РЕШЕНИЕ
№ 89 / 3.5.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДЕВНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, в публично съдебно заседание на 03.04.2019г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ : ДИМИТЪР
ВАСИЛЕВ
при
секретаря Антоанета Станева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 1302/2017г.
по описа на съда, на основание данните по делото и закона, за да се произнесе,
съобрази:
Предявени
са искове от С.К.И., ЕГН **********, Н.И.Н., ЕГН **********, и Ж.И.Н., ЕГН **********,
действаща чрез настойник С.К.И., против И.Х.И., ЕГН **********, с правно
основание чл. 124 ал.1 ГПК, за приемане на установено в отношенията между
страните, че наследниците на И.Н.И. лицата С.К.И., Н.И.Н. и Ж.И.Н., действаща
чрез настойник С.К.И., са собственици “ по давност и владение и съгласно наториален акт №180, том 1 , дело
№411/1991г. , издаден от Районен съдия при РС Девня “ / цитатът е от уточняваща
молба с вх. №880/14.02.2018г. на л. 39
-40 от материалите по делото / на по 1/3 ид.ч. всеки от тях от нива в с.
Червенци, общ. Вълчи дол, с идентификатор 80529.14.178, и за отмяна на
основание чл.537 ал.2 ГПК на НА №163, т.5, рег. №2261, дело №672/2016г. на
Нотариус А. Н.с рег. №226 и район на действие РС Девня и Договор за доброволна
делба с №79, том 1 от 18.03. 1999г. Твърди се, че процесния имот - нива с
идентификатор 80529.14.178, се е обособил като самостоятелен такъв с влизане в
сила на плана за земеразделяне на с. Червенци, като преди това е бил в
регулацията на селото и е представлявал част от поземлен имот с №178, в който е
имало построени 2 жилищни сгради, стоп.постройка и навес с оградни стени. С
влизане в сила на плана за земеразделяне на селото са били образувани 2 имота,
първият от които с площ 1520 кв. м. –дворно място, за което е било отредено УПИ
II – 178 в квартал 75 заедно с двете жилищни сгради в имота, а другата част от
имота с пл. №178 с площ 2644 кв.м и построените стопанска постройка и навес
представлява процесния ПИ с идентификатор 80529.14.17. Твърди се, че ПИ №178 е
получен по наследство от И.Н.И., починал 25. 03.2011г. От своя страна, И.Н.И. е
получил имота като дарение от своя баща Н. И. П.с НА от 09.05.1991 г., като от
тогава И.Н.И. ползва имота като добър стопанин непрекъснато и необезпокоявано.
След неговата смърт през м.03.2011г. имотът се ползва от ищците С.Н.И., Н.И.Н.
и Ж.И.Н.. Преди това имотът се еползвал от Н. И. П., който е баща на И.Н.И.. Н.
И. П.е роден на ***г. в този имот и оттогава също ползва имота, той е построил
лятна кухня и всички стопански постройки. Твърди се, че в разписния лист имотът
е записан на И. П. В., след това на Н. И. П., баща на наследодателя на ищците И.Н.И.
и в последствие - на И.Н.И.. На неуточнена дата ищците, отивайки в ОС
”Земеделие” Вълчи дол, установяват, че за процесния имот през м.04.1994г. е
подадено заявление и имотът е възстановен на техния праводател И.Н.И., издаден
е протокол за въвод и скица. Твърдят че наследниците на И. К. П.са се
възползвали от съвпадение на имена и липса на ЕГН и са поделили проц. имот с
Договор за доброволна делба от 18.03.1999г. По силата на този Договор имотът е
поставен в дял на Х. И. К., починал и оставил наследници – Е.Х.Д. и И.Х.И.. Е.Д.
е дарила на брат си И. ½ ид.ч. от процесния имот и към днешна дата
собственик на имота е И.Х.И.. Моли се, съгл.чл.537 ал.2 ГПК, за отмяна на
Договор за доброволна делба №79, том 1 от 17.03.1999г. и НА за дарение №163 том
5, рег.№2261 дело №672/2016г. на Нот. А. Н.
В
о.с.з. поддържат исковата молба чрез проц. представител адв. С. Г. и молят съда
за положително решение по нея.
В
постъпилия отговор от адв. Н.Т. като пълномощник на И.Х.И. се излага че И.Х.И.
