РЕШЕНИЕ
№ 65
гр. Търговище, 13.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на двадесет и
девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МАРИАНА Н. И.А
Членове:МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ
БИСЕРА Б. МАКСИМОВА
при участието на секретаря ЖОРЖЕТА СТ. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от МАРИАНА Н. И.А Въззивно гражданско дело
№ 20243500500050 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „Юробанк България“ АД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Витоша, ул.
„Околовръстен път“ № 260, чрез юрк. Кр.З., срещу решение № 23/10.02.2023
г., постановено по гр.д. № 20223520100167 по описа на Районен съд – П., В
ОТХВЪРЛИТЕЛНАТА МУ ЧАСТ.
С обжалваното решение е ПРИЗНАТО за установено по отношение на
Н. И. К. ЕГН: ********** с постоянен адрес гр. В.., ж.к. „В....“ .., ет. .., ап. ..и
настоящ адрес гр. П., ул. „Д...“ .., вх. „Б“, ет. .., ап. .., че ДЪЛЖИ на „БНП
ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ С.А., вписано в Търговския и фирмен
регистър под № 542 097 902, с адрес на управление във Франция, гр. Париж,
бул. „Осман“ № 1, представлявано от Лоран Давид, в качеството му на
изпълнителен директор и член на съвета на директорите чрез „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България, ЕИК *********, гр. София, жк.
„Младост 4“, Бизнес парк София, сгр. 14, представлявано от законния
представител Димитър Димитров, действащ чрез юрк. Н. М., СУМАТА от 2
1
131.34 лв. - главница по Договор за потребителски паричен кредит № PLUS-
17624672/20.01.2020 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение /27.09.2021г/, до окончателното
изплащане на задължението, като за разликата до пълния претендиран размер
от 2757.60 лв. ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен. ОТХВЪРЛЕНИ са и
предявените от банката против Н. И. К. искове за признаване за установено,
че ответникът дължи на ищеца СУМАТА от 795.92 лв. - възнаградителна
лихва, начислена върху главницата за периода от 15.10.2020г. до 15.02.2023 г.
и СУМАТА от 234.56 лв. Присъдени са разноски.
Считайки решението в обжалваната му отхвърлителна част за
неправилно, жалбоподателят моли за неговото отмяна, като въззивният съд
постанови друго, с което да уважи изцяло предявения по реда на чл. 422 ГПК
установителен иск срещу Н. И. К.; претендира юриск.възнаграждение по
делото на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 37 от Закона за
правната помощ във връзка с чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането па
правната помощ в размер на 100.00 лева.
Основните съображения, изложени в жалбата са за незаконосъобразност
и необоснованост на извода на съда, че процесният ДПК е недействителен на
осн.чл. 22 ЗПК във вр.с чл. 11, ал. 1 , т. 10 от ЗПК, като възражението на
жалбоподателя е, че с решението не е съобразена задължителната практика на
ВКС в решение № 106/03.06.2022 г. по гр. дело № 3253/2021 г. на ВКС, ІІІ
г.о., с което ВКС е приел, че нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е спазена
когато в договора за потребителски кредит са посочени годишният процент
на разходите по кредита (27.33 %) и общата сума, дължима от потребителя (4
981.68 лв.), изчислени към момента на сключване на договора. Сочи, че в
началната страница на процесния договор са посочени годишният процент на
разходите и общата сума, дължима от потребителя, като в чл. 3 от договора са
обективирани и взетите предвид допускания, поради което всички изисквания
на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК са изпълнени. Освен това, както националния закон,
така и Директива 2008/48/ЕО не поставят като изискване в договора да са
посочени компонентите на ГПР, нормативно определение в чл. 19, ал. 1 от
ЗПК, респ. Приложение № 1 към ЗПК, цитирайки практика на различни
окръжни съдилища.
Предвид настъпилата в хода на производството промяна в статута на
2
първоначалния ищец – считано от 04.12.2023 г. „БНП Париба Пърсънъл
Файненс - Клон България“ КЧТ, ЕИК *********, е заличен в Търговския
регистър /вписване № 20231204154029/, поради придобиване на търговското
предприятие и дейността на „БНП Париба Пърсънъл Файненс - Клон
България“ КЧТ, ЕИК *********, по реда на чл. 15, ал. 1 от ТЗ от „Юробанк
България“ АД, ЕИК *********, жалбоподателят моли на осн. чл. 227 от ГПК
да бъде конституиран като страна в производството.
В срока по чл. 263 ГПК отговор от ответника, представляван от
назначения от първоинстанционния съд процесуален представител адв. Р. Д.
