№ 462
гр. Габрово, 19.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на двадесети
ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Боян Хр. Косев
при участието на секретаря Даниела Ат. Марчева
като разгледа докладваното от Боян Хр. Косев Гражданско дело №
20254210101566 по описа за 2025 година
Производството е по реда на част ІІ, дял І ГПК.
Образувано е по предявена от Б. М. И., ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, ул.
„*********" 14, ет. 2, ап. 7 срещу „Лендиво” ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Шумен, пл. Оборище № 13 Б, искова молба, с която се
претендира със сила на пресъдено нещо да бъде установено, че сключеният между
страните договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № 64565 от
22.08.2024 г. е нищожен и за осъждане на ответника да заплати сума в размер на
666.63 лева, представляваща недължимо платена сума по договора за кредит.
Ищецът Б. М. И. твърди, че сключил с ответника „Лендиво” ООД договор за
потребителски кредит с предмет сумата от 400 лева, по силата на който следвало да
предостави едно от посочените в договора обезпечения. Ищецът не изпълнил
задължението за представяне на обезпечение, в резултат на което му била начислена
неустойка съгласно посоченото в договора. Твърди, че е погасил изцяло сумите по
процесния договор. Намира, че договорът за кредит е нищожен поради противоречие с
разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 и чл. 19, ал. 4 ЗПК. В договора не бил посочен
начинът на изчисляване на годишния процент на разходите и липсвало каквато и да
било ясното по какъв начин е формиран същият. Твърди, че вземането за неустойка
има характер на скрито възнаграждение за кредитора и следва да се включи при
формиране на приложимия по договора ГПР. На самостоятелно основание
недействителна била и клаузата за неустойка, тъй като водела до значителна
нееквивалентност между престациите по правоотношението и до неоснователно
обогатяване на кредитора за сметка на кредитополучателя.
В законоустановения срок, предвиден в чл. 131 ГПК ответникът е депозирал
отговор на исковата молба, в който изразява становище за неоснователност на
предявените искове. Счита, че процесният договор за кредит отговаря на изискванията
предвидени в ЗПК, като процесната сума е получена от ответника на валидно правно
основание – за погасяване на задължения на ищеца по договора за кредит. Моли да се
1
отхвърлят предявените искове.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение,
намира от фактическа и правна страна следното:
Не е спорно между страните, а и от представения за потребителски кредит №
64565 от 22.08.2024 г., се установява, че „Лендиво” ООД се задължило да предостави
на ищеца Б. М. И. сума в размер на 400 лева, която последният следвало да върне на
една погасителна вноска в срок от 30 дни. Уговорен е годишен лихвен процент по
кредита – 36 % и годишният процент на разходите – 42.58 %.
В чл. 17 от договора, страните се споразумели заемателят в тридневен срок да
предостави едно от посочените обезпечения: трето лице - поръчител - физическо лице
или банкова гаранция, които да отговарят на условията предвидени в договора и ОУ.
Съгласно чл. 27 от договора страните се съгласяват, че в случай на неизпълнение на
задължението за предоставяне на обезпечение, посочено в чл. 17 от договора
заемателят дължи неустойка в размер на 0.9 % от стойността на усвоената по кредита
сума за всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение. Страните
се уговорили начислената неустойка да се заплаща периодично заедно с всяка
погасителна вноска.
Страните не спорят и с определение от 21.10.2025 г. за безспорни и ненуждаещи
се от доказване в отношенията им са отделени фактите, че въз основа сключения
договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № 64565 от 22.08.2024 г.
кредитополучателят получил сумата в размер на 400 лева, като извършените от ищеца
погасителни плащанията по договора за кредит са в размер на 1066.63 лева.
Други доказателства от значение за спора не са представени, а необсъдените
такива, съдът намира за неотносими.
По отношение на отрицателния установителен иск с правна квалификация чл.
26, ал. 1 предл. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК
За основателността на предявения иск в тежест на ищеца е да докаже
сключването на процесния договор за заем с посоченото в исковата молба съдържание,
което противоречи на императивна законова разпоредба.
