Решение по дело №1355/2023 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на Глава Единадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 285, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).

Образувано е по искова молба подадена от Н. И. А. с [ЕГН], понастоящем в Затвора – Стара Загора чрез адв. С. Х. срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” (ГДИН) - София, [улица]за присъждане на сумата от :

9 000 лева за периода от 01.12.2017 г. до 30.10.2020 г., която представлява обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконосъобразни действия и бездействия на администрацията на Затвора – Пловдив, които са довели до нарушение на чл. 3 ЗИНЗС ведно със законната лихва за забава върху сумата считано от датата на подаването на исковата молба – 29.05.2023г. до окончателното й изплащане;

3 000 лева за периода от 13.01.2023г. до датата на предявяване на иска 29.05.2023г.,която представлява обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконосъобразни действия и бездействия на администрацията на Затвора – Пловдив, които са довели до нарушение на чл. 3 ЗИНЗС ведно със законната лихва за забава върху сумата считано от датата на подаването на исковата молба – 29.05.2023г. до окончателното й изплащане.

В исковата молба се поддържа по отношение и на двата предявени иска, че е налице унизително отношение спрямо ищеца поради поставянето му в неблагоприятни условия както следва:

• липса на достатъчна жилищна площ и пренаселеност в затворническото помещение, в което е бил настанен;
• в килиите е пълно с хлебарки, дървеници и други насекоми;
• има влага в килиите;
• не е осигурена топла вода и липсва парно отопление на затворническите помещения;
• дюшеците и одеялата са скъсани;
• невъзможност за поддържане хигиена на стаите – метлите и лопатите са изхабени и изпочупени, не се предоставят достатъчно препарати за лична хигиена и за пране на дрехите и постелъчното бельо;
• няма простори, където да съхнат дрехите;
• тоалетната е тясна и нехигиенична, поради липсата на препарати за почистването й;
• липсващо медицинско обслужване;
• некачествена храна и в достатъчно количество;
• нужда от диетична храна предвид алергия на ищеца към яйца;

С горното се твърди нарушаване правата по чл. 3 от Европейската конвенция за защита на правата на човека (ЕКЗПЧ) и чл. 3 от ЗИНЗС, което е довело до възникване правен интерес за ищеца от предявените искове.

Претендира се присъждане на сторените разноски, както и адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата (ЗАдв.).

Ответникът – Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” - София чрез процесуалния си представител юриск. Ч. счита така предявената претенция за неоснователна и недоказана, поради което настоява за нейното отхвърляне.

Поддържа, че ищецът търпи наказание от 13.04.2023г. в Затвора – Пловдив, като посочва предишни престои за периода от 25.06.2018г. до 09.11.2018г. в Затвора – Пловдив, когато е преместен в Затвора – Стара Загора, от 10.05.2021г. до 12.01.2022г. в Затвора – Пловдив, когато е преместен в Затвора - Стара Загора.

Ангажира доказателства.Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив дава заключение за частична основателност на исковата претенция.

А. съд – Пловдив, II отд., XXX състав, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, намира за установено следното от фактическа страна.

От приетата по делото справка /л. 121 от делото/ изготвена от инспектор „СДВР“ до Началник Затвора – Пловдив за ищеца се установява, че за периода от 01.12.2017г. до 30.10.2020г. А. е постъпил в Затвора – Пловдив един път на 25.06.2018г. като за този период е пребивавал до 08.11.2018г. вкл., на пост VI, респ. на 09.11.2018г. е преведен в Затвора – Стара Загора.

От справка /л.39 от делото/ в база данни ИСИН на Затвора – Пловдив за този период / от 25.06.2018г. до 09.11.2018г./ не може да се направи справка за броя лишени от свобода по спални помещения поради това и не може да се даде информация затова с колко лица е пребивавал ищеца в този период в съответните спални помещения. Това обстоятелство е потвърдено и в справка за престоя на ищеца в Затвора – Пловдив за периода от 01.12.2017г. до 30.10.20202г. /л. 119 от делото/ от която за А. няма информация за брой лица с които е пребивавал в затворническото помещение. Наличната е информация затова че ищецът е бил в периода от 29.06.2018г. до 04.10.2018г. в помещение № 63, пост V, но не и за брой лишени от свобода в това помещение.

Отново видно от справката се установява, че ищецът е пребивавал в Затвора – Пловдив на пост VI, стая № 4 за периода от 30.11.2021г. до 11.01.2022г., който период обаче не касае исковите претенции поради което и не е въведен от ищеца в предмета на доказване с оглед на което и съдът не изследва служебно този период предвид диспозитивното начало в административния исков процес.