от АК-Търговище, не е подаден.
В съдебно заседание въззивникът не се представлява. Постъпило е
писмено становище, с което се поддържа депозираната жалба, претендират се
разноски. Особеният представител на ответника не се явява. От същия е
постъпило писмено становище за неоснователност на жалбата.
При извършената по реда на чл. 269-273 ГПК проверка, съдът
констатира, че жалбата е допустима.
Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Решението е валидно и допустимо.
Предявеният иск с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415 ГПК във
вр.с чл. 240 ал. 1 и 2 ЗЗД и чл. 86 ал. 1 ЗЗД, е след проведено заповедно
производство по чл. 410 ГПК, в което по подадено от дружеството- ищец
заявление по чл.410 от ГПК срещу ответника е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 339/29.10.2021 г. по
ч.гр.д. № 875/2021 г. по описа на ПРС, с която е уважено изцяло заявлението
за заплащане на сумите: 2757.60 лева – главница по ДПК PLUS-
17624672/20.01.2020 г., 795.92 лева възнаградителна лихва, начислена върху
главницата за периода от 15.10.2020г. до 15.02.2023 г., 234.56 лева -
мораторна лихва, начислена върху главницата за периода от 15.11.2020 до
16.09.2021 , ведно със законната лихва, считано от постъпване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
до окончателното изплащане на вземането, присъдени са разноски.
Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК, чрез
залепване на уведомление. В указания от заповедния съд срок кредиторът е
предявил исковата си претенция, идентична с признатото в заповедното
3
производство вземане, поради което искът е допустим.
В условията на евентуалност, ако съдът приеме, че не е обявена
надлежно предсрочната изискуемоскт на кредита и отхвърли установителния
иск, ищецът предявява осъдителен иск, с молба исковата молба да се счита
като уведомление за предсрочна изискуемост.
Главният иск е обоснован с твърденията, че ответникът в качеството му
на кредитополучател по ДПК, сключен на 20.01.2020 г., е преустановил
плащането по кредита на 15.10.2020 г., към която дата са заплатени 7 вноски,
и на осн.чл. 5 от ДПК вземането на кредитора е станало предсрочно
изискуемо, считано от 15.11.2020 г. (падежната дата на втората неплатена
вноска), за което от страна на кредитора е изпратено изрично уведомяване.
Установено е по делото, че на 20.01.20 г. между ответника и „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон българия е сключен договор за
потребителски кредит PLUS-17624672, при следните условия: чиста стойност
на кредита -3 100 лв., такса за разглеждане на кредита-108.50лв.,
застрахователна премия -661.68лв., обща дължима от потребителя сума-
4981.68лв. Лехвен процент 21.88% ГПР: 27.33%. Брой месечни вноски-36,
месечна сума 138.38лв., падежна дата – 15-то число на месеца, първа вноска
на 15.03.2020г., последна - 15.02.2023 г. на стр.1 е погасителен план, с
посочени бр. вноски, размер на вноската, оставаща главница в лева.
Представено е извлечение по кредита, установяващо получените плащания и
начина на разнасянето им от кредитодателя по кредита с графи: главница,
дължимо, лихва кредит, дължимо, главница застраховка, дължимо, общо
дължимо (л.19-20).
В текста на договора са включени и УСЛОВИЯ ПО ДОГОВОРА, като в
т.2 и 3 са включени условията по предоставяне на кредита и съдържанието на
договорните клаузи, в т.ч. с посочване „размерът на кредито за покупка по
застраховка „Защита на плащанията“ ще бъде платен директно на
застрахователя посочен в застрахователния сертификат“, като посочената
сума в поле „Застрахователна премия“ е разделена на равен брой вноски,
съответстващи на посочения брой вноски (36 бр) и е част от всяка месечна
погасителна вноска. Кредитополучателят заплаща и „такса ангажимент“
(108.50лв.) срещу което кредиторът сключва договора при фиксиран лихвен
процент по см. На § 1 , т. 5 от ЗПК – таксата се заплаща при усвояване на
4
кредита, като кредиторът я удържа от общия размер на кредита.
По делото няма спор, че настоящият въззивник е правоприемник на
първоначалния ищец, това се установява и от справката в ТР.
По делото е назначена и приета СИЕ, изчислила размера на
незаплатените задължения по кредита.