Отпуснатият на Б. М. И. като физическо лице заем представлява предоставяне
на "финансова услуга" по смисъла на § 13, т. 12 от ДР на Закона за защита на
потребителите (ЗЗП) и същият има качеството потребител по смисъла на § 13, т. 1 от
ДР на този закон, според който потребител е всяко физическо лице, което придобива
стока или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или
професионална дейност.
В задължителното за националните юрисдикции решение на СЕС, постановено
по преюдициално запитване по дело С-714/22, е прието, че чл. 3, б. "ж" от Директива
2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно
договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
трябва да се тълкува в смисъл, че разходите за допълнителни услуги, които са
уговорени към договор за потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги
потребител приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при
предоставяне на разположение на заетата сума, както и възможността да се отлага
изплащането на месечните вноски или да се намалява техния размер, попадат в
обхвата на понятието "общи разходи по кредита за потребителя" по смисъла на тази
2
разпоредба, а оттам и на понятието "Годишен процент на разходите" по смисъла на
посочения чл. 3, б. "и", когато закупуването на посочените услуги се оказва
задължително за получаването на съответния кредит или те представляват
конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит - т. 1,
както и че чл. 10, параграф 2, б. "ж" и чл. 23 от Директива 2008/48 трябва да се
тълкуват в смисъл, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен
процент на разходите, включващ всички предвидени в чл. 3, б. "ж" от тази директива
разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от
лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до
връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница.
В случая, в процесния договор за паричен заем е посочен процент на ГПР от
42.58 %, с което формално изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, е било изпълнено.
Същевременно, очевидно е, че уговореният размер от 42.58 % не отразява реалния
ГПР, тъй като в него не се включват част от разходите по кредита, а именно
неустойката по чл. 27, ал. 1 от договора, която съгласно легалната дефиниция на § 1, т.
1 от ДР на ЗПК е част от общите разходи по кредита. В случая, неустойката по чл. 27,
ал. 1 от договора несъмнено представлява разход, свързан с договора за потребителски
кредит и следва да бъде включена в ГПР по кредита, като тя е била изначално известна
на кредитора - същата е уговорена още към момента на сключване на договора за
кредит, като липсват данни да е била незадължително условие за сключване на
сделката, представлява част от месечните погасителни вноски, без на практика
заплащането да е обусловено от евентуално допуснато неизпълнение от страна на
кредитополучателя.
Основното задължение на заемателя по договор за паричен заем, е да върне на
падежа заетата сума, ведно с уговорената възнаградителна лихва, което съответства на
интереса на кредитора да получи на падежа главницата и възнаграждението за
предоставения заем. С договорната клауза е уговорена компенсаторна неустойка за
неизпълнение, но не на главното задължение на заемателя - да върне заетата сума на
падежа, а на задължението в петдневен срок от подписване на договора, да представи
обезпечение за кредитора. Неизпълнението на това задължение е санкционирано с
неустойка в размер на 27 % от размера на заетата сума. Уговорена е компенсаторна
неустойка за неизпълнение на задължение различно от главното, като начинът по
който клаузата е уговорена сочи, че заемателят всякога ще дължи неустойка, ако в
краткия петдневен срок от подписване на договора не осигури обезпечение, дори и
когато той е изправна страна по отношение на основното си задължение - да връща на
падежа главницата, ведно с възнаградителната лихва. Следователно, дори и интересът
на кредитора по договора за заем да е удовлетворен - той в срок да получава
главницата и възнаграждението си - кредиторът ще има право да получи и
допълнително неустойка, която не е свързана с неизпълнение на същественото
задължение по договора за заем и не обезпечава реално претърпени вреди. Макар и да
е уговорена като санкционна, доколкото се дължи при неизпълнение на договорно
задължение, неустойката води до скрито оскъпяване на кредита. Неустойката по
съществото си е добавка към възнаградителната лихва и в този смисъл би
представлявала сигурна печалба за заемодателя, която печалба би увеличила
стойността на договора. Основната цел на така уговорената неустоечна клауза е да
дoведе до неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на заемополучателя, до
3
увеличаване размера на подлежаща на връщане сума.
С оглед на изложеното, съдът намира, че макар предвиденият в договора ГПР
да е в съответствие с максимално установения в закона, то не са спазени изискванията
на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, който предвижда като част от задължителното съдържание
на договора посочването на ГПР, изчислен към момента на сключване на договора за
кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 към ЗПК начин.