Размерът на помещението в което е установено, че ищецът е пребивавал в периода от 29.06.2018г. до 04.10.2018г. /помещение № 63, пост V/ е 26,99 кв.м без санитарен възел с два отваряеми прозореца с размери 0.90м.x1.17м. и 0.45м x 1.17м. Санитарният възел е 2.48 кв.м с един отваряем прозорец – 0.30м x 1.17м. За всеки лишен от свобода е осигурено легло с размери 90x180 см., дюшек и постелъчен инвентар. При желание от страна настанените лица могат да получат близките си чаршафи, одеяла и други съгласно списък на разрешените вещи, предмети и хранителни продукти, които могат да държат при себе си. Налични са шкафове с размери 45x50см. На всички лишени от свобода е осигурен достъп до течаща топла вода съгласно графика за разпределение времето на лишените от свобода от съответната група. Пералнята се ползва по утвърден график. Във всеки санитарен възел има течаща студена вода. Отоплението се осъществява чрез централно локално парно отопление през отоплителния сезон. Проветряването на стаят е по желание на лишените от свобода и могат да правят това чрез отваряне на прозорците. Хигиената в спалните помещения се осъществява от настанените там задържани лица като за целта получават съответните материали и консумативи. Лишените от свобода могат да закупуват допълнително такива от лавката на затвора или да им бъдат донасяни от техните близки, съгласно списък на разрешените вещи, предмети и хранителни продукти, които могат да получават, ползват и държат при себе си. Редовно се извършва дератизация и дезинсекция от оторизирани фирми. След ремонт в 5-та група са подменени изцяло подова настилка, боя и дограма в спалните помещения. Стаите са оборудвани с нови легла, били са поставени маси, столове и шкафчета

За периода от 13.01.2023г. до „настоящия момент“ – 29.05.2023г. / съобразно описанието в обстоятелствената част на исковата молба, което с Протоколно Определение от 06.07.2023г. е възприето от съда като датата на подаването на исковата молба – 29.05.2023г. за което ищецът изрично не е възразил/ се установява от справка относно правния статус на ищеца /л.61 от делото/, че същият е постъпил в Затвора – Пловдив на 13.04.2024г. като от 19.04.2023г. до 08.06.2023г. е бил настанен в помещение № 56, пост V с размери 27,89 кв.м, без санитарен възел с два отваряеми прозореца с размери 0.97x1.15 кв.м и 0.40x1.15м. Санитарния възел е 2.33 кв.м с един отваряем прозорец – 0.30 кв.м x1.15м. като за всеки лишен от свобода е осигурено легло с размери 90x180 и шкафове с размери 45x50см. На всички лишени от свобода е осигурен достъп до течаща топла вода съгласно графика за разпределение времето на лишените от свобода, като работещите имат достъп до баня всеки работен ден. За ищеца е установено, че е работещ в този период /19.04.2023г. до 08.06.2023г./ в обособено производство и в дезинфекцията като А. е ползвал баня всеки работен ден. Във всеки санитарен възел има течаща студена вода. Отоплението се осъществява чрез централно локално парно отопление през отоплителния сезон. Хигиената в спалните помещения се осъществява от настанените там задържани лица като за целта получават съответните материали и консумативи. Лишените от свобода могат да закупуват допълнително такива от лавката на затвора или да им бъдат донасяни от техните близки, съгласно списък на разрешените вещи, предмети и хранителни продукти, които могат да получават, ползват и държат при себе си. Редовно се извършва дератизация и дезинсекция от оторизирани фирми. След ремонт в 5-та група са подменени изцяло подова настилка, боя и дограма в спалните помещения. Стаите са оборудвани с нови легла, били са поставени маси, столове и шкафчета.

За периода от 14.01.2023г. до 13.04.2023г. спрямо ищеца е приложена мярка за неотклонение „задържане под стража“ по ДП № 21/2023г. по описа на 02 РУ на ОДМВР – Пловдив взета с Протоколно Определение № 328/17.01.2023г. / отново от справка л. 61 от делото/.

Съгласно списък на разрешените вещи, л.св. могат да държат при себе си спално бельо до 2 комплекта и одеяла до 2 бр. На л.св. се предоставя ежемесечно индивидуално прах за пране и сапун за поддържане на личната си хигиена, като това е част от превъзпитателния процес с цел изграждане на лични хигиенни навици, изграждане на умения и навици за зачитане на моралните и етични норми в обществото, изграждане на адекватна самооценка и отговорност към собственото им здраве. От л.св. А. не са постъпвали молби против условията в Затвора - Пловдив

От седмичен график на служебна пералня в Затвора – Пловдив /л.46 от делото/ и представено становище от затворническата администрация /л.58 от делото/ се установява, че прането става по усмотрение на самите л.св. – в пералнята на затвора, ръчно или чрез изнасяне за пране от близките. Сушенето на дрехите става по следния начин: когато се перат в пералнята, те се сушат в сушилната машина, а когато се перат от л.св. има пригодени простори в общото помещение на поста или отвън на карето. С постъпването на всеки лишен от свобода се осигурява комплект спално бельо и завивки, при желание от страна на лишения от свобода домакинът осигурява колкото комплекта са необходими, лишените от свобода могат да ползват спално бельо осигурено от техните близки в ротация със служебните комплекти. Дюшеците се предават на лишените от свобода в задоволително състояние и е тяхна грижата по опазването им.

На лишените от свобода се полагат миещи и перилни препарати, ежемесечно се дават по 200 грама сапун тоалетен за къпане и миене, 200 грама сапун обикновен за пране и 400 грама прах за пране, като за работещите това количество е със 100 грама повече, освен тях се раздават и други препарати като: концентриран препарат на основата на натриев хипохлорит, професионален почистващ препарат за санитарен фаянс, дезифектант на хлорна основа за дезинфекция на повърхности с широк спектър на действие, препарат за дезинфекция на ръцете, които се раздават ежедневно и контролирано от чистача на поста за еднократно почистване, при поискване за хигиенизиране на стаите с цял да няма натрупване на препарати с опасно съдържание в спалните помещения на лишените от свобода.