Въпреки твърденията в ИМ, ищецът не е представил доказателства
намиращото се на л. 21 от гр.д. № 167/22 г. на ПРС) уведомление
(нар.последна покана) от 05.02.21г. да е връчено на длъжника. Ищецът е
заявил, че с ИМ уведомява ответника за предсрочната изискуемост на кредита
за сумите, формиращи претенцията по евентуалния осъдителен иск.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
Предявените са обективно съединени установителни искове по чл.
422 ал. 1 вр. с чл. 415 ал. 1 ГПК вр. с чл. 79 ал.1 предл.1 ЗЗД, чл. 99 ЗЗД,
чл. 240 ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД. В условията на
евентуалност – осъдителни искове.
В производството по иск за установяване съществуването на вземане,
произтичащо от сключен между страните договор за заем/кредит, в тежест на
ищеца е да докаже качеството си на кредитор, факта, от който произтича
вземането му, както по основание, така и по размер, че кредиторът е бил
изправна страна по договора за заем/кредит, като е изпълнил всички свои
задължения по договора; че е налице виновно неизпълнение на договора от
страна на ответника и забавата на длъжника. При оспорване на иска -
ответникът следва да докаже възраженията си за недължимост, респ. частична
недължимост. При твърдения за предсрочна изискуемост на задължението – в
тежест на ищеца е да докаже основанията, обуславящи предсрочната
изискуемост на целия кредит, както и отправянето на уведомление от страна
на кредитора до длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост.
Ищецът е доказал по безспорен начин възникналото облигационно
правоотношение, по силата на договор за потребителски паричен кредит от
20.01.20г., предоставянето на заемната сума на длъжника (от която
приспаднал такса ангажимент), както и погасяването на 7 от общо 36 вноски.
Ищецът се е позовал на предсрочна изискуемост на целия кредит,
обявена при условията на договора, за което обаче не е представил надлежни
5
доказателства за обявяването й на ответника преди подаване на заявлението.
Няма спор по делото, че сключеният между страните договор попада в
приложното поле на Закона за потребителския кредит (ЗПК).
В тази връзка, на първо място, дори и при липсата на възражение, съдът
дължи служебна проверка относно действителността на договора, съобразно
изискванията на ЗПК, която е и извършена от първоинстанционния съд.
Практика на Съда на ЕС по тълкуването и приложението на Директива
93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 г. относно неравноправните клаузи в
потребителските договори, приема, че съдът е длъжен да следи служебно за
наличието на неравноправни клаузи в потребителските договори, дори и
такова възражение да не е било направено от потребителя. По отношение на
договорите за кредит на общо основание и съгласно чл. 24 ЗПК се прилагат
правилата на чл. 143- чл. 148 ЗЗП.
Съгласно легалното определение в чл. 9, ал. 1 от ЗПК договорът за
потребителски кредит (ДПК) е договор, въз основа на който кредиторът
предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под
формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на
улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги
или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от
време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно
стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на
тяхното предоставяне. Съгласно § 4 от ДР на ЗПК този закон въвежда
разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити.
Договорът за кредит, както и останалите търговски сделки, се
подчинява на общите правила за сключването и действителността на
сделките, установени в гражданското право с разпоредбите на ЗЗД, освен ако
в ТЗ и в специалния ЗПК не са предвидени особени правила за сключването и
действителността му.
Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, договорът следва да е
сключен в писмена форма, на хартиен или друг траен носител. С разпоредбата
на чл. 11, ал. 1 от ЗПК законодателят е определил необходимото съдържание
на договора за потребителски кредит, като с оглед разпоредбата на чл. 22 от
ЗПК следва да се приеме, че визираните в същата изрично изброени
6
реквизити са съществени и липсата им е предпоставка да се приеме, че
договорът е недействителен (чл. 23 във вр. с чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12
и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 от ЗПК).
Основното изискване, с оглед защита правата на потребителя, е
договорът да е сключен в писмена форма по ясен и разбираем начин. Член 10,
параграф 2 от Директива 2008/48 извършва хармонизация относно данните,
които задължително трябва да бъдат включени в договора за кредит.
Основното в случая е, че клаузите на договора и съответните конкретни
даннни относно неговото задължаване и елементи от плащанията, следва да
бъдат разписани по такъв „ясен и разбираем начин“, че потребителят да е във
възможност да разбере икономическите последици от сключения договор още
при подписването му; да прецени обема на своето задължение, което да е в
съответствие с приетото в ДИРЕКТИВА 2008/48/ЕО на Eвропейския
парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за
потребителски кредити, и в частност чл. 10, параграф 2, във връзка със
съображение 31 от Директивата.