Тази част от сделката е особено съществена за интересите на потребителите, тъй като
целта на уредбата на годишния процент на разходите по кредита е чрез императивни
норми да се уеднакви изчисляването и посочването му в договора и това да служи за
сравнение на кредитните продукти, да ориентира икономическия избор на потребителя
и да му позволи да прецени обхвата на поетите от него задължения. Затова и
неяснотите, вътрешното противоречие или подвеждащото оповестяване на това
изискуемо съдържание законодателят урежда като порок от толкова висока степен, че
изключва валидността на договарянето - чл. 22 ЗПК. В този смисъл като не е
оповестил действителен ГПР в договора за кредит кредитодателят е нарушил
изискванията на закона, което обосновава извод за недействителност на договора за
кредит на основание чл. 22 ЗПК, поради неспазването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК /арг.
решение от 21.03.2024 г. по дело № С-714/2022 г. на СЕС/.
Ето защо, предявеният срещу „Лендиво” ООД отрицателен установителен иск
за прогласяване нищожността на договор за потребителски кредит предоставен от
разстояние № 64565 от 22.08.2024 г. е основателен и следва да се уважи.
По отношение на предявения иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, предл. 1
ЗЗД.
Основателността на иска се обуславя от извършена от ищеца престация на
парична сума, към момента на извършването на която липсва основание да бъде
получена от ответника.
Съгласно Постановление № 1 от 28.05.1979 г., Пленум на ВС, в чл. 55 ЗЗД са
уредени три различни фактически състава, а чл. 59 ЗЗД има предвид отделен
фактически състав. Първият фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД изисква предаване,
съответно получаване, на нещо при начална липса на основание, т. е. когато още при
самото получаване липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно
лице в имуществото на друго. Начална липса на основание е налице в случаите, когато
е получено нещо въз основа на нищожен акт, а в случаите на унищожаемост - когато
предаването е станало след прогласяването на унищожаемостта. Възможно е също
предаването да е станало и без наличието на някакво правоотношение.
Предвид установената недействителност на сключения между ищеца и
ответника „Лендиво” ООД договор за потребителски кредит, потребителят дължи само
чистата стойност на кредита, респ. в тежест на ищеца не съществува задължение за
заплащане лихва или други разходи по кредита. Страните не спорят, че общият размер
на извършените от ищеца плащания по процесния договор за кредит възлизат на
сумата от 1066.63 лева, която сума надвишава чистата стойност на кредита от 400 лева,
с оглед на което предявеният иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД е
основателен до предявения размер от 666.63 лева (1066.63 лева – 400 лева) и следва да
бъде уважен изцяло.
4
С оглед изхода на спора, право на разноски за производството се поражда за
ищеца, който прави своевременно искане за присъждането им и доказва извършени
такива в размер от 700 лева, представляващи заплатена държавна такса в размер на 100
лева и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева. Ответникът
релевира възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение,
което е неоснователно, тъй като заплатеното от ищеца в производството адвокатско
възнаграждение съответства на фактическата и правна сложност на спора и обема на
извършената от адвоката работа и не следва да се редуцира.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Б. М. И., ЕГН **********, с
адрес: гр. Габрово, ул. „*********" 14, ет. 2, ап. 7 срещу „Лендиво” ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, пл. Оборище № 13 Б,
отрицателен установителен иск, с правна квалификация чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 22
ЗПК, че договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № 64565 от
22.08.2024 г. е нищожен.
ОСЪЖДА „Лендиво” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Шумен, пл. Оборище № 13 Б да върне на Б. М. И., ЕГН **********, с
адрес: гр. Габрово, ул. „*********" 14, ет. 2, ап. 7, на основание чл. 55, ал. 1, предл.1
ЗЗД, сумата 666.63 лева (шестстотин шестдесет и шест лева и шестдесет и три
стотинки), представляваща недължимо платена сума по договор за потребителски
кредит предоставен от разстояние № 64565 от 22.08.2024 г., заедно със законната лихва
върху нея, считано от предявяването на исковата молба – 29.07.2025 г. до
окончателното погасяване, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 700
(седемстотин) лева - разноски за производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Габровски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________
5