Решение по дело №3474/2008 на Софийски градски съд

Решение

 

гр. С., 5.11.2012 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Софийски градски съд, Гражданска колегия, І-18 състав, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди и дванадесета година в състав:

ГРАДСКИ СЪДИЯ: КРИСТИНА  ФИЛИПОВА

 

при секретаря И. А., като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 3474 по описа за 2008 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД.

Ищцата М.В.Д. твърди, че на 16.02.2006 г., в качеството й на купувач, сключила с ответника договор за продажба на правото на строеж върху апартамент № 6, находящ се в секция А, ет. 1, с площ от 51, 45 кв.м., който следвало да се изгради в жилищна сграда в УПИ ІІ-181, в кв. 247б, гр. С., м. О.К., целият с площ от 1144 кв.м. Твърди се, че ответникът не изпълнил задълженията си да продаде имота на ищцата, а напротив – прехвърлил същия на трети лица. Претендира с оглед неизпълнението да й се изплати сумата от 54 000 евро като неустойка, както и разноски.

Ответникът „Д.Г.” ЕООД оспорва иска, като твърди, че договорът за продажба не е сключен поради отказ на ищцата. Твърди, че изпратената нотариална покана не изхожда от ищцата и не носи нейния подпис. Евентуално възразява срещу размера на неустойката като прекомерен. Не претендира разноски.

Съдът, като обсъди наведените доводи и прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

По делото е представен договор от 16.02.2006 г., по силата на който ответникът „Д.Г.” ЕООД, в качеството му на продавач-изпълнител, е поел задължение спрямо ищцата, в качеството й на купувач-възложител, да продаде правото на строеж за апартамент № 6, секция А, първи жилищен етаж, с площ от 51, 45 кв.м., състоящ се от дневна и кухнески бокс, спалня, сервизни помещения, два балкона, при съседи – ап. № 7, коридор, ап. № 5, и двор, находящ се в жилищна сграда, която ще бъде изградена в УПИ ІІ-181, кв. 247б, по плана на гр. С., м. О.К., с площ от 1144 кв.м., с прилежащо мазе № А5 с площ от 1, 78 кв.м. Уговорено е обектът да бъде изграден и предаден с акт образец 15 в срок до 31.01.2008 г. в изрично описана степен на завършеност. Уговорената и платена от ищцата цена е на стойност 26 745 евро, като в чл. 2 от договора е вписано, че същия служи за разписка относно предаването на сумата. В чл. 9 страните са предвидили, че ако в договорения срок продавачът не прехвърли на купувача по нотариален ред процесния обект, се дължи неустойка в размер на 54 000 евро.

По делото е представен н.а. № 135 от 19.12.2006 г. от който се установява, че ответното дружество е продало на В.С.С. правото строеж върху апартамент № 6, в гр. С., р-н О.К., ет. 2, кота + 2.80, в секция А, със застроена площ от 51, 45 кв.м., състоящ се от спалня, дневна и кухнески бокс, баня с тоалетна, антре и една тераса, при съседи двор, апартамент № 7а, коридор, апартамент № А5, заедно с мазе № А5 с площ от 1, 78 кв.м.

С нотариална покана, връчена на 6.06.2008 г. на представител на ответното дружество, ищцата е поканила ответника в 7-дневен срок да й заплати уговорената неустойка. Назначената по делото СПЕ е дала становище, че нотариалната покана е подписана от ищцата.

При така очертаната фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

По своята същност неустойката е отнапред установена отговорност за страна по договора, за в случай, че не изпълни или не изпълни точно задължението си. За да се дължи неустойка тя трябва да е уговорена в договора, кредитора да е изпълнил своето задължение, а длъжникът да е нарушил договора. От събраните в хода на настоящия процес доказателства съдът приема, че неустоечна клауза, установяваща отговорност за ответното дружество в случай на непрехвърляне на процесния обект на ищцата в срок, е валидно уговорена между страните в чл. 9 от договора.

Не се спори, че ищцата е заплатила уговорената цена.

От данните по делото се установява и от ответника не се спори, че ответното дружество не е изпълнило задължението си в срок до 31.01.2008 г. да прехвърли на ищцата процесното жилище с прилежащото мазе. Напротив – видно от цитирания по-горе нотариален акт № 135 от 19.12.2006 г., преди да изтече срока по процесния договор, ответникът е прехвърлил на трето лице – В.С.С., процесния обект. Съдът констатира разликата в описанието на имота, относно посочените етажи – в договора с ищцата е посочен първи жилищен етаж, а в н.а. № 135 – ІІ етаж, кота + 2.80, но като съобрази, че границите на двата имота са абсолютно идентични, приема че в случая се касае за един и същи обект. Следва да се отбележи, че помещенията в жилището също съвпадат като описание, с изключение на това, че в договора от 16.02.2006 г. са посочени два балкона, а в н.а. № 135 – една тераса. Съдът приема, че посоченото различие не следва да промени крайният извод за идентичност, предвид възможността двата балкона да бъдат обединени в една тераса.

Доколкото се установява, че ответното дружество е прехвърлило на трето лице процесния апартамент, то безспорно е налице виновно неизпълнение на задължението същият имот да бъде прехвърлен нотариално на ищцата. Последната е поканила дружеството, с нотариална покана, посочена по-горе, да изпълни задължението си за прехвърляне, но това не е сторено. Ето защо за ищцата, като изправна страна е възникнало правото на обезщетение. Възползвайки се от нормата на чл. 92 ЗЗД, страните предварително са предвидили начина и размера на това обезщетение в случай на неизпълнение на задължението по т. 1 от договора, като са посочили фиксиран размер на неустойката от 54 000 евро. Тази сума следва да бъде присъдена на ищцата.

Възражението за прекомерност на неустойката настоящият състав намира за неоснователно. Съдът споделя съдебната практика, която приема, че за да бъде намалена неустойката следва да се установи необоснованото несъответствието на същата с действителното претърпените вреди. Доказателствената тежест за това е била изцяло за ответника, а същият не е заявил доказателствени искания в тази насока. Следва да се изтъкне още, че неустойката има не само обезпечителен, но и санкционен характер, поради което и установяването на пълна еквивалентност между търпените вреди и уговорения размера на неустойката не е необходимо.

Предвид изложените доводи предявеният иск за сумата от 54 000 евро се явява изцяло основателен и следва да бъде уважен.

С оглед изхода на спора на ищцовата страна се следват разноски за платена държавна такса в размер на 4212 лв. Разноски за адвокатски хонорар не се следват поради липса на данни такъв да е уговарян и плащан, доколкото по делото е налично единствено пълномощно от ищцата, но не и договор за правна помощ с определено възнаграждение.

Воден от горните мотиви съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА „Д.Г.” ЕООД да заплати на М.В.Д., ЕГН **********, сумата от 54 000 (петдесет и четири хиляди) евро на основание чл. 92 ЗЗД, както и сумата от 4212 лв. като разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

Решението може да се обжалва пред САС в 2-седмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.                                                         

 

 

ГРАДСКИ СЪДИЯ: