Р Е Ш Е Н
И Е
Номер ІІІ – 30 25.02.2020 година град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски Окръжен съд
Трети състав
На
единадесети февруари година 2020
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росен
Парашкевов
ЧЛЕНОВЕ: 1. Кремена
Лазарова
2. Йорданка Майска-Иванова
Съдебни заседатели:
Секретар Жанета Граматикова
Прокурор
като разгледа докладваното от
съдия Кремена Лазарова
в.гр.дело номер 1997 по описа за 2019 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по
въззивна жалба вх.№ 51329/13.11.2019г. на БРС от П.Х.П., ЕГН: ********** от
гр.Н., кв. “Ч.“ № *, съдебен адрес: гр.Бургас, ул.“Раковски“ № 2, адв.Ст.Кралев, против решение №
2858/04.11.2019г. по гр.д. № 6438/2019г. на БРС, с което съдът е отхвърлил
осъдителния му иск против ОД на МВР - Бургас, БУЛСТАТ: *********, с адрес: гр.Бургас,
ул.„Христо Ботев“ № 46, представлявано от Директора К.Калоянов, за заплащане на
неизплатено възнаграждение за положен извънреден труд за исковия период:
01.08.2016г. - 31.07.2019г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от завеждане на исковата молба до окончателното изплащане, като е
осъдил въззивника да заплати на въззиваемия направените разноски. Заявява, че
решението не е правилно и моли да бъде отменено, като искът бъде изцяло
отхвърлен. Подробни мотиви излага във въззивната жалба. Не ангажира нови
доказателства. Моли за присъждане на разноски.
ОД на МВР - Бургас, БУЛСТАТ: *********,
с адрес: гр.Бургас, ул.„Христо Ботев“ № 46, представлявано от Директора
К.Калоянов, оспорва въззивната жалба в депозирано в с.з. становище, няма доказателствени
искания. Моли да бъде потвърдено атакуваното решение.
Жалбата е подадена в срока по чл.259 ГПК
от легитимирано лице и е допустима.
Предявеният иск пред районния съд е с
правно основание чл.128 КТ, вр. с чл.150 КТ, вр. с чл.178 от ЗМВР.
Съдът, като взе предвид приложените по
делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
Производството пред БРС е образувано по
искова молба от от П.Х.П., ЕГН: ********** от гр.Н., кв. “Ч.“ № * против ОД на
МВР - Бургас, представлявано от Директора К.Калоянов. Въззивникът твърди, че за
исковия период 01.08.2016г. – 31.07.2019г. е заемал длъжност „с.п.“ в РУ Н. към
ОД на МВР Бургас и като такъв има статут на държавен служител. В резултат от
полагани нощни дежурства за горния период е надвишил нормалната продължителност
на работното време. Положил е общо 2000 часа нощен труд, който, приравнен чрез
преизчисляване с коефициент 1.143 към дневен, възлиза на 2286 часа и 286 часа
за спорния период представляват извънреден труд. Твърди, че за този отработен извънреден
труд не му е заплатено допълнителното дължимо възнаграждение. Затова моли да
бъде осъден въззиваемия да му заплати сумата от 1716лв., представляваща дължимо
допълнително възнаграждение по реда на чл.150 КТ, вр. с чл.178, ал.1, т.3, чл.187, ал.6 и сл. от ЗМВР за периода, ведно със законната лихва върху главницата от
депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Претендира
също така заплащане на направените съдебно-деловодни разноски. Ангажира
доказателства.
Въззиваемият е оспорил исковата молба.
Заявява, че не е основателна. Подробни аргументи са изложени в депозирания по
реда на чл.131 ГПК отговор срещу исковата молба, както и в допълнителни
становища. Счита, че като държавен служител, чийто статут се урежда по ЗМВР, П.
не може да се ползва от статута на държавния служител по ЗДС, а също така не е
основателно да претендира заплащане на извънреден труд по реда на Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата. Позовава се на разпоредбата
на чл.187, ал.3 ЗМВР, като твърди неоснователност на иска. Също ангажира
доказателства. Моли за присъждане на разноски.
В хода на производството искът е изменен,
след депозиране на заключението на В.л. и в проведеното о.с.з. на 28.10.2019г. е
прието увеличение по размер, като за упоменатия период се претендира сумата от 1775.26лв.,
ведно със законната лихва, считано от 01.08.2019г. до окончателното изплащане
на главницата.
Изложените в исковата молба твърдения,
че П.Х.П. за исковия период 01.08.2016г. – 31.07.2019г. е заемал длъжност „с.п.“
в РУ Н. към ОД на МВР Бургас, както и това, че страните са били в служебно
правоотношение, не са оспорени от въззиваемия, затова по реда на чл.153 съдът ги приема за установени.