се намира във владение на имота – предмет на иска. Твърди се че Н. И. П., който
е дарител на праводателя на ищците И.Н.И., не е бил собственик на недвижим имот
– дворно място с площ 4470 кв.м, от които 1520 кв.м са включени в парцел УПИ II
- 178, кв. 75 по плана на селото, само по отношение частта от имота, която към
този момент е била извън строителните граници на селото и която е било
невъзможно да бъде придобита по давност, т.к. в периода на коопериране на
земеделието рег. планове по почти всички села са били променени с цел части от
селските дворове –частна собственост, да бъдат изключени от регулация и
включени в ДП Фонд. Твърди, че след като тази част от терена от проц.имот е
изключена от строителните граници на селото, по отношение на нея е установено
кооперативно земеползване и имотът е бил включен в земята обработвана от
ТКЗС и е станала кооперативно имущество
на осн.чл.86 от ЗСГ. Излага, че дори имотът да е бил държан до тази дата от
предходния праводател на ищците, това не може да доведе до придобиване по давност, т.к. земеделските
земи на ТКЗС са изключени от гражданския оборот. Твърди, че придобиването по давност е било невъзможно и
към 1991 г. когато е съставен КНА, т.к. съгл. чл. 5 ал.2 ЗВСОНИ се заличава
теклата след изменението на чл.86 от ЗС давност, като в този смисъл е и ТР №10 от 2012г. на ГК на ВКС. Излага, че
през 1991г., И. К. П.- дядо на ответника, е подал по чл.11 ЗСПЗЗ, заявление за
възстановяване собственост на земеделски земи. Наследодателят на ответника е
придобил имотите си по наследство и давност, като през 1950 г. е бил принуден
да даде на ДПФ притежаваната от него земеделска земя, с изключение на част от
нея, оставена за частно ползване,включваща и процесния имот. Последният
представлява получено от него от родителите на съпругата му зестра, предоставен
по повод на брака му, сключен 1929 г. При завършване на кооперирането този имот
е бил внесен за кооперативна обработка, затова съгл.чл.10 ЗСПЗЗ подлежи на
реституция След като е изработена картата в стари реални граници и е установено
точното местоположение на имотите край селото, кой от тях е отнет, кой от тях
от кого е внесъл имот за кооперативно обработване или отнет за вкл. в масивите
на ТКЗС, е приет надлежен план - картата съществуващите възстановими стари
реални граници, по която имотът е идентифициран като нива с площ 2644 кв.м, 3 -
та категория, местност „Край село”. С Решение от 10.10.1994г. на ПК Вълчи дол
правото на собственост върху имота е възстановено на дядото на ответника, като
в последствие е извършена доброволна делба между неговите сънаследници,при
която бащата наответника е получил имота в дял След неговата смърт ответника е
наследил ½ ид. ч. от имота, а останалата
½ ид.ч. му е била дарена от неговата сетра. Наведени са
твърдения, че ищците за кратко се опитали да отнемат противоправно владението
на имота, като подали жалба срещу ответника до съответните правозащитни органи.
Постъпил
е отговор от Адв. Г., с който заявява, че имотът не е бил със земеделски
характер преди влизане в сила на плана за земеразделяне и никога не е бил
внасян в ТКЗС, по всички предходни планове имотът е бил с предназначение за
жилищно застрояване Твърди, че ищците са плащали данъци за имота повече от 20
г. Не оспорва оспорва, че С.И.К. е подала жалба в РП – Девня против И.Х.И.,
затова че той е унищожил засята от нея земеделска продукция.
Ответната
страна излага че е налице материална подправка в текста на Решение
№1719/18.04.1994г. на ПК Вълчи дол, т.к. са зачертани презимето и фамилията на И.
К. П.и са изписани на име и презиме на праводателя на ищците и неговото ЕГН,
като същото дописване има и в протокола за въвод във владение №1719 от
18.04.1994г.. Излага се, че тези добавки не са удостоверени с печат и подпис на
длъжностното лице, сочено като автор на документа.
Адв.
Г. заявява че оспорва подписа в представения протокол за въвод във владение,
твърди че подписът не е на И. К. П., а на Н. И. П..
И
двете страни представят писмени доказателства. Съдът е изискал и е представена
от ОСЗ Вълчи дол в оригинал и в цялост материалите по преписка по заявление
№1719 от 03.12.1991г. на Ивана К. П., по която е издадено Решение №1719 от
18.04.1994г. на ПК Вълчи дол. Ангажирани са и гласни доказателства чрез разпит
на по двама души свидетели за всяка една от страните. Изслушани и приети по
делото са СГЕ и СТЕ.
