№ 2700
гр. София, 18.01.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЙОАННА Н. СТАНЕВА
като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Гражданско дело №
20221110165144 по описа за 2022 година
Делото е образувано по искова молба, подадена от Л. Л. Д. срещу А. И. Д., с която е
предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК за признаване за
установено, че не дължи сумата от 10 500 лева, представляваща главница по запис на
заповед, за която сума е бил издаден изпълнителен лист по ч.гр. дело № 3909/2013г. по
описа на СРС, 35-ти състав, въз основа на който е било образувано изп. дело № 1492/2017г.
по описа на ЧСИ М., рег. № * с район на действие СГС.
С влязло в сила протоколно определение от 30.11.2023г. съдът е прекратил
производството по делото на основание чл. 232 ГПК поради оттегляне от иска.
В проведеното съдебно заседание ответникът А. Д. е посочила, че ищцата е дала
повод за завеждане на делото, поради което прави искане да й бъдат присъдени разноски.
Представен е списък по чл. 80 ГПК и Договор за правна защита и съдействие от 07.08.2023г.
В чл. 2.1 от договора е посочено, че е уговорено възнаграждение в размер на 1500 лева,
което е платено в брой.
С молба от 29.11.2023г. Л. Д. е посочила, че в случай че насрещната страна
претендира разноски, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение,
като моли съда да вземе предвид, че единствено е подаден отговор. Прави искане съда да
редуцира адвокатското възнаграждение под минималния размер.
Съдът, като взе предвид изявленията на страните и извърши преценка на данните по
делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 4 ГПК ответникът има право на разноски и при
прекратяване на делото. В конкретния случай производството по делото е прекратено на
основание чл. 232 ГПК с влязло в сила определение от 30.11.2023г.
С оглед на което съдът намира, че на ответника се дължат разноски в
производството. В проведеното съдебно заседание е представен договор за правна защита и
съдействие от 07.08.2023г. с договорено възнаграждение в размер на 1500 лева, платено в
1
брой. Т.е. по делото са налице и доказателства за сторените разноски.
Относно релевираното от ищеца възражение за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение, съдът намира, че няма правомощия да определя възнаграждение
под установения минимум в Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения
/НМРАВ/. Действително, делото не е с фактическа и правна сложност, по него е проведено
едно съдебно заседание като не са извършвани съдопроизводствени действия. Извършените
от ответника действия по делото се изразяват в подаване на отговор на исковата молба и
явяване в насроченото съдебно заседание. Минималният размер на възнаграждението
съобразно цената на иска /10 500 лева/ съгласно чл. 7, ал. 2, т. 3 от НМРАВ в приложимата й
редакция към датата на сключване на договора е 1345 лева.
С оглед липсата на фактическа и правна сложност на делото и обстоятелството, че
ищецът е оттеглил иска си преди провеждане на първото по делото съдебно заседание съдът
намира, че на ответника следва да се присъди адвокатско възнаграждение в минимален
размер, а именно сумата от 1345 лева.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСЪЖДА Л. Л. Д., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на А. И. Д., ЕГН
**********, с адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 4 ГПК сумата от 1345 лева,
представляваща сторените по делото разноски.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от определението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2