на правата на човека и основните свободи („Европейската конвенция
за правата на човека“, „ЕКПЧ“) съгласно практиката на Европейския съд за
правата на човека („ЕСПЧ“) – решение Čolić с/у Хърватия, жалба № 49083/18,
§ 53, 18.11.2021 г. Поради това ЕКПЧ не допуска прилагане на правила за
разпределение на разноските пропорционално на уважената част от иска в
случаите на определяне на обезщетение по преценка на съда, освен ако се
установи, че ищецът няма основание да претендира исканото обезщетение в
размера, посочен в исковата молба и всъщност е „раздул“ прекомерно размера
на претенцията си (вж. § 54 от цитираното решение).
В случая в настоящото дело ищцата иска 10 000 лева, като подобни
обезщетения към 2020 г. се присъждат за далеч по-тежки травми – счупени
кости и подобни, които имат по-дълъг период на възстановяване. Неразумно е
4
да се смята, че ищцата има реална вероятност да получи исканото
обезщетение.
Поради това право на разноски има ищцата пропорционално на
уважената част от исковете (2000 лева от 10 000 лева, или 20 % от направените
разходи) и ответникът – пропорционално на отхвърлената част (80 %)
съгласно чл. 78, ал. 1 и 3 ГПК.
Доказаните разноски на ищцата са в размер на 1000 лева – адвокатско
възнаграждение по договор от 03.06.2024 г. (на лист 98 от делото), като съдът
приема, че сумата от 300 лева е едностранно дописана в договора и я цени
съгласно чл. 178, ал. 2 ГПК и съдът намира, че не следва да приема, че е
постигнато съгласие за хонорар от 1300 лева, който съдържа и разписка за
плащане, ведно с доказателство за платени по банкова сметка 300 лева, като
възражението на ответника за намаляване на адвокатския хонорар е
неоснователно, доколкото макар и да става въпрос за дело с ниска фактическа
сложност, същото е с по-голям интерес, който отразява поетия от адвоката
риск да носи отговорност пред клиента си, и следва да се признаят 1000 лева
разход, или от общо 1000 лева следва да се присъдят на ищцата
пропорционално 200 лева.
Ответникът не е доказал извършване на разноски и не следва да му се
присъждат.
Тъй като ищцата е освободена от държавна такса, следва ответникът на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК да бъде осъден да плати на съда 80 лева такса по
делото.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД във връзка с чл. 52 ЗЗД В. М.
Ч., с ЕГН: **********, и адрес: С., кв. „Л.“, ул. „Л.“ №**, вх. *, ет. *, ап. **5,
да плати на И. Р. Б., с ЕГН:**********, и адрес: С., ул. „Б. К.“ № **, ет. *,
ап.*, сумата от 2000 лева (две хиляди лева) – обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от нанесен от ответника на 09.04.2020 г. побой на
ищцата в С., на ул. „Л.“, за което ответникът е осъден с влязла в сила присъда
от 20.12.2022 г. по наказателно дело от частен характер № 8843/2020 г. на
Софийския районен съд, 103. състав, ведно със законната лихва върху
посочената сума от 09.04.2020 г., до окончателното плащане, като
ОТХВЪРЛЯ разликата между присъдените 2000 лева и пълния размер на
иска от 10 000 лева (десет хиляди лева).
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК В. М. Ч., с ЕГН: **********,
и адрес: С., кв. „Л.“, ул. „Л.“ №**, вх. *, ет. *, ап. **5, да плати на И. Р. Б., с
ЕГН:**********, и адрес: С., ул. „Б. К.“ № **, ет. *, ап.*, сумата от 200 лева
(двеста лева) – разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК В. М. Ч., с ЕГН: **********,
и адрес: С., кв. „Л.“, ул. „Л.“ №**, вх. *, ет. *, ап. **5, да плати по бюджетна
5
сметка на Софийския районен съд сумата от 80 лева (осемдесет лева) –
държавна такса по делото.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийския
градски съд в двуседмичен срок от получаване на препис от страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6