СЪДЪТ,
след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в
тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и закона намира за
установено следното от фактическа страна:
Съгласно
представено по делото удостоверение за наследници П. В. П., р. на 14.03.1870г.,
е починал на 01.09.1955г., като е оставил наследници В.П. В.-син, поч. , К.П.
В. -син, поч., К. П. Д.-дъщеря, поч., К.
П. М.-дъщеря, поч., и И. П. В. –син,
поч., като И. П. В. е оставил за наследници Н. И. П.с ЕГН **********– син, Я.
И. С.– дъщеря, поч. на 15.10.2010г. и П. И. Д.-дъщеря , поч. на 15.10.2010г.
Съгласно
представеното по делото удостоверение за наследници И. К. П.с ЕГН ********** е
починал на 25.03.20111г., като е оставил за свои наследници ищците по делото С.К.И.,
ЕГН **********, Н.И.Н., ЕГН **********, и Ж.И.Н., ЕГН **********. Съгласно
представеното по делото удостоверение на Органа по настойничество и
попечителство при Община Вълчи дол и копие от решение от 19.07.2011г. по гр. д.
№685/2011г. на ОС Варна Ж.И.Н., ЕГН **********, е поставена под пълно
запрещение, като за нейн настойник е определен С.К.И., ЕГН **********.
Съгласно
представения по делото НА за собственост на недвижим имот по давност №28, том
2, дело №410/09.05.1991г. на РС Девня Н.И.
***, Варненско, е признат за собственик по наследство и давност на следния
недвижим имот: дворно място от 4470 кв. м., съставляващо имот пл. №178, от
които 1520 кв. м. са включени в парцел II -178 в вартал 75 по плана на с.
Червенци, Варненска област, заедно с построените в него място и парцел жилищна
сграда и стопански постройки.
Съгласно
представения по делото НА за дарение на недвижим имот №180, том 1, дело
411/09.05.1991г. на РС Девня Н. И. П.,
ЕГН **********, от с. Червенци,
Варненско, дарява на сина си И.Н. *** следния свой събствен наследствен
недвижим имот : дворно място от 4470 кв. м., съставляващо имот пл. №178, от
които 1520 кв. м. са включени в парцел II -178 в вартал 75 по плана на с.
Червенци, Варненска област, заедно с построените в него място и парцел жилищна
сграда и стопански постройки.
Съгласно
представено по делото удостоверение за наследници И. К. П.с ЕГН **********, е
починал на 08.08.1994г., като е оставил за свои наследници П. И. К.-син , поч.
на 28.10.2012г., С. И. Н.–дъщеря, поч. на 03.09.2008г. и Х. И. К. –син, поч. на
03.11.2006г., като Х. И. К. е оставил за свои наследници Е.Х.Д. -дъщеря, и
ответника И.Х.И..
Съгласно
представения по делото договор от 17.03.1999г. за доброволна делба на наследствени
земеделски земи с възстановено право на собственост по ЗСПЗЗ на наследници на И.
К. П., ЕГН ********** в дял на Х. И. Ч.се поставя нива с площ от 2644 кв. м.,
представляваща имот №014178, находящ се в местност “ Край село “ в землището на с. Червенци, общ. Вълчи дол,
обл. Варна.
Съгласно
представения по делото НА за дарение на идеални части от недвижим имот №163,
том 5, рег. 2261, дело №672 от 29.11.2016г. на нотариус А. Н., Е.Х.Д. дарява на
своя брат И.Х.И. ½ идеални части от недвижими имоти, находящи се в с.
Червенци, общ. Вълчи дол, сред които и 1/ 2 идеални части от нива с площ 2,644
дка в местност “ Край село “ , съставляваща ПИ с идентификатор 80529.14.178 по
плана за земеразделяне на землището на с. Червенци
Съгласно изслушаната по делото СТЕ първият
план за процесния имот е Кадастрален и регулационен план на с. Червенци,
Провадийска околия, одобрена дворищна и улична регулация със Заповед
№2587/23.09.1927г. Имотът по този план е отразен като части от поземлени имоти
с пл. №№ 287 и 288, за които е отреден парцел II -287 в кв. 104 с площ, измерена графично
около 4470 кв. м. В разписния лист към
плана на с. Червенци, Провадийска околия имот пл. №288 е записан на Р. В., а
имот пл. №287 е записан на П. В.. От имот пл.№287 се образува парцел II -287
в кв. 104 за П. В.. В община Вълчи дол се съхранява за имота Протокол
№58/1961г. на ОНС за дадена строителна линия
и определено ниво за имота - парцел II
-287 в кв. 104 в с. Червенци, окръг Варненски по повод заявление,
подадено от Н. И. П.. Процесният имот попада в строителните граници на
населеното място, определени с рег. план
от 1927г. към 1950г. и към 1958г.
Съгласно последващият регулационен план на с. Червенци, одобрен със Заповед
№4950/05.08.1964г. и разписен лист от 1964г.
западнатачаст от имота се отрежда като парцел II -178 в кв. 75 , южната част се придава на парцел
III - 180 и източната част,
представляваща процесния имот е изключена от регулация.Към 1991г. и 1994г. процесният имот попада извън
регулацията на населеното място. В раазписният лист за двор II -178 в кв.
75 има следното записване-И. П. В. –
зачеркнат, впоследствие записан Н. И. П.-зачеркнат и последно записване на И.Н.И..
Съгласно последващият План за земеразделяне, обн. в ДВ бр.18/01.03.1994г. –
етап същесвуващи стари реални граници на землище на с. Червенци, общ. Вълчи
дол, процесният имот предтавлява ОКЕ №14178 с площ 2,644 дка в местност “ Край
село “ Имотът е записан на И. К. П.с Решение №1719/18.04.1994г. на ОПК. Съгласно
последващият регулационен план на с. Червенци, одобрен със Заповед
№258/15.12.1995г. за имот с пл. №178 е отреден парцел II -178 в квартал 69 с
площ 2350 кв. м., като източната част от
имота с площ 1940 кв. м. е изключена от регулация, а останалата част от 704 кв.
м. остава в регулация. Съгласно разписен лист към плана от 1995г. имот № 178 с
площ 4470 кв. м. е записан на И.Н.И.. Съгласно Кадастралната карта и
кадастралния регистър на с. Червенци,
общ. Вълчи дол, обл. Варна, одобрени със Заповед №РД -18 -92 /10.08.2016г. на
Изп. директор на АГКК процесният имот с идентификатор 80520.14.178 е с площ от
2644 кв. м. в местност “ Край село “ , с начин на тарйно ползване нива и начин
на трайно предназначение на територията земеделска. Имотът е записан ан Х. И.
Ч.с договор за делба №79, том 1 , рег.147 от 18.03.1999г., издаден от РС Девня
и на И.Х.И. за ½ идеални части от правото на собственост с НА №184, том
13, рег.3978, дело 2639 от 29.11.2016г. от СВ Девня. От извършеният оглед на
място вещото лице е установило, че имотът се обработва, като същия е частично
ограден с бетонови колове и мрежа. Вещото
лице дава становище за идентичност на процесния имот с идентификатор
80520.14.178 с имота по представените по делото НА за дарение №180, том 1, дело
№411/09.05.1991г., НА за собственост на имот по давност №28, том 2,дело
№410/09.05.1991г., НА за дарение №163, том 5, дело №672/29.11.2016г. на
нотариус А. Н., договор за доброволна делба с № на вх. рег.147, том 1,
№79/18.03.1999г., решение №1719/18.04.1994г. на ОСЗ Вълчи дол и протокол
№1719/18.04.1994г. за въвод във владиние, решение №302/10.10.1994г. на ПК Вълчи
дол по заявление с вх. №17191 от 03.12.1991г. След извършена справка в
Държавния архив в гр. Варна вещото лице установило, че масовизацията е била
извършвана в периода 1950 -1959г. През 1950г. било създадено ТКЗС “ Победа “ с.
Червенци с Протокол №1 от 07.09..1950г. Видно от представения като приложение
към СТЕ списък на земите на И. К. П., безвъзмездно причислени на ДПФ , лицето е
имало 108,8 дка. Представени са от вещото лице и декларация от 22.09.1950г. от И.
*** и Протокол от 17.15.1950г. за отчуждаване и причисляване към ДПФ на земи от
13 дка., като процеснията имот в м. “ Край село “ не попада в този списък. През
м. Март 1956.г било извършено първо масовизиране, като са били приети всички с
изключение на 17 домакинства. През 1958г. се извършило второ масовизиране,,
като ивън останали 3 домакинства. Окончателната масовизация била извършена
1959г. в ТКЗС “ В. Левски “. По справка в Община Вълчи дол процесният имот с
идентификатор 80520.14.178 не е бил предоставян за ползване по реда на някой от
актовете по пар.63 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, пар. 4, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ и не е бил
държавна или общинска собственост. В списъците, съхранявани в Държавен архив за
имотите на И. К. П.няма упомената местност “ Край село “ , както и в
заявлението в ПК гр. Вълчи дол от 1991г. , поради което вещото лице не може да
твърди, че процесният имот е подлежал на възстановяване по ЗСПЗЗ. Представени
са в оригинал материалите по преписка
№1719/03.12.1991г. на ОСЗ гр. Вълчи дол. Видно от същите , както е установило и
вещото лице в назначената от съда СТЕ, И. К. П.е подал заявление с вх.
№1719/03.12.1991г за възстановяване на собствеността върху земеделски земи в
землището на с. Червенци, общ. Вълчи дол, обл. Варна в размер на 95,8 дка и 13
дка или общо 108,8 дка. Съгласно Протокол №38/1719/изх. №2205 от 09.02.1993г.
на ПК Вълчи дол за размера икатегориите земеделски зем, правото на собстевност
върху които ще се възстановява по предсатвени писмени доказателства от И. К. П.,
ЕГН ********** *** няма запис. За процесния имот е издадено Решение №1719/18.04.1994г. на И. К. П.за възстановяване правото на
собственост в съществуващи стари реални граници, като имената са зачеркнати и
вписани И.Н.И. с ЕГН **********. Издаден е Протокол за въвод във владение от
18.04.1994г. на И. К. П., като имената са зачеркнати и вписани И.Н.И. с ЕГН **********.Издадено
е Решение №302/10.10.1994г. за процесня имот на на И. К. П.за възстановяване
правото на собственост в съществуващи стари реални граници.
Съдът
цени експертното заключение по СТЕ на вещото лице Ю. Х. П. като обективно и
компетентно дадено.
Съгласно
изслушаната и приета от съда СГЕ подписът, положен за “ собственик/пълномощник “ в Протокол №1719
от 18.04.1994г. за въвод във владение на имоти в землището на с. Червенци е
изпълнен от Н. И. П..
Съдът
цени експертното заключение по СГЕ на вещото лице Е. А. А. като обективно и
компетентно дадено.
Представени
са материалите по ДП 916/2017г. на РП Девня, образувано по жалба на С.К.И., за
това че на неустановена дата в началото на месец Ноември 2017г. в с. Червенци,
общ. Вълчи дол, И.Х.Н. унищожил чужди движими вещи-посеви на С.К.И., прекратено
с постановление от 31.07.2018г.
В
своето изложение пред съда свидетелката на страната на ищците Д. Д. П., роднина
по съребрена линия на ищците, явства, че процесният имот се намира в
североизточната част на селото и граничи с регулацията, като част от него
попада извън регулация Излага, че до 2016г. имота се е обработвал от леля й Ж.и
свако й К., после от И. К., а след неговата смърт от наследниците му С., Ж. и Н., а понастоящем част от мястото от
ответника И.Х.. Явства, че дворното място е с площ от 4,5 дка, в него има
жилищна сграда, лятна кухня и стопански постройки. Излага, че имотът е ограден
с ограда откъм улицата изцяло, отдолу откъм Н. П., горната част е незаградена,
тъй като навремето било прието половината да се огради от едниния съсед, а
другата половина от другия съсед, между
двете части на имота, където е земеделското ползване, няма ограда.
В
своето изложение пред съда свидетелката на страната на ищците Р. Д.Д., без
родство и дела със страните по делото, явства, че процесният имот е с площ от
4, 500 кв. м., намира се в с. Червенци и граничи с Н. П., Ч. П. и Д.Н. / дядо
на ответника И.Х. /, записан е на името на Н.П.с нотариален акт, като през
2011г. Н.П.го прехвърля след смъртта на
сина си на своята снаха С. и внуците си Н. и Ж.. Излага, че в имота има жилищна
постройка, лятна кухня и селскостопанска постройка. Излага, че имотът се
обработвал от К.Р.–баща на С., от миналата година И.Х. засял люцерна в имота.
В
своето изложение пред съда свидетелят на страната на ответника В.В., роднина по
съребрена линия на Н. И. П., явства, че знае от баща си, че неговият прадядо П.е
подредил имотите между наследниците си по 2,5 дка на всеки. Явства, че
процесният имот на Н. И. П.е наследствен от баща му, с площ от 2,5 дка, намира
се в североизточната част на с. Червенци и граничи отгоре с имот на И.Х..
