№ 1196
гр. П. , 15.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на първи декември, през две хиляди и двадесета година в следния
състав:
Председател:Христо С. Томов
Секретар:РУМЯНА И. КОНОВА
като разгледа докладваното от Христо С. Томов Гражданско дело №
20204430104496 по описа за 2020 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Иск с правно основание чл. 439 във вр. с чл. 124 ал. 1 от ГПК.
Постъпила е искова молба от О. П. Ц. от *** против „***“ ЕООД ***. В
молбата се твърди, че на 10. 10. 2011 год. в Плевенския районен съд е било
депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК
с вх. № 14662 и заявител „***” АД, по повод на което е било образувано
ч.гр.дело № ***/ 2011 год. Твърди се, че в т. 9 от заявлението заявителят е
посочил, че паричното му вземане произтича от договор за предоставяне на
потребителски кредит № *** от *** год. с общ размер на паричното вземане 3
340, 24 лв., включващо главница, договорна, наказателна и законна лихва.
Твърди се, че по ч. гр. дело № ***/ 2011 год. по описа на Плевенския районен
съд е била издадена заповед № ***/ *** год. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и на основание чл. 416
от ГПК е бил издаден изпълнителен лист от *** год. в полза на „***” АД,
срещу ищеца О. П. Ц. като кредитополучател. Твърди се, че съгласно
изпълнителния лист ищецът е бил осъден да заплати на кредитора „***” АД
1
сумата в размер на 3 090, 00 лв., представляваща главница, сумата от 222, 01
лв., представляваща договорна лихва за периода от 25. 02. 2011 год. до 26. 09.
2011 год., сумата от 28, 23 лв., представляваща наказателна лихва за периода
от 25. 02. 2011 год. до 26. 09. 2011 год., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 10. 10. 2011 год. до изплащане на вземането, както и
сумата 355, 05 лв. деловодни разноски. Твърди се, че след издаване на
изпълнителния лист от страна на „***” АД с молба вх. № ***/ 09. 01. 2012
год. е било образувано изп. дело № *** г. по описа за 2012 год. на *** *** с
per. № *** с район на действие Плевенския окръжен съд, като в молбата за
образуване взискателят е възложил правомощия на съдебния изпълнител по
чл. 18 от ЗЧСИ. Твърди се, че от страна на частния съдебен изпълнител с
писмо с изх. № *** от *** год. са били изискани справки от ТД на НАП.
Твърди се, че по изпълнителното дело е било изпратено и запорно съобщение
с изх. № ***/ 05. 03. 2012 год. до „***“ ООД за налагане на запор върху
трудовото възнаграждение на ищеца. Твърди се, че покана за доброволно
изпълнение с изх. № ***/ 05. 03. 2012 год., ведно със заповедта за изпълнение
и изпълнителния лист, е била изпратена от страна на *** *** до Кметство ***
за връчване на ищеца, като същата е върната с отбелязване, че лицето не
живее на територията на страната и входирана по изпълнителното дело с вх.
№ ***/ 17. 05. 2012 год. Твърди се, че по изпълнителното дело от страна на
частния съдебен изпълнител с писмо изх. № ***/ 17. 05. 2012 год. е била
изпратена повторно до Кметство *** покана за доброволно изпълнение с изх.
№ ***/ 05. 03. 2012 год. за връчване на ищеца, но е била върната с
отбелязване, че лицето не живее на този адрес от една година и не е
пребивавал в населеното място. Твърди се, че процесната покана за
доброволно изпълнение с изх. № ***/ 05. 03. 2012 год., ведно със заповедта за
изпълнение и изпълнителния лист, е била връчена в кантората на *** *** на
28. 05. 2013 год. на лицето ***, живееща на семейни начала с ищеца, и
последната е посочила адрес за изпращане на книжа: гр. П., ***, като при
връчване на призовката за доброволно изпълнение е представила
пълномощно от 03. 05. 2012 год. на ***, с което се е легитимирала като негов
пълномощник. Твърди се, че считано от датата на връчване на заповедта- 28.