Л.св. имат право да притежават нагреватели, с които могат да си топлят вода. Санитарните възли са плътно преградени от спалните помещения и нямат визуален контакт с тях. Спалните помещения са добре осветени и с отваряеми прозорци за естествена вентилация. Никога не е имало проблем стаята да бъде проветрена и не би следвало да има мухъл. ГДИН сключва централен договор за ДД обработки на всички помещения в затворите и общежитията към тях. Има утвърден график, по който се извършва дезинсекция и дератизация на помещенията в затвора, в подкрепа на което са приложени протоколи, в т.ч. и за Затвора – Пловдив /л. 28 до л.37 вкл. от делото и л. 100-110/ от които се установява за исковите периоди / протокол от 15.03.2023г., от 17.05.2023г., 04.07.2018г., 17.09.2018г., от 06.03.2019г., от 08.04.2019г., 11.07.2019г., 18.08.2019г.,03.09.2019г.,18/22/109г.., 29.01.2020г., 10.03.2020г. 04.05.2020г., 18.09.2020г., / че е била извършена обработка срещу хлебарки, бълхи и дървеници, като е извършена цялостна дезинсекция на общи помещения – килии, вишки, дюшеци, кухня, стени, бани, шкафчета, коридори, без установени наличия на вредители. Обработката е механична и биоцидна.

Видно от графиците за разпределение времето на лишените от свобода от пост V, график за ползване на библиотеката към Затвора – Пловдив, работно време с клиенти на „Магазин лишени от свобода“ към ДП ФЗД – ТП Пловдив, всички лишени от свобода, включително и ищецът са имали възможност за престой на открито, както и са имали възможност за задоволяване на социално-битови и културни нужди.

От докладна записка от д-р Р. Д. – лекар ординатор от който се установява, че ежеседмично в ден понеделник е осигурена възможност за амбулаторни прегледи за периода от 09:30 часа до 11 часа за 5-ти пост, като ответникът е осигурил възможност за осигуряване на периодична медицинска грижа за ищеца в условията на изтърпяване наказанието лишаване от свобода в Затвора – Пловдив;

На ищеца след постъпване в Затвора – Пловдив на 18.04.2023г. е изготвен здравен картон, направен му е първичен преглед и са му взети кръвни изследвания от които е установено, че е носител на Хепатит C като предстоят нови изследвания в Инфекциозна клиника, няма назначена постоянна медикаментозна терапия. Отбелязано е в част „Анамнеза“ в данни от прегледа при постъпване в Затвора – Пловдив алергия към яйца.

Приобщена по делото е Таблица № 1 за състава на дневната дажба и полагаемите се хранителни продукти на 1 л.св – възрастен от която е видно, че дневният калориен прием е 2 622 калории, представени са и дневни листове за вложени и получени продукти в казана за приготовление на храна, които касаят периоди извън исковия, поради което и не се обсъждат по същество, а само се отбелязват за пълнота на изложението.

Като свидетел по делото е разпитан М. М., който си спомня, че е лежал в Затвора през 2019г., през 2020г. и през 2021г. е излязъл, а понастоящем към 19.10.2023г. е с мярка „задържане под стража“. На 5-ти пост в периода от 2018г. до 2021г. не е бил, на 5-ти пост е правен ремонт през 2015г., 2016г. или 2017г. На 5-ти пост е получавал материали за лична хигиена преди два месеца, получили по една метла, една лопата, един парцал и по една чаша от 200 грама прах за шест човека, давали стари сапуни, които били много престояли и миришели. От м.февруари до октомври 2023г. не са получавали никакви консумативи и препарати, за първи път този месец /октомври 2023г./ домакина дал на свидетеля препарати.

Свидетелят М. си спомня, че когато е бил на пост 5-ти в стая 56 и 50, когато идвали да пръскат, слагали повече вода, защото препарата бил скъп, още вечерта след пръскането излизали хлебарки и дървеници. Обща пералня нямало, от дълго време не работела, в тази пералня се перат служителите на администрацията, лишените от свобода се перяли сами. Свидетелят си спомня, че ищецът боледувал от туберкулоза, получавал петна по ръцете, за които не са му обърнали внимание, А. нямал възможност да си купува препарати, одеяла, давали се стари одеяла, пълни с дървеници, дюшеците и те били пълни с дървеници.

Ищецът в о.с.з на 29.01.2024г. чрез проведена видеоконферентна връзка заявява, че има алергия от шоколад, яйца и майонеза, като му излизат пъпки по лицето, от 2017г. била тази алергия, появила се от нищото, бил уведомил затворническата администрация затова но не взели никакви мерки. Посочва, че в Затвора – Стара Загора са наясно със състоянието му, бил включен в списък на лишените от свобода, които се нуждаят от диетична храна за м.март 2024г. с отбелязване наличието на алергия към яйца и риба, за което по делото е писмо вх. № 5049/20.03.2024г. от Затвора – Стара Загора.

Съдът приема свидетелските показания за логични, последователни и почиващи на непосредствени впечатления и спомени на свидетелите, като същите ще се преценяват от съда, с оглед на всички други данни по делото.

При така установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни изводи.

Разпоредбата на чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС предвижда, че държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС. Съгласно чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС искът по чл. 284, ал. 1 се разглежда по реда на глава единадесета от АПК, а съгласно чл. 205 от АПК, искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.

Ответникът в настоящото производство - Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ със седалище [населено място], съгласно чл. 12, ал. 2 от ЗИНЗС е юридическо лице към министъра на правосъдието и осъществява прякото ръководство и контрола върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби, част от структурата, на което са областните служби „Изпълнение на наказанията“ съгласно чл. 12, ал. 1 и 3 от ЗИНЗС. За вредите, причинени от незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия на администрацията на затворите и областните служби „Изпълнение на наказанията“ и длъжностни лица в системата на тази администрация, отговаря юридическото лице. При това положение, ГДИН за исковите периоди има както процесуална, така и материалноправна легитимация да отговаря по предявените искове.

На следващо място е необходимо да се отбележи, че установените в Част Седма от ЗИНЗС правила, не въвеждат като предпоставка за успешно провеждане на исковата претенция за обезщетение, действията или бездействията на администрацията да бъдат отменени като противоправни с административен или съдебен акт. За да бъде приета основателност на иск за вреди с правно основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, следва кумулативно да бъдат доказани: акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл. 3 от закона и настъпила в резултат на нарушението неимуществена вреда в правната сфера на ищеца, която се предполага до доказване на противното по силата на въведената с разпоредбата на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС оборима презумпция. Или иначе казано, отговорността на държавата се ангажира при доказано подлагане на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение (чл. 3, ал. 1), както и при поставянето на лицата в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ или „задържането под стража“, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност (чл. 3, ал. 2).

Все в тази насока следва да се посочи, че според чл. 43, ал. 2 от ЗИНЗС, всяко място за лишаване от свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови и други помещения за осъществяване на поправително въздействие, а арестите – за поддържане на физическото и психическото здраве и уважаване човешкото достойнство на задържаните лица.

В чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС (в сила от 7.02.2017 г.) е установено изискването минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода да не е по-малка от 4 [жк], не съществува легална дефиниция на понятието „жилищна площ“, то тя следва да се определя по общоприетите правила, а именно, като се измерва по контура на съответните вертикални конструктивни елементи – стени и колони. А за да е достатъчна тази жилищна площ, то тя следва да осигурява възможност лицата да сменят позата си и да извършват свободно движения за задоволяване на битовите си нужди - спане, обличане, занимания в затворени помещения, като гледане на телевизия, четене на книги и т.н.

Според чл. 43, ал. 5 от ЗИНЗС количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване, достъпът до санитарни възли и течаща вода, както и минимумът обзавеждане на спалните помещения, се определят с правилника за прилагане на закона, като в чл. 20, ал. 3 от ППЗИНЗС е конкретизирано, че на лишените от свобода се осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, като в заведенията от закрит тип и арестите в затворите ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните помещения.

В спорното съдебно производство, в т.ч. и исково такова, двете страни - ищец и ответник по иска са равнопоставени. Те имат еднакви възможности за извършването на процесуални действия, насочени към разкриване с помощта на доказателствените средства на истината относно фактите, релевантни за спорното право. Доказателствената тежест не е равнозначна на задължение да се представят доказателства. Принципите на обективната истина и служебното начало в съдебния административен процес, налагат съдът да основе констатациите си за всеки факт върху наличните доказателства, без да има значение дали те са представени от страната, която носи доказателствената тежест относно този факт, от противната страна по административния спор, или пък са издирени служебно от съда. При това положение, въпросът за доказателствената тежест се свежда до последиците от недоказването. Доказателствената тежест се състои в правото и задължението на съда да обяви за ненастъпила тази правна последица, чийто юридически факт не е доказан. В този смисъл с определението за насрочване на делото в открито съдебно заседание, е разпределена доказателствената тежест и на страните са дадени указания за подлежащите на установяване факти и последиците от недоказването.

Установено е че А. е постъпил в Затвора – Пловдив на 25.06.2018г. Следователно, за периода от 01.12.2017г. до 25.06.2018г. искът е недоказан, доколкото не се установява в този период ищецът да е пребивавал в посоченото от него заведение, а именно Затвора – [населено място].

Аналогично за периода от 09.11.2018г. до 30.10.2020г. по делото няма доказателства нито в справката на л. 39 от делото, нито в тази на л. 119, че ищецът е пребивавал в Затвора – Пловдив, същият е бил преведен на 09.11.2018г. в Затвора – Стара Загора. От 30.11.2021г. до 11.01.2022г. е бил в Затвора – Пловдив, който период обаче не е посочен в обстоятелствената част на исковата молба и не е предмет на делото. Това от своя страна е самостоятелно основание за отхвърляне на исковата молба в тези й части, без да се обсъждат наведените твърдения за извършени нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС от органите по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС. В тази връзка следва изрично да се посочи, че именно фактическите твърдения на ищеца, обективирани в обстоятелствената част на исковата молба, определят предмета на доказване и на произнасяне на съда и е недопустимо, ако не е било предприето изменение на иска по реда на чл. 214 от ГПК (каквото не е спорно между страните, че не е сторено), същият да бъде разгледан на фактически основания – различни от посочените в исковата молба.;

Аналогично за периода от 13.01.2023г. до 14.01.2023г. няма данни ищецът да е бил в Затвора – Пловдив, поради което искът се отхвърля за този период.

За периода от 14.01.2023г. до 13.04.2023г. ищецът е бил в Ареста – Пловдив съгласно взета мярка „задържане под стража“ по ЧНД № 302/2023г. по описа на РС – Пловдив, респ. няма данни да е бил Затвора – Пловдив. За този период няма твърдения в исковата молба, нито пък същата е изменена в хода на съдебното дирене поради което и не може да се преценява възникнали ли са неимуществени вреди за ищеца в резултат на нарушения на чл. 3 ЗИНЗС – действия и бездействия на затворническата администрация при Затвора – Пловдив, тъй като затворническите и арестните помещения са отделни;

За периода от 13.04.2023г. до 29.05.2023г. ищецът е пребивавал в Затвора – Пловдив / справка л.61/

Следователно, предмет на проверка твърденията и оплакванията на ищеца за допуснати нарушения по смисъла на чл. 3 от ЗИНЗС при изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ ще бъдат разгледани само в този период, за който се установи, че лицето действително е пребивавало на територията на това затворническо заведение, а именно периодите от 25.06.2018г. до 09.11.2018г., и от 13.04.2023г. до 29.05.2023г., когато е пребивавал в Затвора – Пловдив;

И за двата периода се установяват две нарушения на чл. 3 ЗИНЗС – липса на достатъчно жилищна площ и неосигуряване на специален диетичен режим.

По първия спорен период от 25.06.2018г. до 09.11.2018г.

Съгласно чл. 284, ал.3, изр. второ ЗИНЗС е налице неизпълнение на задължението на ответника да представи информация за правилно установяване на факта спазено ли е изискването за достатъчна жилищна площ. Липсва информация за този период за броя лишени от свобода по спални помещения поради това и не може да се направи извод спазена ли е минимално изискуемата жилищна площ. Нито в справката на л. 39, нито в справката на л. 119 има информация за брой лица, с които ищецът е пребивавал в затворническото помещение в Затвора – [населено място]. Налична е информация затова че ищецът е бил в периода от 29.06.2018г. до 04.10.2018г. в помещение № 63, пост V, но не и за брой лишени от свобода в това помещение. Следователно и по силата на законовата разпоредба съдът приема за недоказан факта, че е изпълнено изискването за минимална жилищна площ, а от там че ищецът е пребивавал в помещение, в което жизненото му пространство не е отговаряло на предвидените стандарти в чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС, възприети и от Съвета на Европа и от Съда по правата на човека, които са в размер на 4 кв.м.

Аналогично за периода от 13.04.2023г. до 19.04.2023г. видно от справката на л. 55 няма данни в кое помещение е бил настанен ищецът, няма данни и за брой лишени от свобода, които са обитавали помещението, поради което и следва да се приеме, че не е спазено изискването за осигуряване на минимална жилищна площ на основание чл. 284, ал.3 ЗИНЗС;

За периода от 19.04.2023г. до 29.05.2023г. е установено, че ищецът е пребивавал в помещение № 56, пост 5-ти като в различните периоди броят лишени от свобода е варирал от 3 лица до 5 лица, т.е спазено е изискването за минимална жилищна площ за целия период предвид установената площ на помещнието.

Установява се и нарушение за периода 25.06.2018г. до 09.11.2018г на изискването на 76, ал.1 от Наредба № 2 от 22 март 2010 г. за условията и реда за медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода, съгласно, който за всеки лишен от свобода се завежда личен здравен картон, който се съхранява в лечебното заведение при съответното място за лишаване от свобода. В случая в Затвора – [населено място] изрично д-р Ж. Д. в свое писмо от 28.07.2023г. на л. 111 от делото посочва, че за ищеца липсват медицински документи, респ. здравен картон на лишения от свобода е съставен на 18.04.2023г. в който е отразено наличието на алергия към яйца.

Следователно за периода 25.06.2018г. до 09.11.2018г по делото няма данни на ищеца да е бил извършен първичен медицински преглед за оценка на общото му здравословно състояние съгласно чл. 10, ал.1 от Наредба № 2/2010г., а от тук и не може да бъде отречено като доказано твърдението на ищеца че е страдал от алергия към яйца. Именно при първичния медицински преглед в правомощие на лекаря, който го извършва е да прецени дали да приеме твърденията на лишения от свобода за наличието на алергия или да ги отхвърли или пък да назначи допълнителни изследвания за проверка на тези твърдения.

След като това не е сторено и на основание чл. 284, ал.3, изр. второ ЗИНЗС настоящата инстанция следва да приеме за доказан факта за наличието на алергия на ищеца, респ. налице е бездействие от страна на затворническата администрация да бъде осигурен специален диетичен режим на ищеца, такъв какъвто му е бил осигурен в Затвора – Стара Загора понастоящем за което и самия ищец посочва в обясненията си дадени пред съда. Все в тази връзка дори ищецът да не е уведомил затворническата администрация за състоянието си, последната е длъжна да осигури извършването на първичен медицински преглед и да се запознае с особените нужди на лишения от свобода от медицинско естество, вкл. нуждите му от диетично хранене, което да му бъде предписано от съответния лекар. Ищецът не е бил подложен на такъв медицински преглед, а от там и не може да се интерпретира в негова вреда страда ли реално от алергия към яйца.