Твърди, че И.Х. има имот от 4 дка, който е наследствен, но от страна на майка
му и имот, възстановен от страна на баща му от 2,5 дка. Излага, че и двата
имота са засети с люцерна от няколко години, която се коси и прибира от И.Х.. Твърди,
че К.Р.– бащата на ищцата С.К.И., наглеждал къщата на дядото на свидетеля И.,
свидетелят не знае, той да е обработвал мястото.Твърди,че имота на дядо И. сега
не е ограден и никой не живее в къщата от 7 -8 години.
В
своето изложение пред съда свидетелят на страната на ответника П. И. П., на
работа при ответника, явства, че И.Х. обработва два имота в североизточната
част на с. Червенци – едният с площ от 4 дка, другият с площ от 2,5 дка, като
ги сади с люцерна. Излага, че между двата имота няма ограда, нито постройки в
имота.Явства, че през 2018 г.ответника го е извикал да прави бали за имота от
2,5 дка, свидетелят не знае дали през 2015г. И.Х. е обработвал имотите.
Съдът
кредитира свидетелските показания само в частите, където свидетелите излагат
свои непосредствени впечатления за възприети от тях самите факти и
обстоятелства, а не препредават информация, получена от други лица, и които факти и обстоятелства съответстват на
останалия събран по делото доказателствен материал.
С
оглед така установено от фактическа страна съдът намира предявените искове за
основателни. Както сочи вещото лице Ю. Х. П. процесният имот до 1964г. е попадал в строителните граници на
населеното място и следователно до тази дата е нямал земеделски характер и не е
подлежал на коопериране. Едва с регулационния план от 1964г. процеснията имот е
изключен от регулация, като окончателната масовизация е била извършена още през
1959г.
Съдът не споделя становището на проц. представител на ответника адв. Н. Т., че
всички земи, които се намират извън регулационния план на населеното място, са
били включени в земята, стопанисвана и обработвана от местното ТКЗС, следствие
което са станали кооперативно имущество
и не са могли да бъдат придобити по давност. Действително в отминалите години
на колективизацията е имало инициатива, да се изключват от строителната част на
населеното място онези терени, които надхвърлят нормативите за предвидената
регулационна площ на даденото населено място и са подходящи за обработване. Съгласно
чл.4 на ПМС №261/08.11.1961г. и двата Примерни устави на ТКЗС в блоковете на
ТКЗС се включват само следните земеделски земи: внесената от член-кооператорите
в ТКЗС тяхна земя; земята на членовете на техните семейства; земята, която те
стопанисват с други сънаследници или съсобственици; земята, която Държавата е
предоставила на ТКЗС и земята, която е била изключена от строителната част на
населените места и включена в блокове на ТКЗС, по установения за това ред. След
изключване на съответните имоти от регулация е следвало да се изпълни
процедурата предвидена в т.4 на ПМС № 216 /08.11.1961г. – „ Имотите, изключени
от строителната част на населените места съгласно това постановление или по
реда на Закона за планово изграждане на населените места , могат да бъдат
включвани в блоковете на ТКЗС, ако собствениците имат в населеното място и
други имоти, достатъчни за техните и на членовете на семействата им жилищни и
стопански нужди. Имотите се включват в блокове на ТКЗС по установения ред, а
ако в тях има подобрения (сгради, постройки, съоръжения и трайни насаждения),
след като ТКЗС обезщети собственика за подобренията съгласно § 102 - 107 от
Правилника за приложение на Закона за планово изграждане на населените места „
. Тъй като за казуса няма доказателства такава процедура да е била изпълнена,
процесният имот не е могло да бъде включен в окрупнен масив на ТКЗС, нито да стане част от кооперативно
ползване. Съгласно показанията на изслушаните по делото свидетели същият се е
владеел в реални граници. Също не са събрани доказателства по делото и не е
установено спорния имот да е бил отчужден и причислен към ДПФ по реда на ЗТПС
от 1946 г., нито по реда на чл.12 ЗСГ. Както е прието в мотивите на Решение
№ 883 / 14.12. 2010 г. по гр. д. № 1432/2009 г. на I гр. отд. на ВКС, не
всички земеделски земи подлежат на възстановяване по ЗСПЗЗ, в случаите когато
имотът не е бил коопериран по силата на членствено правоотношение, не е
одържавяван, не е отнеман фактически, запазил е статута си на частна
