№………./……….1.2019 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на 14.01.2019 г., в
състав:
СЪДИЯ:
ДИАНА МИТЕВА
като разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 216 по описа за 2018 г.,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е
образувано по реда на глава 32 от ГПК.
Постъпила е искова молба от „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“АД гр. София, с която са предявени обективно и
субективно съединени искове срещу Т.М.Р., руска гражданка, дългосрочно
пребиваваща в с. Ш, Варн. област, за присъждане изискуеми след предсрочна
изискуемост вземания за главница, лихви и неустойки, произтичащи от предоставен
ипотечен кредит.
По размяна на книжата: Исковата молба е редовна: съдържа изискуемите по чл.127 и 128 ГПК
реквизити и приложения. Посочени са фактите,
на които ищеца основава претенцията си и са направени доказателствени
искания. В срока за допълнителна искова
молба ищецът е изложил становище по оспорването на претенцията и възраженията на
насрещната страна.
Ответницата не е
намерена при призоваване на постоянен и настоящ адрес, нито на места, където е
следвало да е известна поради установени трудови или служебни правоотношения с
работодатели или регистрирани търговци и юридически лица. Книжата са връчени на
назначен по реда на чл. 47 ал.6 ГПК особен представител адвокат, който е
оспорил претенцията и доказателствата в срока за отговор и е направил
възражение, за което е ангажирал доказателства. С допълнителния отговор са пояснено
доводите по защитата на ответницата.
Страните са
предупредени насрещно за последиците по чл. 40 и 41 от ГПК.
По допустимостта на претенциите: Легитимацията на страните съответства на
твърденията за предоставен от ищеца банков кредит, при договарянето на който
ответницата е поела задължение за периодично заплащане на вноски за погасяване
на части от главница и лихва за ползването на сумата и се е задължила да
заплаща допълнително в случай на забава обезщетения в конкретно посочени размери.
Интересът от осъдителен иск следва от твърденията за изпълнение на ищеца като
изправна страна, предоставил сумата според уговорката на кредитополучателя и
допуснато просрочие от длъжника. Страните са правоспособни и дееспособни лица.
Участващата в делото банка е регистриран
търговец по реда на ЗТР, като правния му статут се установява чрез
публичен достъп в ТР, воден от АВ. Предявените обективно съединени искове са допустими.
По предварителните въпроси: Процесният кредит е банкова сделка,
съответно е приложима разпоредбата на чл. 286 ал.2 вр. чл. 1 т. 7 ТЗ и предмета
на спора следва да се квалифицира като претенция, произтичаща от търговска
сделка.
Предявеният размер
на главницата надхвърля 25000лв, което обосновава родова подсъдност на всички
съединени искове пред окръжен съд(чл. 104 т.6 ГПК). Възражения срещу местната
подсъдност не се предявяват. Авансово
дължимата държавна такса е внесена в държавен бюджет, съответно на цената на
иска, определена по стойност на претендираните вземания.
Представителната
власт на пълномощник на ищеца е надлежно учредена с пълномощно за всички
инстанции (л.18).
Ищецът не е посочил
начин на изплащане на претендирана с осъдителен иск сума, но доколкото основава
искане за реално изпълнение на доказателства, които съдържат номера на банкова
сметка, ***орено изрично като начин на погасяване на задължението, съдът
намира, че необходимото допълнително съдържание на исковата молба (чл. 127 ал.4 ГПК) може да се извлече от приложенията към нея. Съдът възприема до изрично заявяване на друг начин на плащане като
банкова сметка ***, посочени в договора: сметка на клиента в УНИКРЕДИТ
БУЛБАНК АД, IBAN ***.
По
доказателствените искания: В
исковата молба са посочени като приложение писмени доказателства,
представляващи неоспорени съглашения, в съставянето на които ответницата е
участвала. Част от текстовете на документите са непълни (с оглед номерацията на
страниците им и позоваването на разпоредби, чието съдържание не се установява в
тези копия). До отстраняване на тази непълнота комплекта по анекса не може да
се приеме.
Счетоводните
справки за движение по сметката на кредитополучателя са относими и допустими.