Както бе изложено по-горе, с исковата
молба въззивникът заявява, че за периода 01.08.2016г. до 31.07.2019г. е полагал
дневни и нощни дежурства по график, като при полагането на нощните дежурства се
е получавало превишаване на нормалната продължителност на работното време и затова
е налице извънреден труд. Поради трайната организация на работното време по
горния начин, била превишавана максималната продължителност на служебното време
за месеца.
По повод твърденията на страните, съдът
взе предвид следното:
Както вече стана ясно, въззивникът,
заемащ длъжността „с.п.“ в РУ Н. към ОД на МВР Бургас, е държавен служител,
съгласно разпоредбата на чл.142, ал.1, т.1 ЗМВР. Съгласно разпоредбата на
чл.187, ал.1 ЗМВР: „Нормалната продължителност на работното време на държавните
служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна
седмица“.
Според действалата за периода
01.01.2016г. – 13.10.2016г. редакция на чл.187, ал.3 ЗМВР: „Работното време на
държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на
8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за едномесечен период… При работа
на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период.“ След изменението на цитираната
разпоредба, новата, действаща и към настоящия момент разпоредба, предвижда
сумираното отчитане да бъде изчислявано за тримесечен период.
Не се спори, че при изпълнение на
трудовите си функции въззивникът П. е полагал както дневни, така и нощни
дежурства, определени по график, одобряван за всеки календарен месец. Съгласно
чл.140, ал.1 КТ: „Нормалната продължителност на седмичното работно време през
нощта при 5-дневна работна седмица е до 35 часа. Нормалната продължителност на
работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа“. От така
цитирания законов текст следва заключение, че 7 часа, отработени пред нощта се
приравняват, по волята на закона, на 8 часа, отработени през деня. За да се
приравни 7-часовата нощна смяна с 8-часова дневна такава, съответно да се
заплаща възнаграждение за 8 часа, се прилага коефициент от 1.143, съответстващ
на съотношението 8 / 7. Това превръщане
на нощния труд в дневен е подробно разяснено в Писмо изх.№ 04-НН-198 от 29.08.2011г.
на МТСГ – стр.196 по гр.д.№ 814/2019г. БРС и Разяснение на МТСГ от 07.09.2010г.
във връзка с чл.9, ал.2, от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата – стр.197 по с.дело.
Според въззиваемия, горните правила не
следва да бъдат прилагани и съответно нощният труд да бъде приравняван на
дневен, посредством умножаване с коефициент, понеже се касае за държавен
служител от структурите на МВР. За него, според работодателя, следва да се
прилагат само специалните правила, по-конкретно Наредба №
8121з-592/25.05.2015г. за реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи, в сила от 1.04.2015г., отм.,ДВ
бр. 59 от 29.07.2016г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016г.
за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима
на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
Министерството на вътрешните работи, които не съдържат изрична регламентация за
приравняване на нощния труд в дневен, а освен това двете Наредби предвиждат
полагане на нощен труд не повече от 8 часа, което, според работодателя,
означава, че коефициентът за положения нощен труд в спорния период не е 1.143,
а 1. Позовава се на издадени от министъра Заповеди № 8121з-791/28.10.2014г. и №
8121з-1429/23.11.2017г., съгласно които за процесния период за всеки отработен
час или за част от него между 22:00ч. и 06:00ч. на държавните служители се
изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0, 25лв./час.
Според настоящия състав, цитираните
разпоредби не дерогират общите правила на КТ относно полагането на нощен труд,
приравняването му на дневен и заплащането на извънреден труд, при условие, че е
положен такъв. На първо място следва да се вземе предвид, че въззивникът П. е лице
със статут на държавен служител – чл.142, ал.1,т.1 ЗМВР. По отношение на
работното време, почивките и отпуските на държавните служители чл.50а, ал.2 ЗДС
предвижда субсидиарно приложение на КТ относно допустимостта,
продължителността, отчитането и заплащането на извънредния труд. Кодексът на
труда е нормативен акт от по-висок ранг в сравнение с цитираните ЗДС и ЗМВР.
Последните два закона, както и двете цитирани по-горе Наредби, съдържат
специални норми, уреждащи ограничен кръг специфични правоотношения, а именно
тези, засягащи лицата със статут на държавни служители и лицата от структурите
на МВР. Както ЗДС, така и ЗМВР могат да регламентират отношения, уредени от
институтите на КТ по начин различен от уредбата на Кодекса, но не такъв, че да
бъде влошено положението на лицата, в сравнение с правните разрешения,
предвидени по Кодекса на труда. По-низшите по степен нормативни актове могат да
уреждат правоотношенията, насочени към съответните им адресати по
по-благоприятен начин, но не и да поставят лицата в по-неизгодно положение. Въззиваемият
се позовава на разпоредбата на чл.3, ал.3 Наредба № 8121з-592/25.05.2015г. за
реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима
на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
Министерството на вътрешните работи, съгласно която: „За държавните служители в
МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 06,00 ч., като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период“.