За втория период от 13.04.2023г. до 29.05.2023г. медицински картон е съставен, след първичен медицински преглед, отразено е в анамнезата при този преглед алергията на ищеца, но затворническата администрация не представя доказателства за осигурен диетичен режим на ищеца, който да изключва прием на яйца. Не представя и доказателства назначени ли са допълнителни изследвания за проверка твърденията на ищеца, че има алергия, респ. не са взети мерки за предписване на диетичен режим. Ето и защо настоящата инстанция приема, че и за този период е допуснато нарушение на чл. 3 ЗИНЗС като не е осигурена подходяща диета за ищеца.

Останалите оплаквания за условията в килиите, невъзможност за поддържане на хигиената в тях и лична хигиена, липса на медицинско обслужване и за двата периода от 25.06.2018г. до 09.11.2018г., и от 13.04.2023г. до 29.05.2023г се явяват недоказани.

Така няма нарушение на чл. 20, ал. 3 от ППЗИНЗС, тъй като в Затвора – [населено място] е бил осигурен достъп до санитарен възел и течаща студена вода в тоалетна, която е обща за спалното помещение. Тоалетната е в спалното помещение,каквото е изискването за общежития от закрит тип, какъвто е Затвора – [населено място].

Що се касае до осигуряването на условия за къпане, то същите безспорно са налице, доколкото се установи, че ищецът е имал достъп до баня всеки ден тъй като е работил в дезинфекцията

Като недоказани следва да се приемат твърденията за претърпени вреди от наличието на хлебарки, дървеници и гризачи в затворническото общежитие, тъй като от страна на ответника са представени конкретни данни за извършвани периодично дезинфекция и дератизация, които се установи, че касаят целия процесен период. Отделно от това, от страна на ищеца не се твърди, а и липсват ангажирани доказателства да е подавал оплаквания за хигиената в помещенията в ЗО, в т.ч. и за наличието на инсекти и гризачи в дюшеци, спално бельо и завивки. Действително, от твърденията на ищеца и разпитаните свидетели, е възможно да се приеме, че помещенията, в които е пребивавал А., са с лоши хигиенни условия, но следва да се отбележи, че хигиената в спалните помещения изцяло зависи от настанените л.св., които се грижат за почистването и на които се установява, че са били раздавани препарати за целта. При така установеното няма как отговорността на ответника да бъде ангажирана за лошите хигиенни условия в спалните помещения, в които е бил настанен ищецът.

На ищеца е бил предоставен месечно тоалетен сапун за къпане и миене като същият е имал възможност да си закупува допълнително предвид обстоятелството, че е бил трудово ангажиран, поради което и се отхвърлят като неоснователни твърденията затова че е бил лишен от възможност да поддържа лична хигиена и хигиена в спалното помещение.

Не се кредитират показанията на св. М., тъй като същият заявява, че е лежал в Затвора – Пловдив през 2019г., а обследваният период касае период от 25.06.2018г. до 09.11.2018г, респ. свидетелят въобще не е бил на 5-ти пост, където е бил настанен ищеца. Освен това показанията му по отношение на периода от 2023г. са противоречиви, защото веднъж свидетелят споменава, че е получил материали за лична хигиена преди два месеца, т.е към м. август 2023г., а друг път заявява, че от февруари 2023г. до месеца в който е разпитан - октомври 2023г. не е получавал консумативи и препарати. Това противоречие компрометира доказателствената стойност на гласното доказателствено средство. Не се кредитират показанията на свидетеля за влошено качество на предоставения сапун и миещи препарати, тъй като няма оплаквания от страна на ищеца в тази насока, които да са документирани от затворническата администрация. Не се кредитират и показанията на свидетеля за липса на пералня, тъй като по делото е представен график от който е видно кога лишените от свобода могат да ползват пералнята. Не се кредитират и показанията на св. М. относно това че не е било обърнато внимание на ищеца за проявителите се петна по ръцете, тъй като по делото няма данни ищецът да е отправял искания до затворническата администрация за необходимост от медицинско лечение или пък да е правил оплаквания за алергични прояви.

Отхвърлят се оплакванията за недобро медицинско обслужване, тъй като по делото е приобщен график през който са правени ежеседмично прегледи за пост 5, където е бил настанен ищеца, при което същият е имал достъп до медицинско обслужване при условията на лишаване от свобода.

Отхвърлят се оплакванията за количеството и качеството на изхранването на лишения от свобода в условията на Затвора – Пловдив, видно от представените таблици, калорийният прием е от естество да задоволи енергийните физиологични нужди, до колкото ноторно известен факт е че за възрастно лице средния дневен калориен прием възлиза на 2 000 калории, а в случая дневния калориен прием е над 2 000 калории – 2 622 калории. Няма документирани сигнали и оплаквания от страна на ищеца за качеството на храната поради което и не може да се приеме, че тя е некачествена.

Не се констатират оплакванията за липса на парно отопление през процесния период и до колкото обичайно Топлофикация – Пловдив започва топлоподаване към абонатите си, какъвто е и Затвора – Пловдив считано от 01.11. на текущата година, т.е за периода от 25.06.2018г. до 01.11.2018г. въобще не е било необходимо наличието на парно отопление, аналогично за периода от 13.04.до 29.05.2023г., когато с оглед пролетния сезон /считано от 01.04. Топлофикация спирана топлоподаването към абонатите/ респ. това отопление е същото както и за останалите граждани и абонати на Топлофикация.

Установено е по делото, че са били извършвани текущи ремонтни дейности на затворническите помещения и както и основен ремонт като са били подменени подова настилка, боя и дограма в спалните помещения, стаите са оборудвани с нови легла, маси, столови и шкафчета, поради което и недоказани се явяват оплакванията на ищеца за наличието на дупки по стените още повече, че опазването на мазилката по стените е и грижа на лишените от свобода.

Поддържането на метлите и лопатите, респ. тяхното опазване също се явява грижа на лишените от свобода, а отделно и от това няма доказателства по делото да са били предоставяни негодни такива.

Ето защо, съдът намира, че са налице конкретно установените бездействия от страна на служителите на ответника ГДИН, изразяващи се в неосигуряване на специален диетичен режим, както и неосигуряване на достатъчно жилищна площ в Затвора Пловдив в периода от 25.06.2018г. до 09.11.2018г., и за периода от 13.04.2023г. до 29.05.2023г. / за периода от 19.04.2023г. до 29.05.2023г. е налице само едно нарушение свързано с неосигуряване на диетичен режим на хранене/, които водят до извода, че битовите условия в посоченото затворническо заведение за тези периоди създават предпоставки за увреждане на психическото здраве на лишените от свобода, както и за уронване на човешкото им достойнство. Тези неблагоприятни условия, освен пряко водещи до унизително и недостойно отношение към лишените от свобода, водят и до извода за заплаха за здравето им, поради липса на осъществени елементарни хигиенни стандарти. При това положение, правилото на чл. 284, ал. 5, във връзка с ал. 1 от ЗИНЗС налага да се приеме, че А. е претърпял посочените по-горе неимуществени вреди, изразяващи се в описаните в исковата молба негативни психически състояния.

Тук е мястото да се посочи, че отговорността на държавата за причинените вреди по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС е обективна и освобождава ищеца от тежестта да доказва вина на конкретно длъжностно лице. Обективният характер означава още, че държавата отговаря за вредите, причинени от нейните органи или длъжностни лица при изпълнение на административната дейност, които са последица от незаконосъобразните им актове, действия или бездействия, без значение дали са причинени виновно от тях. В конкретния случай ищецът твърди определени обстоятелства, свързани с лошите условия, при които е изтърпявал наказание „лишаване от свобода“ и посредством ангажирани от негова страна доказателствени искания, тези твърдения следва да се приемат за доказани, доколкото нито са оспорени от ответника, нито са ангажирани доказателства, които да ги оборят. Тези обстоятелства, съгласно практиката на Съда по правата на човека, включително пилотното решение „Н. и други срещу България“, съставляват самостоятелно и достатъчно основание да се приеме, че ищецът е бил подложен на нечовешко и унизително отношение в разрез с разпоредбите на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС и чл. 3 от ЕКЗПЧОС.

Така, съгласно чл. 52 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД), приложим по препращане от § 1 ЗР на ЗОДОВ, обезщетението за неимуществени вреди се присъжда от съда по справедливост. Понятието „справедливост“ е морално-етична категория и включва съотношението между деянието и възмездието. Всъщност, размерът на обезщетението като паричен еквивалент на причинените неимуществени вреди, се определя при съобразяване характера, вида, изражението и времетраенето на претърпените вредни последици, ценността на засегнатите нематериални блага и интереси и при отчитане икономическия стандарт в страната към момента на увреждането, така, че обезщетението да не бъде средство за неправомерно обогатяване. Спазването на принципа на справедливостта като законово въведен критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, изисква размерът на обезщетението за претърпени неимуществени вреди да бъде определен от съда, с оглед на всички установени по делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по който незаконосъобразната административна дейност се е отразила на увреденото лице. С оглед характера на деянието, естеството и степента на претърпените вредни последици от ищеца и периодите, през които е търпял неприемливите условия при изтърпяване на наказанието „Лишаване от свобода“ в Затвора Пловдив и при отчитане икономическия стандарт на страната (за тези периоди), според настоящия състав, обезщетението, което е най-справедливо в този случай да се присъди, е в размер общо на 1 179 лева, съобразявайки актуалната практика и насоките на ЕСПЧ. Тук е мястото да се посочи, че ЕСПЧ приема, че обезщетение в размер на 30 % от това, което той би присъдил, е адекватно за компенсиране на вредите от лоши условия за задържане в Словения и Русия (така Bizjak v. Slovenia, жалба № 25516/12, решение по допустимост от 8 юли 2014 г. и Shmelev and others v. Russia, жалба № 41743/17 и 16 др., решение по допустимост от 17 март 2020 г.). Съответно, за справедлива база за размера на обезщетението се приема между 4 и 5,3 евро на ден (така Bizjak vs Slovenia, жалба 25516/12, решение по допустимост от 08 юли 2014 г.; Domjàn vs Hungary, жалба 5433/17, решение от 14 ноември 2017 г.), като посочената база е определена като справедлива за установено задържане в лоши условия в Унгария, при съобразяване на жизнения стандарт за страната. В този смисъл и доколкото според статистически данни на Евростат минималните месечни възнаграждения в България се явяват по-ниски от тези в Унгария средно с 40 %, то отчитайки жизнения стандарт в България, за справедлив размер за исковите периоди (които са в рамките на 2020 г. – 2023 г.) би следвало да се счита такъв между 2,00 евро и 2,55 евро на ден при констатирано едно нарушение, съответно до 5,00 евро на ден при констатирани повече от едно нарушение.

