Решение по дело №96/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 60/04.12.2012 г., постановено по гр.д. № 52/2012 г., Ардинският районен съд е осъдил ответницата Х. Н. А. да заплати на ищеца Р. Н. А. сумата в размер на 2 382.10 лв., представляваща припадащата се на ответницата част от направените разходи за извършен през месец октомври и ноември 2011 г. необходим и неотложен ремонт на покрива на съсобствена къща – двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ 84 кв.м. и РЗП 152 кв.м., ведно с дворното място, в което е построена жилищната сграда с площ 950 кв.м., представляващо УПИ ХVІІІ от кв. 31, с кад. № 282 по регулационния план на Г., при граници на имота: североизток – У.Б. Б.; югоизток – парцел ХІХ от кв.31, с кад. № 281; югозапад – неурегулиран терен и северозапад – парцел ХVІІ от кв.31, с кад. № 283, с която сума се е обогатила без основание и за сметка на ищеца, ведно със законната лихва, считано от 07.05.2012 г. до окончателното й изплащане, както и разноски по делото в общ размер на 300 лв. съразмерно на уважената част от иска. В останалата му част и за разликата до пълния му предявен размер от 4000 лв., предявеният иск е отхвърлеÝ като неоснователен.

Недоволна от така постановеното решение е останала жалбодателката Х. Н. А., която го обжалва чрез процесуалния си представител по пълномощие, като неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, необосновано и недопустимо като постановено по непредявен иск. В жалбата се излагат съображения, че за извършения ремонт не било искано съгласие от страна на ответницата, а ищецът самоволно започнал ремонта на свой риск. Не били събрани доказателства за необходимостта от ремонт на покрива, като съдът не взел предвид заключението на вещото лице по назначената допълнителна съдебно-техническа експертиза. Приета била за доказана сумата в размер на 4 551.30 лв. под условие, че е подменена изцяло дървената конструкция на покрива и е изграден комин, въпреки че вещото лице не установило тези подобрения поради липса на достъп до подпокривното пространство. Излагат се съображения за недопустимост на решението, тъй като съдът се произнесъл в полза на ищеца за сумата, която била изразходвана за изграждане на навес над входната врата и нови PVC улуци и водосточни тръби, които не били предмет на предявения иск. Правните изводи на съда не били съобразени с разпоредбите на ЗУЕС, а също така не били присъдени разноски за ответницата. Моли съда да обезсили обжалваното решение на Ардинския районен съд, в частта му, с която е присъдена сума в полза на ищеца за изграждане на навес в размер на 212.90 лв. и за нови PVC улуци и водосточни тръби в размер на 587 лв., като постановено по непредявен иск, както и да отмени решението в останалата му част и да постанови друго, с което да отхвърли предявените искове. Направено е и алтернативно искане за намаляване на присъдения размер от 2 382.10 лв. на половината от 3 334.38 лв. (изчислената сума от вещото лице само за ремонт на покрива по допълнителното заключение или 1 667.19 лв. В съдебно заседание жалбодателката Х. Н. А., представлявана от процесуалния си представител, поддържа жалбата по изложените в същата съображения. Прави искане за допълване на въззивната жалба и обезсилване на обжалваното решение като недопустимо в частта, с която е присъдена законна лихва, тъй като такава не била претендирана от ищеца. В представена писмена защита процесуалният представител на въззивницата не оспорва извода на първоинстанционния съд, че отношенията на етажните собственици следва да се уредят съгласно чл.30, ал.3 от ЗС. Излагат се съображения, че съсобственикът няма право да извършва изменения в съсобствената вещ, а когато извърши такова без съгласието на останалите съсобственици, той имал вземане за изравняване на неоснователното обогатяване, но не и на пълната част на разноските, както и тези, които нямали практически смисъл като улуци и водосточни тръби.

Въззиваемият Р. Н. А. не е представил отговор на въззивната жалба. В съдебно заседание, представлянван от процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. Сочи, че навесът бил изграден над външно стълбище, което водело от първия етаж до втория и обслужвало не само въззиваемия, но също покрива и подпокривното пространство. Твърди, че достъп до подпокривното пространство се осигурявало единствено от това стълбище, поради което същото се явявало обща част на сградата. Съдът правилно признал разходите за изграждане на въпросния навес, който предпазвал стълбището от атмосферни влияния. Моли съда да отхвърли въззивната жалба като неоснователна и да потвърди обжалваното решение.

Въззивният съд, при извършената преценка на събраните по делото доказателства, по повод и във връзка с оплакванията изложени от жалбодателя констатира:

Жалбата е допустима, а по същество разгледана е частично основателна.

Първоинстанционното производство е било образувано по предявен иск за заплащане на необходими разноски за извършен от ищеца ремонт на покрив в сграда етажна собственост на страните по делото. Ищецът твърди, че извършил необходим ремонт на покрива на жилищната сграда, а ответницата следвало да му заплати припадащата й се част от направените разходи в размер на 4000 лв. Ответницата оспорва иска като твърди, че ремонтът бил извършен без нейно съгласие, не били подменени всички части на покрива, а също така бил изграден навес, който се ползувал единствено от ищеца.