Поисканата от ответната страна счетоводна експертиза за
алтернативно отчитане на размерите на задълженията по процесния договор е
допустима, а събирането на заключение за начина, по който са начислявани
осчетоводените размери е наложително и с оглед прилагане на императивни правила
по почин на съда.
За събиране на
становище на страните и допуснатите доказателства делото следва да бъде
насрочено в открито съдебно заседание, когато да бъде изслушан и окончателен
устен доклад на съдията.
По тези
съображения, на осн. чл. 374 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА
разглеждане по реда на ТЪРГОВСКИТЕ СПОРОВЕ предявени обективно съединени искове
на кредитор за присъждане на предсрочно изискуема главница по договор за
банков кредит, със законната лихва до окончателното погасяване на дълга, както
и договорни лихви и неустойки, начислявани на различни основания в различни
периоди,преди предявяване на иска.
ДОПУСКА като
доказателства по делото писмените документи, в заверени по реда на ЗАдв преписи към искова молба: договор за банков
кредит № 302/1978 от 10.09.2012г. с общи условия (редакция от 02.12.2011г) и
погасителен план; нов погасителен план и общи условия(редакция от 22.01.2015г) (
л. 28-46, 55-69), извлечения от счетоводни книги за всички транзакции по обслужване на кредита
по разплащателна и друга банкова сметка ***, лихви и неустойки (л. 70-99).
ОТЛАГА произнасяне по искане за приемане на анекс № 1 към същия договор
от 1.06.2016г, като ЗАДЪЛЖАВА ищеца в
седмичен срок от съобщението да представи пълно копие от този документ с препис
за връчването му на насрещната страна, като ПРЕДУПРЕЖДАВА тази страна, че при
неизпълнение непълното копие ще се счита неприложено и съдът няма да го приеме
като доказателство по делото.
ДОПУСКА на осн. чл. 195 ал.1 ГПК съдебно-счетоводна експертиза с вещо
лице, което след като се запознае с материалите по делото и след като извърши
проверка в счетоводната система на „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД на място, посочено от
ищеца, да даде отговор на следните въпроси:
1. съответстват ли начислените задължения на кредитополучателя на
уговорките при първоначално договаряне и промените в анекса(по съответните
погасителни планове с равни и намаляващи вноски), усвоена ли е предоставената
за ползване главница, кога е осчетоводена изискуемост на цялата главница;
2. изменян ли е първоначално договорения годишен лихвен процент 9.10% по
време на действието на договора, преди или след подписване на анекс 1? Ако
такива изменения се установят, вещото лице да посочи кой от компонентите,
формиращи променливия БЛП (по смисъла на
чл. 9.2, съответно 9.5 от двете редакции на общите условия) е наложил
промяната, като съпостави данни за обявени
пазарни индекси ЕURIВОR, съответно да посочи дали при извършената
промяна е било налице съпоставимо с промяната отклонение ( по смисъла на чл.9.4
от първа редакция на общите условия),
както и дали някоя от промените е основана на съответно решение на УС за
определяне на нов размер на премията, добавяна към променливия индекс,
съответно въз основа на кои обективни обстоятелства е извършена тази промяна(по
смисъла на чл. 9.6.1 от първа редакция общите условия).
3. В случай, че в отговора по т.
2 вещото лице установи едностранно променен от банката годишен лихвен процент,
да посочи какъв би бил общия размер на задълженията на кредитополучателя при
фиксиран размер от 9.10% без едностранни изменения към 01.06.2016г, с посочване
по отделно на неиздължена, просрочена и изискуема главница, начислена просрочена и изискуема лихва
върху редовен дълг (по чл. 4.1 ), допълнителните лихви, начислени върху
просрочени главници ( по чл. 4.2 ) и начислени
като 5% фиксиран годишен лихвен процент върху целия дълг (по чл. 4.3 от
първоначалния договор).
4. Какви погасявания е извършил длъжника, съответно по кои от своите
задължения, ако основанията са посочени при внасянето. Съответства ли
осчетоводяването на погасените с плащанията задължения на уговорките за размера
и падежа на вноските, и другите разходи(такси, комисионни и др.) Използвани ли
са сумите, внесени по сметката на ответницата (или служебно усвоени от банката
на падеж от наличности по сметката) и за погасяване на изискуеми задължения на
тези лица, различни от текущите вноски, като служебно начислени лихви за
забавено плащане на вноски от главница и лихви в съответствие с уговорен ред за
погасяване по чл. 21.1 от двете редакции на общите условия.