Този текст тълкува, като приема, че времето между 22.00ч. и 6.00ч., в което служителят
полага 8-часово нощно дежурство, не следва да бъде приравнявано от нощен в
дневен труд и не следва да се умножава с коефициент 1.143.
Настоящият състав не споделя подобно
тълкуване. Това, че липсва изрична уредба относно конкретната хипотеза, а именно
по отношение на приравняването на нощния
труд с дневен, не означава, че нощният труд следва да бъде приравнен с дневния,
прилагайки коефициент 1. По-скоро нормата разрешава полагане на нощен труд
средно в размер на 8 часа за всеки 24-часов период, без да изключва
приравняването му към дневния и съответно, без да изключва приложение на
правилата за заплащане на извънреден труд, когато такъв е положен. Следва
извод, че при наличието на празнота в съответния нормативен акт ще се приложат
правилата на ЗДС, ЗМВР, съответно – на КТ.
Още повече, че за част от процесния
период - от 29.07.2016г. до 02.08.2016г. горните правоотношения са уредени от
разпоредбата на чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014г., според която при
сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между
22,00 и 6,00ч. за отчетния период се умножава по 0,143, като полученото число
се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период или изразено по
друг начин – отработените часове нощен труд се умножава с коефициент 1.143,
т.е. – възприето е общото правило, следващо от съответните разпоредби на КТ.
Изложените аргументи мотивират съда да
приеме, че положеният от въззивника нощен труд за периода 01.08.2016г. – 31.07.2019г.
следва да бъде приравняван към дневен с коефициент 1.143, за часовете,
отработени от 22.00ч. до 6.00ч. За реално отработените часове нощен труд се
дължи съответна добавка за нощен труд,
така, както е определено от Министъра на вътрешните работи – по 0.25лв./час, а след
приравняването им към дневен труд, за времето, в което се превишава 8-часовият
работен ден – и с добавка за извънреден труд, при приложение на правилата за
сумирано отчитане на 1-месечен или 3-месечен период, в зависимост от това, коя
редакция на чл.187, ал.3 ЗМВР е действала към релевантния исков период.
За да докаже твърдението си за положен
извънреден труд за процесния период, въззивникът е поискал определянето му
посредством експертиза. По делото е назначена и приета СИЕ, в която В.л., след
като се е запознало с графиците за дежурства и протоколите за реално положени
дежурства, е определило по месеци за процесния период превишаването на
продължителността на служебното време. То, също така е остойностено, съобразно
действалите към актуалния момент административни актове, регламентиращи
възнаграждението на П..
Така за периода 01.08.2016г. – 31.07.2019г.
въззивникът е положил нощни дежурства, в резултат от които е превишил
служебното време с общо 260.83 часа. Така следва заключение, че за процесния период на П. се дължи възнаграждение
за положен извънреден труд в размер на 1775.26лв., както и законната лихва върху главницата, считано от 01.08.2019г.
до окончателното изплащане на сумата.
При изложените мотиви на настоящия
състав, се налага заключение, че постановеното от БРС решение следва да бъде отменено
и постановено ново, в горния смисъл. В полза на въззивника се следват
направените в двете инстанции разноски, а въззиваемият ще понесе разноските за
СИЕ и д.т. по делото.
Водим от всичко така изложено, БОС
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
решение № 2858/04.11.2019г. по гр.д.
№ 6438/2019г. на БРС и вместо него ПОСТАНОВИ:
ОСЪЖДА
ОД на МВР - Бургас, БУЛСТАТ:
*********, с адрес: гр.Бургас, ул.„Христо Ботев“ № 46, представлявано от
Директора К.Калоянов да заплати на П.Х.П.,
ЕГН: ********** от гр.Н., кв. “Ч.“ № *, сумата от 1775.26лв., представляваща неизплатено възнаграждение за положен
извънреден труд за исковия период: 01.08.2016г. - 31.07.2019г., както и
законната лихва върху главницата, считано от завеждане на исковата молба – 01.08.2019г.
до окончателното изплащане на главницата и направените в двете инстанции разноски в размер на 700лв.
ОСЪЖДА
ОД на МВР - Бургас, БУЛСТАТ:
*********, с адрес: гр.Бургас, ул.„Христо Ботев“ № 46, представлявано от
Директора К.Калоянов да заплати по
с-ка на БОС д.т. в размер на 106.52лв. за
двете инстанции, както и 195лв. разноски за извършената СИЕ.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: