№ 27
гр. Търговище, 05.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на пети март
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:АНГЕЛ Г. ПАВЛОВ
Членове:ЙОРДАН П. ИВАНОВ
ПЛАМЕН М. ДРАГАНОВ
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА С. ТОТЕВА
в присъствието на прокурора Д. К. С.
като разгледа докладваното от ЙОРДАН П. ИВАНОВ Частно наказателно
дело № 20243500200091 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 32, ал.1 във вр. с чл.16 от Закона за признаване, изпълнение и
изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови
санкции ( ЗПИИРКОРНФС ).
Образувано е по постъпило в Окръжен съд гр. Търговище – Удостоверение по чл.4 от
Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа на взаимно
признаване на финансови санкции, издадено от съдебен орган на ФР Германия, по дело (
досие ) № 2010 Js 3989/23, постановено на 23.01.2023 год. влязло в сила на 17.02.2023 год.
спрямо българския гражданин А. И. С., роден на ******** год. в гр. П., с последен известен
адрес с. С., ул. „Ч.“ № 3.
Към удостоверението са приложени – покана за доброволно плащане на немски език.
Решението е издадено за извършено нарушение на Закона за движение по пътищата и
Наказателния кодекс на Германия: „ на 17.11.2022 год. засегнатото лице е участвало в
движението по пътищата с автомобила на баща си Фолксфаген Тоuran MYK – Т 1023 в гр.
Бендорф, въпреки че същият е знаел, че не притежава необходимото за управление на МПС
свидетелство.
В горепосоченото време на престъплението засегнатото лице е управлявало в 20.00
часа в двора на дома, намиращ се на ул. Кобелец-Опер-щрасе“ № 179, за да отиде на гости
на своя позната в районна на гр. Касел.“
На 29.11.2022 год. автомобилът отново се е намирал на ул. „Кобелец-Олпер-щрасе“.
1
Засегнатото лице се е отказало на 15.07.2020 год. от своето чуждестранно
свидетелство за управление на МПС като от тогава не е получавало друго такова.
Чрез поведението си засегнатото лице се оказва негодно да управлява моторно
превозно средство“
За което нарушение е санкциониран по чл.2, чл.21, ал.1 от Закона за движение по
пътищата(StVG), чл.69а от Наказателния кодекс (StGB). Наложените финансови санкции се
изразяват в налагане на задължение на глоба в размер на 2400 евро и разноски в размер на
158.00 евро, всичко в общ размер на 2 558,00 евро. В края на удостоверението е посочено, че
засегнатото лице е платило частично от така наложената му глоба сумата от 300 евро.
При направената справка в НБД се установи, че трите имена на лицето са А. И. С.,
роден на ******** год. в гр. П., с постоянен и настоящ адрес с. С., общ. П., ул. „Ч.“ № 3, с
ЕГН **********.
В съдебното заседание прокурорът посочва, че Удостоверението от немска страна е
пълно, отговоря на изискванията на закона и следва да бъде признато.
Засегнатото лице А. С. нередовно призован не се явява и не изпраща представител. За
него назначения служебен защитник адвокат Д.Ж. от АК – Търговище, взема становище да
бъде призната санкцията.
Съдът като се запозна с представените по делото доказателства, съобрази
следното:
Удостоверението е издадено по чл. 4 от Рамковото решение 2005/214/ПВР на Съвета
относно прилагане на принципа на взаимното признаване на финансови санкции от съдебен
орган на Австрия, който е постановил Решение ( дело) № , издадено от несъдебен орган на
Германия, по дело ( досие ) № 2010 Js 3989/23, постановено на 23.01.2023 год. влязло в
сила на 17.02.2023 год. спрямо българския гражданин А. И. С..
Същото се отнася за извършено нарушения на закона за движение по пътищата и
Наказателния кодекс на Германия, а именно управление на МПС без свидетелство за
управление на различни дати, каквото нарушение е й по българското законодателство. По
отношение на това дали деянието е престъпление по българското законодателство, съдът
констатира, че това не така, но видно от разпоредбата на чл.30, ал.2 т.1 от ЗПИИРКОРНФС
– „двойна наказуемост не се изисква за деяния, съставляващи едно или повече от следните
престъпления или административни нарушения според законодателството на издаващата
държава – поведение, което нарушава, правилата за движение пои пътищата“. Тези
деяния са извършени на територията на издаващата държава и не попада под юрисдикцията
на българските съдилища. Представеното Удостоверение е пълно, като отговаря на
изискванията по чл. 4 от Рамковото решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагане на
принципа на взаимното признаване на финансови санкции. Не са събрани доказателства, че
срещу извършилото нарушение лице за същото деяния в Република България или в друга
държава, различна от издаващата или изпълняващата, е постановено и приведено в
2
изпълнение решение за налагане на финансови санкции. Не е налице имунитет или
привилегия по българското законодателство, които правят изпълнение на решението
недопустимо. В приложеното удостоверение е посочено, че е извършено частично плащане
в размер на 300 евро. Като тази сума следва да се приспадне от наложената глоба в размер
на 2 400 евро, като след приспадането сумата е 2 100 евро. Изпълнението на решението не е
с изтекла давност по българското законодателство, и решението не се отнася за решение на
български съд.