05. 2013 год. за ищеца е започнал да тече двуседмичен срок съгласно чл. 414
ал. 1 от ГПК за депозиране на възражение срещу връчената му с поканата за
доброволно изпълнение заповед № ***/ *** год. за изпълнение на парично
2
задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК. Твърди се, че от страна
на последния не е било депозирано възражение и заповед № ***/ *** год. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК
е влязла в сила на 11. 06. 2013 год. Твърди се, че от страна на взискателя по
изпълнителното дело е постъпила молба с вх. № ***/ 29. 11. 2013 год. с
искане за извършване на справка в ТД на НАП за регистриране трудови
договори с ищеца. Твърди се, че след получаване на справката е било
изпратено запорно съобщение с изх. № ***/ 12. 12. 2013 год. до третото
задължено лице „***“ ООД и е бил наложен запор на трудовото
възнаграждение получавано от ищеца. Твърди се, че от страна на третото
задължено лице „***“ ООД е бил изготвен отговор с изх. № ***/ 19. 12. 2013
год. и постъпил по изпълнителното дело, като е заявено, че върху трудовото
възнаграждение на ищеца има предходно наложен запор по изп. дело № ***
на *** *** и ще се спази поредността на запорите. Твърди се, че от страна на
първоначалния взискател „***” АД по изпълнителното дело е била
депозирана молба с вх. № ***/ 17. 01. 2014 год. с отправено искане за
налагане на запор на трудовото възнаграждение на ищеца. Твърди се, че на
24.11.2016 год. по изпълнителното дело е била депозирана молба с вх. № ***
от страна на „***“ ЕООД с отправено искане на основание чл. 429 от ГПК
дружеството да бъде конституирано като взискател по делото в качеството на
цесионер на основание сключен договор за цесия от *** год. между „***“
ЕООД и „***” АД, като от страна на съдебния изпълнител „***“ ЕООД е
било конституирано като взискател по изпълнителното дело. Твърди се, че по
изпълнително дело № *** е било издадено от страна на *** ***
удостоверение с изх. № ***/ 26. 08. 2020 год., от което е видно, че
задължението на ищеца към дата 26. 08. 2020 год. дължимо на ответника
„***“ ЕООД е в общ размер на 7 701, 87 лв., от които: неолихвяема сума в
размер на 1 140, 32 лв.; олихвяема сума в размер на 3 090, 00 лв., лихви в
размер на 2 792, 38 лв. и пропорционална такса в размер на 679, 17 лв., т. е
последното сочи размера на парично вземане дължимо от страна на ищеца по
изпълнителното дело. Твърди се, че от страна на *** *** на 26. 08. 2020 год.
е било постановено постановление за прекратяване на изпълнително дело №
*** на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК, което към датата на депозиране на
настоящата искова молба не е влязло в сила, поради факта, че същото
подлежи на обжалване от страна на взискателя „***“ ЕООД предвид
3
разпоредбата на чл. 435 ал. 1 от ГПК. Твърди се, че предвид гореизложеното
задължението на ищеца към ответното дружество „***“ ЕООД и взискател по
изп. дело № *** е недължимо поради изтекла петгодишна погасителна
давност, предвидена в разпоредбата на чл.110 от ЗЗД и вземането на
взискателя е погасено поради нейното изтичане. Твърди се, че от последното
валидно изпълнително действие по горепосоченото изпълнително дело
/извършено на 17. 01. 2014 год./ е изтекъл срок повече от пет години, поради
което вземането срещу ищеца е било погасено. В заключение ищецът моли
съда да признае за установено в отношенията между страните, че ищецът не
дължи на ответното дружество сума в общ размер от 7 701, 87 лв., от които 3
090, 00 лв. представляващи главница, 222, 01 лв. представляващи договорна
лихва за периода от 25. 02. 2011 год. до 26. 09. 2011 год., 28, 23 лв.
представляващи наказателна лихва за периода от 25. 02. 2011 год. до 26. 09.
2011 год., 355, 05 лв. представляващи деловодни разноски, 138, 00 лв.
представляващи неолихвяеми вземания по изпълнителното дело, 337, 03 лв.
представляващи приети други разходи, 36, 00 лв. представляващи начислени
такси по изпълнителното дело, 24, 00 лв. представляващи начислени такси, 2
792, 38 лв. представляващи лихви и 679, 17 лв. представляващи
пропорционална такса, която сума е била предмет на изпълнително дело №
*** г. по описа за 2012 год. на *** *** с район на действие Плевенския
окръжен съд. Претендира се присъждане на направените деловодни разноски.
Ответникът „***“ ЕООД *** ангажира становище, че исковата молба е
основателна.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства, намира
за установено следното:
Разгледан по същество, искът е основателен. Налице са предпоставките на
чл. 237 от ГПК за постановяване на решение при признание на иска, поради
което исковата претенция следва да бъде уважена изцяло за процесната сума
в общ размер на 7 701, 87 лв.
При този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените в хода на настоящия
процес деловодни разноски в размер на 1 108, 20 лв. Договореното адвокатско
възнаграждение на процесуалния представител на ищеца надвишава
4
незначително законоустановения минимум, предвиден в чл. 7 ал. 2 т. 3 от
Наредба № 1 от 09. 07. 2004 год. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, поради което не са налице условия за неговото намаляване
поради прекомерност.
По изложените съображения Плевенският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника „***“
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, ***, ***, ***,
представлявано от *** и ***, че ищецът О. П. Ц. от ***, ЕГН **********, не
му дължи сумата от 7 701, 87 лв., от които 3 090, 00 лв. представляващи
главница, 222, 01 лв. представляващи договорна лихва за периода от 25. 02.
2011 год. до 26. 09. 2011 год., 28, 23 лв. представляващи наказателна лихва за
периода от 25. 02. 2011 год. до 26. 09. 2011 год., 355, 05 лв. представляващи
деловодни разноски, 138, 00 лв. представляващи неолихвяеми вземания по
изпълнителното дело, 337, 03 лв. представляващи приети други разходи, 36,
00 лв. представляващи начислени такси по изпълнителното дело, 24, 00 лв.
представляващи начислени такси, 2 792, 38 лв. представляващи лихви и 679,
17 лв. представляващи пропорционална такса, която сума е била предмет на
изпълнително дело № *** г. по описа за 2012 год. на *** *** с район на
действие Плевенския окръжен съд.
ОСЪЖДА „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
***, ***, ***, ***, представлявано от *** и ***, да заплати на О. П. Ц. от ***,
ЕГН **********, сумата от 1 108, 20 лв., представляваща направени
деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в 14-
дневен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5