Ето защо, според този съд, при положение, че се установи, че за период от 145 дни са налице две нарушения / 138 дни за периода от 25.06.2018г. до 09.11.2018г. и 7 дни за периода от 13.04.2023г. до 19.04.2023г./, а за период от 41 дни / от 19.04.2023г. до 29.05.2023г./ е било налице само едно нарушение за неосигуряване на диетично хранене именно посоченият по-горе размер на обезщетение най-точно и съответно ще овъзмезди претърпените психически увреждания от ищеца и този размер именно съответства на конкретната преценка, направена от състава на база установените по делото факти и съобразно обществения критерий за справедливост.

С оглед на гореизложеното по първия предявен иск за сумата от 9000 лева за периода от 01.12.2017г. до 30.10.2020г. следва да се присъдят 966 лева като над тази сума до пълния претендиран размер искът следва да се отхвърли като неоснователен, а по втория иск за сумата от 3000 лева за периода от 13.01.2023г. до 29.05.2023г. следва да се присъдят 213 лева като над тази сума до пълния претендиран размер искът следва да се отхвърли като неоснователен;

Съответно, спрямо този размер на главните искове, ще следва да бъде уважена и акцесорната претенция за присъждане на обезщетение за забавено плащане на парично задължение, в размер на законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба, а именно 29.05.2023 г. до окончателното й изплащане.

С оглед изхода на спора, на ищеца се дължи присъждане на сторените разноски, които се констатираха в размер на 10 лева – заплатена държавна такса.

От процесуалния представител на ищеца адв. Х. с исковата молба се претендира присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 от ЗАдв., което следва да бъде уважено в размер на сумата 137,55 лева съразмерно на уважената част на исковете.

По отношение на претендираното от ответника възнаграждение за осъществената защита от юрисконсулт, то следва да се посочи, че такова не му се следва, тъй като производството по делото е водено по специалния ред по чл. 286 от ЗИНЗС, а в ал. 2 от същата разпоредба не е предвидено заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Разпоредбите на чл. 286, ал. 2 и ал. 3 от ЗИНЗС, тълкувани в тяхната взаимовръзка, се явяват специални по отношение на общите разпоредби на чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ и чл. 143, ал. 3 от АПК. Липсата на изрична уредба в ЗИНЗС, която да предвижда отговорност на ищеца за заплащане на юрисконсултско възнаграждение на ответника при пълно или частично отхвърляне на иска/исковете му, означава, че такова не се дължи, поради което и искането на ответника за присъждане на разноски следва да се остави без уважение.

Ето защо и поради мотивите, изложени по-горе съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ - София, [улица]да заплати на Н. И. А. с [ЕГН] понастоящем в Затвора – Стара Загора сумата от 966 лева, която представлява обезщетение за претърпени неимуществени вреди за нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС – липса на достатъчно жилищна площ и неосигуряване на специален диетичен режим на хранене за периода от 25.06.2018г. до 09.11.2018г. по време на изтърпяване на наказание лишаване от свобода в Затвора – Пловдив със ведно със законната лихва за забава върху главницата считано от датата на подаването на исковата молба – 29.05.2023г. до окончателното й изплащане КАТО ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за сумата от над 966 лева до пълния претендиран размер от 9 000 лева за периода от 01.12.2017г. до 25.06.2018г. и за периода от 09.11.2018г. до 30.10.2020г. като неоснователна и недоказана;

ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ - София, [улица]да заплати на Н. И. А. с [ЕГН] понастоящем в Затвора – Стара Загора сумата от 213 лева, която представлява обезщетение за претърпени неимуществени вреди за нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС – липса на достатъчно жилищна площ и неосигуряване на специален диетичен режим на хранене за периода от 13.04.2023г. до 19.04.2023г. и неосигуряване на специален диетичен режим на хранене за период от 19.04.2023г. до 29.05.2023г. ведно със законната лихва за забава върху главницата считано от датата на подаването на исковата молба – 29.05.2023г. до окончателното й изплащане КАТО ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за сумата от над 213 лева до пълния претендиран размер от 3 000 лева за периода от 13.01.2023г. до 13.04.2023г.. като неоснователна и недоказана;

ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ - София, [улица]да заплати на Н. И. А. с [ЕГН] понастоящем в Затвора – Стара Загора сумата от 10 лева, която представлява заплатена държавна такса за настоящето производство;

ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ - София, [улица]да заплати на адв. С. Х. – член на АК – Пловдив с адрес: [населено място], [улица], ет.2, офис № 9 сумата от 137,55 лева, която представлява минимално адвокатско възнаграждение съразмерно на уважената част на исковете на основание чл. 38 ЗА за осъществена правна помощ и процесуално представителство на ищеца Н. И. А. по адм.дело № 1355/2023г. по описа на Административен съд – Пловдив;

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Г. Д. „Изпълнение на наказанията“ - София, [улица]за присъждане на разноски по делото.

 

Решението подлежи на обжалване пред тричленен състав на Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.