В тази връзка и с оглед изискванията на чл. 11 т.10 от ЗПК не е
достатъчно в договора само да бъде посочен годишен процент на разходите
(ГПР) единствено като абсолютна процентна стойност. Липсва посочване на
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по
определения в Приложение № 1 начин, каквото е изискването на чл. 11, ал. 1,
т. 10 от ЗПК. Според разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК, ГПР изразява общите
разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други
преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в
т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като
годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Целта на
цитираната разпоредба на чл.11, т.10 ЗПК е на потребителя да се предостави
пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да
стори във връзка с кредита, за да може да направи информиран и
икономически обоснован избор дали да го сключи. Такова е и изискването на
чл. 10, параграф 1, б.“ж“ от ДИРЕКТИВА 2008/48/ЕО7: „…посочват се
всички допускания, използвани за изчисляването на този процент“. Вярно е,
че посочения ГПР от 27,33 % сам по себе си, като абсолютна процентна
стойност, е под предвидения максимален размер в чл. 19 ал. 4 от ЗПК, но
неяснотата относно начина, по който същият е формиран, води и до неяснота
7
относно включените в него компоненти, а това от своя страна е нарушение на
основното изискване за сключване на договора по ясен и разбираем начин -
чл.10, ал.1 ЗПК, като се има предвид и посочените параметри, в т.ч. такса
ангажимент и застрахователна премия. Не става ясно в ГПР какво друго е
включено извън фиксирания ЛП от 21,88 %, с оглед и преценката дали този
ГПР не надхвърля 50%.
С оглед изложеното, въззивът споделя довода на райониня съд, че
съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК сключеният ДПК е недействителен, тъй
като не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Липсата на
всяко едно от посочените в чл. 22 ЗПК императивни изисквания води до
настъпване на последиците, визирани в тази законова норма - изначална
недействителност. Тя е по-особена по вид, тъй като с оглед последиците,
предвидени в чл. 23 ЗПК, в този случай отговорността на заемателя не отпада
изцяло - той дължи връщане само на чистата стойност на кредита, а не и на
лихвата и на други разходи.
Последиците от обявяването на тази недействителност са
регламентирани в разпоредбата на чл. 23 ЗПК, предвиждаща, че потребителят
дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и на лихва или
други разходи по кредита.
В конкретния случай чистата стойност на заетата сума по смисъла на
посочената законова разпоредба е в размер на 3 100.00лв. (очевидно такова
разбиране е вложено и от самия кредитодател, видно от записването в
договора за кредит. Заплатени са 7 вноски, при приспадането на което остава
общо дължима незаплатена главница в размер 2 131.34 лв., за която сума
предявеният иск е основателен и доказан, а в останалата част същият се явява
неоснователен, обуславящо отхвърлянето му.
По същите доводи (предвид разпоредбата на чл. 23 ЗПК), неоснователен
се явява и иска по отношение на претендираната възнаградителна лихва и
лихва за забава.
Районният съд е достигнал до същите правни изводи и краен резултат, в
това число и в частта за разноските, поради което и решението му като
правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Предвид неоснователността на въззивната жалба на въззивника не
следва да бъдат присъждани разноски за въззивното производство.
8
С оглед размера на отделните искови претенции, решението не подлежи
на касационно обжалване - чл. 280, ал. 3, т. 1 предл. 1 от ГПК.
Водим горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 23/10.02.2023 г., постановено по гр. д.
№ 20223520100167 по описа на Районен съд – П., в обжалваната част, а
именно: В ЧАСТТА, в която са отхвърлени предявените от „БНП ПАРИБА
ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ С.А. (чийто правоприемник понастоящем е
„Юробанк България“ АД, гр. София), против Н. И. К. ЕГН: ********** с
постоянен адрес гр. В.., ж.к. „В....“ .., ет. .., ап. ..и настоящ адрес гр. П., ул.
„Д...“ .., вх. „Б“, ет. .., ап. .., искове за главница в размер над 2131.34 лв. до 2
757.60 лв.; както и за сумата от 795.92 лв. /седемстотин деветдесет и пет лева
и деветдесет и две стотинки/ - възнаградителна лихва, начислена върху
главницата за периода от 15.10.2020г. до 15.02.2023 г. и сумата 234.56 лв.
/двеста тридесет и четири лева и петдесет и шест стотинки/ - мораторна
лихва, начислена върху главницата за периода от 15.11.2020г. до 16.09.2021г.,
като правилно и законосъобразно.
Решението, в останалата му част, като необжалвано е влязло в сила.
Решението не подлежи на касационно обжалване – чл. 280, ал. 3, т.1,
предл.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9