Безспорно по делото е, че страните са собственици на самостоятелни обекти в процесната двуетажна жилищна сграда, което се установява и от представеното решение № 188/20.09.2011 г. по гр.д № 44/2010 г. по описа на РС – Ардино. От събраните по делото доказателства, и най-вече от заключенията на вещото лице инж.Т. Я. по назначените съдебно-технически експертизи, се установява, че ищецът Р. Н. А. е извършил ремонт на покрива на жилищната сграда. Същевременно по делото не са събрани доказателства, от които да се установява, че преди започване на ремонта ищецът е поискал съгласието на ответницата. Освен ремонт на покрива ищецът изградил и навес над съществуващо външно стълбище, за което били изпълнени стоманобетонни колони и покривна конструкция на навеса. Спорни по делото са обстоятелствата, дали ремонтът е бил наложителен, дали е била извършена цялостна подмяна на покривната конструкция и коминните тела, както и дали навесът над стълбището е част от покривната конструкция на жилищната сграда, каквито доводи са изложени във въззивната жалба. От заключенията на вещото лице инж. Т. Я., както и от разпита на същата пред първоинстационния съд, които и настоящата инстанция приема, се установява, че поради липса на достъп до подпокривното пространство не може да се установи дали е извършена цялостна подмяна на дървената конструкция на покрива, както и изграждането на комините с нови коминни тела. Ето защо следва са де приеме, че извършването на тези дейности не е доказано, поради което същите не следва да бъдат присъждани. Що се отнася до изграждането на навес над съществуващо стълбище, то по делото не е установено дали този навес е част от покрива на жилищната сграда и дали същият обслужва всички етажни собственици, респ. дали е обща част на сградата. Поради тази причина разходите за изпълнение на навес над съществуващо стълбище не следва да бъдат присъждани. Не така стои въпросът, обаче с монтираните нови PVC улуци и водосточни тръби. Безспорно е, че улуците и водосточните тръби са неразделна част от покрива и обслужват неговото функциониране, отвеждайки дъждовните води, поради което няма как тези части да бъдат отделени от покривната конструкция, каквито неоснователни доводи се излагат в писмената защита на въззивника. Не може да бъде споделен и доводът, че улуците и водосточните тръби нямат практически смисъл и представляват увеличение на полезните качества на общите части. Ноторно е практическото значение и смисъл на системите за отвеждане на дъждовните води на покривната конструкция, което не се нуждае от доказване.

По отношение на изложения довод относно липсата на необходимост от извършване ремонт на покрива на жилищната сграда следва да бъде посочено следното: Действително по делото не са събрани преки доказателства, установяващи необходимостта от ремонт на покрива на сградата, но от писменото заключение на вещото лице по първоначалната съдебно-техническа експертиза се установява, че на втория етаж на сградата е извършен ремонт, като е подменена дограмата, изпълнени са окачени тавани от гипсокартон, латексово боядисване, настилки с теракот и ламинат и др. От тези констатации на вещото лице може да се направи извод, че извършвайки основен ремонт на втория етаж на жилищната сграда е бил наложителен и ремонт на покрива с цел да се запазят както извършените подобрения на втория етаж, така и цялата сграда. Ако приемем, че ремонтът на покрива не е бил наложителен, то тогава би било нелогично защо такъв е бил извършен. Очевидно е, че за да бъде извършен основен ремонт на покрива на значителна стойност, то той е бил действително наложителен, поради което изложените доводи в противен смисъл не могат да бъдат споделени.

Доводът за липсата на решение на етажните собственици по реда на ЗУЕС не се поддържа, поради което съдът не излага съображения в тази насока. Що се отнася до липсата на съгласие от страна на ответницата за извършване на ремонта, то следва да се посочи, че съгласно разпоредбата на чл.41 от ЗС решение на общото събрание на етажните собственици е необходимо за извършване на полезните разноски, но не и на тези, необходими за поддържане или възстановяване на общите части. В случая безспорно е, че ремонтът на покрива е дейност по поддържане и възстановяване на обща част на сградата, а не полезни разноски, които увеличават качествата на съществуващите общи части или създават нови общи части.

В заключение следва да се посочи, че общата стойност на извършените необходими разходи по поддържане и възстановяване на покрива на жилищната сграда възлизат на 3 921.38 лв., от които 3 334.38 лв. е стойността на покрива без скритата част от дървената конструкция на покрива и без навеса, а 587 лв. е стойността на улуците и водосточните тръби. Половината от тази сума, или 1 960.69 лв. следва да заплати въззивницата, до който размер е основателен предявеният иск.

Решението, в частта, с която е присъдена законна лихва върху претендираната сума следва да бъде обезсилено като недопустимо, тъй като с исковата молба ищецът не е направил искане за заплащане на законна лихва, респ. съдът не може да се произнесе по искане, каквото не е направено. По отношение на изложения довод за недопустимост на решението в частта относно присъдените разходи за изградения навес, то същият е неоснователен. Действително в мотивите си съдът е обсъждал разходите за изграждане на навеса, но в диспозитива на решението е посочено, че присъдената стойност касае само покрива, но не и навеса. Ето защо в случая не е налице произнасяне по непредявен иск и решението в тази му част не е недопустимо. Впрочем, настоящата инстанция приема, че направените разходи за изграждането на навеса не се дължат от ответницата и не следва да бъдат присъждани, каквито доводи са изложени по-горе.

Имайки предвид изложеното, следва да бъде постановено решение, с което да се отмени обжалваното решение на Ардинския районен съд в частта, с която Х. Н. А. е осъдена да заплати на Р. Н. А. сумата в размер на 2 382.10 лв., представляващи припадащата й се част от направените разходи за ремонт на процесната жилищна сграда, за разликата от 1 960.69 лв. до 2 382.10 лв., като искът в тази му част следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. При този изход на делото на ищеца се следват разноски за двете инстанции в размер на 323.51 лв. съразмерно на уважената част от иска, а на ответницата се следват разноски за двете инстанции в размер на 308.81 лв., съразмерно на отхвърлената част от иска. Или, по компенсация на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер на 14.70 лв., поради което решението на Ардинския районен съд следва да бъде отменено и в частта му, с която на ищеца са присъдени разноски в размер на 300 лв., за разликата от 14.70 лв. до 300 лв. Решението в частта, с която е присъдена законна лихва следва да бъде обезсилено, а производството по делото в тази му част прекратено. В останалата му част решението следва да бъде потвърдено.

Водим от изложеното и на основание чл.271, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.270, ал.3, предложение първо от ГПК, въззивният съд

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 60/04.12.2012 г., постановено от Ардинския районен съд по гр.д. № 52 по описа за 2012 г. на същия съд, В ЧАСТТА, с която Х. Н. А. от Г., У.Б. Б. № 10, с ЕГН * е осъдена да заплати на Р. Н. А. от Г., У.Б. Б. № *, с ЕГН * сумата в размер на 2 382.10 лв., представляващи припадащата й се част от направените разходи за извършен през месец октомври и ноември 2011 г. необходим и неотложен ремонт на покрива на съсобствена къща – двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ 84 кв.м. и РЗП 152 кв.м., ведно с дворното място, в което е построена жилищната сграда с площ 950 кв.м., представляващо УПИ ХVІІІ от кв. 31, с кад. № 282 по регулационния план на Г., при граници на имота: североизток – У.Б. Б.; югоизток – парцел ХІХ от кв.31, с кад. № 281; югозапад – неурегулиран терен и северозапад – парцел ХVІІ от кв.31, с кад. № 283, ЗА РАЗЛИКАТА от 1 960.69 лв. до 2 382.10 лв., КАКТО И В ЧАСТТА, с която Х. Н. А. е осъдена да заплати на Р. Н. А. направените по делото разноски в размер на 300 лв., ЗА РАЗЛИКАТА от 14.70 лв. до 300 лв., вместо което постановява:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Р. Н. А. от Г., У.Б. Б. № *, с ЕГН * против Х. Н. А. от Г., У.Б. Б. № *, с ЕГН * иск за заплащане на направените разходи за извършен през месец октомври и ноември 2011 г. необходим и неотложен ремонт на покрива на двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ 84 кв.м. и РЗП 152 кв.м., построена в УПИ ХVІІІ от кв. 31, с кад. № 282 по регулационния план на Г., при граници на имота: североизток – У.Б. Б.; югоизток – парцел ХІХ от кв.31, с кад. № 281; югозапад – неурегулиран терен и северозапад – парцел ХVІІ от кв.31, с кад. № 283, ЗА РАЗЛИКАТА от 1 960.69 лв. до 2 382.10 лв., като неоснователен и недоказан.

ОБЕЗСИЛВА решение № 60/04.12.2012 г., постановено от Ардинския районен съд по гр.д. № 52 по описа за 2012 г. на същия съд, В ЧАСТТА, с която Х. Н. А. от Г., У.Б. Б. № *, с ЕГН * е осъдена да заплати на Р. Н. А. от Г., У.Б. Б. № *, с ЕГН * законна лихва върху сумата от 2 382.10 лв., считано от 07.05.2012 г. до окончателното й изплащане, като ПРЕКРАТЯВА, производството по делото в тази му част.

ПОТВЪРЖДАВА решенето в останалата му част.

Решението в частта, с която е обезсилено първоинстанционното решение на Ардинския районен съд и производството по делото е прекратено подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на страните. В останалата му част решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.2 от ГПК.

Председател: Членове:1. 2.