Съдът констатира, че наложената финансова санкция не е по-малка от 70 евро или
левовата равностойност на тази сума. В конкретния случай наложената финансова санкция
подлежаща на изпълнение е в размер 2 400 евро и разноски в размер на 158 евро или общо
2 580 евро. Решението не се отнася за деяние, което по българското законодателство се
счита извършено изцяло или отчасти на територията на Р България, или са били извършени
извън територията на издаващата държава, и българското законодателство не позволява
предприемане на наказателно производство по отношения на такива деяния.
Решението се отнася за деяния, както се посочи по- горе, които съставляват
административно нарушение и според българското законодателство – „управление на МПС
без свидетелство за управление“. Според българско законодателство те не съставляват
престъпление, тъй като не са налице всички елементи от чл.343в от НК, въпреки, че това
условие не е задължително в случая, тъй като съгласно чл.30, ал.2 т.1 от ЗПИИРКОРНФС
двойна наказуемост не се изисква за административно нарушение или престъпление, което
нарушава правилата за движение по пътищата.
Решението, което е постановено срещу засегнатото лице А. С., който към момента на
извършване на нарушението е бил пълнолетен, носи административно-наказателна
отговорност и подлежи на административно и наказателно наказание, които обосновават
решението. Видно от представеното Удостоверение , издадено от несъдебен орган на
Германия, по дело ( досие ) № 2010 Js 3989/23, постановено на 23.01.2023 год. влязло в
сила на 17.02.2023 год. спрямо българския гражданин А. И. С., същото е било писмено. Бил
е уведомен съгласно законодателството на Германия лично, или чрез упълномощен според
националния закон представител относно правото си да обжалва решението, както и за
сроковете за обжалване.
Официалния курс на Еврото към българския лев е фиксиран с Решение № 223 на БНБ
от 31.12.1998 год. за определяне на валутния курс към еврото като Официалния курс на лева
към еврото е 1955,83 лева за едно евро. Следва да се приложи и закона за деноминацията на
лева обн. в ДВ бр.20 от 05.03.1999 год. в сила от 05.07.1999 год. като видно от чл.1 на този
закон считано от 05.07.1999 год. българския лев се деноминира, като 1000 стари лева се
заменят за нов 1 лев. Или иначе казано официалния фиксиран курс на 1 евро е 1.95583 лева.
От така посоченото равностойността на: 2 400 евро по официалния фиксиран курс на БНБ е
4 693 лева; равностойността на разноските по делото в размер на 158 евро по официалния
фиксиран курс на БНБ е 309.02 лева; частично плащане в размер на 300 евро по официалния
фиксиран курс на БНБ е 586.73 лева. Както е посочила немската страна следва да се
3
приспаднат от глобата, а не от разноските частично платените 300 евро или левовата им
равностойност в размер на 309.73 лева, като глобата в този случай е 4 107.26 лева. Общата
сума глоба и разноски е 4 416.26 лева.
От така представените доказателства се установява, че представеното Удостоверение
е пълно и отговаря на Решението. Не са налице основанията, при които може да се откаже
признаване и изпълнение. Не са налице условията за намаляване на финансовата санкция,
тъй като не попадат под юрисдикцията на българските съдилища, както се посочи по-горе.
Поради изложеното, следва представеното решение да бъде признато и изпратено на
органите на НАП за изпълнение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА решение, издадено от съдебен орган на Федерална Република
Германия, по дело ( досие ) № 2010 Js 3989/23, постановено на 23.01.2023 год., влязло в
сила на 17.02.2023 год., спрямо българския гражданин А. И. С., роден на ******** год., в
гр. П., с последен известен адрес с. С., общ. П. ул. „Ч.“ № 3, с ЕГН **********, с което е
наказан да заплати „Глоба“ в размер на 2 400 евро, от която глоба ПРИСПАДА частично
платената сума от 300 евро. Също така и разноските по делото в Германия в размер на 158
евро. Всичко в ОБЩ РАЗМЕР на 2 258 евро равностойни на 4 416.26 лв. (четири хиляди
четиристотин и шестнадесет лева и двадесет и шест стотинки) по курс на БНБ към датата на
постановяване на решението в сила 23.01.2023 год., за извършени административни
нарушения и престъпления – управление на МПС на различни дати без свидетелство за
управление, с което е санкциониран по чл.2, чл.21, ал.1 от Закона за движение по
пътищата(StVG), чл.69а от Наказателния кодекс (StGB).
ДА СЕ ИЗПРАТИ препис от настоящото решение на Национална агенция за
приходите за изпълнение по реда на Закона за Националната агенция за приходите и
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. След получаване на решението Националната
агенция за приходите незабавно да уведоми настоящия съд за предприетите действия по
изпълнение на решението на основание чл.36 във вр. с чл.22, ал.2 от ЗПИИРКОРНФС, като
след приключването на изпълнението, следва да бъдем уведомени, за да се уведоми
компетентния орган на издаващата държава.
ДА СЕ УВЕДОМИ компетентния орган на издаващата държава в Германия, чрез
формуляр 2 като се посочи номера на преписката ІІІ 7-9352/2Е-В15-36А 10816/2023 , както и
Министерството на правосъдието на Република България.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в седмодневен срок от днес, пред
4
Апелативен съд гр. Варна, като обжалването съгласно чл.20, ал.1 изр. последно от
ЗПИИРКОРНФС, не спира изпълнението на решението.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5