5. Вещото лице да състави 3 варианта
на заключение за размера на дължимите изискуеми вземания по кредита към
12.02.2018г, при отчитане на начало на предсрочна изискуемост на 21.06.2017г (обявяването на
основанието за настъпилата предсрочна изискуемост от банката), на 13.02.2018г
(предявяване на осъдителен иск) и на 24.04.2018г.
(връчване на искова молба), както разграничи
по отделно задълженията по основания( според съответните клаузи на договори или
анекса) и периоди на начисляване:
· просрочена главница
като част от вноски с настъпил падеж по погасителните планове преди и след
анекса, редовна главница като част от вноски с ненастъпил падеж по плана;
· договорна лихва
начислена като възнаграждение за ползване на кредита до редовен падеж преди
изискуемост;
· лихви начислени
ежемесечно за забавено плащане на главница, представляваща част от просрочени вноски;
· наказателни лихви,
начислени поради забава на просрочени лихви; наказателни лихви, начислени
поради забава на просрочени главници
НАЗНАЧАВА за вещо лице по допуснатата експертиза Ива Николаева
Анастасова ( № 159 от списък на вещи лица за 2019г на ВОС).
ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 900лв, вносими от ищеца, в 3 дневен срок
от връчване на определението( на осн. чл.
29 ал.3 ГПК).
ОПРЕДЕЛЯ срок за
изготвяне на заключението по чл. 199 ГПК и ЗАДЪЛЖАВА вещото лице, на основание чл.199 ГПК да представи
заключението си в същия срок.
Задължава ищцовото
дружество да окаже съдействие като предостави достъп при поискване, на вещото
лице, назначено от съда по настоящото дело при извършване на оглед на налична
счетоводна и търговска документация, вкл. банкови разплащания по предоставяне
на заетите средства по сметката и изплащането им на кредитополучателя, като при
неизпълнение ще бъде приложена санкция по чл. 161 ГПК.
Да се издаде при поискване съдебно
удостоверение на вещото лице от което да е видно, че приносителят му е назначен
за вещо лице по настоящото дело и следва да му бъде оказано съдействие като му
бъде предоставен достъп при поискване за извършване на оглед на налична
счетоводна и търговска документация.
НАСРОЧВА съдебно заседание за
14.03.2019г от 9.30 часа. Да се призоват страните, чрез пълномощниците им,
а вещите лица след представяне на
доказателства за внесен депозит.
На осн. чл. 7 ГПК допълнително указва на страните, че при отлагане на
делото в открито заседание, съдът с протокола обявява датата на следващото
заседание, за което РЕДОВНО ПРИЗОВАНИТЕ страни се смятат призовани, независимо
дали са се явили.
Проекта за устен доклад,
представляващ приложение към настоящото определение да се съобщи на страните, чрез пълномощници.
На осн. чл. 145 ал.2 ГПК съдът ПРЕДОСТАВЯ
ВЪЗМОЖНОСТ на ищеца с писмена молба с препис за насрещната страна в седмичен
срок от съобщението да ПОЯСНИ:
1. какво
е било обявеното в хода на проведените преговори по предоставяне на кредита на
този клиент предназначение на ипотечния кредит (според разграниченията в общите
условия на финансиране на семейна жилищна нужда чрез придобиване,
реконструкция, ремонти или рефинансиране или инвестицинно финансиране за
придобиване на имоти със стопанско прадназначение, както и с цел отдаване под
наем) и декларираните източници на доход с който ще се изплаща кредита или други
обстоятелства, въз основа на които кредиторът е можел да се убеди, че кредитът
не се предоставя за лични, несвързани с професията на кредитополучателя нужди;
2. претендира ли да е начислил договорната
възнаградителна лихва след 21.06.2017, с оглед представена справка, изчерпваща
натрупване на цялата претендирана сума от 2054.08 евро до този момент и липса
на остатък, който да е начислен до 12.02.18г;
3. какви конкретни действия за уведомяване на
длъжника за обявената предсрочна изискуемост (посочени като неуспешни опити за
връчване) е предприел преди предявяване на иска,
като ПРЕДУПРЕЖДАВА страната, че ако пропусне тази възможност, съответно
ако реализира това право едва в първо съдебно заседание( чл. 143 ал.2 ГПК) и с това причини отлагане на делото преди окончателния доклад
на съда, може да понесе последици по чл. 92а ГПК.
Препис от определение да се изпрати на страните, чрез пълномощници
ведно със съобщение за насрочено открито заседание, представляващо Приложение № 1 към Наредба № 7 на МП.
Към съобщението за ищеца, чрез адв. А. да са приложи преписа от допълнителен
отговор вх.28958 от 09.10.2018г.
СЪДИЯ В
ОКРЪЖЕН СЪД:
НАЧАЛЕН ПРОЕКТ за
устен ДОКЛАД
търговско дело номер
N216 по описа за 2018 год,
Производството е образувано по реда на гл. 32 от ГПК като ТЪРГОВСКИ
СПОР (чл. 365 т.1от ГПК вр. чл. 286 ал.2 и чл. 1 ал.1 т.7 ТЗ).
Приети са за
разглеждане искове, предявени от „УНИКРЕДИТ
БУЛБАНК" АД, гр. София, пл. «Св. Неделя» 7, представлявано от Л Х и
Е М, чрез пълномощник адв. А. *** офис *,
с която са предявени обективно съединени искове срещу Т.М.Р. ЕГН **********,
руска гражданка, дългосрочно пребиваваща в България с постоянен адрес ***, чрез
назначен особен представител адв. П. ***,
за присъждане на парични вземания
за:
1. връщане на
предсрочно изискуема главница по договор за банков ипотечен кредит в размер на
общо 47 161,64 евро, като сбор
от частите за главница по всички падежирали вноски и вноски с падежи след
упражнено право на предсрочна изискуемост, ведно със законната лихва върху тази главница от предявяване на иска
13.02.2018г до окончателно изплащане на сумите по сметка на
кредитополучателя в в УНИКРЕДИТ БУЛБАНК АД, IBAN ***. плащане на сборно
вземане от 2054.08 евро за договорни
лихви, претендирани като начислени по същия договор върху редовна главница за
периода 20.01.17 – 12.02.18г
4. плащане на
сборно вземане от 2906.44 евро за
договорни лихви, претендирани като начислени по същия договор върху просрочена
главница за периода 20.12.16 – 12.02.18г
5. плащане на
сборно вземане от 179.75 евро
обезщетителна лихва(неустойка за забавено плащане), начислена върху просрочени
лихви за периода 20.01.17 – 12.02.18г
6. плащане на
сборно вземане от 3224.56 евро
обезщетителна лихва(неустойка за забавено плащане), начислена върху просрочена
главница за периода 20.12.16 –
12.02.18г.
Ищецът претендира и определяне на разноски по делото.
По твърденията на страните(чл. 148 ал.1 т.1 ГПК) и кои
от тях се признават или са безспорни и
не се нуждаят от доказване (чл. 148 ал.1 т.3 и 4 ГПК):
Твърденията на ищеца
са изцяло оспорени при формиране на защитната теза на ответницата, но е
пропуснат срок за оспорване на автентичност на издадени от нея писмени
документи, поради което съдът намира за безспорна
изявената от насрещните страни воля, така, както е възпроизведена в писмените
доказателства:
Ищецът (търговска банка) отпуснал на ответницата кредит на закупуване
на недвижим имот от нея и от представлявано от нея търговско дружество в размер на 79 000 евро, договорен със
съдържанието в договор за
стандартен ипотечен кредит № 302/1978 от 10.09.2012г. и приетите от клиента
общи условия (редакция от 02.12.2011г), обезпечен с ипотека от
кредитополучателката и дружеството – гарант. Ответницата поела задължение да
върне кредита по погасителен план на месечни вноски, формирани от равни части
от главница и начислена текуща лихва, съответно определена в чл. 4.1. като
годишна лихва в плаващ размер, формиран от сбор от базисен лихвен процент (БЛП)
и фиксирана надбавка 8.447, възлизащ общо при договарянето на годишен лихвен
процент(ГЛП) от 9,1%, съответно с уговорка за промяна на ГЛП при промяна на
компонентите, които го формират. Страните се съгласили по приложението на
общите условия по кредитите за физически лица, относно определяне на тези елементи,
формиращи променливия коефициент БЛП като пазарен индекс (3мЕURIВОR) и премия,
определяна едностранно от кредитора (в рамките на правото му да обявява промяна
на БЛП по чл. 9.2, 9.5 и 9.6.1 от ОУ). Допълнително страните уговорили
олихвяване на просрочени части от ползвания кредит със завишена лихва за период
на забавено плащане в размер на БЛП и надбавка 10.447 или общо 11.10.% (чл.
4.2) и допълнително обезщетение за забава върху целия ползван кредит в размер
на фиксирани 5% (чл. 4.3).
Не е спорно усвояването на кредита по уговорения начин.
Макар да не е оспорено, съдържанието на постигнатото в хода на
изпълнение на договора ново споразумение, с което просрочените задалъжения са
капитализирани като редовен дълг и е предоговорен погасителния план, не е
изцяло установимо по непълен документ, поради което доклада по тази част от
фактите следа да се допълни.
И в двете редакции на общи условия, възприети от клиента на банката е
предвидено право на кредитора да обяви по своя преценка предсрочна изискуемост
при допуснато просрочие на главница или лихва, като допълнително в анекса е
конкретизирано, че това право се упражнява с еднократно уведомяване на длъжника
на посочения от него адрес за кореспонденция, електронен адрес или факс.
Не се оспорват размерите на усвоените от средствата по сметките на
длъжницата наличности, посочени в справката за движението по кредита (последна вноска е отразена на 18.10.2016г).
Оспорени са конкретните ТВЪРДЕНИЯ НА ИЩЕЦА за размерите на просрочените
задължения (конкретизирани по- детайлно като периоди на начисляването им по
сметката на длъжника в справките по чл. 366 ГПК).
Ищецът, посочва, че длъжницата е допуснала забава в плащанията на вноските
по главницата и лихвите с падеж по новия погасителен план 20.12.2016г след последно
постъпване на средства на 18.10.2016г. Поради продължилата по-вече от шест
месеца забава кредиторът упражнил и правото си на предсрочна изискуемост на
21.06.2017г. Тъй като не успял да открие длъжника си за да го уведоми,
кредиторът претендира да е уведомил кредитополучателя за това свое едностранно
действие с предявяване на исковата молба. Всички
тези твърдени са спорни.
Ответницата, чрез особен представител, оспорва начислените задължения
за времето на забава като твърди, че спрямо неуведомения предварително длъжник,
предсрочната изискуемост може да се отчете най- рано след подаване на исковата
молба, като до този момент е следвало да се начисляват само уговорените размери
на задълженията по погасителния план и обезщетенията за забава върху вноски с
настъпили по този план падежи.
По правната квалификация (чл. 148 ал.1 т.2 ГПК):
Така очертаните
фактически обстоятелства обуславят квалификацията на основната претенция като
осъдителен иск за присъждане на вземане, подлежащо на изпълнение, породено от
упражнено право на предсрочна изискуемост, чийто фактически състав е довършен с
едностранно изявление на кредитора, евентуално и след уведомяване на длъжника
при предявяване на иска, но преди
доклада по делото. Твърденията за вече възникналото притезание на кредитора
квалифицират иска като претенция за изпълнение на договорно задължение, поето
от кредитополучател за връщане на изискуема главница, след упражнено
потестативно право на кредитора да измени едностранно договора като отмени
занапред разсрочването на задължението на месечни вноски по погасителен план.
Съединени са претенции за заплащане на възнаградителната лихва за ползване на
кредита в рамките на договорения срок до изменението, както и обезщетения за забава,
уговорени в договора като наказателни и мораторни лихви с характер на
неустойка.
Законови текстове,
уреждащи притезанието на ищеца следва да се търсят в нормите, допускащи
договорна свобода и уреждащи отговорността за неизпълнение на договорите (чл.
79 ЗЗД вр. чл. 20а ЗЗД), а извън конкретните уговорки на страните съответно
приложение биха имали общите норми за валидността на договорите (чл. 26 ал.1 и
ал. 4 ЗЗД), както и специалните диспозитивни (чл. 430 ТЗ, чл. 294 ТЗ) и
императивни норми (чл. 58 и 59 от ЗКИ) за банковия кредит, договаряне на
срокове за изпълнение (чл. 70 ЗЗД) и на предсрочна изискуемост (чл. 432 ал.1 ТЗ
и чл.60, ал.2 ЗКИ).
Ипотечните кредити са изключени от
специалната уредба на потребителския кредит, но не и от общата императивна
закрила срещу неравноправно договаряне(чл. 12 от ДР на ЗЗП) и по специално чл.
143 т. 5 и 9 и 11, чл. 144 ал. 2 т. 1 и
ал. 4, чл. 146, чл. 147 ЗЗП), съответно тези норми следва да бъдат съобразени,
доколкото целта на кредитирането е била оповестена като придобиване на жилищна
сграда от физическо лице, а участието по сделката на търговското дружество като
ипотекарен гарант е обусловено от това придобиване. В тази хипотеза
потребителския характер на сделката се предполага. Кредиторът в допълнителната
си искова молба се позовава на договореното право едностранно да актуализира
получаваната от него престация като увеличава възнаграждението при
неблагоприятна за него промяната на
икономическите условия, докато същата възможност за длъжника не е била
осигурена с аналогично намаляване на възнаграждението при движение на пазара в
обратна посока. Съдът следва да прилага нормите за потребителска защита
служебно, поради което и се налага квалифицирането на тези факти именно като
основание за проверка за неравноправност на клаузите, допускащи едностранна
промяна в параметрите на кредита. При издирване на точното съдържание на
императивните закрилни норми, ще се приложи и тълкуване, на тези норми според
духа на общностното право, доколкото ЗЗП е въведен в националното право в
изпълнение на чл. 3 и чл. 6 от Директива 93/13, задължаваща страните-членки да
възприемат уредба, при която включени неравноправни клаузи в договори между
потребители и доставчици няма да са обвързващи за потребителя и че договорът
продължава да действа за страните по останалите условия, когато може да се
изпълнява и без неравноправните клаузи(такива които не са били индивидуално
договорени, и въпреки изискването за добросъвестност, създават в ущърб на
потребителя значителна неравнопоставеност между правата и задълженията,
произтичащи от договора). Оспорването на валидността на такива клаузи, налага
съобразяване на разясненията относно
приложимостта на Директива 93/13/ЕИО за договори при общи условия, в които е
въведена клауза, допускаща едностранна промяна на цената на услугата(С92/11),
критериите за значителна неравнопоставеност в задълженията на страните
(C-415/11 и С 226/12), критериите за преценка на интереса на страните от
запазване на договора без евентуално установени неравноправни клаузи(C-453/10 и
C-397/11) и въведената забрана за допускане на изменение на договора от съда
(C-618/10 и C-488/11),
закрилата на потребител, който се е договарял без да познава правата си или се
въздържа от позоваване на права поради разноските, които биха произтекли от
едно съдебно производство (C-473/00).
Закрилата
би била изключена само при установяване на предназначението на придобития имот
за търговска или друга професионална дейност на кредитополучателя, като за тази
цел съдът служебно предприема преди
обявяването на окончателния доклад установяване на обстоятелствата по
преддоговорните отношения и декларираните от клиента на банката източници на
приходи, с които да се погасява ипотечния кредит.
Нормативната обща
уредба за уговаряне на срок в полза на една от страните(чл. 70 ЗЗД), съответно
и отпадане на преимуществото на срока е диспозитивна, съответно за основанията
за предсрочната изискуемост следва да се прилагат уговорките между страните.
Правните последици на уведомлението за упражнено право на
предсрочна изискуемост следва да се съобразят с указанията по тълкуване на
императивна норма на чл.60,
ал.2 ЗКИ
в т. 18 от ТР 4/2013 на ОСГТК на ВКС. Съдът може да съобрази в тази
връзка всички факти, очертаващи претенцията за изискуемост, настъпили до обявяване
на доклада по делото.
Съединените претенции за договорени мораторни
лихви и неустойки са основани на твърдения за предварително договорени по
размер обезщетения като добавка към редовната възнаградителна лихва, дължими
след допускане на просрочие на вноска по погасителен план. Тези специфични
белези съответстват на характеристиката на обезщетение за забава, уговорено
като мораторна неустойка. Този вид уговорки (допустими според общите правила на
чл. 92 ЗЗД) се ограничават както от потребителска закрила срещу неравноправно
наложени на потребителя неоправдано високи обезщетения, така и общия принцип на
добросъвестно договаряне в съответствие с морала, изключващ свръхпрекомерни
обезщетения, неоправдани с обезщетителна, обезпечителна и санкционна функция на
неустойката (според възприетите в задължителната практика критерии на ТРОСГТК
1/2009г ВКС).
По доказателствената тежест(чл. 148 ал.1 т.5 ГПК) и попълването на делото с доказателства ( чл.
146 ал.2 ГПК):
По отношение на
спорните вземания, ищецът се е позовал на писмени доказателства, изходящи от
насрещната страна (договор за кредит и анекс с приложени два погасителни плана)
и свои счетоводни записвания. В тежест на кредитора е да опровергае
потребителския характер на сделката, като по този въпрос съдът ще довърши
доклад след уточнени твърдения.
В случай, че този характер не бъда опроверган,
кредиторът следва да докаже индивидуалното договаряне на първата сделка по ползване на ипотечния
кредит, както и анекса, по отношение на клаузи, предоставящи право на банката
да променя размера на лихвите и да събира и двата вида лихви при забава, както
и изпълнението на задълженията му, произтичащи от императивните правила за
защита на потребителите относно предоставяне на необходимата писмена информация
за съдържанието на условия по кредитите, вкл. обективните критерии, въз основа
на които разходите могат да се изменят; лихвения процент, изразен като годишен
лихвен процент, метода за изчисляване на лихвата, както и условията, при които
може да се променя лихвата до пълното погасяване на кредита и оповестяването на промени на референтния
лихвен процент. За тези обстоятелства кредиторът е представил писмен договор и
общи условия.
Кредиторът се
позована на упражнено право на предсрочна изискуемост към 21.06.2017г, но не е
ангажирал доказателство за уведомяване на длъжника за обявяване на тази
изискуемост към този момент. Ищецът носи тежест да докаже осъществяване на
всички елементи от фактическия състав на едностранно лишаване на длъжника от
срок по погасителен план, но не е посочил уведомление преди предявяване на
иска, респективно за заместващи уведомяването положени усилия от кредитора за
издирване на длъжника на известните адреси за връчване на такова уведомление(
по смисъла прилаган в съдебната практика Решение № 148 от 02.12.2016г. по т.д.№
2072/2015г., I т.о. на ВКС). Доколкото сезирането с исковата молба е посочено
като евентуално уведомяване, доклад по този въпрос съдът ще довърши след уточняването
на първата група твърдения.
Настъпилия след
предявяване на иска факт, на който евентуално се основава пораждането на
предсрочната изискуемост на дълга представлява фингирано обстоятелство по чл.
47 ал.5 ГПК, а фикционните предпоставки са съдопроизводствени действия(
отчитани към съответно действащ в редакция преди последно изменение текст на
чл. 61 ал.2 ГПК вр. чл. 154 ал.1 КТ), за тях не се налага да се сочат
допълнителни доказателства извън книжата по далото.
Оспорването е
изградено на твърдения, вече въведени от ищеца като предмет на делото, поради
което и ответницата не носи доказателствена тежест за конкретно посочени факти.
С оглед
необходимостта от прилагане на императивни норми, посочени в настоящия доклад
съдът предприема и събиране на доказателства по служебен почин, доколкото
преценката на счетоводните записвания на банката налагат специални знания ( чл.
195 ал. 1 ГПК).
Всяка от страните
следва да докаже размера на направените от нея разноски, като ищецът е посочил
такива за авансово изплатен хонорар и не се налага представяне на доказателства
за размера на разходи, извършени по указания на съда по делото.
По възможностите да
уреждане на спора ( чл. 145 ал.3 ГПК):
С оглед провеждането на производство в отсъствие на ответниците,
представлявани от особен представил съдът не намира за необходимо да указва
възможност за доброволно уреждане на спора.