собственост и е владян в реални граници, следва да се приеме, че такъв имот не
подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. Дали е налице отнемане на даден
имот, а оттам - и основание за включването му в режима на възстановяване по
ЗСПЗЗ, е въпрос на фактическо установяване, включително и в хипотезата, когато
собствеността върху имота в реалните му граници никога не е губена, независимо
от обстоятелството, че след образуването на ТКЗС имотът, който към този момент
е бил включен в регулационния план на населеното място, впоследствие е бил
изключен от регулация. Следователно процесният имот не подлежи на
възстановяване по реда на ЗСПЗЗ и за него не се прилага забраната на чл.86 от
ЗС за придобиване по давност, а се прилагат общите разпоредби на ЗС,
включително разпоредбата на чл.79 от ЗС. От друга страна правните последици на
упражняваното от праводателят на ищците Н. И. П.владение от датата на
обособяване процесния имот като самостоятелен с влизане в сила на регулационния
план на с. Червенци, одоборен със Заповед №4950/05.08.1964г., не са могли да настъпят
за времето от влизането в сила на ЗСГ – 30.03.1973г. до 16.03.1990г. –датата на
неговото изменение,като едва от последната дата е станало възможно и
придобиването на процесния имот по давност. От 16.03.1990г. до началото на
месец ноември 2017г. / датата на унищожаване на посевите в имота съгласно ДП
№916/2017г. на РП Девня/ е изтекъл период от време, необходимо за придобиване
на правото на собственост по давност и ищците като наследници на И.Н.И. са
придобили правото на собственост на процесния имот, както са обективирали в
исковата молба, подадена през месец декември 2017 г и в уточняващите молби към
нея. Възражението на проц. представител на ответника, направено в хода на
устните състезания, че ищците са загубили владението на спорния имот за повече
от 6 месеца в края на 2017г. и така е била прекъсната предвидената в закона
придобивна давност, преди те да са се позовали на нея, съдът намира за
неоснователно. Прекъсването на давността е възможно да настъпи единствено по
времето на 10-годишния период, тъй като след това вещното право се явява
придобито, а целта на прекъсването е да предотврати това. На практика няма как
да бъде прекъсната давност /придобивна или погасителна/, която вече е изтекла.
В тази хипотеза е възможен единствено отказ от давност, какъвто не се твърди и
не се установява. В този смисъл е и Решение № 92/25.04.2016г. по гр.д. №
6259/2015г. I гр.отд. на ВКС, докладчик съдия Б. Д., в чийто мотиви се
приема с оглед разясненията на ТР № 4/2012г. на ОСГТК на ВКС, че позоваването
не е елемент от фактическия състав на придобивната давност, а е процесуално
средство за защита, от което следва, че с изтичане на давностния срок, правото
на собственост се придобива автоматично, дори лицето да не се е позовало на
този придобивен способ, който може да релевира и по-късно.
Следователно
въз основа на горепосочените обстоятелства съдът намира, че не е било
законосъобразно постановяването на
решение № 1719/18.04.1994 г. и решение №302/10.10.1994г. на ПК Вълчи
дол, постановени по заявление с вх. № 1719
от 03.12.1991 г. за възстановяването на правото на собственост на И. К. П.върху
посочени в него земеделски земи в землището на с. Червенци, общ. Вълчи дол, тъй
като правото на собственост върху процесния имот №14178 не подлежи на
възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, тъй като праводателите на ищците не са загубили фактическата власт върху имота, поради което е неприложима процедурата за
възстановяване по ЗСПЗЗ. Следователно горепосочените решения на ПК Вълчи дол не могат да осъществят
реституционния си ефект по отношение на праводателите на ответника И.Х.И., които
не са могли да придобият собствеността върху имота и съответно не са могли да я
прехвърлят валидно и законосъобразно на ответника по делото, респ. на неговия
наследодател Х. И. К.. Допълнително от доказателствената съвкупност също се
установи, че отчуждените от И. К. П.земеделски земи, причислени и безвъзмездно
внесени в ДПФ съгласно представеното по делото заявление и в списъците, съхранявани
в Държавен архив Варна съгласно заключението на вещото лице Ю. Х. П., са за различни
имоти от процесния, като в тези документи няма упомената местност „ Край село „
.
Единствено
за пълнота на изложението съдът следва да се произнесе по искането за
установяване материална подправка в текста на решение № 1719/18.04.1994 г. на
ПК Вълчи дол. Решенията на ПК съставляват стабилен административен акт, като не
могат да бъдат поправяни технически грешки в текста на същите чрез зачертаване
на име и вписване на друго такова, а само по реда на чл. 14 , ал. 6 от ЗСПЗЗ , като
съгласно ал.8 на чл.14, решенията по ал.6 се съобщават по реда, предвиден в
ал.2 и могат да се обжалват по реда и в сроковете, предвидени в ал.3 от ЗСПЗЗ.
Искането
с правно основание чл.537, ал 2 ГПК за отмяна на Договор за доброволна делба
№79, том 1 от 18.03.1999г. и НА за дарение №163 том 5, рег.№2261 дело
№672/2016г. на Нот. Ал. Н., то съгласно ТР
№ 3/2012г. на ОСГТК на ВКС на отмяна по реда на чл. 537, ал. 2 ГПК подлежат
само констативните нотариални актове и тези по обстоятелствена проверка, а не и
такива за сделки, сключени с нотариален акт, за последните ефектът отпада с
вписване на самото съдебно решение, с което е констатиран или обявен порока, е
развалена или отменена сделката, е признато, че прехвърленото с нея право е
погасено и/или несъществува. Поради това искането на ищците в тази част е
недопустимо и производството по настоящето дело следва да се прекрати в тази
част, като недопустимо.
С
оглед изхода на спора в полза на ищците по делото следва да бъдет присъдени
сторените от тях разноски в размер на 510 лв.
Мотивиран
от така изложените съображения, съдът,
Р Е Ш И:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО
по отношение на И.Х.И., ЕГН **********, че С.К.И., ЕГН **********, Н.И.Н., ЕГН **********,
и Ж.И.Н., ЕГН **********, действаща чрез настойник С.К.И., ЕГН **********, са
собственици по наследство и давностно владение при равни квоти на недвижим имот в с. Червенци, общ. Вълчи
дол, обл. Варна, с идентификатор 80529.14.178 / осемдесет хиляди петстотин
двадесет и девет точка четиринадесет точка сто седемдесет и осем/, адрес на
имота : с. Червенци, общ. Вълчи дол, обл. Варна, местност „ Край село „, площ
по скица 2644 / две хиляди шестотин
четиридесет и четири / квадратни метра, трайно предназначение на територията
земеделска, начин на трайно ползване
нива , номер по предходен план 014178, при граници имоти с идентификатори
80529.700.1, 80529.14.180, 80529.14.177, на основание чл.124 , ал.1 ГПК .
ПРЕКРАТЯВА производството по
гр.д. 1302/2017 по описа на РС-Девняв частта относно искането на ищците И.Х.И.,
ЕГН **********, че С.К.И., ЕГН **********, Н.И.Н., ЕГН **********, и Ж.И.Н.,
ЕГН **********, действаща чрез настойник С.К.И., ЕГН **********, за
отмяна на Договор за доброволна делба №79, том 1 от 18.03.1999г. и нотариален
акт за дарение №163 том 5, рег.№2261 дело №672/29.11.2016г. на Нот. Ал. Н.,, на
основание чл.537, ал.2 от ГПК, като НЕДОПУСТИМО.
ОСЪЖДА И.Х.И., ЕГН **********,
да заплати на С.К.И., ЕГН **********, Н.И.Н., ЕГН **********, и Ж.И.Н., ЕГН **********,
действаща чрез настойник С.К.И., ЕГН **********, сумата 510 лева/ петстотин и десет лева /,
представляваща направени разноски по делото.
В
ЧАСТТА, С КОЯТО Е ПРЕКРАТЕНО
производството по делото относно искането на ищците И.Х.И., ЕГН **********,
че С.К.И., ЕГН **********, Н.И.Н., ЕГН **********, и Ж.И.Н., ЕГН **********,
действаща чрез настойник С.К.И., ЕГН **********, за отмяна на Договор за доброволна делба №79,
том 1 от 18.03.1999г. и нотариален акт за дарение №163 том 5, рег.№2261 дело
№672/29.11.2016г. на Нот. Ал. Н.,, на основание чл.537, ал.2 от ГПК, като
решението има характер на определение и подлежи на обжалване с частна жалба
пред Окръжен съд Варна в седмичен срок от получаването му , а в останалата част
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в
двуседмичен срок от връчването му страните.
Препис
от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението
за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: